№ 450
гр. Пазарджик, 12.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Ани Харизанова
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
Сложи за разглеждане докладваното от Албена Г. Палова Въззивно
гражданско дело № 20235200500514 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Жалбоподателят М. П. Г., редовно призована се явява лично и с адв.Продан
П., редовно упълномощен.
Ответника Д. П. Г. се явява лично.
Адв.П.: - Да се даде ход на делото.
Ответникът Г.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се
представляват в процеса, поради което и на основание чл.142 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С решение № 211 от 13.06.2023г. постановено по гр.д. № 328 от 2023г.
наPC - Велинград е отхвърлен предявения от М. П. Г. с ЕГН **********
срещу Д. П. Г. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 227, ал. 1 б. в) от
ЗЗД - за отмяна договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № А-148,
том I, дело № 321/17. VI.1988r., съставен на 17.06.1988г. от съдия при РС-
Велинград.
Осъдена е, на основание чл. 77 от ГПЕС, М. П. Г. с ЕГН **********, да
заплати по сметка на Районен съд - Велинград сумата от 180 лева - разноски
по делото.
1
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от М.
П. Г..
Твърди се, че с горепосоченото решение Велинградски районен съд
(ВдРС) е отхвърлил изцяло предявения от М. П. Г. срещу Д. П. Г. иск с правно
основание чл.227, ал.1, б.в/ от ЗЗД за отмяна на договор за дарение,
обективиран в Нотариален акт №А-148, том I, дело №321/17.VI.1998r.,
съставен на 17.06.1988г. от съдия при PC- Велинград.
Решението било връчено на 26.06.2023г.
Твърдят, че не са доволни от него, поради което в законоустановения 2-
седмичен срок го обжалват изцяло.
Сочи се, че го оспорват изцяло като неправилно, поради нарушение на
материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.
Твърди се, че съдът правилно е приел, че за да се уважи искът по
чл.227,а л.1, буква "в" от ЗЗД следва да се докаже че дарителят е изпаднал в
трайна нужда от издръжка, да е отправил искане за такава до надарения
ответник, а последния да е отказал.
Сочи се, че неправилни, обаче, са изводите на съда, че в случая М. Г. не
е изпаднала в трайна нужда от издръжка, а ниският доход на дарения
аргументира извод, че ако даде поисканата от него издръжка, той би поставил
себе си в по-лошо положение от това на дарителя, поради което
непредоставянето на такава издръжка не било проява на непризнателност.
Излагат се подробни съображения.
Цитира се съдебна практика.
Твърди се, че няма спор, че здравословното състояние на ищцата е
изключително влошено. Тя страда от злокачествено образувание /карцином/
на лява млечна жлеза - заболяване, при което не може да се говори за
излекуване. Наред с това Г. страда от неинсулинозависим захарен диабет,
затлъстяване, артериална хипертония, исхемична болест на сърцето и варици.
В резултат на този й здравословен статус същата е с призната от ТЕЛК 72%
трайно намалена работоспособност.
Сочи се, че доходите на ищцата варират между 990-1100лв. месечно,
като този размер се оформя от получаваната от нея пенсия и
възнаграждението й като приемен родител;
Сочи се, че ищцата няма: спестявания, печалби, пасивен доход от наем
и/или продажби;
Твърди се, че средният размер на необходимите й месечно средства за
живеене възлизат на 1617.09лв според статистическите данни на НСИ.
От въззивната жалба се сочи, че М. Г. е изпаднала в „трайна нужда" от
издръжка. Твърди се, че като е приел обратното ВдРС е постановил
неправилно съдебно решение.
Твърди се, че неправилен и незаконособразен е изводът на ВдРС, че
поради ниския си доход, възлизащ на под 800лв., ако дава издръжка на М. Г.,
ответникът би поставил себе си в по-лошо положение от това на дарителя.
Сочи се, че съдът не взема предвид, че вероятно това не е пълният
доход на Д. Г., тъй като е малко вероятно той да получава такъв в столицата
София.
Сочи се, че съдът не взема предвид, че Д. Г. е с 10- години по-млад от
сестра си. Той е в трудоспособна възраст, не страда от заболявания, не дължи
издръжка на други лица и при нормално усилие от негова страна би могъл да
реализира и по-голям доход от труд, особено в София.
Твърди се, че не се отчитало и обстоятелството, че ответникът е
собственик не само на втори жилищен етаж, но и на 7г ид.ч. от третия етаж от
къщата.От това си имущество той би могъл по-лесно да реализира доход,
х
отколкото ищцата би могла да реализира само от своята /г ид.ч. от третия
2
етаж.
