Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 09.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично
съдебно заседание на трети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретаря Б.Ш., разгледа докладваното от съдията търговско дело № 6619 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба, предявена от „Б.” ООД - в несъстоятелност, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от синдика Р.П.Т., срещу „Б.Д.П.М.”
ООД, ЕИК *******, със седалище *** и адрес на управление ***, Бизнес Център ********
представлявано от управителя А.С.Г..
Ищецът
твърди, че с решение на Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение,
постановено на 15.03.2013 г. по т. дело 646/2012 г. е обявена
неплатежоспособността му и е открито производство по несъстоятелност, като за
синдик е назначена Р.П.Т., която в упражняване на предоставените правомощия по чл.658, ал.1,
т.7 ТЗ предявява осъдителните искове, предмет на настоящото производство.
На
01.07.2008 г. между „Б.” ООД, в качеството му на наемодател и „Б.Д.П.М.” ООД,
като наемател, е сключен договор за наем на нежилищни помещения, по силата на
който ищецът предоставил временното и възмездно ползване на недвижим имот, находящ се в гр. ************** представляващ
„Технико-Търговски Център”, включващ двуетажна сграда с обща площ от 3 840
кв.м. и склад с обща площ от 300 кв. м., заедно с прилежащата територия с площ
от 1.3 хектара, върху която е изграден „Технико-Търговския Център”. Договорът
за наем бил сключен за срок от 10 години, при договорен месечен наем в размер
на 11 500 евро без ДДС, платим авансово до 30-то число на месеца, предхождащ
месеца, за който се отнася, като при забава на наемателя да заплати наемното
възнаграждение в предвидения срок, същият дължал на наемодателя неустойка,
равна на 0.05% от неизплатената сума за всеки просрочен ден, ако просрочието продължава до 10 банкови дни и 0.1% от
неизплатената сума за всеки просрочен ден, започвайки от 11-ия банков ден на
забавата.
Със
Споразумение от 02.07.2009 г. страните постигнали съгласие, според което
изискуемите съгласно предписанията на контролните органи ремонти и подобрения
да бъдат извършени от наемателя за сметка на наемодателя, като наемателят
прихване вземането си за същите съгласно представените разходо-оправдателни
документи срещу задължението си за заплащане на наемната цена. С анекс
№2/28.05.2012 г. месечния наем за отдадения под наем имот бил намален до размер
от 6 100 евро без ДДС, като „Б.” ООД и „Б.Д.П.М.” ООД се съгласили да бъде
извършено прихващане на разходите по извършените подобрения и ремонтни дейности
срещу задължението за плащане на наема, считано от 01 юни 2012 г..
На
10.03.2014 г. между „Б.Д.П.М.” ООД и „Б.” ООД било сключено споразумение, с
което действието на договора за наем било продължено, задължението на наемателя за заплащане на
наемната цена било прихванато срещу извършените разходи за подобрения и ремонти
за периода 01.06.2012 г. - 15.03.2013 г., като наемателят признал задълженията
си за заплащане на наемната цена за месеците декември 2013 г., януари 2014 г.,
февруари 2014 г. и март 2014 г. в общ размер на 47722.24 лева, които се
задължил да заплати на 3 вноски, но страните не постигнали съгласие относно дължимостта на наемна цена за периода 01.04.2013 г. -
31.10.2013 г..
В
споразумението, страните се съгласили, че при неизпълнение от страна на
наемателя на задължението за заплащане на текущи наемни вноски и на
разсрочените задължения за наемите за предходни периоди, наемодателят има право
да развали договора без да дава допълнителен срок за изпълнение, от което право
ищецът се възползвал и с нотариална покана рег. № 4516/17.06.2014 г. на
Нотариус Валентина Георгиева №340 на НК развалил договора, считано от
18.06.2014 г. към който момент наемателят дължал наемни вноски в общ размер от
164641,75 лева. Въпреки прекратяване на наемното отношение, ответното дружество
не предало фактическата власт върху предоставения под наем имот и дължало
заплащане на обезщетение за ползването му за периода 19.06.2014 г. – 30.09.2014 г. в размер на 40563,84 лева.
Забавеното изпълнение на задължението за заплащане на наемната цена породило и задължение
за заплащане на неустойка, която за периода 31.03.2013 г. - 18.06.2014 г.
възлизала на 42088,58 лева, определена в представена справка по чл.366 ГПК.
Неизпълнението
на тези задължения обуславяло правен интерес за ищеца от провеждане на
предявените осъдителни искове, като върху главниците се присъди и законната
лихва от предявяването на исковата молба – 06.10.2014 г. до окончателното им
погасяване.
