№ 57
гр. Шумен, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Галина Св. Г.а
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело №
20213600900127 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от Р. Ф. М., ЕГН
********** от с. Вазово, общ. Исперих, ул. „....“, № 12 чрез ад. Н. Н. Д. с адрес за
призоваване в гр. София, ул. „....”, № 2, четвърти полуетаж, офис № 4 против ЗД „Бул инс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, бул. „...р“, № 87,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К.. Ищецът твърди, че на 12.04.2021 г., около 12.25 ч. на път
І-2, км. 105+110 ( обл. Шумен) настъпва ПТП, при което лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Ц180“ с ДК № ....., управляван от Л.Ф.М.., ЕГН **********, който не е осъществил
постоянен контрол върху МПС, напуска своята лента за движение, навлиза в лентата за
насрещно движение и се удря в лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“, с ДК № ....
управляван от И.Д.И.ова. В резултат на ПТП, Р. Ф. М., седящ на предната дясна седалка на
лекия автомобил „Дачия“, е получил множество телесни увреждания. Лечението на ищеца е
провеждано първоначално в „МБАЛ-Шумен“ АД, а впоследствие в „УМБАЛ д-р Г.
Странски“ ЕАД и е продължило при домашни условия, като поради травмите и
незавършения оздравителен процес е бил принуден да наеме специализирано болнично
легло. И в дома си ищецът е бил на екстензия, изпитвал е постоянни и нетърпими болки в
кръста и долните крайници. След премахването на екстензията, ищецът не е можел да се
придвижва самостоятелно и е бил на инвалидна коричка, а впоследствие се е придвижвал с
помощни средства, като е имал нужда от чужда помощ. Към настоящия момент, ищецът все
още не е напълно възстановен.
За лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц180“ с ДК № .....“ е имало сключен с
1
ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица № BG/02/120001608010 с начална дата на покритие 11.06.2020 г. и
крайна дата на покритие 10.06.2021 г. Ищецът в качеството си на увредено лице е отправил
до ответното дружество молба за възмездяването на претърпените от него неимуществени и
имуществени вреди, като е представил документите, с които разполага. Застрахователят е
изискал допълнителни документи, част от които не са съществували към този момент, с
което по същество е отказал изплащане на обезщетение. С исковата молба ищецът
претендира ответното дружество да му заплати сумата от 106 552.82 лв., от които
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000.00
лв. и застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 6 552.82
лв., ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения, съгл. чл.429, ал.3 от КЗ
считано от датата на уведомяването на застрахователя с извънсъдебната претенция -
18.05.2021 г. до окончателното й изплащане, както и законната лихва върху претендираните
застрахователни обезщетения заедно с лихвата по чл.429, ал.3 от КЗ, считано от датата на
която изтича петнадесетдневния срок по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ - 11.06.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
ЗД „Бул инс“ АД оспорва изцяло исковите претенции на ищеца по основание и
размер, като счита, че не е осъществен фактическия състав на твърдения от ищеца деликт.
Оспорват се изцяло твърденията на ищеца относно механизма на ПТП. Ответникът счита, че
ПТП е вследствие от поведението на Р. Ф. М., който е пътувал без поставен обезопасителен
колан. Оспорва се и твърдението на ищеца за претърпените от него увреждания по вид и
степен. Предявената претенция за неимуществени вреди е силно завишена и е в
противоречие с принципа на справедливостта, установен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
претенциите за лихви не са съобразени с чл.429 от КЗ.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
Във връзка с настъпилото ПТП е образувано ДП № 301/2021 г. по описа на РУ–
Шумен. От писма № 172900-3303/10.03.2022г. и № 172900-3899/22.03.2022 г. на РУ – гр.
Шумен се установява, че наказателното производство не е приключило и няма привлечено
лице в качеството му на обвиняем. До приключване на настоящото съдебно производство не
бяха представени доказателства за привличане на конкретно лице в качеството му на
обвиняем и за приключване на наказателното производство.
