МОТИВИ към
Присъда № 63/10.05.2019 година по НОХД № 939/2018 г., изготвени на 03.06.2019
г.
Районна
прокуратура – Сливен е внесла обвинителен акт срещу А.В.С. с обвинение за
престъпление по член 339, ал.1, предложение второ от НК. По
делото не е предявен граждански иск. В
съдебно заседание представителя на Районна прокуратура – Сливен изрази мнение
след като подсъдимия, А.В.С., бъде признат за виновен по член 339, ал.1 от НК
да му се наложи наказание при условията на член 55, ал.1, т.1 от НК, поради
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Като адекватно
наказание за извършеното престъпление представителя на прокуратурата посочи
наказанието „лишаването от свобода“ за срок от 1/една/ година, което на
основание член 66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години. В
съдебно заседание подсъдимия не се явява. Представлява се служебен защитник –
адвокат К.Б.. Според защита, от една страна,
не е налице годен обект като огнестрелно оръжие, което да е обект по
член 339 от НК, а от друга страна, не е изяснено колко време е държано
процесното оръжие от подсъдимия. Защитата счита, че за осъществяването от
обективна и субективна страна съгласно съдебната практика е необходимо деецът
умишлено, трайно и продължително, изразяващо се в дни и месеци, да държи
огнестрелно оръжие без да има разрешително от надлежните органи на властта –
Решение №119/1978 г., І-во наказателно отделение. Също според защитата първоначалното
предназначение на производството на процесното оръжие е газов пистолет, за
притежаването, на което не се изисква специално разрешение от надлежните органи
такова, каквото се изисква за огнестрелно такова и няма данни подсъдимия сам да
е преправял оръжието. Защитникът посочва, че няма данни подсъдимия да е знаел,
че това оръжие би могло да се използва като огнестрелно оръжие, поради което не
е налице субективния елемент от състава на инкриминираното деяние като по този
начин не е осъществил признаците му и моли да бъде признат за невиновен в
извършването на процесното престъпление. Алтернативно, предвид на чистото
съдебно минало, реабилитиран към момента на извършване на деянието моли да му
се наложи наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година при условията на член 55 от НК при наличието
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, което на основание член 66, ал.1 от НК да бъде отложено за
изпитателен срок от три години. От събраните по делото доказателства и проверени в съдебно заседание,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка: На 20.09.2013 година, около 18:00 часа подсъдимия А.С., заедно
със свой колега на име Г. бил в питейно
заведение находящо се в близост до Медицинския колеж – град Сливен. До там
пристигнали с автомобила на Г., където свидетеля Д.Д. оставил свои дрехи и
мъжка чанта. Малко по-късно подсъдимия потърсил свидетеля Д. по телефона и се
разбрали подсъдимия С. да отиде в същото питейно заведение, където били
свидетеля Д. и приятеля му. След
като пристигнал около 19:00-20:00 часа свидетеля Д.Д. се оплакал, че му е
студено и подсъдимия С. му предложил да отиде до автомобила, в който били
дрехите му и да вземе якето му, което да облече. Свидетелят Д. взел якето на
подсъдимия, наметнал с него и след като останал в заведението около 15 минути
казал, че ще се прибере в дома си, за да се облече. Оставил взетото от
подсъдимия С. яке отново в автомобила. След
известен период от време подсъдимия и Г. си тръгнали. Когато се прибрал в дома
си в м. „Селището“ №48 подсъдимия А.С. установил, че липсвала мъжката му чанта,
която преди това била в автомобила на Г. В същото време в дома му пристигнал и
свидетеля Д.Д.. Подсъдимият го попитал дали знае къде е чантата му, но
свидетеля Д. отрекъл да знае нещо.А.С. предположил, че чантата му е паднала в
автомобила на Г. и помолил свидетеля Д. да го закара до дома на последния, за
да го провери. Докато подсъдимия А.С.
се обличал свидетеля Д.Д. си тръгнал с мотоциклета си. Подсъдимият се ядосал,
че свидетеля Д. не го е дочакал, предположил, че същият е откраднал мъжката му
чантичка, взел газовия си пистолет и отишъл до дома на свидетеля Д., за да се
разправя. Свидетеля Д. пристигнал около 10 минути по-късно, но вместо да влезе
в дома си, влязъл в дома на леля си – свидетелката Т.М.,*** „А“. Там бил и
малолетния внук на свидетелката М. – свидетеля Г.С.О.. Подсъдимият последвал свидетеля Д.
в дома на свидетелката Т.М.. Изглеждал видимо много афектиран и с влизането си
в жилището започнал да обвинява свидетеля Д., че му е откраднал чантата.
Свидетелят Д. отрекъл да го е сторил. При това подсъдимия бръкнал в джоба на
гащеризона си и извадил пистолет, който насочил към свидетеля Д.. Свидетелят Д.
се хвърлил към него, блъснал го и подсъдимия паднал по гръб върху леглото до
масата. Същевременно свидетеля Д. отблъснал и ръката на подсъдимия, в която
държал пистолета. Оръжието произвело два изстрела и се разпаднало на две части.
Първият изстрел попаднал върху масата и рикоширал в стената, а втория изстрел
също попаднал в стената. Незабавно
след това свидетеля Д.Д. избягал и отишъл в дома на майка си. Съобщил за
инцидента на полицията и заедно с брат си отишъл в РУ – МВР Сливен, където
разговарял с полицейски служител св. К.К.. Свидетелят К. изпратил в местността
„Селището“ №48 полицейските служители – свидетелите И.И. и К.Д., за да задържат
подсъдимия С.. След
стрелбата подсъдимият А.С. си тръгнал като взел частта от останките от
оръжието .По - късно същата вечер бил задържан
пред дома си от свидетелите И.И. и К.Д. *** .
На местопроизшествието бил извършен оглед, при който били
установени следите от гилзите по северната стена на стаята и по масата. Видно от протокол за доброволно предаване на
20.09.2013 г. подсъдимия С. предал на свидетеля И.И. 1 /един/ брой пистолет без
затворен блок и без цев, неустановена марка, с 1/един/ брой пълнител без
боеприпаси, с номер на рама 43123. За същия посочил, че е негов. В протокола
впоследствие било отразено, че подсъдимия С. е получил предаваните части от
пистолета на 23.09.2013 година и на същата дата с нов протокол за доброволно
предаване предал същия пистолет на друг оперативен работник от РУ-МВР-Сливен.
На 23.03.2013 г. свидетеля Д.Д. предал с протокол за
доброволно предаване 1 брой затворен блок от метал за ГСП с надпис „BLOW“, 1 брой възвратна пружина, 1 брой метална
цев, кал. 9 мм., 1 брой сачма, кал. 4.5 мм, 2 броя дребни метални предмети, 1
брой черна твърда кутия да очила с 3 брой секретни ключове в нея и една нокторезачка. За същите посочил,
че са събрани на 20.09.2013 година от леля му Т.М.. Вещите били от пистолет,
който се разглобил в ръцете му по време на стрелба от същия ден. Видно от
съдържанието на приемно предавателен протокол №000080/04.112013 год. частите от
пистолета и боеприпасите били предадени на съхранение в служба КОС при РУ – МВР
– Сливен. На 23.09.2013 година на подсъдимия С. бил съставен АУАН
№824307/23.09.2013 година за нарушение по ЗОБВВПИ, който бил подписан бъз
възражения от нарушителя. По
делото е изготвена комплексна съдебна химико-балистична експертиза, видно от
заключението на която се установява, че
предадените от подсъдимия С. и свидетеля Д. обекти – пистолет, без цев и
затворен блок, затворен блок, възвратна пружина, цев, запъвач, извъргач и 2
броя други метални елементи са елементи от едно оръжие. Оръжието е пистолет,
марка „BLOW“, с №6-43123, турско производство, с кал. 9
милиметра. Оръжието е технически неизправно и неизгодно за стрелба. Пистолетът,
предмет на изследване, представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. Констатирано е, че с представения за изследване
пистолет е стреляно след последното му почистване. От същото заключение се установява, че е налична гилза от бял
метал със стрелян капсул, без надписи кал. 9 милиметра като не е установен вида
й. Установената втора гилза е от жълт метал, със стрелян капсул, с надпис на
венеца „PG 9 mm PAK“, кал.
9 милиметра. Същата е част от газ-сигнален боеприпас. Сачмата е с диаметър 5
мм. и тегло 0, 98 грама. Експертизата не е дала отговор на въпроса дали гилзите
са изстреляни с представеното за изследване оръжие, тъй като същото било
технически неизправно и негодно за стрелба.
В хода на извършената експертиза
на представения за изследване пистолет са
установени изменения в конструкцията му – фабрично поставеният метален елемент
от дулото, възпрепятстващ изстрелването на твърди частици, е отстранен. След
промяната на оръжието, предназначено за стрелба само с газови и халосни
патрони, вече може да произвежда изстрел и с патрони, изстрелващи твърди
частици. След направеното изменение представеният за изследване пистолет марка
„BLOW“, с №6-43123,
представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. По делото е назначена и съдебно-балистична експертиза ,от заключението на която се установява, че
произведените от обвиняемия изстрели са били с посока отдолу нагоре, т.е.
обвиняемия е бил в легнало положение към момента на стрелбата . По делото е приложена и приобщена
справка рег. №1353/25.02.2014 г. на РУ- МВР- Котел, от
която е видно, че подсъдимия С. не е подавал заявление за издаване на
Удостоверение за придобито неогнестрелно оръжие / газ-сигнално или пневматично/, съгласно разпоредбата на
член 54, ал.1 от ЗОБВВПИ. Изложените фактически
положения се доказват по безспорен и категоричен начин от свидетелските показания на Д.Д., Т.М. и Г.О.
като преки свидетели на случката,които съдът кредитира напълно. Тези свидетели
обективно са възприели видимо силно афектираното състояние на подсъдимия и
низвергващото му поведение спрямо свидетеля Д., изразяващо се в физическа
агресия и активни действия с държането на пистолета. С установената си
фактическата власт върху процесното оръжие А.С. е произвел два изстрела като по
този начин е застрашил от увреждане телесната неприкосновеност на присъстващите
в стаята. Единствената диференциация, която се установи след преценка с останалия
доказателствен материал в хода на наказателното производство, е че произведените
от подсъдимия изстрели са били с посока отдолу нагоре, т.е. подсъдимия е бил в
легнало положение към момента на стрелбата.
По отношение на свидетелските показания
на свидетелите К.К., И.И. и К.Д., съдът счита същите за категорични,
ясни и взаимно свързани с останалия доказателствен материал по делото за
фактите по делото,поради което ги кредитира изцяло.
От така установените фактически
положения следва да се направи правен извод, че с деянието си подсъдимия А.С.
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на член 339,
ал.1, предложение второ от НК, тъй като на 20.09.2013 година в град Сливен е
държал огнестрелно оръжие без да има надлежно разрешение за това, съгласно ЗОБВВПИ.
Разпоредбата на член 339,
ал.1 от НК е бланкетна и препраща към
правилата на Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия. Настоящият съдебен състав счита, че посочените
нарушения се касаят за времеви период от 2013 година и поради тази причина,
съгласно член 2, ал.2 от НК трябва да се приложи закона, който е
най-благоприятен за дееца, а именно този с редакция ДВ брой №20 от 06.03.2018
година. На първо място, подсъдимия А.С. след придобиването на газовото си
оръжие не е подал заявление за издаване на удостоверение неогнестрелно оръжие,
съгласно разпоредбата на член 54, ал.1 от ЗОБВВПИ. На второ място, от доказателствения
материал по делото и по-точно от заключението на съдебно-балистична експертиза
от 21.10.2013 се установило наличието на изменения в конструкцията на
пистолета, изразяващи се в отстраняване на фабрично поставения метален елемент
в дулото за възпрепятстване изстрелването на твърди частици. След така
направените промени в оръжието то от предназначено за стрелба само с газови и
халосни патрони вече може да произвежда изстрели и с патрони изстрелващи твърди
частици. По този начин представеният за изследване пистолет марка „BLOW“ с номер 6-43123 кал. 9 мм представлява
огнестрелно оръжие по смисъла на
ЗОБВВПИ. Съгласно разпоредбите на член 135 връзка член 133, ал.1, връзка
член 132, ал.1, т.1, предложение първо връзка член 13, ал.3 връзка ал.1 от
ЗОБВВПИ за извършването на ремонтни дейности изразяващи се в разглобяване на
оръжието трябва да има надлежно разрешение ГДНП на МВР. Видно от
доказателствения материал по делото не се установи кой е модифицирал оръжието,
но вече променило функционалноси предназначение оръжието е станало огнестрелно, тоест в годен
предмет на неблагоприятно въздействие на престъплението. Вече трансформирано
оръжие като огнестрелно по смисъла на разпоредбата на член 4, ал.3 от ЗОБВВПИ е
необходимо получаване на разрешение за придобиване на такова. Съгласно
разпоредбата на член 76, ал.1 от ЗОБВВПИ е необходимо на издаване на разрешение
да придобиване на огнестрелно оръжие и видно от доказателствения материал по
делото А.С. не подал заявление за издаване на такова разрешение. Освен това на
подсъдимия е издаден АУАН 824307/ 23.09.2013за административно нарушение без да
има възражения за това от С.. Съдът
прецени внимателно доводите на защитата относно необходимостта дееца трайно и
продължително да държи огнестрелно оръжие без да има разрешение за това и
цитираното Решение №119/1978 година. Формата на изпълнително деяние „държане“ има универсално значение при
всички състави от Особената част на НК, в които същата е инкриминирана. Става
дума за случаите, когато деецът упражнява фактическа власт върху него. Преди
всичко „държането“ като форма на изпълнително деяние не предполага
многоаспектно поведение на дееца спрямо съответните, държаните от него вещи.
Касае за фактическо състояние за възникването и съществуването на което е
достатъчно упражняване на спокойно и явно владение като факт, осигуряващ
възможност на дееца да разполага с тези вещи и непосредствено да въздейства
върху тях без обаче да е необходимо непременно да се извършват такива
въздействия или фактическата власт да се манифестира по друг начин и чрез други
действия. Нормата на член 339, ал.1 не изисква наличието на вредни последици
поради своя формален характер на състава, а е достатъчно умишлено осъществяване
на конкретна проява, свързана в случая с упражняването на фактическа власт
върху процесното оръжие в нарушение на законоустановения режим. Фактът на
държането на посочената, поставена под специален контрол, вещ е достатъчен за
съставомерността му без значение начина на възникване на държането и нейната продължителност.
Нещо повече подсъдимия в хода на досъдебната фаза заявява, че е закупил
пистолета 7-8 години преди датата на извършване на инкриминираното деяние, но
не е знаел, че е излязъл нов закон и трябва да го регистрира. Съдът
намира, че изразеното становище на защитата на подсъдимия, че не е знаел, не е
могъл да предполага, че оръжието е огнестрелно противоречи с всички събрани и
проверени по реда на закона в наказателното производство доказателства.
Твърдението за отсъствие на представа относно функционалното предназначение на
процесния предмет може да се оцени единствено като защитна позиция, но същото
не кореспондира с останалия доказателствен материал поради някои съображения.
На първо място, безспорно се установи вида и качествата на посечената вещ въз
основа на съдебната – балистична експертиза с Протокол №404 от 21.10.2013,
която по категоричен начин посочва в заключението си в т.4, че след направеното
изменение представеният за изследване пистолет марка „BLOW“, с №6-43123, представлява огнестрелно
оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ като по този начин подсъдимия, макар и да не е
установено дали той сам е преправил оръжието, е бил наясно с факта с неговото
предназначение. На второ място, режима на притежание, респективно на съхранение
е въпрос на нормативна уредба по специалния закон ЗОБВВПИ, непознаването на
която обаче не оневинява същия за нарушаването на закона след като лицето
притежава оръжия, които са технически видоизменени и трансформирани по своята
функция в такива. Подсъдимият е манифестирал в своите обяснения, че не е неясно
за същността и качествата на предмета на деянието, но това също може да се
третира като защитна позиция целяща оневиняване. Същият доброволно предоставя
на два пъти части от оръжието на органите на реда – в присъствието на свидетеля
И.И. на 20.09.2013 и свидетеля К. Павлов на 23.09.2013. Подсъдимият в хода на
досъдебната фаза заявява, че е закупил пистолета 7-8 години преди датата на
извършване на инкриминираното деяние, но не е знаел, че е излязъл нов закон и
трябва да го регистрира. По този начин той е установил една устойчива
продължила фактическа власт върху вещта, грижейки за нея като „добър стопанин“ за нейната
качествена субстанция. Аргумент в тази
насока е и т.2 от заключението на съдебната – балистична експертиза с Протокол
№404 от 21.10.2013, която казва, че с представеният за изследване пистолет
марка „BLOW“, с
№6-43123 е стреляно след последното му
почистване, тоест дейност по запазване и поддържане на вещта.Поради тези
съображения настоящата съдебна инстанция счита, че твърдението, че подсъдимия
не е знаел, че това оръжие би могло да се използва като огнестрелно,
представлява една защитна позиция,
целяща единствено оневиняването на подсъдимия, некореспондираща с останалите
доказателства по делото. От
субективна страна деянието е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл
като подсъдимия А.С. е съзнавал, че притежава огнестрелно оръжие без да има
надлежно разрешение за това. Предвиждал е общественоопасните последици и е
искал настъпването им. При
индивидуализацията на наказанието в определянето на вида и размера на
наказанието взе предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Поради
изложените съображения, съдът прецени, че деянието е извършено от подсъдимия А.С.
при наличието на изключителни и многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно спомогнал за разкриването на обективната истина като
дава обяснения за непознаването на нормативната уредба, изминалия кратък срок
от намирането на оръжието и чистото съдебно минало /реабилитиран по право от
26.11.1997 година/. Предвид това и при приложение на разпоредбата на член 55,
ал.1, т.1 от НК съдът определи на същия наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от четири месеца, изпълнението на което на основание член 66, ал.1 от НК отлага
за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Съдът счита, че така наложеното наказание би изпълнило целите,
предвидени в разпоредбата на член 36 от НК и е справедливо ,тъй като отговаря в максимална степен обществена опасност на
дееца и деянието.
Съдът
постанови веществените доказателства по делото, а именно – 1 брой затворен блок
от метал ГСП с надпис „BLOW“, 1
брой възвратна пружина, 1 брой метална цев, кал. 9 мм, 1 брой запълвач за ГСП,
1 брой извърляч, 2 броя гилзи кал. 9 мм, 1 брой съчма кал. 4,5 мм, 2 бр. дребни
метални предмети – оставени на съхранение в КОС –РУ-МВР-Сливен с
приемно-предавателен протокол №000080/04.11.2013 година, да останат на съхранение.
На основание член 53,
ал.1, б. „А“ от НК,съдът отне в
полза на държавата веществените доказателства , а именно -1 брой черна кутия за
очила с 3 броя секретни ключове и 1 брой нокторезачка, като след влизане на
присъдата в сила, същите да се унищожат като вещи без стойност.
Съдът осъди подсъдимия С. да заплати
направените по делото разноски в размер на 101, 50 лева в полза на бюджета на
държавата по сметка на ОД-МВР-Сливен.
Ръководен и
мотивиран от гореизложеното съдът постанови своята присъда. РАЙОНЕН СЪДИЯ……..