Твърди се, че съдът не взема предвид и обстоятелството, че с НА №40,
том IX, дело №1227/2021г. на СВ- Велинград, на 27.09.2021Г Д. Г. е
прехвърлил на жената, с която живеел на семейни начала - Ю.И. срещу
гледане и издръжка правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от поземления
имот с идентификатор 10450.502.185(в който се намира и сградата със СОС,
предмет на дарението), 1/2 ид.ч. от първия жилищен етаж на сградата с
идентификатор на етажа като СОС - 10450.502.185.1.1, в който етаж живее
ищцата, и по 1/6 ид.ч. от приземния етаж и от тавана.
Твърди се, че тази сделка имала значение в две насоки.
Сочи се, че на първо място, вместо да продаде прехвърлените части на
трето лице и да реализира доход от продажбата, или да ги прехвърли на
нуждаещата си сестра, Д. Г. е предпочел да ги прехвърли срещу гледане и
издръжка. По този начин, той съзнателно се е поставил в положение да се
лиши от част от имуществото си, без да реализира доход от това, с който да
подпомогне финансово нуждаещият се негов дарител.
Сочи се, че на второ място, след сделката Ю.И. веднага е предявила към
М. Г. претенция за заплащане на наем от 300лв. на месец (не на обезщетение
по чл.31 от ЗС, както приема съда). Доколкото Ю.И. живее от много години с
ответника, може да се предположи, че тези й действия са били извършени,
ако не по настояване на Г., то най- малкото с негово знание и съгласие. Т.е.,
това е завоалиран израз на драстична непризнателност от негова страна
спрямо Г..
Твърди се, че на трето място, в резултат на сделката, Д. Г. получава
гледане и издръжка, което се отразява положително на имущественото му
състояние. Получавайки тази престация, доходът му от труд, или поне част от
него, бива спестен и остава свободен капитал, с който може да бъде поета
издръжката на Г..
Твърди се, че всичко изложено в настоящата т.2 от въззивната жалба,
води на извод, че ответникът имал възможност да дава издръжка на ищцата,
от каквато тя се нуждае, без да поставя себе си в по-лошо положение от това
на дарителя.
Твърди се, че Г. не е в обективна невъзможност за даване на издръжка,
тъй като е в състояние да задоволи собствените си нужди с останалите си
доходи и имущество. Същият би могъл да реализира и други доходи, ако
положи всички усилия, изисквани от дължимата грижа и добросъвестността.
При тези обстоятелства отказването на издръжка от негова страна, се явява
проява на непризнателност.
Твърди се, че понеже не е дал такава на трайно нуждаещата се
дарителка М. Г., въпреки нарочното й искане в тази насока, искът по чл.227,
буква „в" от ЗЗД се явява основателен.
Твърди се, че като е приел обратното ВдРС е постановил едно
неправилно съдебно решение, което подлежи на отмяна.
Молят на основание чл.271, ал.1 от ГПК съдът да отмени Решение
№211/13.06.2023г. по гр.д.№328/2022г. на Велинградски районен съд, като
неправилно и незаконосъобразно, вместо което да постанови друго такова, с
което уважите предявения от М. П. Г. срещу Д. П. Г. иск и на основание
чл.227, буква „в" от ЗЗД, да отмени дарението, извършено с Нотариален акт
за дарение на недвижим имот №А-148, том-1, дело №321/17.06.1988г. на
Районен съд - Велинград, по силата на което М. П. Г. е дарила на Д. П. Г.,
притежаваните от нея */z ид.ч. от:
втори етаж от жилищна сграда, с площ от 82 кв.м, построена в парцел
XVI отреден за имот планоснимачен №2935, в квартал 345 по регулационния
план на гр. Велинград, който етаж, съгласно Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Велинград, одобрени със Заповед РД-18-
1214/06.06.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, представлява:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта
3
10450.502.185.1.2, с предназначение жилище-апартамент, със застроена площ
от 81кв.м., намиращ се на втори жилищен етаж в сграда с идентификатор на
сградата 10450.502.185.1, построена в Поземлен имот с идентификатор
10450.502.185, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот:
Няма данни за изменение, с адрес на поземления имот: гр.Велинград,
п.к.4600, ул.„Луковица"№7, целият с площ от 29бкв.м., с трайно
преназначение на територията - Урбанизирана, начин на трайно ползване-
Ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: имот 2935, от квартал
345, парцел XVI, при граници и съседи: 10450.502.168, 10450.502.169,
10450.502.3083, 10450.502.188, 10450.502.187, 10450.502.186.
Молят да им бъдат присъдени и сторените по делото съдебно деловодни
разноски за две инстанции.
