Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. П., 13.04.2022г.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД , гражданска колегия, в открито заседание на шести
април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от районния съдия Ани
Харизанова гр.д.№3621 по описа на съда за 2019г.и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е във втора фаза –по извършване на делбата.
С решение №260190 от 30.10.2020г., постановено
по настоящото дело съдът е допуснал съдебна делба между Г.А.С. с ЕГН **********
*** и настоящ адрес *** Avenue
de Boendael 47, 1180, Г.А.М. с ЕГН ********** *** и П.М.П. с ЕГН ********** *** на
следните недвижими имоти : Урегулиран поземлен имот №I-120 в кв.5 по действащия регулационен план на село С.от
1992г. , ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда с площ от 50 кв.м., построена през 1947г като
правата на страните в съсобствеността са следните: за всеки от ищците Г.А.С. и Г.А.М.
по ¼ ид.части от жилищната сграда и по 255/1385 ид.части от поземления
имот и за ответницата П.М.П. ½
ид.части от жилищната сграда и 875/1385 ид.ч. от поземления имот.
С исковата молба са изложени твърдения, че ищците са лишени от
правото да ползват половината от къщата , предмет на настоящата делба и
отправят искане за заплащане на обезщетение – месечен наем от страна на
ответницата, съответстващ на неследствените им права, който месечен наем е в
размер на 100лв., считано от датата на получаване на документите до окончателното изплащане на всеки месечен
наем. При разглеждане на делбата в първа фаза районният съд е преценил, че се
касае за претенция по сметки, която следва да се предяви по реда на чл.346 от ГПК във втора фаза на делбата.
В първото по делото съдебно
заседание след допускане на делбата,
проведено на 13.07.2021г. ищците, чрез пълномощника си, поддържат твърдението си, че ответницата ги е
лишила от правото да ползват както процесната едноетажна сграда, по отношение
на която правата им възлизат общо на 1/2 идеални части така и процесното дворно място, по отношение
на което правата им са по 255/1385ид.ч.
Поддържат искането ответницата да бъде
осъдена да плаща обезщетение както за къщата така и за дворното място,
равняващо се на месечната наемна цена. При така заявеното искане съдът намира
,че е сезиран с искане за привременни мерки по чл.344, ал.2 от ГПК , а не с
искане по чл.346 от ГПК във вр. с чл.31, ал.2 от ЗС. С определение
№308/24.04.2014г по ч.гр.д.№1773/2014г на ВКС съдът е допуснал касационно
обжалване по въпроса :1/ кой е началният момент на привременната мярка по
чл.344, ал.2 от ГПК – моментът на искането за постановяването и или моментът на
влизане в сила на съдебния акт за постановяването и. Прието е, че съдебният
акт, постановен по реда на чл.344, ал.2 от ГПК има действие и значение само за
делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде
постановена само за напред във времето , тоест от момента на влизане в сила на
постановения по реда на чл.344, ал.2 от ГПК акт и само до окончателното
приключване на делбеното производство. От друга страна претенцията за заплащане
на обезщетение за лишаване от ползването по чл.31, ал.2 от ЗС е допустимо да
бъде разгледана за период от време, предхождащ делбеното производство или следващ предявяването на иска за делба,
но предхождащ влизането в сила на определението по чл.344, ал.2 от ГПК/
включително когато е инкорпорирано в решението по допускането на делбата/. Тази
материално правна претенция за обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС е допустимо да
бъде разгледана единствено и само по реда на чл.346 от ГПК – във втора фаза на
делбеното производство, дори и тя да е предявена още с иска за делба. Ако
искането касае обезщетение за ползване на минал период от време , то е налице
самостоятелна претенция по чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение за
ползване на имота за този период, тоест претенция по сметки между съделителите,
която следва да се разгледа по реда на чл.346 от ГПК. Ако обаче в делбеното
производство се претендира от съсобственика заплащане на суми срещу ползването
на имота от други съсобственици занапред до окончателното извършване на делбата
, следва са се приеме, че е налице искане за постановяване на привременни мерки
по чл.344, ал.2 от ГПК. Съгласно чл.344, ал.2 по искането за привременни мерки
съдът дължи произнасяне най- рано с решението си по допускане на делбата или
по-късно, което произнасяне има характер на определение в тази част и може да бъде изменяно от същия съд като в него съдът не е необходимо да сочи
периода, за който се постановяват привременните мерки. По материално правната
претенция за обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС- най- рано с решението по
чл.346 от ГПК, като в него съдът следва да посочи изминалия период от време, за
който се присъжда обезщетението. Действително в съдебно заседание , проведено
на 26.10.2021г. съдът е приел исканията за присъждане на обезщетения като
претенция по сметки, но същите не са били формулирани по начин, че да
представляват т по същността си претенции по чл.31, ал.2 от ЗС, тъй като не е
бил посочен точен период и точна сума.
В светлината на горните
разяснения, почерпени от практиката на ВКС и след внимателен анализ на
отправеното от ищцовата страна искане, обективирано в исковата молба и
поддържано и в съдебно заседание, проведено на 13.07.2021г. настоящият състав
счита,че е сезиран с искане по чл.344, ал.2 от ГПК.
Пазарджишкият районен съд
като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, за да се
произнесе по извършване на делбата и претенциите по чл.346 от ГПК прие за
установено следното от фактическа страна:
За пазарната стойност и
поделяемостта на делбения имот бе назначена съдебно-техническа експертиза.
Изготвени са две заключения- основно заключение,
входирано под№266664/18.10.2021г. и допълнително заключение, входирано под №267301/07.12.2021г.
Видно от основното заключение, по актуалния регулационен статут допуснатия до
делба имот представлява поземлен имот с
идентификатор 65468.501.28 по КККР на
село С., община П., одобрена със Заповед №РД-18-246/13.07.2020г на изп.директор
на АГКК, ведно с изградената през 1947г сграда с идентификатор 65468.501.28.2 с
функционално предназначение жилищна сграда , еднофамилна, брой етажи 1 със застроена
площ от 55 кв.м. Пазарната стойност на делбения имот е
18 610лв. В основното заключение вещото лице е отговорило, че процесният
имот е поделям на два дяла съгласно нормата на чл.19, ал.1т.4 при условията на ал.4 от ЗУТ/ реалните дялове
не могат да бъдат по-малки от 480 кв.м. за повърхност и 12.80 м.л. за лице . Неподеляема е
жилищната сграда , строена през 1947г.- еднофамилно жилище, съгласно чл.108-110
от наредба №7 за ПНУОВТУЗ. След приравняване на ид.ч. към площта на поземления имот с идентификатор
65468.501.28 вещото лице е установило, че за двамата ищци 510/1385 ид.части от
дворното място се равнява на 483.12кв.м. на стойност 5 555.88лв. За
ответницата 875/1385 ид.части от дворното място се равнява на 828.89кв.м. на
стойност 9 532.24лв. Допуснатата до
делба къща е на обща стойност 3 520лв. , а ½ ид.част възлиза на
1 760лв. Вещото лице е дало отговор
на въпроса, че месечния наем на процесния имот / дворно място и къща/, съобразен с правата на ищците възлиза на
сумата от 54.00лв.
По делото като свидетел бе
разпитат А. М./син на ищеца Г.М./. Свидетелят обясни, че от 2018г до настоящия
момент ищците нямат достъп до имота . Правили са опити да се свържат с
ответницата, за да им даде ключ от
имота, но без резултат. Свидетелят уточни, че ищците нямат достъп нито до дворното място, нито до къщата.
Въз основа на изложеното съдът прави следните правни изводи: правна страна съдът прави
следните изводи:
По извършване на делбата на
недвижим имот съдът намира следното:
Съгласно общият принцип за извършване на делбата всеки от съделителите
следва да получи реален дял от делбеното имущество. Само при неподеляемост,
невъзможност за възлагане, то следва да се изнесе на публична продан като
съделителите да получат паричната равностойност на дела си от продажната цена.
Възлагателна претенция по чл.349 от ГПК не е направена.
