Решение по дело №20471/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2042
Дата: 23 май 2019 г. (в сила от 23 май 2019 г.)
Съдия: Дафина Николаева Арабаджиева
Дело: 20185330120471
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 2042

гр. Пловдив, 23.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на   осми май две хиляди и деветнадесета година , в състав

 

Председател: Дафина Арабаджиева

 

секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 20471 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против Г.А.Р., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. 

           Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода от 19.08.2015 г. – 21.09.2018 г. имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода  в общ размер на 732,69 лева за обект, находящ се в ***. Ответникът дължал и обезщетение за забава в плащането на посочените задължения в общ размер 79,09 лева за периода от 31.10.2015 г. – 31.08.2018 г. на основание чл. 31, ал. 2 и чл. 42 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите поради неспазване на 30-дневен срок от фактуриране. За потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Посочва се, че ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Твърди се, че водомерът в имота на потребителя не е отговарял на Закона за измерванията, месечното количество изразходвана вода в имота се определял съгласно чл. 25 от Общите условия.

            Тъй като задълженията не били погасени, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. По образуваното частно гр. дело № 15878/2018 г. на ПРС, XI гр. с-в, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за главните и акцесорни вземания, ведно със законната лихва и разноски. Моли се, искът да бъде уважен. Претендира се законна лихва върху посочената сума от дата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.10.2018 г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.

            В законноустановения едномесечен срок не е постъпил отговор от ответника. Препис от исковата молба е връчен редовно на  ответника. В законоустановения месечен срок не е постъпил отговор на исковата молба.   

Ответникът е редовно призован   и за първото съдебно заседание, но нито лично, нито негов представител се е явил, нито е направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.

          Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

         Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл.238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в настоящото исково производство  в  размер на 75  лв. – държавна  такса и в заповедното производство в размер от 75  лв., от които 25 лв.- държавната такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения съдът 

 

Р Е Ш И:

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.А.Р., ЕГН **********,*** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250  сумата от 732,69 лв.  – главница, представляваща стойността на предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода  за обект, находящ се в *** за периода от   19.08.2015 г. до 21.09.2018  г. , както и сумата от 79,09 лв.   -мораторна лихва върху главницата за периода от 31.10.2015 г. до 31.08.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 04.10.2018г. до окончателното й изплащане , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №15878/2018 г. по описа на ПРС, ХІ-ти състав.

ОСЪЖДА Г.А.Р., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********,   със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 разноски, както следва: сумата от  75 лв.- държавна такса  гр.д. № 20471/2018 г. по описа на ПРС  и сумата от 75 лв.- разноски по ч.гр.д№15878/2018 г. по описа на ПРС, ХІ-ти гр. състав, от които сумата от 25 лв.- държавна такса и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение. 

Решението е окончателно, като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му. 

                                                                      

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п/

 

Вярно с оригинала.

ПМ