Страните не оспорват наличието и съдът приема за безспорно установено
обстоятелството, че има валидно сключен застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвате- лите на
лек автомобил „Мерцедес С180“ с рег. № ..... към датата, на която е осъществено процесното
ПТП – застрахователна полица № BG/02/120001608010 със срок за валидност от 11.06.2020
г. до 10.06.2021 г.
От заключението на назначената от съда комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и от
2
допълнителните разяснения на вещите лица дадени в съдебно заседание се установява, че на
12.04.2021 г., около 12.25 ч. през светлата част на денонощието по път І-2 (Русе – Шумен) в
посока гр. Шумен се е движел лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № .... управляван от
И.Д.И.ова. Времето е било слънчево, пътното платно сухо, без неравности. Платното за
движение е с широчина 7.4 м. разделено на две ленти с непрекъсната разделителна линия, с
лек наклон за изкачване. При излизане на автомобила от с. Струйно срещуположно се е
движел лек автомобил „Мерцедес С180“ с рег. № ....., управляван от Л.Ф.М... На предната
дясна седалка на лек автомобил „Мерцедес С180“ е пътувал ищеца Р. Ф. М.. При
приближаване на лек автомобил „Дачия Сандеро“ към км. 105+100, след изхода от с.
Струйно в посока към глад Шумен, движещия се срещуположно лек автомобил „Мерцедес
С180“ се насочва и навлиза в насрещната лента за движение, където в същия момент се
движи лек автомобил „Дачия Сандеро“. Двата автомобила се удрят челно с предните си
части в лентата за движение на лек автомобил „Дачия Сандеро“, като мястото на удара е на
0.2 м. вдясно от непрекъснатата разделителна линия. В резултат на удара силно са
деформирани предните части на двата автомобила.
Пряката и непосредствена причина за настъпването на ПТП от автотехническа гледна
точка се дължи на технически неправилните действия на водача на лек автомобил
„Мерцедес С180“ с рег. № ....., който е навлязъл в лентата за насрещното движение, където
в момента се е движел лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № ..... В случая скоростта на
двете МПС не влияе на механизма на ПТП (скоростта на движение на лек автомобил „Дачия
Сандеро“ е 67.2 км./ч., а на лек автомобил „Мерцедес С180“ е 47 км./ч.), тъй като ПТП по
описаният механизъм с челен удар е възможно да се осъществи и при по-ниски скорости.
В процесният случай от съществено значение за механизма на ПТП са действията на
водача на лек автомобил „Мерцедес С180“, който ако не беше изгубил контрол и не бе
навлязъл в лентата за насрещно движение не би настъпило ПТП. Поведението на И.Д.И.ова
– водач на лек автомобил „Дачия Сандеро“ в процесния случай не е повлияло по никакъв
начин за настъпването на ПТП. Тя не имала никаква възможност да реагира на опасността и
да избегне удара. Настъпването на удара би могло да бъде избегнато само в случай, че
водачът на лек автомобил „Мерцедес С180“ е осъществявал непрекъснат контрол над
автомобила и не е навлизал в лентата за насрещно движение.
Ищеца Р. Ф. М. е бил пътник на дясната предна седалка до водача на лек автомобил
„Мерцедес С180“ , който е произведен през 1998 г. и е снабден с предпазни колани на
всичките 5 седалки. Предпазните колани в автомобила са част от пасивната система за
защита на водача и пътниците при различни видове удари. Едно от необходимите условия е
предпазният колан да бъде опънат по тялото на водача или пътника. Съвременният
предпазен колан е триточков (У-образен), като минава косо през раменния пояс и предната
гръдна стена и хоризонтално през предната коремна стена. Възпиращото действие на
предпазния колан се изразява в задържане на пътниците по местата им и предотвратява
свободното инерционно движение на тялото в купето на автомобила. В случай на сблъсък се
задейства автоматичен блокиращ механизъм, при което се фиксират към седалките
3
торсовете на пътниците, като крайниците и главата остават свободни. Поставеният колан
ограничава движението на долната и горна част на тялото на пътника в определени граници
по посока напред, поради което коланите са най-ефективни при челни удари, какъвто е в
процесния случай. Предпазният колан не позволява на пътника, вследствие на инерцията да
полети в посока на удара (в конкретния случай – напред) и го предпазва от травматични
увреждания при съприкосновение с части от интериора на автомобила, разположени пред
него.
При ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: съчетана травма –
глава, шия, гръден кош и таз изразяваща се в: 1) контузия на главата: лицева травма –
разкъсноконтузна рана на горния клепач на дясното око; 2) контузия на шията - фрактура на
тялото на четвъртия шиен прешлен, запазена височина; 3) контузия на гръдния кош –
фрактура на 9 ребрена дъга в дясно аксиларно и 4) контузия на таза – многофрагментна
фрактура на левия ацетабулум. Фрактура на лявата седалищна кост с разместване назад.
Фрактурна линия към горното рамо на лявата срамна кост на таза, без разместване. Хематом
в областта на левия вътрешен обтураторен мускул и в мастните тъкани около пикочния
мехур и ректума.
Между претърпяното ПТП и установените травматични увреждания е налице пряка
причинна връзка.
Въз основа на медицинските критерии за употреба на предпазен колан се установява,
че ищецът не е бил с поставен предпазен колан. В анатомичните области, през които
правилно поставеният предпазен колан преминава не са регистрирани външни травматични
увреждания, които категорично могат да бъдат свързани с употребата му.
Непосредствено след ПТП на ищеца е било проведено двуетапно лечение.
Консервативно лечение в МБАЛ Шумен, при което е проведено закрито наместване на
фрактурата на таза без вътрешна фиксация. На шията е наложена стабилизираща яка за 90
дни. Направена е хирургична обработка на горния клепач на дясното око. В УМБАЛ „Г.
Странски“ гр. Плевен е проведено оперативно лечение, при което след достигане на ставата
е извършена кръвна репозиция на фрагментите от задната стена и колона, и метална
остеосинтеза – фиксация на фрагментите с реконструктивна плака. След гладко протекъл
ранен следоперативен период, ищецът е бил изписан на 04.05.2021 г. с подобрение с
наложена индиректна скелетна екстензия и назначена антитромботична терапия.
При направено на 10.06.2021 г. ядреномагнитно резонансно изследване и преглед от
неврохирург на 12.06.2021 г. е установено наличието на спондилодисцит.
Спондилодисцитът е възпалително заболяване на прешлените и междупрешлените дискове.
Може да се прояви вследствие на медицински манипулации. Наличие на дисцит се
потвърждава и от проведения на 11.08.2021 г. преглед. Проведено е балнео-санаториално
лечение. През м. май 2022 г. е настъпило възпаление на оперативната рана, която е
нагноила, оформил се е възпалителен инфилтрат, поради което се е наложила инцизия
(разрязване) и дренаж, белезите от който са все още налице.
4
Към настоящият момент ищецът е задоволително възстановен. Ходи самостоятелно
без помощни средства, походката му е нормална. Не носи стабилизационен корсет.
Фрактурите на таза са консолидирани. Изпитва болки основно при навеждане напред и назад
в кръста, непостоянна болезненост при промяна на времето. Сутрешна скованост, не може
да носи тежести.
Ищецът е изпитвал силно болки в първите 5-6 седмици, след ПТП, след което би
следвало постепенно да намаляват и отзвучават. Но в конкретния случай, предвид
усложненията е имал постоянни болки в кръста и долните крайници и след отстраняване на
екстензията не е можел да се придвижва. Болките са намалели към м. септември 2021 г.,
когато е регистрирано подобрение в общото му състояние.
