№ 12085
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:...
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20221110156867 по
описа за 2022 година
С искова молба, инкорпорирана кто насрещен иск вх. № 174662/22.08.2022г. е предявено
искане за осъждане на ответника Д. А. Д. да заплати на ищеца в настоящото производство
В. И. В. сумата в размер на 7000 лв., обезщетение по 100 лв. за 70 месеца за ползване на
частта на имота на ищеца за периода от 15.12.2016г. до подаване на отговора.
С определение по гр.д. № 31385/2022г. по описа на СРС, 34-и състав, съдът е постановил
отделяне на предявения насрещен иск от В. И. В. срещу ответника Д. А. Д. за разглеждане в
отделно производство - настоящото.
По отделения насрещен иск било образувано настоящото гр.д. № 56867/2022г. по описа на
СРС, 34-и състав. Със сезиралата съда искова молба с вх. № 5359/09.01.2023г.
Ищецът В. И. В. твърди, че посредством покупко-продажби към 15.12.2016г. съпругата му
....... притежавала заедно с ищеца в режим на СИО общо ½ ид.ч. от оставеното от ....
наследство, включващо и процесния гараж, а в последствие придобива на публична продан
и целия процесен имот, ( останалата 1/2 ид.ч.) възложен й с постановление на ЧСИ ....... от
13.06.2017г. Излага, че като собственик в режим на СИО, установил фактическа власт върху
гаража на 13.06.2017г., когато оставил в него инструменти и резервни части и заключил
вратата с катинар.
На 19.07.2017г. ответникът Д. разбил катинара, изхвърлил вещите му извън гаража, нанесъл
му побой и от тогава ищецът бил лишен от възможността да ползва собствения си гараж и
да реализира доходи от него.
Ответникът - Д. А. Д., с отговора на исковата молба оспорва предявения иск. Оспорва
правото на собственост на ищеца – придобиване на право на собственост върху гаража не се
установявало от доказателствата по делото. Оспорва да е налице наличие на семейна
1
имуществена общност между съпругата на ищеца и ищеца. Оспорва да има прехвърляне на
собственост по отношение на гаража. Излага, че имал съдебно признати права по отношение
на ищеца досежно правото му да владее имота, като се позовава на Решение №
71439/13.04.220г. по гр. д. № 82801/2017г. СРС, влязло в сила на 09.07.2021г., във връзка с
което на 05.03.2021г. бил извършен и въвод във владение по и.д. № 2461/2020г. по описа на
ДСИ, 13 участък. В условията на евентуалност възразява за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираното от ищеца вземане за началната част от заявения период от
15.12.2016г. до 22.08.2017г.
Предявеният с първонаалната исков молба иск за периода на лишено право на ползване от
15.12.2016г. до 13.06.2017г., за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в
размер на 600 лв. е била нередовна, след дадени изрични указания на ищеца, последния
прави отказ от иска, а производството е прекратено с влязло в сила определение,
постановено в открито съдебно заседание на 31.05.2024г.
Така производството продължава единствено по предявения иск с правно основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД, като ищецът В. уточнява с молба преди първо съдебно заседание, а искът е
докладван в проведено на 31.05.2024г., - иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 6400лв., обезщетение за лишено право на ползване на собствения му
гараж, описан в искова молба, за период 13.06.2017г. до 22.08.2022г., като ищецът
претендира 100 % от обезщетението да бъде осъден да му заплати ответника , поради това,
че съсобствеността над гаража се намирала в режим на СИО.
От горното съдът приема, че е сезиран с предявен е иск по чл. 59,ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 6400 лева, представляваща обезщетение за лишено
право за ползване на ищеца на гараж с идентификатор ....., находящ се в двора на жилищна
сграда на адрес ......, за периода от 13.06.2017г. до 22.08.2022г., който ищецът твърди да му е
съсобствен, заедно със съпругата му , в режим на СИО .
По Иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД във фактическия състав е включено установяване и доказване на
следните елементи: 1) обогатяване на едно лице за сметка на друго; 2) обедняване на това
лице, свързано с обогатяването на първото; 3) връзка между обедняването и обогатяването;
4) липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между
двата субекта. В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД е да докаже както
своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които
произтичат обедняването и обогатяването. Ответникът следва да окаже основание за
ползване за посочения исков период или основание за преминаване на имуществените блага
от патримониума на обеднялото в патримониума на обогатеното лице.
Отделено за безспорно е обстоятелството което ответникът признава, а именно: че за
процесния период от 13.06.2017г. до 22.08.2022г. е владял имота.
Приети по делото без възражение на страните са писмени доказателства.
От представения нотариален акт № ...., купувачът .... В. е станал собственик чрез покупко -
продажба на самостоятелен обект ап. 46, находящ се в ..., заедно с 20.40/1000 идеални части
2
от 7918 кв. м. на мястото по нотариален акт, а по скица представляващ поземлен имот
идентификатор ... от 3575 кв. м. Тоест с нотариалният акт е записано прехвърляне на
собственост в размер на 2.4% идеални части от поземлен имот идентификатор ... , съобразно
описаната скица с обща площ на имота от 3575 кв. м., върху която е построена сградата.
От представен нотариален акт № .... на нотариус ... е станала собственик на 1/12 идеална
част от обект апартамент етаж 1 и 11.45/1000 ид. ч. от правото на собственост върху
поземлен имот от 7918 кв.м. по предходен нотариален акт а по скица - имот с
идентификатор ... от 3575 кв. м. , върху която земя е построена сградата. Видно от същия
нотариалният акт е записано прехвърляне на собственост в размер на 1.145 % идеални части
от поземлен имот идентификатор ... , съобразно описаната скица с обща площ на имота от
3575 кв. м., върху която е построена сградата.
С нотариален акт № ...... на нотариус ... е станала собственик на 2/12 идеална част от обект
апартамент етаж 1 и 11.45/1000 ид. ч. от поземлен имот от 7918 кв.м. , по скица имот с
идентификатор ... от 3575 кв. м. или 1.145 % идеални части от имота, върху, който е
построена сградата.
С нотариален акт № ..г. на нотариус ... е станала собственик на още 1/4 идеална част от
обект апартамент етаж 1 и 11.45/1000 ид. ч. от поземлен имот от 7918 кв.м. , по скица имот
с идентификатор ... от 3575 кв. м.,което съдът приема, че се равнява на 1.145 % ид, ч. от
мястото, върху което е построена сградата.
С възлагателно постановление 13.06.2017г., , вписано в АВ вх.№ ... е възложена 1/2 ид. ч.
от Апартамент на ет. 1 с ид. № ....1.8 заедно с 11.45/1000 идеални части от правото на
собственост върху имота , с идент. № ...
Съдът с оглед горното приема за установено и доказано, че ищецът .... В. се доказва като
собственик на 2.4 % ид. ч. от поземлен имот идентификатор .... на основание нот. акт за
придобиване на апартамент № ..., а съпругата му чрез покупко - продажба на описаните по
горе актове на 2,29 % идеални части.
Съгласно практиката на ВКС / Така Р Е Ш Е Н И Е № 96 от 17.07.2015 г. на Върховният
касационен съд на Република България, първо гражданско отделение по гражданско дело №
4669/2014 година / по отношение на разпоредбата на чл. 92 ЗС, съдът е дал тълкуване, че с
нормата е установена презумпцията, че собственикът на земята е собственик и на
постройките и насаждения върху нея, освен ако е установено друго. На плоскостта на
гражданскоправните сделки, изключването на приращението е по волята на страните,
поради което при прехвърляне на право на собственост върху земя, върху която има
изградена постройка, запазването на собствеността върху постройката следва да бъде
изрично заявена в прехвърлителния акт. В противен случай се приема, че принципът на
приращението не е изключен и с придобиване на собствеността върху терена
приобретателят придобива и собствеността върху сградата.
Публичната продан не е гражданскоправна сделка и посоченото по- горе разрешение не е
приложимо. Тя представлява специфичен способ за прехвърляне на право на собственост на
3
трето лице, независимо от волята на досегашния собственик. Поради това и редът за
извършването й е регламентиран с императивни правни норми. Обявяването на публична
продан задължително се предшества от извършване на опис на посочения от взискателя
имот, който преди това е бил възбранен. Предназначението на описа е да индивидуализира
точно и ясно недвижимия имот, обект на публичната продан, както и да служи като база за
определяне на неговата оценка. На публична продан може да се изнесе, респ. да се възложи,
само недвижимият имот, който е описан и е изрично посочен в обявлението за проданта.
Това означава, че когато се изнася на публична продан недвижим имот, който е застроен със
сграда, която може да бъде самостоятелен обект на правото на собственост, тя следва да
бъде посочена в обявлението за проданта. Изискването за точна индивидуализация на
недвижимия имот, върху който се насочва принудителното изпълнение, преодолява
презумпцията на чл. 92 ЗС. Не се представиха такива доказателства, съобразно които да се
приеме , че на публична продан е била идеална част от постройката - процесната, поради
което съдът приема, че от публичната продан собственик на 1.145 % ид. ч. или 11,45 от 1000
е станала собственик ...
С оглед твърдението , че имотите са придобити по време на брака им, за което е представено
доказателство, то двамата съпрузи са съсобственици на общо 5.835 % идеални части от
собствеността на имот с идентификатор идент. № ... с площ от общо за целия имот 3575 кв.
м. съобразно представената скица, върху която земя е построена сградата в режим на
семейна имуществена общност.
Не се представиха доказателства за твърденията на ищеца, че той или съпругата му да са
станали собственици на посоченото в искова молба, - 20.40 или пък на 1/2 от целия имот
върху, който е построена сградата или на 1/4 от имота - имота с обща площ от 3575 кв. м.
Видно от всички актове, посоченият размер на собствеността на ищеца и неговата съпруга
не е както твърди ищеца в размер на дялове от по 1/4 и 1/2, каквито идеални части са
предмет на продажбата единствено на самостоятелните обекти - апартаменти. Прехвърлена
е единствено собственост над земята, върху която е построена сградата съответна на
самостоятелните обекти, като изрично пише 11.45/1000 ( върху хиляда) и 20.40 ХИЛЯДНИ.
Не се представиха доказателства процесният гараж да е изключителна собственост по силата
на приращението както твърди ищеца изключително и само на него и на съпругата му.
Процесният гараж се намира в имот с идент. № ... с площ 3575 кв. м., като в построен върху
земята, собственост на повече от един собственик - като собственици на земята на пи № ... с
площ 3575 кв. м. са всички собственици на самостоятелни обекти, съобразно обема на
изключителна собственост на самостоятелните си обекти.
Съдът счита, че твърдението на ищеца, че той и съпругата му са изключителни собственици
на процесния гараж, построен в пи № ... на основание покупко - продажба, обективирана в
процесните нотариални актове и постановление за възлагане не се доказа.
Доказа се ищецът да е собственик ЗАЕДНО СЪС СЪПРУГАТА СИ на общо 5.835 %
идеални части от собствеността на земята, върху която е построена сградата в режим на
4
СИО - ОТ имот с идентификатор идент. № ... с площ от 3575 кв. м. съобразно представената
скица, или на земята върху която е построена сградата, поради което съдът счита, че за тази
част от исковата претенция следва да се разгледат останалите предпоставки.
Не е спорен факта, че ищецът не е ползвал процесния гараж, за процесния период, ползван е
от ответника.
Ответникът твърди да има право да го ползва на основание Решение № 71439/13.04.2020г.
по гр. д. № 82801/2017г. СРС, влязло в сила на 09.07.2021г., във връзка с което на
05.03.2021г. бил извършен и въвод във владение по и.д. № 2461/2020г. по описа на ДСИ.
Съдът счита, че посоченото решение не дава правно основание за владение и ползване , а
единствено констатира факта на осъществено владение и факта на отнемане, като дава
санкция на самоуправното отнемане на владението, но няма сила на присъдено нещо нито
дава правно основание на владеещия , чието владение е отнето и се иска осъждане да се
върне у него владение, правно основание за в бъдеще да владее.
Не са наведени други твърдения за правно основание, което да дава правото на ответника да
владее или ползва целия процесен имот. Не са въвеждани твърдения да е съсобственик на
същия. Единственото правно основание, което се сочи от ответника е Решението по гр. д. №
82801/2017г. СРС, влязло в сила на 09.07.2021г., във връзка с което на 05.03.2021г. бил
извършен и въвод във владение по и.д. № 2461/2020г. по описа на ДСИ, не са и представяни
и други доказателства, поради което съдът приема, че ответникът не е доказал да има правно
основание да владее целия процесен имот.
