РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Силистра, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Данаила Т. Г.
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно гражданско
дело № 20223400500275 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
К. И. Г. с ЕГН ********** обжалва Решение № 186 от 07.04.2022 г.
по гр.д. 20213420100469 по описа на Районен съд - Силистра, в частта, с която
е осъдена да заплати на „Вива Кредит“ ООД с ЕИК *********, главница по
договор за паричен заем Standart 30 № 5628440 от 12.08.2021 г. в размер на
2800 лв. (две хиляди и осемстотин лв.), договорна лихва за периода от
11.09.2020 г. до 08.06.2021 г. в размер на 698,03 лв. (шестстотин деветдесет и
осем лв. и 3 ст.), законна лихва за забава за периода от 12.09.2020 г. до
08.06.2021 г. в размер на 59,63 лв. (петдесет и девет лв. и 63 ст.), както и
законна лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в
съда -11.06.2021г., до окончателното плащане, направените по делото
разноски в размер на 142,33 лв. (сто четиридесет и две лв. и 33 ст.) за
държавна такса, 500 лв. (петстотин лв.) за адвокатски хонорар и 200 лв.
(двеста лв.) за експертиза.
Жалбоподателят сочи, че решението не е мотивирано и не е съобразено
с представения доказателствен материал, като съдът не е взел предвид и
направените възражения за недействителност на договора на осн. чл. 23 ЗПК.
Налице е разминаване между посочения в Договора ГПР и действителния
размер на ГПР, доколкото в него не са включени начислените и включени в
погасителните вноски суми за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем по чл. 1, ал. 3 от Договора и за неустойка по чл.5,
ал. 2 от Договора, което представлява една от хипотези на нарушение по чл.
1
22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водеща до недействителност на
договора.
Искането е въззивният съд да отмените Решение № 186 от 07.04.2022 г.
по гр.д. 20213420100469 по описа на Районен съд - Силистра, в обжалваната
част, като неправилно и необосновано, като вместо това уважи направените
възражения за недействителност на процесния Договор.
„Вива Кредит“ ООД с ЕИК ********* депозира становище за
неоснователност на жалбата.
Съдебният състав на ОС-Силистра по оплакванията в жалбата и след
преценка на събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
На първата инстанция е представен договор за паричен заем Standart 30
№ 5628440 от 12.08.2020 г., от който е видно, че ищецът по насрещния иск
„Вива Кредит“ ООД в качеството си на заемодател е предоставил на
ответницата К. И. Г. в качеството на заемател заем в размер на 2800 лв., а
последната се е задължила да му възстанови тази сума заедно с уговорената
възнаградителна лихва (40,32 % на годишна база) на 15 месечни погасителни
вноски в срок до 05.11.2021 г. Чрез този заем е рефинансиран предходен
такъв между страните – обсъден при разглеждането на претенцията на ищцата
за възстановяване, поради нищожността на клаузата за заплащане на такса за
експресно разглеждане на документи, на действително заплатената такава в
размер на 685,58 лв., която претенция съдът приел за основателна и уважил
заедно с акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забава. Този
договор, както и предходния, също включва клауза за заплащане на такса за
експресно разглеждане на документи в размер на 2056,80 лв., както и
неустойка за неосигуряване на обезпечение в размер на 1371,15 лв., каквато
клауза съдържа и първият сключен межде страните договор за заем. Чл. 9, ал.
2 от договора предвижда, че при забава в пращането на задълженията на
заемателя той дължи законна лихва върху дължимата суми за всеки ден на
забавата, а според ал. 3 от същата клауза при забава с продължителност над
90 дни заемодателят може да обяви за предсрочно изискуемо цялото
задължение. Ответницата по насрещния иск не е оспорила твърденията на
кредитора, че не е заплатила нито една вноска по договора за кредит, поради
което съдът обсъдил и приел, че към момента на предявяването на насрещния
иск, чрез който е отправено изявления за обявяване предсрочна изискуемост
на задълженията по договора – 11.06.2021 г., тя се е намирала в просрочие по
– дълго от 90 дни, т.е. съществували са предпоставките да бъде отнето
предимството на първоначално уговорения срок за връщане на
предоставената в заем сума. Съдът е изследвал доводите на жалбоподателя-
ответник по насрещния иск за недействителност на договора за паричен заем,
но ги е счел за неоснователни. Приел, че посоченият в договора ГПР не
съответства на действителния такъв, тъй като не включва таксата за
експресно разглеждане на документи и неустойката за неосигуряване на
2
обезпечение (която по мнението на съда също прикрива уговорка за по –
висок лихвен процент по кредита), но тази некоректност не представлява
основание за недействителност на целия договор на основание чл. 22 във вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК, според който
клаузите, които завишават ГПР над нормата по ал. 4 се явяват нищожни, без
тази нищожност да се отразява на валидността на останалата част от
договора. Предвид това е прието, че ответницата по насрещния иск следва да
възстанови на заемодателя претендираните с насрещния иск суми - главница
по договора за кредит в размер на 2800 лв., договорна лихва за периода от
11.09.2020 г. до 08.06.2021 г. в размер на 698,03 лв., законна лихва за забава за
периода от 12.09.2020 г. до 08.06.2021 г. в размер на 59,63 лв., както и законна
лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в съда -
11.06.2021 г., до окончателното плащане.
