№ 792
гр. София, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20211100513987 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на О.А. Д. срещу Решение № 20194992/06.10.2021 г.,
-ти
постановено по гр. дело № 1406/2021 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 89
състав, с което е задължен въззивникът да се въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на малолетните деца А.А.Е. и Б. А.Е. наложена му е глоба в размер на 200 лв.,
осъден е да заплати държавна такса в размер на 25 лв., постановено е издаване на заповед за
защита, предупреден е, че при неизпълнение на заповедта, на основание чл. 21, ал. 2 ЗЗДН,
полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано,
постановено при нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила, както и
на събрания доказателствен материал по делото.
Моли се да бъде отменено решението, като неправилно и необосновано, постановено
при нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила, както и събрания
доказателствен материал по делото. Претендира разноски.
Въззиваемите страни – малолетните деца А.А.Е. и Б. А.Е. действащи чрез баща си и
законен представител А.М.Е., оспорват въззивната жалба и молят за оставянето й без
уважение. Претендират разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от ответника
1
в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, съдебен
акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на А.А.Е. и Б. А.Е. действащи
чрез баща си и законен представител А.М.Е., срещу О.А. Д. – за защита от домашно
насилие, извършено на 23.12.2020 г., подробно описано в молбата от 12.01.2021 г.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на домашно
насилие.
С Решение № 20194992/06.10.2021 г., постановено по гр. дело № 1406/2021 г. по
-ти
описа на Софийски районен съд, III ГО, 89 състав, е задължен О.А. Д. да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на малолетните деца А.А.Е. и Б. А.Е.
наложена му е глоба в размер на 200 лв., осъден е да заплати държавна такса в размер на 25
лв., постановено е издаване на заповед за защита, предупреден е, че при неизпълнение на
заповедта, на основание чл. 21, ал. 2 ЗЗДН, полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за
установено следното:
Първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице домашно насилие,
извършено от ответника спрямо децата-молители.
В сезиращата съда молба от 12.01.2021 е изложено, че ответникът е съпруг на
майката на децата А. и Б., като е описано случилото се на 23.12.2020г., когато А.М.Е.
заедно със своя брат Н.М. Е. довел децата А.А.Е. и Б. А.Е. след режим на лични контакти с
тях, за да ги предаде на майката. О.А. Д. нападнал брат му, като му нанесъл удар с глава в
лицето, разкървявайки носа му и отнел ключовете от автомобила с който пострадалите
дошли. А.М.Е. се опитал да възпре нападателя, като последният се опитал да го ухапе и се
заканил, че ще го убие. Всичко това се случило в присъствието на децата. Молителят счита,
че с действията си ответника е осъществил спрямо децата психическо насилие. Бащата и
децата били силно изплашени.
В чл. 3 от ЗЗДН са посочени изчерпателно лицата, които могат да бъдат пострадали,
респ. извършители на домашно насилие.
Цитираната разпоредба регламентира, че защита по ЗЗДН може да търси всяко лице,
пострадало от домашно насилие, извършено от:
1. съпруг или бивш съпруг;
2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство;
3. лице, от което има дете;
4. възходящ;
2
5. низходящ;
6. лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен
включително;
7. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) лице, с което се намира или е
било в родство по сватовство до трета степен включително;
8. настойник, попечител или приемен родител;
9. възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско
съжителство;
10. лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско
съжителство.
Също така, чл. 2, ал. 2 ЗЗДН регламентира, че за психическо и емоционално насилие
върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
В настоящия случай А.М.Е. и неговият брат Н.М. Е. (А.М.Е. е баща на децата
А.А.Е. и Б. А.Е.) и ответникът О.А. Д. (настоящ съпруг на майката на децата - Г.В. Д.а) не
попадат в нито една от хипотезите на цитираната разпоредба (чл. 3 ЗЗДН). Ето защо, дори
ответникът О.А. Д. да е извършил твърдяното посегателство върху телесната
неприкосновеност на А.М.Е. и на неговия брат Н.М. Е., това не представлява домашно
насилие по смисъла на ЗЗДН. Следователно, не може да се приложи и разпоредбата на чл. 2,
ал. 2 от ЗЗДН, изискваща присъствието на дете при извършване на домашно насилие, за да
се даде защита и на децата по този закон. Т.е. в случай че О.А. Д. е нанесъл побой над
А.М.Е. и над неговия брат Н.М. Е. в присъствието на децата А.А.Е. и Б. А.Е. не е налице
домашно насилие – психическо и емоционално, върху децата.
Предвид горното, въззивният съд приема, че обжалваното решение е неправилно и
следва да се отмени, а молбата на децата А.А.Е. и Б. А.Е. за защита по ЗЗДН – да се остави
без уважение.
С оглед изхода на делото, въззиваемите нямат право на разноски, но такива се
следват на въззивника, независимо от това, че въззиваемите са малолетни (в този смисъл
Определение №264/27.07.2018 по дело №1249/2018 на ВКС, ГК, IV г.о.), поради което съдът
осъжда А.М.Е., като баща и законен представител на малолетните А.А.Е. и Б. А.Е. да
заплати на О.А. Д. сумата от общо 1000 лева – разноски за двете съдебни инстанции, от
които 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство, и 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Въпреки изхода на въззивното дело, въззиваемите страни А.А.Е. и Б. А.Е. не дължат
на СГС държавна такса за въззивната жалба и за молбата си за защита по ЗЗДН, нито
разноски на въззивника – тези въззиваеми не са навършили 18-годишна възраст, поради
което държавните такси трябва да останат в тежест на бюджета на съда (арг. от чл. 11, ал. 3
in fine ЗЗДН).
3
Водим от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20194992/06.10.2021 г., постановено по гр. дело № 1406/2021 г. по
-ти
описа на Софийски районен съд, III ГО, 89 състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А.А.Е., ЕГН **********, роден на *******.
и на Б. А.Е. ЕГН **********, родена на *******, малолетни, действащи чрез техния баща и
законен представител А.М.Е., ЕГН **********, за издаване на заповед за съдебна защита
срещу О.А. Д., ЕГН **********, и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА
ЗАЩИТА, с която на ответника да бъдат наложени мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА А.М.Е., ЕГН **********, като баща и законен представител на
малолетните деца - А.А.Е., ЕГН ********** и Б. А.Е. ЕГН **********, да заплати на О.А.
Д., ЕГН **********, сумата от 1000.00 (хиляда) лева – разноски за двете съдебни
инстанции, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.А.Е., ЕГН **********, и на Б. А.Е. ЕГН
**********, малолетни, действащи чрез техния баща и законен представител А.М.Е., ЕГН
**********, за присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4