По направеното възражение за настъпила погасителна давност за вземания преди
22.08.2017г. съдът приема същото за основателно, доколкото исковата молба е подадена с
отговора на искова молба по гр. д. № 31385/22г. на СРС на 22.08.2022г. , както и до колкото
давността изтича с непредявяване иск в рамките на пет години от възникване на
основанието, то съдът приема, че за период от 13.06.2017г. до 22.08.2022г., вземането е
погасено по давност. Като се вземе предвид заключението на СОЕ и данните, дадени от ВЛ в
таблица по т. 2.1.2 на седма страница от СОЕ, дадена цена на тримесечие с брой дни е
видно, че определеното обезщетение за ползване за този период следва да е в размер на 40.5
лв. - за период от 13.06.2017г. до 25.07.2017г. и 33.62лв. за 27 дни от 25.07.2017г. до
21.07.2017г. вкл. или 74.12 лв.
Съгласно приетата по делото СОЕ средния пазарен наем за процесния период е в размер на
общо 5833,16лв. за целия процесен гараж , от която сума следва да се приспадне суми за
погасения по давност период в размер на 74.12 лв. или остава 5759.04лв. Поради което на
ищеца и неговата съпруга, които имат право на собственост в режим на СИО на 5.835 % ид.
ч. от земята, върху която е построен процесния имот, следва да са заплати възнаграждение
съобрзно правото в съсобствеността или 336.03 лв. общо. Това възнаграждение се дължи
обаче на двамата съпрузи, тъй като и двамата са собственици на посочената идеална част.
Доколкото обаче искът е предявен единствено от ищеца В., а обезщетение се дължи на
двамата собственици - .... В. и ... в режим на СИО, доколкото не е предявен иск от ..., след
5
изрично уточнение от ищеца, след дадени указания, то съдът счита, че лично на ищеца
следва да бъде уважен иска в размер на 168.01 лв., съответстващ на 1/2 от основателната
част на общата претенция. Това е така, тъй като съдът счита, че съпрузите макар да не са
задължителни другари, а съсобствеността да е бездялова, то не може единият съпруг да
предявява претенция от името на друго лице - и с така направеното искане към съда да се
осъди ответникът да заплати общото дължимо обезщетение на двамата собственици, но да
бъде осъден ответникът да се заплати същото само в полза и единствено на ищеца - съпруга
..., то се предявяват чужди права.
При този изход от спора право на разноски имат и двете страни:
На първо място на ответника се дължат разноски на основание чл 78,ал. 4 ГПК за частта от
исковата претенция по отношение , на която е направен отказ от иск или за сумата над 6400
лв. до първоначално предявения иск от 7000лв.), както и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
разноски съобразно отхвърлената част на исковата претенция ( отхвърлена е 6231.99 лв. от
претенцията) С оглед горното ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски в размер на общо 97.6 % от сторените и поисканите в производството, а именно от
сумата в размер на 1400 лв. - платени за адвокатско възнаграждение или сумата в размер на
1366.4 лв.
На ищеца се дължат разноски в размер на 2.4 % от претенцията, с оглед уважената част от
исковата претенция или сумата в размер на 41.52лв. ( 2.4 % от 1730 лв. )
Мотивиран от гореизложеното, СРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. А. Д. с ЕГН: ********** да заплати на В. И. В. с ЕГН: ********** сумата в
размер на 168.01 лв., представляваща обезщетение за лишено ползване на гараж с площ
15кв. м. с идентификатор ..... , построен в двора на жилищната сграда с адрес: ...., с
идентификатор ... за периода от 21.08.2017г. до 22.08.2022г., като отхвърля частично иска за
сумата над уважения размер от 168.01лв. до пълния предявен размер на исковата претенция
в размер на 6400 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д. А. Д. с ЕГН: ********** да заплати на В. И. В. с ЕГН: ********** сумата в
размер на 41.52лв. - разноски, сторени в производството, съобразно уважената част от
исковата претенция.
ОСЪЖДА В. И. В. с ЕГН: ********** да запалти на Д. А. Д. с ЕГН: ********** сумата в
размер на 1366.4 лв. разноски, сторени в производството, съобразно прекратената и
отхвърлената част от исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред СГС с въззивна жалба.
Препис за страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7