№ 112
гр. гр. Добрич, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Десислава Б. Николова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20213200500264 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.
№264815/19.03.2021г. на ИВ. В. Т. с ЕГН ********** от гр. Д., действаща чрез
процесуалния представител адв.Ю.О., срещу решение №260171/26.02.2021г. по гр.д.
№3880/2019г.на РС-Добрич, с което се ОТХВЪРЛЯТ предявените от нея срещу М. СТ. СТ. с
ЕГН ********** от гр. Д. и СТ. М. СТ. с ЕГН ********** от гр. Д., искове: 1) За
прогласяването на основание на чл.40 от Закона за задълженията и договорите на
недействителността на договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт №134,
том ІІІ, рег. №8348, нотариално дело №500/2015 г. на нотариус с рег. №535 в регистъра на
Нотариалната камара, вписан с вх. рег. №9362, акт №176, том ХХІ, нотариално дело
№4020/2015 г. на Службата по вписванията – Добрич, с който на 01.10.2015 г. първата
ответница в качеството си на пълномощник на наследодателя на ищцата В С. Вев е
прехвърлила по време на брака си с втория ответник сама на себе си поземлен имот (нива) с
идентификатор №*** по кадастралната карта на град Добрич, намираща се в землището на
град Добрич, с площ по скица от 3834 кв.м., а по документ за собственост с площ от 3833
кв.м., поради сключването му при договаряне във вреда на представлявания продавач. 2) За
развалянето на основание на чл.87 ал.3 от Закона за задълженията и договорите на договор
за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт №134, том ІІІ, рег. №8348, нотариално
дело №500/2015 г. на нотариус с рег. №535 в регистъра на Нотариалната камара, вписан с
вх. рег. №9362, акт №176, том ХХІ, нотариално дело №4020/2015 г. на Службата по
1
вписванията – Добрич, с който на 01.10.2015 г. първата ответница в качеството си на
пълномощник на наследодателя на ищцата В С. Вев е прехвърлила по време на брака си с
втория ответник сама на себе си поземлен имот (нива) с идентификатор №*** по
кадастралната карта на град Добрич, намираща се в землището на град Добрич, с площ по
скица от 3834 кв.м., а по документ за собственост с площ от 3833 кв.м., поради неплащането
на продажната цена. 3) За признаването за установено на основание на чл.108 от Закона за
собствеността правото на собственост по силата на наследствено правоприемство на ИВ. В.
Т. с ЕГН ********** от гр. Д. върху поземлен имот (нива) с идентификатор №*** по
кадастралната карта на град Добрич, намираща се в землището на град Добрич, с площ по
скица от 3834 кв.м., а по документ за собственост с площ от 3833 кв.м., както и за
осъждането на М. СТ. СТ. с ЕГН ********** от гр. Д. и СТ. М. СТ. с ЕГН ********** от гр.
Д. да предадат на ИВ. В. Т. владението върху посочения имот.
Фактическите и правни изводи на съда били обосновани с ирелевантни за спора факти,
осъществени преди извършване на прехвърлителната сделка на 01.10.2015г. Разминаването
между продажната цена от 700лева и реалната пазарна било драстично. Макар продавача да
си бил запазил правото на ползване, то не било реализирано поради настъпилата негова
смърт скоро след сделката. Затова реалната пазарна цена била 6657.47лева, а при отчитане
на правото на ползване за времето до погасяването му – 6347лева. Аргументира се с
обсъждане на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.40 от ЗЗД и
аналогичното правоприлагане на нормата на чл.210 от ЗЗД. Извежда извод за
недействителност на договора с оглед интереса на продавача, чийто наследник се явявала
въззивницата. Не било доказано и, че продавачът получил продажната цена. Тъй като
договорът не бил транслирал права, по силата на наследственото правоприемство
въззивницата се явявала собственик на нивата. Иска отмяна на решението и постановяване
на ново за уважаване на исковете и.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от
насрещната страна- М. СТ. СТ. и СТ. М. СТ., чрез адв.И.С.. Намират оплакванията на
въззивницата за неоснователни, решението за правилно, постановено след обсъждане на
всички доказателства по делото относно факти и обстоятелства, осъществени както във
времето преди сключване на договора, така и след това, вкл. относно подбудите на
продавача, отношенията му с ответницата и с ищцата. Съществено за преценката относно
нееквивалентността на престациите намират да е обстоятелството, че с договора се
прехвърля т.нар.“гола собственост“, че е сключен между близки родственици. Обосновават
теза за липсата на елементите от фактическия състав на чл.40 от ЗЗД. Изразяват несъгласие
с доводите на въззивника в обратния смисъл. Договорът бил действителен и искът правилно
отхвърлен. Намират да не са налице условията за уважаване и на евентуалния иск за
разваляне на договора, а неоснователността на главния и евентуалния иск обосновавали
извод за неоснователност и на иска по чл.108 от ЗЗД. Искат потвърждаване на решението.
При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е съобщено на
2
11.03.2021г., въззивната жалба, депозирана на 19.03.2021г. се явява подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на
неизгодното за него първоинстанционно решение, съобразена с изискванията на чл.260,
т.1,2,4 и 7 иэчл.261 от ГПК.
Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на
исковете съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, и приема, че първоинстанционното
решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на
правомощията му, мотивирано и разбираемо, процесуално допустимо, и правилно по
следните съображения:
Гр.д.№3880/2019 г. на РС-Добрич е образувано по повод предявени от ИВ. В. Т. с ЕГН
********** от гр. Д., срещу М. СТ. СТ. с ЕГН ********** от гр. Д. и СТ. М. СТ. с ЕГН
********** от гр. Д., иск по чл.40 от ЗЗД за установяване недействителност на сключен на
01.10.2015 г. с нотариален акт №134, том ІІІ, рег. №8348, нотариално дело №500/2015 г. на
нотариус с рег. №535 в регистъра на Нотариалната камара, вписан с вх. рег. №9362, акт
№176, том ХХІ, нотариално дело №4020/2015 г. на Службата по вписванията – Добрич,
договор за продажба, с който ответницата М. СТ. СТ., като пълномощник на В С. Вев-
продавач, прехвърлила на себе си недвижим земеделски имот, находящ се в землището на
гр.Добрич - Нива с площ по скица от 3834 кв.м., а по документ за собственост с площ от
3833 кв.м., съставляваща имот с идентификатор №*** по КККР, за сумата от 700 лева, при
твърдения в исковата и уточнителната молба с вх.№24047/25.11.2019г., че договорът
уврежда представлявания, тъй като продажната цена за имота е повече от петнадесет пъти
по – ниска от пазарната му стойност, която е в размер на не по-малко от 10 000 лева;
евентуален иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на същия договор при твърдения
договорената продажна цена да не е заплатена; иск по чл. 108 от ЗС за ревандикация на
имота, при твърдения, че недействителната сделка не е породила присъщите и правни
последици да прехвърли собствеността върху нивата и по силата на наследствено
правоприемство, ищцата, единствен наследник на В С. Вев, починал на 15.12.2015 г., нейн
баща, е станала собственик на имота.
Ответницата е оспорила основателността на исковете с твърденията, че продажната цена
съответства на дадените от упълномощителя пълномощия, че мотивите на упълномощителя
за тази продажна цена са няколко –запазеното пожизнено правото на ползване върху имота,
близката родствена връзка /брат и сестра/, продължителното/от 2011г./ съвместно живеене в
едно жилище и едно домакинство, взаимно подпомагайки се при посрещането на
ежедневните нужди, полаганите от нея грижи при влошаване на здравословното му
състояние в края на август 2015г, нямал на кого другиго да разчита, тъй като единствената
му дъщеря постоянно живеела в Г., а освен това отношенията му с нея са били силно
влошени, липсвало увреждане на интересите на упълномощителя. Твърденията за
неплащане на цената се опровергавали от съдържанието на нотариалния акт. Ищцата не се
3
легитимирала като собственик.
Първоинстанционният съд е разгледал фактите, заявени от ищеца в исковата молба, на
които предявените искове се основават, и е постановил решението си в рамките на заявения
петитум, като ги е отхвърлил. Решението настоящата инстанция намира за правилно.
Не е спорно, установява се и от събраните доказателства, че с пълномощно с
нотариална заверка на подписа с рег. №8187/24.09.2015г. на нотариус Д.Б., вписана под
№535 на НК, действаща в района на РС Добрич, и на съдържанието с рег.№8188, том 1, акт
№199, от същата дата на същия нотариус, В С. Вев е упълномощил М. СТ. СТ. „да продаде,
дари, на когото сама прецени, включително да договаря сама със себе си, при цена и условия
каквито договори, при цена не по-ниска от данъчната оценка”, находящия се в землището
на гр.Добрич поземлен имот- нива с площ от 3833 кв.м., с идентификатор №*** по КККР, с
условието „като си запазвам пожизнено правото на ползване“, да получи продажната цена,
включително и ако цената се заплаща по банков път или на каса в банка или по служебно
открита от банката сметка, от която бъдещия купувач получава заем, да се разпорежда със
сумите по така откритата сметка , включително да ликвидира сметката, както и с множество
други права - да го представлява пред физически и юридически лица, ТД на НАП, НОИ,
РЗИ, НЗОК, община, МВР, пощи, съдилища, социални служби, община, Инвестбанк АД и
пр.
Съобразно посоченото в тълкувателно решение № 5/2014 от 12.12.2016 г. по тълкувателно
дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, увреждането на представлявания и
недобросъвестността на представителя и на насрещната страна по договора са релевантни за
недействителността по чл. 40 ЗЗД, и тя ще намери приложение, само когато договорът е
сключен в рамките на представителната власт. Пълномощникът М. СТ. СТ. е разполагала с
надлежна представителна власт, учредена с упълномощителна сделка с необходимото
съдържание, т.е. годна да породи последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД - да сключи договор, с
който от името и за сметка на В С. Вев да продаде или дари на себе си или на другиго
нивата с идентификатор №*** по КККР на гр.Добрич на цена, не по-малка от данъчната
оценка, без прамощието „ползване“, т.е.при запазено право на упълномощителя да ползва
имота докато е жив. На представителната власт, като непритезателно право, от една страна
съответства правно задължение на представлявания да търпи в своята правна сфера
правните последици от действията на представителя, а от друга страна съответства
задължението на представителя да се ръководи изключително от интересите на
упълномощителя/аргумент от чл.9, чл.12, чл.40 и чл.43 от ЗЗД/, независимо дали договаря с
трето лице или със себе си, тъй като „представителството по правило обслужва интересите
на представлявания“. В случая, в рамките та така учредената представителна власт с
пълномощното от 24.09.2015г., на дата 01.10.2015г., с договор, сключен с нотариален акт
№134, том ІІІ, рег. №8348, нотариално дело №500/2015 г. на нотариус с рег. №535 в
регистъра на Нотариалната камара, вписан с вх. рег. №9362, акт №176, том ХХІ, нотариално
дело №4020/2015 г. на Службата по вписванията – Добрич, упълномощената М. СТ. СТ. е
4
прехвърлила на себе си нивата с площ от 3833 кв.м., съставляваща имот с идентификатор
№*** по КККР на гр.Добрич, за сумата от 700 лева, малко повече от данъчната оценка на
имота от 667.70лева, при запазено пожизнено право на ползване за продавача В С. Вев.
Пазарната стойност на нивата към датата на договора за продажба, според заключението на
вещото лице инж.Н.Л. от 02.07.2020г., възлиза на 6 657лева. Тази цена за имота според
мотивите на вещото лице е определена по метода на посредственото сравнение и е без
отчитане на правото на ползване. Определена е и пазарна стойност от 6347лева с отчитане
на правото на ползване, остойностено в размер на рентата за стопанската 2014/2015г. от
310.47лева, като тази сума е приспадната от определената по сравнителния метод пазарна
стойност от 6 657лева. Допълнително, по искане на страните, вещото лице е остойностило
правото на ползване и като сумарно рентно плащане за периода, през който е могло да бъде
упражнено с оглед средната продължителност на живота в България/заключение вх.
№262913 от 07.10.2020г./. Приело е, че след като към датата на сделката В С. е на
66.86г./66години и 10месеца/, а средната продължителност на живота на лица от мъжки пол
в България за 2015г. по статисческия годишник на НСИ е 71.09г., то В С. би могъл да
достигне средна възраст от 71.09г. в края на м.декември 2019г., т.е. след като е завършила
стопанската 2018/2019г. и е започнала стопанската 2019/2020г. Стойността на запазеното
право на ползване за периода, през който е могло да бъде упражнено е дадена от вещото
лице в два варианта - до приключване на стопанстаката 2018/2019г. – 1609.86лева, и до
приключване на стопанската 2019/2020г. – 1801.51лева, предвид обстоятелството, че
прехвърлителя би могъл да достигне средна възраст от 71.09г. в хода на последната. Със
заключение вх.№265859/18.11.2020г.вещото лице Н.Л. е дало стойност на запазеното право
на ползване и на база средната продължителност на живота на лица от мъжки пол за област
Добрич – 1295.55лева.
При изслушването му в съдебно заседание на 30.07.2020 г. вещото лице е посочило и, че не
съществува практика за определяне на пазарната стойност на земеделски имоти, за които
има учредено пожизнено право на ползване. Никога не е установявало, че някой продава
имот, обременен с право на ползване. Това не означавало, че не се продават такива имоти,
но техния дял е толкова малък, че не се отбелязва и не намира отражение нито в практиката,
нито в статистиката.
В случая запазеното право на ползване/изцяло и само за продавача/ излючва изцяло
възможността на новия собственик да упражнява правомощието си да ползва собствеността
по предназначение докато правото на ползване не бъде погасено/прекратено при условията
на чл.59, чл.61 от ЗС. Реално то ограничава и възможността за разпореждане със
собствеността и реализиране на доход от продажба тъй като рефлектира върху търсенето на
такъв тип собственост - имоти, от които за неопределен период от време ползите са за трето
лице, а не за собственика. Затова търсенето на такива имоти на пазара е минимално, почти
никакво според обясненията на вещото лице при изслушването му. Сделки с имоти,
обремени с право на ползване обичайно се извършват само между роднини във връзка с
5
техни вътрешни имуществени и семейни отношения, и на продажната цена значително по-
ниска от пазарната, в повечето случаи около данъчната оценка. В този смисъл, при преценка
на заклчението на вещото лице при условията на чл.202 от ГПК, настоящата инстанция
намира, че определената от вещото лице пазарна цена на имота към датата на продажбата в
размер на сумата от 6 657лева не се явява измерител на паричната равностойност на
престацията на продавача, свеждаща се до право на собственост в ограничен обем /"голото"
право на собственост/, което правно състояние на продаваната вещ, рефлектиращо върху
търсенето и предлагането на такава собственост, не е съобразено от вещото лице при
използване на сравнителния подход за определяне на пазарната стойност на имота в
необременено състояние. Логично е действителната стойност на право на собственост в
ограничен обем да е по-малка, в сравнение с тази на правото на собственост в пълен обем. За
определяне действителната стойност на правото, предмет на договора, е от значение
правното положение на имота към момента на сключване на процесния договор.
Ирелевантно е обстоятелството за какъв период от време е упражнявано или би могло да
баде упражнявано правото на ползване, респ. ограничавано правото на собственост.
Определянето на действителната стойност на право на собственост в ограничен обем чрез
приспадане на рентно плащане като цена на право на ползване, независимо за какъв период,
е необосновано и неприемливо, тъй като не отчита естеството на вещната тежест/правото на
ползване/ с оглед всички пречките, които тя създава за собственика да реализира каквито и
да е дивиденти от собствеността. Вън от това чисто математическото съпоставяне на
стойности /договорена продажна цена и действителна пазарна/ не е единствения критерий за
недействителността по чл.40 от ЗЗД и с оглед Тълкувателно решение № 5 от 22.12.16 г. по
тълк. дело № 5/14 г. на ОСГТК на ВК, тъй като нееквивалентността на престациите е
необходимо условие, но сама по себе си тя не е достатъчна за обявяването на
недействителността по отношение на представлявания. Съгласно установената практика на
ВКС и Тълкувателно решение № 5 от 22.12.16 г. по тълк. дело № 5/14 г. на ОСГТК на ВК,
отношенията на упълномощителя и неговия пълномощник са отношения на доверие, но за
да защити упълномощителя от възможната злоупотреба с доверието му от пълномощника,
законодателят е уредил недействителността по чл.40 от ЗЗД. Фактическият състав ,
пораждащ недействителността по чл.40 от ЗЗД се състои от два елемента: обективен –
договорът, сключен от представителя с трето лице да уврежда представлявания, и
субективен – споразумяване, респ.недобросъвестност на представителя и насрещната
страна, наличието на който следва да се преценява с оглед всички обстоятелства, свързани с
мотивите за сключване на сделката, начина на осъществяването й, отношенията между
страните по нея и между тях и пълномощника, последвалите сделката събития.
В случая, с оглед изложеното по-горе, ниския размер на уговорената цена намира своето
обяснение от една страна в обстоятелството, че предмет на сделката е обременен с право на
ползване имот, а стойността на имущество, обременено с тежести или обезпечения е по-
ниска от пазарната му цена в необременено състояние /реш.№ 26 от 30.01.2012 г. на ВКС, IV
г. о. по гр. д. № 151/2011/, от друга страна - в отношенията между пълномощника и
6
упълномощителя.
Безспорно е, че упълномощителя и продавач по договора В С. е брат на пълномощника М.
СТ. СТ., ищцата е негова дъщеря. Бракът между майката на ищцата и упълномощителя В С.
е прекратен през ***г. През годините ищцата е живяла в Г., но е имала лични контакти с
баща си. Показанията на разпитаните по делото свидетели В.Г.Ф./майка на ищцата/,
Т.Х.Т./зет на ответницата от 1998г./, Д.Р.Д./без родство със страните/ , Е.С.К./братовчедка на
бащата на М. и В/, С.И.Б./без родство със станите/, Р.Г.И./вуйчо на ищцата/ съдържат
информация за обтегнати през последните години/след 2011г./ отношенията между В С. и
дъщеря му по причина на нейно поведение спрямо него и имуществени претенции, и за
отношения на близост и разбирателство между същия и сестра му, съвместно живеене в
едно домакинство от 2011г., полагане на грижи от нейна страна при влошаване на здравето
му през 2015г. След развода си В С. живеел в апартамент на ул.“***“ №5, като до смъртта
на майка си /баба И./ през 2011г. живеел с нея. Работел на частно. М.С. и съпруга и С.С.
имали жилище на ул.“***“№14. М.С. работела в чужбина, в И.. След смъртта на майка
им/баба И./ през 2011г., съпругът на М.С., С.С., който също бил в И., но се разболял и се
върнал, се преместил при брат и на ул.“***“№5, за да не е сам В, който много тъжал за
майка си, „за да се гледат двамата“, разбирали се много добре, двамата били „кротки“. М. си
идвала един-два пъти в годината за по месец. Тримата живеели заедно на ул.“***“№5. В не
искал да живее сам. В близост живеела със семейството си дъщерята на М., В.. Посещавали
ги често децата и. Към 2010-2011г. ищцата била женена за сърбин. Заедно с него посетила
баща си. Според свидетеля И. искала да заведе баща ди на лекар, защото видяла шишенце с
хапчета без надпис, но М. я изгонила. По данни от очевидец/св.Д./, среща между тях е имало
до магазина за хранителни стоки на ул.“***“, срещу ДОП, където в следобедните часове В
С. си пиел кафето с други съседи, по повод на която свидетелят разбрал, че В има дъщеря.
Видял, че тя го дърпа, скъсала ръкава на якето му. Той се дърпал, питал къде го види, искал
да го пусне, бил изплашен. Тя казала, че ще го води на преглед. Оставила го когато околните
се намесили. Идвала и в годината, в която починал/2015г./,викала и блъскала по вратата,
тогава извикали полиция. През 2015г.здравословното състоятие на В С. се влошило, бил
диагностициран с „цироза“, лежал в болницата, счупил си крака. Първоначално го гледал
съпругът на М., бил му придружител в болницата, а когато станало ясно, че „положението е
сериозно“ М. се прибрала от И. и започнали двамата със съпруга си да го гледат.
По данни от представения нот.акт №151, т.Х, рег.№8645, н.д.№1027/2011г.на нотариус,
вписан под №330 в регистъра на НК, на датата 20.12.2011г., като си запазил правото на
ползване, В С. продал на сестра си М.С. собствените си 5/6ид.части от апартамента на
ул.“***“№5, нива от 9.999дка в гр.Добрич и нива от 8.300дка в гр.Добрич, за общата сума от
9 500лева, при данъчна оценка на 5/6ид.части от 13 254.90лева, данъчна оценка на първата
нива от 1547.80лева и на втората 1647.10лева.
Съвкупната преценка на доказателствата създават убеждение, че след смъртта на майка си
през 2011г. В С. не е искал да бъде сам, станал е част от семейството на сестра си и е
7
разчитал на нейните и семейството и грижи и подкрепа, бил е дистанциран от дъщеря си
поради поведението и, а в периода преди сделката и до смъртта си е имал нужда от грижи
поради заболяване „цироза“ и счупване на крак, които е получил от сестра си и съпруга и.
Тези обстоятелства и обстоятелството, че четири години по-рано, през 2011г. лично се е
разпоредил в полза на сестра си с правата си от 5/6ид.части от апартамента и с две ниви на
цена, общо за трите имота/9 500лева/ много по-ниска от сбора от данъчните им
оценки/16449.80лева/, че с пълномощното от 24.09.2015г е дал възможност на сестра си да
си прехвърли процесната нива и безвъзмездно/да си я дари/, сочат на цел у него не толкова
да реализира възможно най-висока цена, да се обогати от продажбата, а да се отблагодари за
вниманието и грижите.
При така установеното не може да се приеме, че пълномощникът е предпочел личния си
интерес да придобие имота на възможно най-ниска цена, и пренебрегнал интереса на
упълномощителя, респ. се налага извода за липса на елементите от ФС на разпоредбата на
чл. 40 от ЗЗД, обуславящи недействителност на процесния договор за продажба. Искът на
основание чл. 40 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед предявеното основание за неизпълнение на сключения договор-неплащане на
цената, неоснователен е и следва да бъде отхвърлен и искът по чл.87 ал.3 от ЗЗД.
Упълномощаването от 24.09.2015г. за разпореждане с имота включва и упълномощаване за
получаване на продажната цена, включително за разпореждане със сумите от продажбата. С
договора от 01.10.2015г., обективиран в нотариален акт №134, том ІІІ, рег. №8348,
нотариално дело №500/2015 г. на нотариус с рег. №535 , пълномащникът е дакларирал, че
цената е платена напълно и в брой и получена от продавача. Нотариалният акт за покупко-
продажба на недвижим имот материализира удостоверителните изявления на нотариалния
орган и изявленията на страните по договора. В частта, съдържаща изявленията на страните
за плащането и получаването на цената, нотариалният акт е частен свидетелстващ документ.
Той материализира удостоверителното изявление на своя издател за даден факт - плащането
на цената, и има характер на разписка за плащане /реш.№.403/10.01.2012г. по г.д.№
1543/2010г. на ВКС, ІІІ ГО, реш. №.402/17.01.2012г. по г.д.№.449/2011г. на ВКС, ІІІ ГО,
реш. №.173/27.07.2010г. по г.д.№.5166/2008г. на ВКС, ІV ГО и др./. След като е налице
упълномощаване за получаване на цената по сделката, изявлението на пълномощника в
нотариалния акт е с доказателствена стойност, която не е опровергана от ищеца.
След като продажбата, обективирана в нотариален акт №134, том ІІІ, рег. №8348,
нотариално дело №500/2015 г. на нотариус с рег. №535 е валидна, договорът е проявил
вещно-транслативния си ефект по смисъла на чл.24, ал.1 от ЗЗД, имотът е преминал в
патримониума на купувача и ищцата като единствен законен наследник на продавача не се
легитимира понастоящем като собственик на същия по силата на наследствено
правоприемство. Обусловеният искът по чл.108 от ЗС се явява неоснователен и също
подлежи на отхвърляне.
8
С оглед изхода от спора право на съдебно-деловодни разноски във въззивното производство
имат въззиваемите, всеки от тях удостоверил извършването на разходи за адвокатско
възнаграждение в размер на по 120лева и същите следва да им бъдат присъдени.
На основание чл.280, ал.3, т.1, пр.последно от ГПК, решението подлежи на касационно
обжалване в цялост.
С оглед гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260171/26.02.2021г. по гр.д.№3880/2019г.на РС-Добрич.
ОСЪЖДА ИВ. В. Т. с ЕГН ********** от гр. Д., да заплати на М. СТ. СТ. с ЕГН
********** от гр. Д. и на СТ. М. СТ. с ЕГН ********** от гр. Д., сумата от по 120лева на
всеки от тях, представляващи сторени във въззивното производство разходи за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 и 2
от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9