Консолидацията на фрактурата на левия ацетабулам на таза е приключила за около 7
– 8 месеца, а на горното рамо на лявата срамнна кост до 2 – 3 месеца.
Неудобствата от травмите при ПТП са свързани основно със затрудненията в
движението на врата, поради назначената стабилизационна яка, продължаване на
екстензията с още 18 дни след дехоспитализацията на 04.5.2021 г., необходимостта да спазва
леглови режим, невъзможност за самообслужване. След премахването на екстензията,
ищецът не е можел да се придвижва самостоятелно и е бил прикован за инвалидна количка
докъм средата на м. септември 2021 г., когато вече е можел да се придвижва самостоятелно.
По отношение на част извършените разходи, вещите лица са резервирани да се
произнесат дали са направени във връзка с лечението, предвид обстоятелството за
недостатъчна конкретизация във фактурите и фискалните бонове и поради факта, че част от
фактурите са издадени на други лица. Предвид получените травми, спецификата на
проведеното консервативно и оперативно лечение, местата в които е проведено лечението и
свързаната с това необходимост от специализиран медицински транспорт, вида на
закупеното медицинско оборудване, както и обстоятелството, че времето в което то, както и
медикаментите и другите медицински материали са закупени съвпада с периода, в който е
протекъл оздравителният процес, дава основание на съда да приеме, че тези разходи са
пряко свързани с лечението на Р. Ф. М.. Общият размер на разходите, свързани с лечението
на ищеца, видно от представените фактури и фискални бонове възлиза на 6 313.26 лв.
От заключението на назначената от съда съдебна психиатрична-психологична
експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и от допълнителните
разяснения на вещите лице дадени в съдебно заседание се установява, че ищецът вследствие
на ПТП е преживял стрес, изпитвал е тревога, получавал чести пристъпи на паника със
сърцебиене, тежест зад гръдната кост, невъзможност да си поеме въздух, изтръпване на
крайниците, притеснения как ще работи в бъдеще и как ще издържа семейството си, сънят
му се е нарушил нямал е апетит, отслабнал на тегло. Към момента на експертната оценка не
се установяват прояви на завишена личностова тревожност, не са налице психични
отклонения и разстройства, свързани с катастрофата.
За установяване на наведените твърдения за претърпени от него болки и страдания,
5
ищецът е ангажирал гласни доказателства. В съдебно заседание са разпитани свидетелите
Сузана Александрова Е., тъща на ищеца и И.А.С., негов приятел. От показанията им се
установява, че след изписването си от болницата пострадалият е бил обездвижен на легло,
като кракът му е бил с екстензия, имал нужда от чужда помощ за задоволяване на
хигиенните и битовите си потребности и е изпитвал притеснения от това, че трябва да го
обслужват други хора, изпитвал е постоянни болки. Наложило са да вземат ортопедично
легло. След махане на екстензията започнали да го извеждат навън с количка, постепенно
започнал раздвижване с помощни средства. Получавал е панически атаки, тревожел се е как
ще издържа семейството си. Преди ПТП е работел като музикант и електротехник,
ремонтирал бяла техника. След инцидента последствията от травмите не му позволяват да
упражнява професиите си и към настоящият момент все още не се е възстановил.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, предвид обстоятелството, че те имат
преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищеца в периода преди и след ПТП.
На следващо място показанията им кореспондират със събраните в хода на процеса
доказателства, както и поради факта, че не са събрани доказателства, които да ги оборват.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 18. 05.2021 г.