В
срока по чл.367 ГПК, ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба, като същият не упражнява правото си на
участие в производството.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
С
решение №104 от 15.03.2013 г. на ПОС по търг. дело № 646/2012 г. е обявена
неплатежоспособността на „Б.” ООД с начална дата 31.05.2012 г. и е открито
производство по несъстоятелност по отношение на дружеството, което с решение от
10.10.2013 г. е обявено в несъстоятелност.
От
представения договор от 01.07.2008 г., се установява, че между ищеца, от една
страна, и ответника, от друга възникнало правоотношение с предмет предоставяне
от страна на „Б.” ООД, в качеството му на наемодател на временното и възмездно
ползване на ответника „Б.Д.П.М.” ООД на недвижим имот, представляващ „Технико-Търговски
Център”, включващ двуетажна сграда с обща площ от 3 840 кв.м. и склад с обща
площ от 300 кв. м., заедно с прилежащата територия с площ от 1.3 хектара, върху
която е изграден „Технико-Търговския Център”, срещу цена в размер на 11500 евро
без ДДС, платима до 30-то число на месеца, предхождащ този, за който се отнася.
В чл.5.2 от договора, наемателят поел акцесорно задължение
да заплаща неустойка от 0.05% за всеки ден забава при плащането на наемната
цена при просрочие от 10 дни и 0,1% - за просрочие от 11-я ден.
С
анекс към договора, сключен на 28.05.2012 г., страните постигнали съгласие
наемната цена за ползването на имота да бъде променена на 6100 евро без ДДС
месечно.
Видно
от споразумение, сключено на 10.03.2014 г., страните се съгласили действието
на договора за наем да бъде продължено,
като ответникът признал дължимостта на наемите за
периода м.12.2013 г. – м.03.2014 г. в размер на сумата 47722,24 лева, която
следвало да заплати на 3 вноски с падежи 31.03.2014 г., 30.04.2014 г. и
10.05.2014 г.. Неизпълнението на това задължение по волята на страните
пораждало право за наемодателя да развали договора без да предоставя
допълнителен срок за изпълнение (чл.4 от споразумението).
С
нотариална покана, рег. № 4516, том 2, № 40 на нотариус Георгиева №340 в
регистъра на НК, ищецът отправил до ответника „Б.Д.П.М.” ООД волеизявление за
прекратяване на сключения договор за наем поради неизпълнение на задълженията
на наемателя, считано от получаване на поканата и го поканил незабавно да
предаде фактическата власт върху наетата вещ. Видно от отбелязването поканата е
получена от адресата на 18.06.2014 г..
Съгласно
заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като
компетентно и съответно на събраните по делото доказателства, средната пазарна
наемна цена за процесния имот за период от 1 месец възлиза на сума в размер на
11930,56 лева, като за периода м.06.2014 г. – м.09.2014 г., е в размер на 47722,24
лева. Вещото лице обаче е определило цената за ползването на недвижимия имот за
целия месец юни 2014 г., а релевантният период е 19.06.2014 г. – 30.09.2014 г.,
което налага въз основа на заключението и предложената месечна пазарна цена от
11930,56 лева, да бъде изчислена цената за 12 дни от месец юни, която възлиза
на 4772,22 лева (11930,56/30*12). При това положение за процесния период
средната цена за ползване на имота е 40563,90 лева.
Други
доказателства от значение за спора не са ангажирани.
Относно иска с правна квалификация чл.
232, ал.2, предл. 1
ЗЗД.
Основателността
на предявения осъдителен иск се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от
съдържанието на което да е задължението на процесуално легитимирания ответник
да престира определена парична сума – наемна цена за
ползването на вещ, настъпила изискуемост на задължението и релевирано
неизпълнение от задълженото лице.
С
оглед разпоредбата на чл. 154, ал.1 ГПК доказателствената
тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи
характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно
и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт
от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение – заплащане
на уговорената наемна цена, е достатъчно твърдението на „Б.” ООД(н), като
ответната страна носи доказателствената тежест да
установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение, като при пълната
липса на процесуална ****ност от страна на „Б.Д.П.М.”
ООД, съдът следва да приеме за несъществуващи недоказаните факти, т.е.
наличието на неизпълнение на договорното задължение.
Съдът
намира, че всички предпоставки, обуславящи основателността на иска, са налице.
Между страните е сключен договор, който е юридически факт, пораждащ
правоотношение помежду им, с типичното за наема съдържание: отдаване на
индивидуално определена вещ – недвижим имот - за временно и възмездно ползване,
чрез извличане на полезните й свойства, съгласно предназначението й, срещу
насрещна престация на определена парична сума. Така
възникналото наемно правоотношение е прекратено за в бъдеще, с разваляне на
договора, израз на упражняване на потестативно право
на страната-наемодател, породено от виновно неизпълнение на задължението на
наемателя да престира наемна цена и да изпълни
поетите със споразумението от 10.03.2014 г. задължения за разсрочено плащане на
наемната цена за предходен период. Прекратяването е настъпило на 19.06.2014 г.
– от деня, следващ връчването на нотариалната покана, осъществено на 18.06.2014
г.. От този момент е прекратено и задължението за престиране
на наемна цена. До настъпване на прекратителния
ефект, наетата вещ е ползвана от наемателя, който не оспорва задължението си за
заплащане на месечни наеми от 6100 евро, които следва да бъдат заплатени в
лева, на основание § 2 от ДР на ТЗ, която разпоредба предвижда, че вземанията в
чуждестранна валута се превръщат в български левове по курса на БНБ към датата
на решението за откриване на производството по несъстоятелност -15.03.2013 г.. Ето
защо за процесните периоди 01.04.2013 г. – 30.10.2013
г. и 01.01.2014 г. - 18.06.2014 г., задължението на ответника възлиза на сумата
164641,75 лева (12*11930,56 лева – за дванадесет календарни месеца + 18х11930,56/310
- за месец 06.2014 г., заедно с ДДС в размер на 14316,67 лева върху наемите за
м.04 – м.09.2013 г., след което „Б.” ООД
(н) е дерегистрирано по ЗДДС). Изискуемостта
на задължението за заплащане на наемната цена е настъпила, тъй като същото е
уговорено като срочно – с падеж 30-то число на месеца, предхождащ текущия
месец, за който наемът е дължим, като покана от страна на кредитора не е необходима.
Ето защо, искът е основателен и следва да бъде уважен за пълния предявен размер
от 164641,75 лева.
Относно иска с правна квалификация чл.
236, ал.2 ЗЗД.
Основателността
на осъдителен иск с квалификация чл.236, ал.2, ЗЗД се обуславя от кумулативното
наличие на предпоставките: валидно възникнало наемно правоотношение между
страните, елемент от съдържанието на което е задължението на страната наемател
да престира определена парична сума – наем за
ползването на определена вещ, прекратяване на правоотношението и продължаване
на ползването на наетата вещ при противопоставянето на наемодателя, настъпила
изискуемост на породеното задължение за престиране на
обезщетение и релевирано неизпълнение от задълженото
лице.
Съдът
намира, че всички предпоставки, обуславящи основателността на иска, са налице.
При разглеждане на иска за заплащане на наемна цена, съдът прие, че
съществуващото между страните наемно
правоотношение е прекратено. С нотариална покана от 17.06.2014 г. ищецът обективирал изрично писмено волеизявление за незабавно
предаване на недвижимия имот, предмет на договора. С прекратяването на договора
възниква задължение на наемателя да върне предоставената му вещ, изпълнението
на което не се доказа в производството, ето защо се налага изводът, че за процесния
период – 19.06.2014 г. – 30.09.2014 г. ответникът „Б.Д.П.М.” ООД продължило
ползването на отдадения му недвижим имот, което покрива хипотезата на
продължаване на ползването на наетия имот, след настъпилото прекратяване на
облигационната връзка, като няма съмнение, че тежестта да докаже връщането на
вещта, т.е. преустановяването на ползването, се носи от ответната страна, която
не е ангажирала доказателства за този факт. При продължаване на ползването на вещта след прекратяване на наемния договор, законът
в чл.236, ал.2 ЗЗД, установява пораждане на задължение в тежест на наемателя да
престира обезщетение за получаваното материално благо
- извличане на полезните свойства на вещта, което обезщетение се изразява в
заплащане на парична сума. Размерът на последната съответства на пазарния наем,
който съгласно заключението на СТЕ, след прецизирането му от съда, е в размер
на 40563,90 лева. Ето защо, искът е основателен и следва да бъде уважен до
пълния предявен размер от 40563,84 лева, в приложение на диспозитивното начало
в гражданския процес, независимо, че действителният обем на задължението
незначително надхвърля претендирания.
Относно иска с правна квалификация чл.
92, ал.1 ЗЗД.
