Р Е Ш Е Н И Е
№ /
.06.2022 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х ТРИЧЛЕНЕН
СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. РАЛИЦА АНДОНОВА
2. СТОЯН КОЛЕВ
при секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и при участието на прокурора ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 1142 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 221 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалбата на „Булфлекс“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. София срещу Решение № 461/04.04.2022 година, постановено по НАХД
№ 4573/2021 година по описа на Районен съд – Варна.
Жалбоподателят твърди, че въззивното решение е постановено при
допуснато нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Твърди, че съдът не е установил относимите факти, и е
основал извода си на писмен документ, който не се подкрепя от показанията на
разпитаната свидетелка С.Я.. Моли съда да постанови решение,
с което да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с което
да отмени наказателното постановление. Претендира направените пред инстанцията
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител, поддържа
касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител,
оспорва касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да остави в
сила въззивното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна изразява становище за
неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалбата на “Булфлекс“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София срещу Наказателно
постановление № 03-014240/25.08.2021 година на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда”-Варна, с което на търговеца е наложена „имуществена санкция” в размер
на 3 000 лева за нарушение по чл. 414, ал. 1, вр. чл. 152 от Кодекса на труда
затова, че на 16.07.2021 година в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“,
хотел „Корал“, в качеството си на работодател, не е осигурил междудневна
почивка от 12 часа на С.Н.Я., заемаща длъжността „готвач“.
С Решение № 461/04.04.2022 година, постановено на НАХД № 4573/2021
година, състав на Районен съд - Варна е потвърдил наказателното постановление.
За да постанови този резултат съдът е приел, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган и при спазване на административнонаказателните
правила. Приел е от фактическа страна, че при извършената на 16.07.2021 година
служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна са установили, че С.Я.
извършва трудова дейност в стопанисвания от дружеството-жалбоподател хотел
„Корал“, находящ се в гр. Варна, к.к. „Св.св. Константин и Елена“. Приел е, въз
основа на графика за отчитане на явяването на работниците през м.юли 2021
година, че работничката С.Я. е работила на 15.07.2021 година от 14.30 до 22.00
часа и на 16.07.2021 година от 07.30 до 14.30 часа. Съдът не е кредитирал
показанията на свидетелката С.Я., тъй като те не кореспондират на представените
писмени документи. Въз основа на така установената фактическа обстановка
въззивният съд е приел, че работодателят не е осигурил междудневна почивка на
работничката, поради което е осъществил състава на нарушението по чл. 414, ал.
1, вр. чл. 152 от кодекса на труда.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл.
63в от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в
същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.
С разпоредбата на чл. 152 от
Кодекса на труда е въведено правото на работника на непрекъсната междудневна
почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Задължение на работодателя
е да осигури правото на работника, чрез създаване на подходяща организация на
работния процес. Неизпълнението на това задължение съставлява административно
нарушение по чл. 414, ал. 1, вр. чл. 152 от Кодекса на труда. За да е
осъществен съставът му е необходимо установяването на полагане на труд от наето
по трудов договор лице за периоди от време между които не са изтекли 12 часа.
Установяването на тези обстоятелства е допустимо с всички доказателствени
средства.
Графикът за явяване на работа е
документ, с който работодателят или определено от него лице създава организация
за явяване на работниците и служителите на работа и не удостоверява
действителното полагане на труд от работниците и служителите в едно
предприятие. Документът, който отразява действителното полагане на работа е
присъствената форма.
Видно от представената таблица за
отчитане явяването на работа през м.юли 2021 година, представляваща присъствена
форма, С.Я. е била на работа на 15.07.2021 година от 14.30 до 22.00 часа и на
16.07.2021 година от 07.30 до 14.30 часа.
Показанията на св. С.Я. не
установяват факти, относими към случая. Свидетелката е посочила, че не се
случвало да работи втора смяна и на другия ден да е първа смяна. Същата, обаче,
не дава ясни и категорични показания за работата си на 15 и 16.07.2021 година.
Именно поради това въззивният съд не ги е кредитирал.
При безспорно установеното
полагане на труд от работничката С.Я. на15.07.2021 година от 14.30 до 22.00
часа и на 16.07.2021 година от 07.30 до 14.30 часа въззивният съд е достигнал
до единствено възможния правен извод за нарушаване на междудневната почивка.
Настоящият състав намира, че
размерът на наложената имуществена санкция не отчита тежестта на извършеното
нарушение. При липсата на доказателства за извършено от работодателя друго
такова нарушение съдът намира, че санкцията следва да се намали до минимума,
предвиден в специалната норма.
Допуснатата техническа
грешка при изписване на собственото име на полагалото труд лице не може да се
квалифицира, като съществено процесуално нарушение.
Предвид горното въззивното решение
следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което наказателното
постановление да се измени в частта на наложената имуществена санкция.
На жалбоподателя следва да се
присъдят направените съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част, в
размер на 430 лева ((500+360):2). От представените доказателства пред въззивния
съд е видно, че на адвокат Ж. е изплатено възнаграждение в размер на 1 500
лева за обжалване на три наказателни постановления, т.е. по 500 лева за всяко.
Пред въззивната инстанция са представени доказателства за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева.
На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева, на основание , на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл.
63в от ЗАНН, вр. чл. 23е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
След извършване на прихващане съдът намира, че на жалбоподателя следва
да се присъди сумата от 350 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
вр. чл. 63в от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 461/04.04.2022 година на
Районен съд - Варна, постановено по НАХД № 4573/2022 година, КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 03-014240/25.08.2021 година на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда”-Варна, с което на „Булфлекс“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр. София е наложена „имуществена
санкция” в размер на 3 000 лева за нарушение по чл. 414, ал. 1, вр. чл. 152 от
Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена
санкция на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ – София -Дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна ДА ЗАПЛАТИ НА сумата от 350 (триста и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.