Безспорно се установи, че допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем с оглед броя на
съделителите, които са трима,поради което способите по чл. 353/ и
по чл.350 от ГПК/са неприложими. Ето защо единствения възможен и
приложим в настоящия случай способ за ликвидиране на съсобствеността е този по
чл.348 от ГПК. Делбеният имот следва да бъде изнесен на публична продан.След
извършване на проданта получената цена следва да бъде раздЕ. между съделителите
съобразно дяловете им, определени с решението за допускане на делбата.
Всяка страна следва да заплати по сметка на РС-П. държавна такса върху дела
си както следва: Г.А.С. следва да
заплати държавна такса в размер на 146.31лв., Г.А.М. следва да заплати държавна
такса в размер на 146.31лв. и П.М.П. следва да заплати държавна такса в размер
на 451.68лв.
По искането по чл.344, ал.2
от ГПК съдът намира следното:Предявеното искане е привременна мярка и
представлява претенция за периодични плащания, считано от влизане в сила на
акта на съда до приключване на делбеното производство. Съгласно чл.344, ал.2 от ГПК в решението си по ал.1 или по-късно ако всички наследници не ползват
наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях
постановява кои от наследниците, от кои имоти ще се ползват до окончателното
извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу
ползването . Легитимирано лице е всеки съделител, който не ползва съсобствения
имот съобразно правата си. Разпоредбата цели да се охранят правата на
съделителите като се осигури възможност всеки от тях да ползва имота- предмет
на делба или да получи съответното обезщетение, ако е лишен от това ползване. Такова искане може
да бъде направено през цялото развитие на делбеното производство като в
решението по допускане на делбата или по-късно
съдът се произнася по него като
са налице основание за това . Произнасянето на съда по чл.344, ал.2 от ГПК представлява съдебна
администрация на гражданските отношения. Съдебният акт, който се постановява
има характер на определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като
не се разрешава окончателно материално правен спор между страните. Действието
на определението е за определено време, като същото може да бъде изменяно при
промяна на обстоятелствата/ чл.344, ал.3
от ГПК. В настоящият случай искането
изхожда от легитимирани лица- ищците по делото, които са съсобственици на делбения имот.
Разпределение на ползването става при съобразяване правата/ квотата/ на
съделителите в съсобствеността. Претенцията на неползващия съделител може да
бъде както за разпределяне на ползването / реално ползване/ така и за заплащане
на обезщетение поради лишаване от ползването като съдът е обвързан от искането.
В конкретния случай искането е за плащане на обезщетение.Съгласно константната
практика и указанията на Тълкувателно решение №7/02.11.2012г. по тълк.д.№7/2012г на ОСГК на ВКС в този случай
размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното
възнаграждение при съобразяване обема,
за който ползващия общата вещ съсобственик надхвърля своята квота в
съсобствеността. От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетеля М. се установи, че ищците са лишени от ползване на процесния имот/ дворното място и къщата/
съобразно правата си. Нямат достъп нито до двора, нито до къщата, които са
заключени и ключът се държи от
ответницата. Правени са опити да се свържат с нея и да им се предостави
възможност да ползват имота , но без резултат. От заключението вещото лице,
неоспорено от страните се установи, че
пазарния месечен наем общо на частта на ищците от дворното място и
къщата възлиза на 54лв. месечно, тоест за всеки от ищците – 27 лв. По отношение
на началния момент, от който се
дължи обезщетението съгласно Определение №308/24.04.2014г по
гр.д.№1773/2014г по описа на ВКС- съдебният акт , постановен по реда на чл.344,
ал.2 от ГПК има действие и значение само за делбеното производство и с него
съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето, тоест от момента на влизане в
сила на акта по чл.344, ал.2 от ГПК и само до окончателното приключване на
делбеното производство.
Предвид изложеното искането
по чл.344, ал.2 от ГПК се явява основателно и следва ответницата П.М.П. да бъде
осъдена да заплаща на всеки от ищците
сумата от по 27лв. месечно, представляваща обезщетение за едноличното
ползване на делбения имот съответно на притежаваните от всеки от ищеца идеални части от имота
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на настоящото определение до окончателното извършване на делбата.