Неустойката
е акцесорно съглашение, с предмет задължението на
неизправна страна по правна сделка да престира
определена /глобално или в процент/ парична сума, като обезщетение за вредите
от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да
бъдат доказвани. Следователно, основателността на иск, при квалификацията на
чл.92, ал.1 ЗЗД, се обуславя от предпоставките: наличие на валидно главно
задължение, договорено акцесорно задължение за
неустойка и релевирано неизпълнение на главното
задължение.
От
писмените доказателства, събрани в хода на производството, се доказа
съществуването на правоотношение, породено от сключения на 01.07.2008 г.
договор за наем на недвижим имот, който е и юридическият факт, пораждащ акцесорно задължение за страната наемател – „Б.Д.П.М.” ООД да
престира на кредитора-наемодател неустойка в размер
на 0.05 % от дължимия наем за всеки ден забава, продължила 10 работни (банкови)
дни и 0,1% за забавата, продължила след 10-я ден. С оглед изложеното при
разглеждане на главните искове, съдът прие, че в правната сфера на ответника е
възникнало задължение за заплащане на наем за ползването на вещта за процесните периоди 01.04.2013 г. – 30.10.2013 г. и
01.01.2014 г. - 18.06.2014 г., което задължение, формирано от периодични престации, всяка от които с падеж 30-то число на предходния месец, не е
изпълнено в уговорения в договора срок, съответно за наемателя е възникнало и
задължение за плащане на мораторна неустойка в размера,
определен в представената справка по чл.366 ГПК, който ответникът не е оспорил
и който се основава на изчисления чрез прости математически операции, за които
не са необходими специални знания. Ето защо, ответникът дължи на ищеца сумата 42088,58
лева – мораторна неустойка, определена, съгласно
чл.162 вр. чл.366 ГПК.
Върху
всяка от приетите за дължими главници, следва да бъде заплатена и законна лихва
от предявяването на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.
С
оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за „Б.” ООД (н), което
доказва извършени такива в размер на сумата 250 лева, представляваща внесен депозит за вещо лице. С оглед
обстоятелството, че ищецът е търговско дружество, обявено в несъстоятелност и
производството има за предмет иск за попълване масата на несъстоятелността,
съгласно чл.620, ал.5 ГПК, държавната такса не е внесена предварително, поради
което ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета
на СГС сумата 9891,77 лева – държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.Д.П.М.” ООД, ЕИК *******, със
седалище *** и адрес на управление ***, Бизнес Център „****”, ет.*,
представлявано от управителя А.С.Г. да заплати на „Б.” ООД - в несъстоятелност,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от синдика Р.П.Т.,
на основание чл.232, ал.2, предл.1 ЗЗД сумата 164641,75
лева (сто шестдесет и четири хиляди шестстотин четиридесет и един лева и
седемдесет и пет стотинки) - незаплатен наем за ползването на недвижим имот по
договор от 01.07.2008 г. за периода 01.04.2013 г. – 30.10.2013 г. и 01.01.2014
г. - 18.06.2014 г.; на основание чл.236, ал.2 ЗЗД, сумата 40563,84 лева
(четиридесет хиляди петстотин шестдесет и три лева и осемдесет и четири
стотинки) - обезщетение за ползването на недвижим имот, находящ
се в гр. ************** представляващ „Технико-Търговски Център”, включващ:
двуетажна сграда с обща площ от 3 840 кв. м.,
склад с обща площ от 300 кв. м. - без източните три стаи на втория етаж,
№ 234, № 236 и №238 и прилежащата територия с площ от 1.3 хектара, за периода 19.06.2014
г. – 30.09.2014 г.; на основание чл. 92, ал.1 ЗЗД вр.
чл. 5.2 от договор за наем от 01.07.2008 г., сумата 42088,58 лева (четиридесет
и две хиляди осемдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки) – мораторна неустойка върху дължимите месечни наеми,
начислена за периода 31.03.2013 г. – 18.06.2014 г., ведно със законната лихва
върху всяка от главниците от предявяването на исковата молба – 06.10.2014 г. до
окончателното им погасяване, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 250
(двеста и петдесет) лева – разноски за
производството.
ОСЪЖДА
„Б.Д.П.М.” ООД, ЕИК *******, със седалище *** и адрес на управление ***, Бизнес
Център „****”, ет.*, представлявано от управителя А.С.Г. да заплати в полза на
бюджета на Софийски градски съд, сумата 9891,77 лева (девет хиляди осемстотин
деветдесет и един лева и седемдесет и седем стотинки) – държавна такса, на
основание чл.78, ал.6 ГПК вр. чл.620, ал.5 ТЗ.
Решението
може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: