№ 612
гр. Велико Търново, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20234110100697 по описа за 2023 година
Молба с правно основание чл.19 ал.1 от Закон за гражданската
регистрация.
Молителката Й. Д. Л. твърди, че е родена от връзката на ***** г.
Излага, че майка и заедно с нея е заминала за Кипър, където е изградила
семейство и впоследствие е сключила и граждански брак с ***. Заявява, че
между нея и родният и баща е налице пълно отчуждение, а тя от своя страна
се представя в нейната среда в Кипър като **** идентифицира се с това
семейство, известна е с тази фамилия. Моли съда да допусне промяна във
фамилното и име от Л. на Хаджийордану. В съдебно заседание лично и чрез
пълномощника си поддържа молбата. Заявява, че фамилното и име
предизвиква проблеми и неудобства за нея, тъй като в администрацията,
както в Кипър, Гърция , така и в България фамилията и представлявала
проблем, винаги я бъркали. Освен това в училище и се подигравали за тази
фамилия.
Заинтересованата страна Община Велико Търново не изразява
становище.
Районна прокуратура - Велико Търново, чрез прокурор **** заявява
неоснователност на молбата.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери
за установено следното:
Молителката е родена от майка ****. Видно от приетата справка
за съдимост и справка от Районна прокуратура - Велико Търново се
установява, че молителката не е осъждана, спрямо нея няма висящи
наказателни производства. Майката на молителката е омъжена и носи
фамилията Берова-Хаджийордану. По делото няма приобщени други, които
да са относими към спора, доколкото приложените писмени декларации по
своето естество представляват показания на лица, които познават
молителката, както и заявление от нейния баща, които нямат доказателствена
стойност, тъй като не са събрани по съответния ред.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Молбата е процесуално допустима. По същество е неоснователна.
Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано
с определено физическо лице - гражданскоправен субект и е защитено от
закона. Начинът на образуване на имената на българските граждани се
урежда от императивни правни норми в Закона за гражданската регистрация
при допусната от законодателя правна възможност за промяна на имената,
при конкретно посочени основания и при спазване на предвидения за това
ред. Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото
лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и
отличаване от останалите физически лица, поради което законът допуска да
бъде променяно само по изключение. Според чл.12 от закона, собственото
име на детето се избира от родителите му, но чл.13 и чл.14 от ЗГР
императивно уреждат начина, по който се образуват бащиното и фамилното
име на лицето. Бащиното име се образува от собственото име на бащата и се
вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен
когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези
окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните
традиции на родителите. Фамилното име на всяко лице е фамилното или
бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на
детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на
родителите налагат друго. Възможността имената на лицето да бъдат
2
променяни от съда е предвидена в случаите, когато са осмиващи,
опозоряващи или обществено неприемливи, както и в случаите, когато важни
обстоятелства налагат това. Молителката е сезирала съда с искане по реда на
чл.19,ал.1, пр.последно от ЗГР и като причина е посочил наличие на важни
обстоятелства, които обуславят исканата промяна във фамилното и име.
Релевира доводи, според които нейното желание е да се идентифицира със
семейството на съпруга на майка си- кипърския гражданин ***, в което е
израсла от ранна детска възраст. Мотивира се с пълната дезинтересираност
на баща си към нея и настъпилото между тях отчуждение, противостоящо от
друга страна на грижите, които е полагал съпругът на майка и за нея.
Отделно от горното излага, че фамилията и предизвиква затруднения при
общуването и с официални държавни органи в Кипър и Гърция, освен това е
пораждала подигравки спрямо нея в детската и възраст. За тези твърдения не
се събраха доказателства, но дори да бяха представени такива, съдът намира,
че не се доказват важни обстоятелства , които да наложат исканата промяна.
Както бе отбелязано по-горе, начинът на формиране на имената на
българските граждани се определя от разпоредбите на чл.12-15 от ЗГР.
Сравнителният анализ на съдебната практика сочи, че най-често се допуска
промяна в личното име, при наличието на важни обстоятелства, дефинирани
като такива и преценявани за всеки отделен случай, като се вземат предвид
основните принципи на гражданското право и обществения морал. За разлика
от желанието за промяна на личното име, което е свързано и с правото на
самоопределяне на всеки индивид и е негово субективно лично право,
промяна на бащиното и фамилното име се допуска само по изключение, при
спазване на императивните разпоредби на чл.13 и чл.14 от ЗГР. Не се твърди
и не са събирани доказателства относно наличие на семейни, етнически или
религиозни традиции на родителите , визирани в чл.13 и чл.14 от ЗГР, които
да налагат промяна на фамилното име на молителката. Не се доказаха важни
обстоятелства по смисъла на чл.19,ал.1 от ЗГР. При липса на легална
дефиниция на понятието, важни обстоятелства според съдебната практика са
тези, които са направили лично или обществено неудобно носенето на
фамилното име , като съдът следва да съобразява всеки конкретен случай с
основните принципи на гражданското право и обществения морал, при
спазване императивните разпоредби на чл.13 и чл.14 от ЗГР относно
образуването на бащиното и фамилното име на физическото лице / вж.
3
решение № 346/25.11.2011 год. по гр.дело № 1387/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС,
решение № 680 от 11.01.2011 г. по гр.дело № 1164/2009 год. на ІV г.о. на
ВКС постановени по реда на чл.290 от ГПК/. По делото се твърди,че
фамилното име на молителката и създава неудобства , но както се посочи по-
горе, няма доказателства за това. Фамилията и не е необичайна за българските
традиции, не е осмиваща, нито опозоряваща. Желанието на молителката по –
скоро е продиктувано от субективното и отношение към нейния баща, с
когото няма емоционална връзка. Макар да се установи пълното отчуждение
между тях, същото сам по себе си не е важно обстоятелство, което да
обуслови исканата промяна. Влошените отношения между родител-дете, или
липсата на такива, както е в настоящия случай, не могат да прекъснат
законовата връзка по произход / вж. Решение № 1221 от 15.12.2008 г. на ВКС
по гр.д. № 3416/2007 г., III г. о., ГК/. Макар молителката да иска да изрази
признателността си към съпруга на майка си, като приеме неговата фамилия и
да се представя в обществото с нея, недопустимо е правната възможност
дадена в чл.19,ал.1 от ЗГР да се използва по начин, по който да се създава
заблуждение относно произхода на лицето. При доказан произход от бащата,
законът императивно повелява формирането на бащиното и фамилното име
на детето според изискванията на чл.13 и чл.14 от ЗГР. Молбата е
неоснователна и като такава подлежи на отрицателна санкция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно основание
чл.19,ал.1,пр.последно от ЗГР на Й. Д. Л. с ЕГН ********** от гр.**** да се
допусне промяна във фамилното и име , като от Л. да се промени на ****
като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС, чрез ВТРС в
едноседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4