№ 270
гр. гр. Добрич, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и четвърти
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър П. Монев
Членове:Теменуга Ив. Стоева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20223200500569 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.435 ал.2 т.7 от ГПК.
Постъпила е жалба от длъжника по изп.д.№2022***0400554 по
описа на ЧСИ Н.Н.,вписан при КЧСИ под №***,с район на действие
Добрички окръжен съд –„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-
ДОБРИЧ“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление:гр.Добрич,бул.“Трети март“№59,представлявано от
изпълнителния директор Т.Г.,чрез К.К. –юрисконсулт срещу
Постановление от 29.07.2022г. по делото,получено от жалбоподателя
на 02.08.2022г. ,с което е оставено без уважение възражението на
жалбоподателя,относно разноските по делото,а по-конкретно
възражението срещу размера на определения хонорар и искането той
да бъде редуциран до минимума по Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения,както и срещу таксата за
изпълнение на паричното вземане.
Жалбата е подадена в срока по чл.436 ал.1 от ГПК и е допустима.
1
Ответната по жалбата страна,взискателят по делото адв.М.И.,чрез
пълномощника си адв.Ю.М.,ДАК настоява жалбата да бъде оставена
без уважение,като неоснователна,с аргументи,подробно изложени в
подадените писмени възражения от 22.08.2022г.
Съдът,като взе предвид доводите,изложени в
жалбата,съображенията на съдебния изпълнител в представените
мотиви към делото,както и доказателствата по изп.д.№
2022***0400554 по описа на ЧСИ Н.Н.,намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Изпълнителното дело е образувано на 13.07.2022г.,въз основа на
представен от взискателя адв.М.И. изпълнителен лист от
12.07.2022г.,по силата на който длъжникът следва да заплати на
кредитора сумата от 8 045 лв.-общ размер на дължима сума за
възнаграждения за процесуално представителство по сключени
Договори за правна защита и съдействие от 16.05.2016г.,ведно със
законна лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното й изплащане.
В молбата за образуване на изпълнителното дело процесуалният
представител на взискателя е посочил като способ на изпълнение –
запор по банкови сметки и запор на вземания на длъжника срещу
трети лица.
С изпратено до длъжника съобщение за образувано дело от
18.07.2022г. ,той е уведомен,че дължи общо сумата 10 616,04лв.,от
които главница в размер на 8 045 лв. и лихва за периода от
17.05.2021г.до 01.08.2022г.в размер на 985,71 лв.,600 лв.разноски по
изпълнението ,както и 985,53 лв.такси по Тарифата към ЗЧСИ
,дължими към 01.08.2022г.
Със запорно съобщение,изпратено на 18.07.2022г.,в срока за
доброволно изпълнение за задължението ,съдебният изпълнител е
наложил запор върху всички сметки на длъжника в Централна
кооперативна банка АД,гр.София.
2
На 27.07.2022 г. частният съдебен изпълнител е уведомен,че във
връзка с полученото запорно съобщение с платежно нареждане от
21.07.2022 г.е извършен паричен превод на цялата дължима сума по
посочената от съдебния изпълнител банкова сметка.
Направено е възражение за прекомерност на уговореното адвокатско
възнаграждение,което е оставено без уважение.
С ТР №3/10.07.2017г. от 08.06.2017г.по т.д.№3/2015г.на ВКС е
прието,че на обжалване по реда на чл.435 ал.2 от ГПК подлежи всеки
акт на съдебния изпълнител,в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението,като в
решението е посочено ,че в изпълнителното производство няма
изискване за конкретен момент,в който съдебният изпълнител трябва
да се произнесе по разноските.Това се дължи на особеностите на
производството по принудително изпълнение,във всеки етап от което
е възможно вземането да бъде събрано чрез един или няколко
изпълнителни способа.По съществото си всеки такъв способ
съставлява самостоятелен изпълнителен процес,който се урежда както
от важащите само за него правила,така и от тези ,които са общи за
всички изпълнителни способи.От своя страна всеки изпълнителен
способ представлява съвкупност от изпълнителни действия,които се
извършват в определената от закона последователност,като за всяко от
тези действия се дължат разноски,ако това е предвидено в съответната
тарифа.
Когато се касае до разноски за адвокатско възнаграждение,които са
за сметка на длъжника,същият дължи плащането им в удостоверение
размер или в намаления такъв в хипотезата на чл.78 ал.5 от
ГПК,приложима и в настоящото изпълнително
производство.Адвокатското възнаграждение,платено от взискателя е
за образуване и водене на делото.В случая обаче единственото
извършено от пълномощника на взискателя действия е подаването на
молба за образуване на изпълнителното производство ,с посочване на
3
начин на изпълнение,съобразно изискванията за редовност на молбата
за образуване на изпълнителното производство-чл.426 ал.2 от
ГПК.Следователно не са извършени действия по водене на
изпълнителното дело,което предполага следващи молбата за
образуване на изпълнително дело действия,насочени към
принудителното събиране на вземането.Този смисъл законодателят е
вложил в термина“водене на изпълнителното дело“.След като
изпълнението е получено в срока за доброволно изпълнение на
задължението,не е било необходимо да се извършват по-нататъшни
правни действия от страна на пълномощника на взискателя,които да
обусловят заплащане на възнаграждение по смисъла на чл.10 т.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Възнаграждението за образуване на изпълнително дело е дължимо и
то е в размер на 200 лв.Недължимо от страна на жалбоподателя е
възнаграждението за водене на изпълнителното дело-в размер на 400
лв.,предвид горните съображения. В настоящия случай не се касае до
намаляване поради прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение ,а за неговата недължимост,поради липса на
последващи правни действия по водене на изпълнителното дело.
Относно таксите за изпълнение на паричното задължение в жалбата
не са посочени конкретни оплаквания,поради което съдът на обсъжда
това бланкетно оплакване.
С тези мотиви подадената жалба следва да бъде уважена,като се
присъди адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното
дело по чл.10 т.1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното Окръжният съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Н.Н.,обективиран в Постановление от
29.07.2022г. по изп.д.№ 2022***0400554 по описа на ЧСИ Н.Н.,вписан
4
при КЧСИ под №*** да намали адвокатското възнаграждение,платено
от взискателя адв.М.И. на пълномощника и адв.Ю.М. ,ДАК от 400 лв.
НАМАЛЯВА адвокатското възнаграждение на адв.Ю.М. ,ДАК от
600 лв.на 200 лв.,на основание чл.10 т.1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5