По разноските:
Съгласно нормата на чл.355
от ГПК страните заплащат разноските в
деленото производство съобразно дяловете си , което е възможно и се извършва с
решението по втората фаза на делбата. Разпоредбата на чл.355 от ГПК е специална
спрямо общите норми на гражданския процес, регламентиращи присъждането на
сторените в исковия процес разноски и
съобразно нея всеки съделител следва да понесе такава част от разноските, която
съответства на размера на неговия дял в имуществената
общност. Възприетият в ППВС №7/1973г., т.9 принцип за възлагане на
разноските е последователно възприеман и детайлизиран в практиката на ВКС/
Определение №55 от 20.04.2020г по
гр.д.№22/2010г по описа на ВКС, определение №81 от 23.02.2012г. по
гр.д.№430/2011г на IIг.о. на ВКС, решение №117
от 07.05.2012г. по гр.д.№1098/2011г на II г.о. на ВКС/.Съделителите заплащат съобразно дяловете си
при приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на
свидетели, вещи лица, включително и възнаграждение за последните, както и по
извършване на оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени по
повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса
на оспорване на правата на съделителите както и относно способа за извършване
на делбата всеки съделител понася сам
направените разноски за процесуално представителство от адвокат. При наличие на спор относно
правата на съделителите, респ. оспорване на самия факт на съществуване на
съсобствеността, както и при спор
относно способа, по който следва да бъде извършена делбата във втората фаза на
производството, както и при присъединените искове в делбеното производство и
при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения , приложение намира
разпоредбата на чл.78 от ГПК. Доколкото в настоящото производство бяха налични
спорове както относно въобще наличие на
съсобственост между съделителите, относно
правата им, относно способите за ликвидиране на съсобствеността
приложение следва да намери разпоредбата на чл.78 от ГПК относно разноските. Ето защо ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищците сумата от 1 787.93лв. разноски
по делото съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Воден от горното
Пазарджишкият районен съд:
Р Е
Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим
имот : поземлен имот с идентификатор
65468.501.28 община П., село С., вид територия урбанизирана, НТП ниско застрояване / до
10 м/ с площ от 1312 кв.м., стар номер 120, квартал 5, парцел I-120 съгласно Заповед №РД-18-246/13.07.2020г. за одобрение на КККР на
изпълнителния директор на АГКК, ведно с изградената през 1947г. сграда с
идентификатор 65468.501.28.2 с функционално предназначение – жилищна сграда ,
еднофамилно , брой етажи 1 със застроена площ от 55.00кв.м. с пазарна стойност
18 610лв.
След извършване на
публичната продан получената цена следва да се разпредели между съделителите съобразно
правата им, определени с решението
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.2 от ГПК П. М. П. с
ЕГН ********** *** да заплаща на Г.А.М.
с ЕГН ********** *** сумата от 27 лв. месечно, представляваща обезщетение за
едноличното ползване на делбения имот, съответно на притежаваната от Г. М.
идеална част от имота, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на
настоящото определение до окончателното извършване на делбата.
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.2 от ГПК П.
М. П. с ЕГН ********** *** да заплаща на
Г.А.С. с ЕГН ********** *** сумата от 27
лв. месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на делбения
имот, съответно на притежаваната от Г.С.
идеална част от имота, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на
настоящото определение до окончателното извършване на делбата.
ОСЪЖДА Г.А.С. с ЕГН ********** *** да
заплати по сметка на Районен съд –П.
държавна такса в размер на 146.31лв. съобразно частта и от делбения имот, изнесен на публична
продан.
ОСЪЖДА Г.А.М. с ЕГН ********** *** да
заплати по сметка на Районен съд –П.
държавна такса в размер на 146.31лв. съобразно частта и от делбения имот, изнесен на публична
продан.
ОСЪЖДА П. М. П. с ЕГН ********** *** да
заплати по сметка на Районен съд –П.
държавна такса в размер на 451.68лв съобразно частта и от делбения имот, изнесен на публична
продан.
ОСЪЖДА П. М. П. с ЕГН ********** *** да заплати
на Г.А.С. с ЕГН ********** *** и Г.А.М.
с ЕГН ********** *** сумата от
1787.93лв. разноски по делото.
Решението в частта за произнасяне по чл.344,
ал.2 от ГПК има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба
пред Окръжен съд- П. в едноседмичен срок от връчването му на страните, в
останалата част решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд-П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: