РЕШЕНИЕ
№ 1043
гр. Пловдив, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300501453 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба подадена от
„*************, чрез адв. С.П. – К., с която се обжалва изцяло постановеното
Решение № 97/01.04.2022 г. по гр.дело № 1319 по описа на РС Карлово за
2021 г.
С обжалваното решение по гр.дело № 1319 по описа на РС Карлово за
2021 г., е осъден жалбоподателят, на основание иск чл. 195, във връзка с чл.
88, ал.1, във вр. чл. 87, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, да
заплати на Д. А. С. от с. К., общо сумата от 6 900.00, от която: 4000.00 лева,
представляваща първоначална вноска; 725.00 лева, представляваща изплатена
на 02.06.2021г. допълнителна погасителна вноска; сумата 725.00 лева,
представляваща изплатена на 02.07.2021г. допълнителна погасителна вноска и
сумата от 1450.00 лева, представляваща изплатена на 11.06.2021г.
допълнителна погасителна вноска, дадени на отпаднало основание – развален
поради недостатъци на вещта предварителен договор за покупко-продажба на
МПС от 01.03.2021г. за товарен бус, марка ********* и Анекс към него от
1
31.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване
на исковата молба – 30.08.2021г. до окончателното й изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски в размер на 951,00 лева.
Жалбоподателят счита решението неправилно – постановено в
нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствени правила и необосновано, като излага съображения, че е
допуснато съществено нарушение на чл. 235 от ГПК, като не са били взети
предвид всички доводи на ответника в отговора на исковата молба, не са
обсъдени всички събрани по делото доказателства по отделно, в съвкупност и
в пълнота, като не са взети предвид възраженията, че съгласно постигнатото
между страните съгласие автомобилът, като употребяван, се продава без
гаранция, а продавачът не носи отговорност за повреди, дължащи се на
експлоатацията му. Излагат се съображения за неправилно кредитиране на
свидетелите на ищеца и необсъждане на свидетелски показания на доведените
от ответника свидетели, както и неправилно неотчитане на доказателствената
стойност на частния свидетелски документ – протокол за извършен ремонт,
неоспорен от страните. Счита също, че съдът е нарушил материалния закон,
като не е тълкувал, според нормите на чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД и изискванията на
чл. 20 от ЗЗД, нормите на договора и анекса към него, като не е съобразил, че
изобщо страните не са уговаряли кой дължи цена на ремонта. Оспорва като
неправилни изводите на съда, че са налице основанията на чл. 195 от ЗЗД за
разваляне на предварителния договор от страна на купувача, че са доказани
недостатъци на вещта, които съществено намаляват нейната стойност, поради
което счита, че не е възникнало правото на ищеца да развали договора,
съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗЗД.
Моли да бъде уважена изцяло въззивната жалба и да бъде отменено
обжалваното решение, спорът да бъде решен по същество с охвърляне на
предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски, за
което прилага списък по чл. 80 от ГПК.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна,
като в съдебно заседание процесуалния представител на Д. А. С. изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага съображения за
наличие на основание за разваляне на договора от страна на доверителят му,
доколкото автомобилът е бил взет за ремонт от жалбоподателя, поради което
2
всички спорове относно това дали вещта е с недостатъци са безпредметни.
Твърди, че доколкото е оспорен протоколът за извършен ремонт и същият
няма достоверна дата, няма никакви доказателства, че вещта е била
отремонтирана. Моли да бъде потвърдено решението на районния съд като
правилно и законосъобразно, като претендира разноски във въззивното
производство, представя договор за правна защита и съдействие, като
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и
интерес да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269
ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Предвид горното и на
основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността
на решението, като съдът се произнесе по правния спор между страните.
