№ 159
гр. Свищов, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и осми
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Христова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско
дело № 20234150100573 по описа за 2023 година
Иск по чл.124 от ГПК
Постъпила е искова молба от Д. Р. Д. срещу О.С. , с която ищецът моли
да бъде установено по отношение на ответника на основание чл.124 ал.1 от
ГПК, че е собственик на имот - лозе с площ от 600кв.м., а по скица 701 кв.м.,
находящо се в местност „Рахлето“, землището на с. Царевец. Заявява, че този
имот бил придобит с Нотариален акт за прехвърляне на собственост на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №150, том I,
нотариално дело № 227/1997г., съставен от районен съдия при Свищовски
районен съд. Твърди, че от десетилетия процесният имот се ползвал и
владеел от него, той го обработва и понастоящем. Изнася, че преди месец
разбрал, че за имота има съставен АЧОС. След като проверил се оказало, че
посоченото основание за придобиване на процесния имот от Общината с
АЧОС № 3652/25.06.2010г. бил чл.19 ал.1 и ал. 3 от ЗСПЗЗ. Освен това О.С.
е сключила договор за наем в качеството й на наемодател с „И. - И.И.“ЕООД,
като договорът е вписан на 12.08.2020г. Това много го изненадало, защото до
момента е владял този имот и е упражнявал правото си на собственост в
пълен обем.
Счита, че правото на собственост съгласно чл.77 от ЗС се придобива
1
чрез правна сделка, давност или други начини, определени в закона.
Основанието, въз основа на което е съставен АЧОС категорично не е налице,
защото в чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ законодателят имал предвид земеделската земя,
останала след възстановяването на правата на собствениците. Заявява, че
процесният имот не представлявал такава земя, която е останала след
реституция, а бил придобит от неговите праводатели на законово основание-
покупко-продажба, а той го е придобил през 1997г. с Нотариален акт за
прехвърляне на собственост на недвижим имот срещу задължение за гледане
и издръжка №150, том I, дело № 227/1997г. Твърди, че Общината никога не е
владяла процесния имот и е издала актове за частна общинска собственост за
същия без правно основание.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на О.С. , че той е собственик на процесния недвижим имот - лозе
с площ от 600кв.м., а по скица 701 кв.м., находящо се в местност „Рахлето“,
землището на с. Царевец, при граници съгласно документ за собственост:
А.И.Т., Д. Г.Г. и път. Недвижимият имот е с идентификатор съгласно
кадастралната карта № ************.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника
О.С..
Съдът като обсъди събраните доказателства, намери за установено
следното :
Видно от представения по делото Нотариален акт за прехвърляне на
собственост на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка
№150, том I, дело № 227/1997г. на СвРС, Р. Д. Т. и С.Н. Т.а са прехвърлили на
сина си Д. Р. Д.-ищец по делото процесния недвижим имот - лозе с площ от
600кв.м., а по скица 701 кв.м., находящо се в местност „Рахлето“, землището
на с. Царевец, при граници съгласно документ за собственост: А.И.Т., Д. Г.Г.
и път. Прехвърлителите са удостоверили собствеността си с Нотариален акт
за покупко-продажба №41, том III, дело № 898/1957г., извършен от
Свищовския народен съдия.
Съгласно приложената Скица на поземлен имот № 15-599565-
03.06.2023г. на СГКК гр.Велико Търново, недвижимият имот е с
идентификатор ************, с площ 701 кв.м., находящ се в с.Царевец,
2
местност „Рахлето“, предназначение на територията –земеделска, начин на
ползване-лозе.
По делото е разпитан св.К. Р. Д.-брат на ищеца, който обясни, че баща
им купил този имот, който представлява лозе през 1956/1957 година и го
обработвали. Когато дошла демокрацията родителите им прехвърлили имота
на брат му Д. и той го обработва и до ден днешен.Имотите в този район
никога не са били в ТКЗС.
Видно от АЧОС № 3502/25.06.2010г. , ответната О.С. е актувала имота .
Като правното основание, на което е актуван имота е посочено чл.2, ал.1 , т.2
и чл.3 ал.3 от ЗОС, чл.19 ал.1 и ал.3 и чл.25 ал.1 от ЗСПЗЗ, Протоколно
решение № 4/28.11.2008г. на комисията по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ, Заповед №
РД-14-138/3.12.2008 г. на Директора на ОД "Земеделие" - гр. Велико Търново
- като земя по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ .
След влизане в сила на кадастралната карта за землището на село
Царевец, имота е преактуван с АЧОС № 8700/21.10.2019г. на същото
основание, като е посочен идентификатора съгласно кадастралната карта -
************.
Същото е видно от справка по данни за имот от Служба по вписванията
при РС Свищов и освен това О.С. е сключила договор за наем в качеството й
на наемодател с „И. - И.И.“ЕООД, като договорът е вписан на 12.08.2020г.
При тези данни съдът прави следните изводи:
Предмет на въведения установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК е едно
правоотношение или право, в случая правото на собственост, чието
съществуване или несъществуване се иска да бъде обявено с решението на
съда.
Ищецът е собственик на процесния имот , съгласно Нотариален акт за
прехвърляне на собственост на недвижим имот срещу задължение за гледане
и издръжка №150, том I, дело № 227/1997г. на СвРС . Няма спор между
страните, че процесният поземлен имот понастоящем е с идентификатор
************ по кадастралната карта на с.Царевец.
Съставеният от Общината акт за частна общинска собственост няма
правопораждащ, а констативен /удостоверителен/ характер, тъй като не се
3
създават права и задължения, нито засяга интереси на лицата. По своето
правно естество представлява вътрешно-служебна дейност по регистриране и
отчитане на недвижими имоти общинска собственост. В него е посочено като
основание за съставянето му - чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС; Протоколно решение №
4/28.11.2008г. на комисията по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ, Заповед № РД-14-
138/3.12.2008 г. на Директора на ОД "Земеделие" - гр. Велико Търново , т.е.
че описаният имот е актуван като собственост на общината по силата на
закона като незаявена за възстановяване земя по чл.19 и чл.25 ал.1 от ЗСПЗЗ.
Съгласно чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не
принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица са общинска
собственост. Нормата на чл.25 ал.1 от ЗСПЗЗ има декларативен характер и не
съставлява конкретен придобивен способ със свой самостоятелен фактически
състав. В АЧОС общината се позовава на осъществен в нейна полза
фактически състав на чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, а от своя страна земите по чл.19
ал.1 от ЗСПЗЗ са в обхвата на нормата на чл.25 ал.1 от ЗСПЗЗ. В приложното
поле на нормата на чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ се включват само онези земеделски
земи, които са подлежали на възстановяване (т. е., земи, попадащи в обхвата
на чл.10 от ЗСПЗЗ), но не са заявени за реституция в предвидените в закона
срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при
условията на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Земеделските земи, които не
подлежат на възстановяване в хипотезите, изрично посочени в закона остават
държавна собственост - чл.24 от ЗСПЗЗ. В обхвата на реституционния закон
не са включени и земеделски земи, които не са били
обобществявани(отнемани) и които са останали собственост на физически
лица в реалните им граници, т.е. земи, които не попадат в обхвата на чл.10 от
ЗСПЗЗ.
Общината / чрез АЧОС/ не твърди, че е собственик на имота на
основание правна сделка или по давност, а твърди, че е станала собственик на
основание чл.19 във вр. чл.25 ал.1 от ЗСПЗЗ. Съгласно тази разпоредба
земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или
държавата е общинска собственост. В приложното поле на тази норма се
включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване,
но не са заявени в предвидените в закона срокове, респ. не са изкупени от
ползватели по смисъла на параграф 4 от ЗСПЗЗ, частна хипотеза на която
норма е разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ. Следователно, за да се приеме, че
4
процесният имот е придобит от ответната община по силата на чл. 25 ал.1 от
ЗСПЗЗ беше необходимо да се докаже, че имотът е подлежал на реституция
по реда на този закон, но в установените в него срокове не са били заявени
реституционни претенции. Ответникът по никакъв начин не ангажира
доказателства имотът да е бил включван в ТКЗС, ДЗС или други
селскостопански образувания, чия собственост е бил преди колективизацията
и не е заявяван пред ОСЗ за възстановяване от бивши собственици или техни
наследници. Имотът не попада в зона по параграф 4 от преходните и
заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ. Не е предоставен за ползване.
Напротив от събраните в хода на производството доказателства-
писмени и гласни, които са безпротиворечиви се установи, че този имот не е
внасян в ТКЗС, не е одържавяван и че е ползван и обработван като лозе
повече от 65 години , първо от родителите на ищеца, а после от него, без да е
смущаван, обезпокоявани от никого и без някои да е оспорвал собствеността,
за която притежава и Нотариален акт №150, том I, дело № 227/1997г. на
СвРС.
С оглед изложеното, съдът намира, че Общината не е имала право да
квалифицира процесния имот като земеделска земя по смисъла на чл.19 ал.1
от ЗСПЗЗ, поради което не е налице и основанието, посочено в чл.2 ал.1, т.2
от ЗОС за актуването му като общински. Исковата претенция следва да се
уважи.
При този изход на делото, в тежест на ответника са и разноските,
направени в хода на производството от ищеца, съобразно приложен списък,
съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК-1560,00лева, от които 50,00лева –ДТ,
10,00лева-ДТ за вписване и 1500,00лева- адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАЗНАВА за установено по отношение на О.С., със седалище и
адрес на управление гр.Свищов, *****************, Булстат *********,
представлявана от Г.Г. - Кмет , че Д. Р. Д. с ЕГН **********,с адрес
*************** е СОБСТВЕНИК на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
************ по Кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени
със Заповед № РД-18-498/20.02.2018 г. на Изп. директор на АГКК, на площ по
5
скица от 701 кв.м., с адрес на поземления имот с.Царевец, местност
„Рахлето“, с трайно предназначение: земеделска и с начин на трайно
ползване: Лозе, четвърта категория, при граници и съседи: **************,
*************, ************, ************, ************.
ОСЪЖДА О.С., със седалище и адрес на управление гр.Свищов,
*****************, Булстат *********, представлявана от Г.Г. - Кмет ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Р. Д. с ЕГН **********,с адрес *************** сумата
1560,00лева- направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
6