Въззивният съд намира нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1. т. 10
ЗПК с последици съгласно чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба
договорът за потребителски кредит задължително съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит. Според ответника по
жалбата, тъй като таксата за експресно разглеждане е допълнително избрана
услуга преди сключването на договора за заем, ясно от договора, че
единствения компонет, който определя ГПР е възнаградителната лихва,
посочени са в т.8 и и допусканията при които това ГПР се изчислява. Относно
неустойката сочи, че при изчисляване на ГПР чл.19, ал.3 ЗПК изрично
изключва плащания, възникващи при неизпълнение на задължения по
договора за кредит. Посочените не са били предмет на предявения иск и
съдът ги преценява косвено единствено във връзка с възраженията на
ответника – въззивник за недействителност на кредитното правоотношение.
По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. По отношение
на таксата за експресно разглеждане, то същата, съгласно изричния текст на
договора – чл.1, ал.2, се дължи за експресно разглеждане на документите за
одобрение на паричен заем, т.е. пряко свързана е с договора и съществуваща
единствено във връзка с него. Следователно таксата експресно разглеждане
на документи за одобрение на паричен заем реално представляват разход по
кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като
произтича от и е пряко свързана с договора за кредит. Липсата на този разход
в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на
договора на основание чл. 22 от ЗПК. В конкретния случай при съобразяване
на размера на посочената такса, се достига до извода, че е налице и
превишаване на общия размер на ГПР над допустимия размер по чл. 19, ал. 4
ЗПК (50%). Прекрачването на крайна граница за годишния процент разходи
по потребителски кредит, пряко влече нищожност съгласно чл. 22 ЗПК
3
/Определение № 527 от 9.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 151/2022 г., III г. о.,
ГК, в какъвто смисъл и Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр.
д. № 578/2022 г., III г. о., ГК/ Посочването в договора на размер на ГПР, който
не е реално прилаганият представлява и "заблуждаваща търговска практика"
по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Посоченото влече след себе си
последицата на чл. 23 ЗПК и съответно „Вива Кредит“ ООД има право да
получи само чистата стойност на кредита. На фона на тези разсъждения е
безпредметно обсъждането на въпроса дали уговорената „неустойка“ реално
представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при
определяне на ГПР.
Поради тези съображения обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която К. И. Г. е осъдена да заплати на „Вива Кредит“
ООД сумите от 698,03 лв. - договорна лихва за периода от 11.09.2020 г. до
08.06.2021 г. и 59,63 лв - законна лихва за забава за периода от 12.09.2020 г.
до 08.06.2021 г. С оглед степента на уважаване на исковете, на въззиваемия
ищец за първата инстанция се дължат 662, 3 лв. разноски. В частта, с която
ответницата по насрещния иск К. И. Г. е осъдена да плати на „Вива Кредит“
ООД сумата от 2800 лв. - главница по договор за паричен заем Standart 30 №
5628440 от 12.08.2021 г., както и законна лихва върху главницата от датата на
постъпване на исковата молба в съда -11.06.2021г., до окончателното плащане
решението следва да бъде потвърдено.
С оглед частичното уважаване на въззивната жалба и двете страни имат
право на разноски за въззивното производство. Жалбоподателката не е
направила разноски за въззивната инстанция, а ответникът по жалбата е
приложил Договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено
възнаграждение в размер на 740 лв., но няма представени по делото
доказателства, които да удостоверяват, че сумата от 740 лв. е била
действително заплатена. Предвид това разноски за тази инстанция не се
присъждат.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 186 от 07.04.2022 г. по гр.д. 20213420100469 по
описа на Районен съд - Силистра, в частта, с която К. И. Г. с ЕГН **********
е осъдена да заплати на „Вива Кредит“ ООД с ЕИК ********* сумите от
698,03 лв. - договорна лихва за периода от 11.09.2020 г. до 08.06.2021 г. и
59,63 лв - законна лихва за забава за периода от 12.09.2020 г. до 08.06.2021 г.,
както и в частта за разноските, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Вива Кредит“ ООД с ЕИК ********* против
К. И. Г. с ЕГН ********** за заплащане на сумите от 698,03 лв. - договорна
лихва за периода от 11.09.2020 г. до 08.06.2021 г. и 59,63 лв - законна лихва за
забава за периода от 12.09.2020 г. до 08.06.2021 г.
ОСЪЖДА К. И. Г. с ЕГН ********** да заплати на „Вива Кредит“ ООД
с ЕИК ********* сумата от 662, 3 лв. - разноски за първата инстанция.
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 186 от 07.04.2022 г. по гр.д.
20213420100469 по описа на Районен съд - Силистра в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД с ЕИК ********* да заплати на адв. П.
Й. Н. с ЕГН ********** сумата от 300 лв., на осн.38, ал.2, т.2 ЗА - адвокатско
възнаграждение за осъществено от него процесуално представителство на
въззивницата К. И. Г. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД с ЕИК ********* да заплати по сметка
на Силистренски окръжен съд държавна такса по уважените претенции в
размер на 16 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5