Пред районен със е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предложение трето от ЗЗД, във вр. с чл. 88, ал. 1, във вр. чл. 87, ал.1 от ЗЗД и
чл. 19 от ЗЗД и акцесорен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
В исковата си молба жалбоподателят твърди, че е заплатил на
основание предварителен договор за покупко-продажба на МПС от
01.03.2021г. за *********** и Анекс към него от 31.05.2021г. сумата общо 6
900 лв., срещу задължението на продавача „***********“ ЕООД да му
прехвърли собствеността върху автомобила, считано до тридесет дни след
изплащане на цената му. Твърди, че владението над автомобила му е било
предадено в деня на подписване на предварителния договор, но още същият
ден автомобилът е проявил дефекти, в следствие на което не е било възможно
да се ползва. Поради високата цена на необходимия ремонт автомобилът,
предмет на предварителния договор за покупко-продажба е бил взет от
продавача с автовоз от автосервиз в гр. Б. и извозен до гр. К. с цел
ремонтиране на машината, като за това е постигнато съгласие в подписания
от страните анекс, с който е уговорен различен срок за заплащане на цената
по договора, както и право на задържане на автомобила от продавача до
3
изплащане на цената му. Цената е била изплатена изцяло, но купувачът не
получил държането на автомобила, нито доказателства за извършен ремонт,
въпреки направените постъпки за това – изпращане на писмена покана и
явяване в гр. К. на посочена предварително дата. Поради неизпълнение на
задълженията на продавача да предаде МПС, годно за експлоатация по
предназначението му, е изпратено уведомление за разваляне на договора, тъй
като вече за купувача не съществува интерес от изпълнението му, което е
връчено на 29.07.2021 г. на ответника „*******“ ЕООД.
Ответникът не е оспорил факта на сключване на договора и анекса към
него, вземане на автомобила за ремонт, изплащане на цената му от купувача,
получаване на уведомлението за прекратяване на договора, както оспорва, че
е бил неизправна страна по договора, както и, че за ищеца е възникнало
правото да го развали. Твърди, че автомобилът е можело да бъде взет от
автосервиза, където се е намирал, отремонтиран, след заплащане на цената на
ремонта от страна на купувача, за което да му се издаде фактура. След
получаване на уведомлението за прекратяване на договора дал на купувача
едноседмичен срок да си получи автомобила от гр. К., след заплащане на
цената на ремонта, като приложил протокол за извършен ремонт. Оспорва
автомобилът да е бил дефектирал часове след предаването му, че целият
месец март е бил на ремонт както и, че е следвало да заплати ремонта на
автомобила и е възпрепятствал ищеца да си го получи. Прави възражение за
погасяване по давност на иска по чл. 195 от ЗЗД.
За доказване на исковите претенции пред РС Пловдив са приети
писмени доказателства и разпитани по двама свидетели на всяка от страните.
Приети са предварителен договор за покупко-продажба, нотариална покана,
анекс, преводни нареждания, покана за предаване на владението на МПС,
жалба до РПУ К., уведомление за разваляне на договор с доказателства за
получаването му от ответника, от които се установяват релевантните факти,
които не са спорни между страните. Към исковата молба е приложено и
заявление, изпратено от ответника с приложен ръкописно изписан протокол
за ремонт на **********, като в самата искова молба е направено изявление,
че не се признава датата на протокола, като се оспорва годността на същия
като счетоводен документ, който е в състояние да удостовери стойност на
извършена услуга. От ответника е представено, прието и неоспорено писмено
доказателство – поръчка за извършена диангностика на автомобила в
4
автосервиз „*********.
От разпита на свидетелите, доведени от ищеца и разпитани в
първоинстанционното производство, които са незаинтересовани от изхода на
делото, а свидетелските им показания са логични, последователни и
категорични, поради което и се възприемат от съда, се установява, че
непосредствено след сключване на предварителния договор за покупко-
продажба на буса на 01.03.2021 г. той е дал дефекти, които са били
индикирани с червени светлини на таблото на автомобила, докато купувачът
се е предвижвал до гр. Б. по магистралата, а в началото на месец март вече не
е можело да се ползва, тъй като не е бил в движение, поради повреда.
Свидетелят И. установява също, че бусът е бил оставен в сервиз, указан от
управителя на ответното дружество, който и го е взел от там с автовоз, за да
бъде ремонтиран за негова сметка в гр. К., поради високата цена за ремонт,
която са обявили в сервиза в гр. Б.
Свидетелят Н., посочен от ответника, незаинтересован от изхода на
делото, дава показания за това, че е извършвал ремонт на бус „*********“,
като е заменил средна част от дефектирала турбина, почистил катализатор и
сменил масло на автомобила. Свидетелят Г., доведен от ответника, заявява, че
към момента на предварителния договор за продажба бусът е бил собственост
на фирмата, в която работи. Заявява, че е присъствал когато ищецът е дошъл
да вземе буса, не им е дал ключове, тъй като е поискал да заплатят ремонта
преди това, а фактура е казал, че не може да им даде. Отрича ищецът и
свидетелят И. да са искали само да пробват автомобила през лятото на 2021
г., а твърди, че са дошли да го вземат. Заявява също, че микробусът е бил
изпробван напълно преди закупуването му, по отношение на които въпроси,
поради наличие на противоречие в показанията на свидетелите И. и Г., е била
проведена и очна ставка, като всеки от тях е преповторил твърденията си,
дадени при разпита.
Пред въззивната инстанция не са правени доказателствени искания и не
са събирани други доказателства.
При така събраните по делото доказателства настоящия състав намира
за правилен извода на районния съд за основателност на предявените искове.
Както е посочено и от районния съд при разпределяне на доказателствената
тежест в процеса, за успешното провеждане на иск с правно основание чл. 55,
5
ал. 1, предложение трето от ЗЗД, съгласно въведените в чл. 154, ал. 1 от ГПК
правила, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване факта на сключен между страните предварителен договор, по който
е изправна страна, факта на заплащане на продажната цена изцяло в
уговорените срокове и факта, че са налице предпоставките за прекратяване на
предварителния договор. Ответникът от своя страна следва да установи
съществуването на основание за задържане на полученото по договора.
Не се оспорва сключване на предварителен договор за покупко-
продажба на МПС от 01.03.2021 г., марка ********** и Анекс към него от
31.05.2021 г., приети по делото, нито заплащане изцяло на цената по договора,
съгласно сроковете, уговорени в анекса, за които се представени преводни
нареждания.
Доколкото предварителният договор е сключен в писмена форма, за да
осъществи правото си на разваляне на договора, при наличие на
предпоставките за това, купувачът следва да заяви писмено на продавача, че
разваля договора. Такова писмено уведомление е изпратено, прието по
делото, ведно с доказателства за получаването му от ответника и не се
оспорва от последния. Не е даден срок за доброволно изпълнение, като се
твърди, че изпълнението е станало безполезно, с оглед дългия срок, в който
МПС не могло да се ползва от купувача и техническата му неизправност.
За да произведе действие уведомлението за прекратяване на договора,
освен да е сторено писмено и изпратено на насрещната страна, следва да са
били налице към датата на отправянето му предпоставките за прекратяване на
договора, а именно продавачът по този двустранен договор – предварителен
договор за продажба на МПС, да не е изпълнил задължението си поради
причина, за която той отговаря, а купувачът да е изправна страна. В
предварителния договор (т. IV) е посочено, че продавача предава владението
върху автомобила на купувача при подписване на договора, в пълна
техническа изправност. Установи се от разпита на доведените от ищеца
свидетели, че още при предаване на автомобила, същият ден, той е показал
дефект, поради което е бил оставен в сервиз и не е могъл да се ползва, което е
довело до вземането му от ответника за ремонт. Необходимостта от
извършване на ремонт е изрично посочена в сключения между страните анекс
и не е спорна мужду тях. Не се установява от разпита на свидетелите по
6
категоричен начин, че автомобилът към датата на закупуването му е бил в
пълна техническа изправност, както не се установява и да е била дадена
възможност на купувача да подложи автомобила на натоварване, което да
покаже действителното му състояние. Доколкото са налице противоречия
между свидетелските показания на двете групи свидетели, то съдът приема за
недоказани по категоричен начин от ответника ползващите го факти - че е
била дадена такава възможност на купувача и теста е показал пълна
техническа изправност. Тези факти се опровергават както с разпита на
свидетелите, доведени от ищеца, така и с оглед последвалите действия на
страните – вземане на автомобила със специализиран автомобил и
откарването му от гр. Б. в гр. К. на платформа, както и подписване на анекс с
оглед необходимия ремонт на автомобила и удължаване на срока за
заплащане на цената му.
Установява се по делото, че не е било предадено владението на
автомобила от продавача на купувача, след заплащане изцяло на продажната
цена, въпреки, че е налице писмена покана за това за определен ден и явяване
на купувача в гр. К. Владението не е било предадено и впоследствие, до
прекратяван на договора. Съгласно подписания от страните анекс правото на
задържане на МПС, предмет на договора, продавача има до заплащане изцяло
на цената, в сроковете, уговорени в анекса, като изрично е посочено (чл. 3, ал.
1 от Анекса), че с възстановяване на допълнителните вноски, както и
получаване на сумите по чл. 2, ал. 2 от Анекса, продавачът ще се счита за
напълно удовлетворен. Не е обвързано предаване на автомобила с уговорки за
заплащане на други суми, освен продажната цена. Поради изложеното съдът
намира, че продавачът не е изпълнил задължението си да предаде на купувача
МПС в пълна техническа изправност, нито към датата на сключване на
договора, когато се установява, че микробусът не е бил технически изправен,
нито в сроковете, допълнително уговорени в подписания от страните анекс –
след заплащане напълно на уговорената цена. Поради това и е налице
неизпълнение от страна на продавача на съществено задължение по договора,
което обосновава правния интерес от сключването му за купувача, съответно
поражда правото на насрещната страна от разваляне на договора, което е
упражнено преди предявяване на иска. Или доказани са всички елементи на
фактическия състав на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД – сключване на двустранен
предварителен договор за покупко-продажба на движима вещ - МПС,
7
неизпълнение на задължението на продавача да предаде владението на вещта
в пълна техническа изправност, поради причина, за която той отговаря,
писмено изявление на купувача за разваляне на договора. Не е даден срок за
изпълнение, тъй като купувачът заявява, че поради липса на доказателства за
пълната техническа изправност на автомобила, предмет на договора, както и
дългият срок, в който не е могъл да го ползва, за него не съществува интерес
от изпълнението. С оглед заявеното в съдебно заседание, че е закупен друг
автомобил, и свидетелските показания, че микробусът е бил ползван за
дейността на ищеца, която не е могъл да извършва, поради техническата
неизправност на автомобила, то съдът намира, че изпълнението на договора
за купувача е станало безполезно, по смисъла на чл. 87, ал. 2 от ГПК и не е
било нужно да бъде изпращано предупреждение за прекратяване на договора
и даване на нов срок за изпълнение. Следва да се отчете и факта, че
предаването на владението на микробуса е отложено до пълното заплащане на
цената, именно с оглед ремонтирането му и превеждането му в пълна
техническа изправност, доказателства за което не са събрани по делото.
Възразява се, че районният съд не е взел предвид доказателствата за
извършен ремонт, каквото е приложения към исковата молба протокол за
ремонт на автомобил, за което е разпитан и свидетел по делото. По
отношение на протокола за ремонт на автомобила е направено изложение в
исковата молба, че същият е без достоверна дата, като не представлява
счетоводен документ, което е по съществото си оспорване на документа.