Молят при условията на чл.38, ал.2 от ЗА, във вр. с чл.36, ал.2 от ЗА
съдът да определи и присъди в полза на адвокат ПРОДАН ВАЛЕРИЕВ П.,
ЕГН **********, с личен номер в единния регистър на адвокатите при Висш
адвокатски съвет: **********, с адрес на кантората: гр.Пазарджик, ул.„Петко
Машев"№9,ет.2, офис 11, възнаграждение за предоставената от последния
адвокатска помощ при условията на по чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗА на
М. П. Г. за две инстанции.
Направени са доказателствени искания.
В законния срок е постъпил отговор от Д. П. Г..
В отговора се твърди, че делото е недопустимо и неоснователно.
Изразява се становище по доказателствата.
Адв.П.: - Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната жалба.
Има ново възникнало доказателство Анекс за прекратяване на договора за
отглеждане на детето, което е взето. Представям Допълнително споразумение
за прекратяване на договора за настаняване на дете в професионално приемно
семейство.
Ответника Г.: - Нямам възражение по доклада. Нямам доказателствени
искания. Да се приеме.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представеното в днешното съдебно заседание допълнително
споразумение от 12.07.2023г. към договор за настаняване на дете в
професионално приемно семейство.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.П.: - Ув. Окр. Съдии, моля да постановите решение, с което да
уважите подадената от нас въззивна жалба, отмените първоинстанционното
4
решение като неправилно и незаконосъобразно и да постановите друго такова
в обратен смисъл, с което да уважите изцяло предявения иск по чл.277 буква
„в“ от ЗЗД за отмяна на процесното дарение. Подробни са съображенията,
които съм изложил в жалбата си, но акцентирам основната причина, поради
която искът е отхвърлен е обстоятелството, че анализирания от съда доход на
ищцата той е достигнал до извод, че тя не е изпаднала в трайна нужда от
издръжка. Аргументите за това са неправилни според мен. Подробно сме ги
посочили защо това е така, но наред с тях имаме и ново обстоятелство, което
следва да бъде анализирано съвкупно с вече посочените аргументи. За
пореден път М. Г. е с прекратен договор като приемен родител, което първо
показва, че към настоящия момент нейният доход е останал само с размера на
получаваната от нея пенсия 490лв. Второ това показва и нашето твърдение, че
този нейн доход не е постоянен, когато има дете отглежда, когато няма стои
без допълнителен такъв доход. В случая тя вече няма такъв доход и това не е
съобразено от първоинстанционния съд. Наред с обстоятелството, че както
със свидетелски показания бе доказано, а и от обемната медицинска
документация, от която се виждат тежките заболявания на доверителката ми,
освен онкологичното и съпътстващите ги такива, че тя всъщност е принудена
да работи за някакъв допълнителен доход, а не че сама иска и би правила
това, ако не и се налагаше да се издържа в тези трудни за нея времена.
Подаването на този иск съвсем не е прищявка и трябва да бъде взето предвид,
че ответника, който има съсобственост не само за този, който се води делото,
а и в друг имот е прехвърлил част от своята собственост на жената, с която
живее. Тя още на другият ден е изпратила покана на доверителката ми да
заплаща наем в размер на 300лв. Така, първо изхождайки от сделката, която е
безвъзмездна ответника е поставил себе си в състояние да намали
имуществото си без да получи срещу него насрещна престация и той черпи
като аргумент за лошото си финансово и имуществено състояние и второ това
е един не случаен натиск върху доверителката ми финансов за да може тя да
се съобрази с неговите имуществени претенции. Моля да го имате предвид
това, когато постановявате вашето решение. Това изцяло е пренебрегнато
като анализ от първоинстанционния съд. Доверителката ми е вложила и
последния си лев въпреки заболяването си, за да направи първия етаж годен
за живеене. Това е нейно единствено жилище и няма друго имущество и е
била принудена със законни средства да отстъпи това без ответника да е дал
5
никакво участие за тези подобрения и да може имота изобщо да стане
обитаем.
Ответникът Г.: На мен всичко това ми е подарено с документ. Идва
адвокат и ми казва да дам пълномощно в казармата и, че за да осъществя
сделка съм платил и данъците на госпожата, за да мога да прехвърля имот на
Ю.И. Иванова, с която поради причина съм се събрал с нея да живея, защото
изпадам в немощно състояние, а плащам свободен наем от 600лв. за 48
квадрата наем в София за апартамент. Събираме се да живеем и в един
момент обажда ми се госпожата и господина, че аз трябва да посрещам майка
си на автогарата на 17.01. 2017г. Отивам и я взимам и я гледам 1година и 7
месеца заедно с госпожата, на която тогава обещах, че ако ми помага ще и
прехвърля част от имота, който притежавам на госпожата, която я гледаше,
къпеше я, готвеше. Дава ми и любов. Искам решението да бъде потвърдено.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 12.11.2023г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6