(л.13-л.15) ответникът е получил писмената застрахователна претенция на ищеца, като към
нея са били приложени посочените в нея документи. С писмо изх. № НЩ-3411/19.05.2021 г.,
застрахователят е отказал да обезщети ищцата, като е посочил, че следва да му бъдат
представени влязъл в законна сила акт – присъда, решение или споразумение по
наказателно дело или постановление за прекратяване на наказателното производство. До
влизане в сила на акт, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС
няма основание да заплати претендираното застрахователно обезщетение. Застрахователят е
потвърдил отказа си с последващи писма от 26.05.2021 г. и 01.10.2021 г.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени и имуществени вреди. Предявените обективно и комулативно съединени
искове срещу ответното дружество са с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
Предявените искове са допустими. Разгледани по същество исковите претенции са
частично основателни, поради следните съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият
6
е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по
чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетение на причинените вреди.
От събраните в хода на процеса доказателства се установява, че пътното платно е
разделено на две ленти за движение с непрекъсната разделителна линия. Водачът на лек
автомобил „Мерцедес С180“ не е упражнил непрекъснат контрол върху управляваният от
него автомобил и е навлязъл в лентата за насрещно движение. Ако той е упражнявал
непрекъснат контрол върху автомобила и не беше навлязъл в лентата за насрещно движение
ПТП е щяло да бъде избегнато. Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране
деликтната отговорност на водача на лек автомобил „Мерцедес С180“ с рег. № .... Л.Ф.М... С
поведението си е нарушил разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП забраняваща на водача
на пътно транспортно средство да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение,
когато пътното платно за движение има две пътни ленти. Допуснал е и нарушение на чл.21,
ал.1 ЗДвП, задължаваща водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват. Същият е осъществил противоправно деяние, като е изгубил контрол и е
допуснал автомобила да навлезе в лентата за насрещно движение. Действията му са довели
до настъпилото ПТП, в резултат на което ищецът е получил травматични увреждания.
Следователно налице са всички предпоставки на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а
именно противоправно действие, вреда и причинна връзка между виновното и
противоправно поведение на деликвента и настъпилите неимуществени и имуществени
вреди, както и вина. Последната се предполага до доказване на противното – чл.45, ал.2 от
ЗЗД, като в настоящия процес тази презумпция безспорно не е оборена от ответната страна.
Не се оспорва обстоятелството и съдът приема за безспорно установено, че към
датата, на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно сключен застрахователен
договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на
водачите и ползвателите на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц180“ с ДК № .....,
обективиран в застрахователна полица № BG/02/120001608010 със срок за валидност от
11.06.2020 г. до 10.06.2021 г.
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ,
е всяко лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във
7
фактическа власт, на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В
хода на процеса не са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа
власт върху МПС. Следователно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е
основание за носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432,
ал.1 във вр. с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, поради което същото следва да обезщети
неимуществените и имуществени вреди, претърпени от ищцата, като пряка и
непосредствена последица от поведението на застрахования водач.
Ответникът е направил е възражение за съпричиняване на вредоносния ре- зултат от
страна Р. Ф. М.. Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко
поведение на пострадалия, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само
това чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за
произлезлите вреди. От значение е само личното поведения на пострадалия, неговите
конкретни действия с които е създал предпоставки за настъпване на увреждането.
Ответникът счита, че ПТП е вследствие от поведението на Р. Ф. М., който е пътувал без
поставен обезопасителен колан. В конкретният случай, въз основа на събраните в хода на
процеса доказателства се установява, че ищецът е седял на предната дясна седалка до водача
на автомобила и е бил без поставен предпазен колан в нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
В заключението им, а също и в разясненията от вещите лица, дадени при изслушването им в
о.с.з. на 05.07.2022 г. се установява, че предпазният колан е най-ефективен при челен удар и
скорост до 60 км./ч., като ограничава свободното инерционно движение на тялото на
пътника по посока напред. В случаят ударът е челен и предпазният колан оказва влияние
при защитата на ищеца. При поставен предпазен колан, тялото на ищеца е щяло да остане
фиксирано към седалката и нямаше да се изнесе напред. Таблото на автомобила не е
изместено в посока към пътника, а ищецът се е изместил, като свободно движещо се тяло
напред в посока към таблото. Ако е бил поставен, коланът (предвид факта, че сумарната
скорост на удара е била 115 км./ч.) е щял да намали свободното инерционно движение на
тялото и да отслаби силата на удара на тялото в твърдите тъпи предмети и получените от
ищеца травматични увреждания щяха да бъдат по-леки. Следователно предвид механизма
на ПТП, посоката и мястото на удара, вида и мястото на травматичните увреждания, съдът
приема, че непоставянето на предпазния колан съществено е допринесло за получаването
им. Следователно отговорността на деликвента следва да се ограничи при отчитане
последиците от поведението на ищеца.
Анализирайки събраните по делото и релевантни за спора факти, предвид броя на
участниците в ПТП и техния принос, броя и вида на получените травми съдът приема че
приносът на ищеца следва да се определи на 1/5, до който размер следва да се намали
отговорността на прекия причинител при обезщетяване на претърпените от него в резултат
на ПТП вреди.
Относно размера на претендираните от ищцата обезщетения.
Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е доказан по своето
основание. От събраните в хода на процеса доказателства, съдът е приел за установено, че
8
във връзка с лечението на получените при увреждането травми ищецът е понесъл разходи в
общ размер на 6 313.26 лв. Следователно тази сума следва да бъде възстановена, но
частично предвид приетото от съда съпричиняване на вредоносния резултат от него до
степен на 1/5. С оглед на това искът за обезщетение на имуществените вреди следва да бъде
частично уважен за сумата от 5 050.61 лв., а за разликата до претендирания размер от
6 552.82 лв. да бъде отхвърлен.
По отношение претенцията за неимуществени вреди, следва да се има предвид, че то
има за цел да репарира болките, страданията и другите нематериални последици,
възникнали от деликта. Размерът на неимуществените вреди следва да бъде определен от
съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това, следва да се съобрази възрастта на
ищеца, конкретните прояви на увреждане, физическите и емоционални отрицателни
последствия от причинените с ПТП травми, периода на възстановяване и необходимостта от
допълнително лечение. Към датата на ПТП пострадалият е в трудоспособна възраст на 36
години. Оздравителният процес е протекъл с усложнения, консолидацията на фрактурите е
продължила около 8 месеца Получените травми са причина за интензивни продължителни
болки, предвид усложненията, в периода м. април 2021 г. – м. септември 2021 г. В първите
месеци след изписването от болницата ищецът е била зависим от чужда помощ. Болките,
като и зависимостта от чужда помощ, затрудненията при битовото обслужване, са създали
дискомфорт и негативни психични изживявания. През м. май 2022 г. е настъпило ново
възпаление на оперативната рана. При прегледа, извършен от вещите лица е установено, че
ищецът е задоволително възстановен. Стресът от ПТП е преодолян и не са налице
отрицателни промени в психологичното състояние на ищеца. На тази основа, съдът приема,
че е справедливо на Р. Ф. М. да се присъди обезщетение за неимуществени вреди,
причинени му вследствие на травматичните увреждания в размер на 50 000.00 лв. При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази и социално-
икономическите условия в страната и област Шумен (вкл. данните от НСИ за средната
работна заплата в област Шумен за второто тримесечие на 2022 г. – 1 406.00 лв. и годишна
инфлация за м. септември 2022 г. – 18.7%). Отчитайки приноса на пострадалия на 1/5 и
след приспадане на този принос от определения размер на обезщетението за неимуществени
вреди, на ищеца следва да се присъди обезщетение в размер на 40 000.00 лв., а за разликата
до претендирания размер от 100 000.00 лв., искът му да бъде отхвърлен.
Относно акцесорните претенции за законна лихва.