Съгласно чл. 180 от ГПК частни документи, подписани от лицата, които са ги
издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях,
са направени от тези лица. Съдебната практика е константна, че частният
писмен документ се ползва с материална доказателствена сила, ако
удостоверява неизгодни за издателя му факти, което в конкретния случай не е
така. Поради това представения частен свидетелстващ документ не доказва
нито фактите, които са предмет на направеното изявление, нито датата на
съставянето на документа. Тези факти не се установяват и от събраните по
делото свидетелски показания на свидетеля Н., между които показания и
съдържанието на документа има разминаване както по отношение на модела
на автомобила, така и по отношение на действията по ремонта, които се
твърди да са били извършени. Не може да се сподели и твърдението в
жалбата, че протоколът за ремонт не е бил оспорен от страните, с оглед
8
изложеното в исковата молба. И не на последно място, факта на извършен
ремонт, за какъвто са събрани свидетелски показания, не доказва пълната
техническа изправност на автомобила нито към датата на сключване на
договора, нито към момента, в който купувачът е поискал да му бъде
предаден заплатения от него автомобил, което изпълнение на задължение по
договора е в тежест на дружеството - продавач.
С оглед възражението във въззивната жалба, че продавачът не отговаря,
по силата на уговорките в писмения предварителен договор, за повреди на
вещта в следствие на експлоатацията и от купувача, следва да се посочи, че
няма никакви данни по делото дефектът да е в следствие на експлоатацията на
микробуса от купувача, като употребяван автомобил, а събраните
доказателства по делото сочат на наличие на техническа неизправност на
автомобила към датата на продажбата му. Това обосновава нарушение на
задължението на продавача да предаде владението на автомобила в деня на
продажбата му в пълна техническа изправност, съгласно уговорките в
предварителния договор, сключен между страните.
Неоснователно е и възражението в жалбата за незаконосъобразност на
изводите на съда за неприложимост на разпоредбата на чл. 197 от ЗЗД.
Действително по делото не е бил сключен договор за покупко-продажба,
предявен е иск за връщане на дадено по развален договор, доколкото е
отпаднало основанието за размяна на престациите по него. Изявлението на
ищеца за разваляне на договора, което се основава на неизпълнение на
задължението на продавача да предаде владението на вещта, предмет на
подажбата с позоваване на недостатъците на вещта, е направено в срок от
шест месеца от сключване на предварителния договор. Доколкото правото на
разваляне на договора се упражнява извънсъдебно, а не с исковете, визирани
в чл. 197 от ГПК, то не е приложим и указания в нормата срок.
Тъй като се доказва от ищеца всеки един от елементите на фактическия
състав на чл. 87 от ЗЗД и разваленият договор не е за продължително или
периодично изпълнение, съгласно чл. 88 от ЗЗД развалянето има обратно
действие, като законна последица е връщане на всичко, получено по него,
като получено на отпаднало основание. В конкретния случай на връщане
подлежи заплатената изцяло продажна цена на МПС, предмет на разваления
предварителен договор в размер на 6900 лв, поради отпадане на основанието
9
за получаването и от продавача, поради което искът по чл. 55, ал. 1,
предложение трето от ЗЗД е изцяло основателен и доказан. Поради това и
постановеното решение на РС Карлово е законосъобразно и правилно и като
такова следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход от спора на въззиваемия се дължат направените във
въззивното производството разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, като такива
са претендирани от него за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лв. Представен е договор за правна защита и съдействие, от който се
установява, че адвокатското възнаграждение е заплатено в брой и изцяло,
поради което и следва да бъде присъдено в пълния претендиран размер.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 97 от 01.04.2022 г., по гр.дело №
1319/2021 г. по описа на РС – Карлово, I граждански състав.
ОСЪЖДА „**********, представлявано от А. З. К. – управител, да
заплати на Д. А. С., ЕГН **********, от с. *************, сумата от 600 лв.
(шестстотин лева) представляваща направени разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10