Ищецът претендира присъждането на законна лихва върху претендираното
обезщетение за неимуществени вреди 100 000.00 лв., съгл. чл.429, ал.3 от КЗ от датата на
предявяване на извънсъдебната претенция – 18.05.2021 г. до окончателното му изплащане и
на основание чл.497, ал.1 от КЗ законна лихва върху посочената по-горе сума (главницата от
100 000.00 лв. и лихвата по чл.429 от КЗ) от 11.06.2021 г. - датата, следваща изтичането на
срокът по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ - петнадесет работни дни до окончателното им изплащане.
По същият начин са формуирани претенциите за законна лихва върху обезщетението за
имуществени вреди. Ищецът претендира присъждането на законната лихва върху
9
претендираното обезщетение за имуществени вреди – 6 552.82 лв., съгл. чл.429, ал. 3 от КЗ
от датата на предявяване на извънсъдебната претенция –18.05.2021 г. до окончателното му
изплащане и на основание чл.497, ал.1 от КЗ законна лихва върху посочената по-горе сума
(главницата от 6 552.82 лв. и лихвата по чл.429 от КЗ) от 11.06.2021 г. - датата, следваща
изтичането на срокът по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ - петнадесет работни дни до окончателното
им изплащане.
От така формулирания петитум и от изразеното становище може да се направи извод,
че ищецът иска към обезщетението по чл.432, ал.1 от КЗ да се добави лихвата по чл.429 от
КЗ, като по този начин се формира главницата, върху която да се присъди обезщетението по
чл.497, ал.1 от КЗ. Съдът не споделя тезата на ищеца. В резултат на деликта възниква
облигационно отношение въз основа, на което за деликвента се поражда задължението да
обезщети увреденото лице за претърпените от него вреди (чл.45 от ЗЗД). Задължението е
парично и изискуемостта му настъпва на датата на увреждането (чл.84, ал.3 от ЗЗД), като
при забава следва да се заплати и дължимата законна лихва (чл.86, ал.1 от ЗЗД), предвид
забавяне изпълнението на едно парично задължение. Т.е. пострадалият следва да получи
парична сума покриваща реалния размер на нанесената му вреда и начислената върху нея
законна лихва, в случай на забава при изпълнението на задължението за обезвреда. При
наличие на валидно сключен застрахователен договор е налице паралелно облигационно
отношение между застраховател и деликвента, което дава възможност на пострадалия
алтернативно да насочи претенцията си за обезщетение към застрахователя с предявяване на
иск по чл.432 от КЗ. Налице е притезателно имуществено право на пострадалия, което е
вторично спрямо правото на увредения, произтичащо от деликта, поради, което
застрахователят не може да дължи повече от дължимото от прекия причинител на
непозволеното увреждане, а именно обезщетението за нанесената вреда и законната лихва за
забава върху нея до датата на изплащането му. Приемането на обратното би означавало
застрахователят да плати сума излизаща извън размера на реално дължимото обезщетение и
начислената върху него лихва за забава за периода от датата на изискуемостта му до деня за
погасяването му.
В чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ е въведено ограничение на дължимите лихви, които
застрахователят заплаща в рамките на застрахователното обезщетение. Застрахователят
заплаща само лихвите за забава, дължими от застрахования, които текат от момента на по-
ранната от двете дати, а именно: датата на която застрахователят е уведомен за
застрахователното събитие от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице или от датата на предявяване на застрахователната претенция от увредения.
В чл.493, ал.1, т.5 от КЗ по отношение на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, т.е при ограниченията на чл.429, ал.3
от КЗ – само в рамките на застрахователната сума и за периода от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респективно предявяване на
10
претенция от увреденото лице.
Съгласно чл.498 от КЗ увреденото лице, което желае да бъде обезщетено е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ.
След предявяване на претенцията за застрахователя е предвиден срок за произнасяне по
чл.496 от КЗ, като непроизнасянето и неплащането в срок на застрахователно обезщетение
води до изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1 от КЗ и съответно възможността
увреденото лице да предяви иск срещу него в съда – чл.498, ал.3 от КЗ. Следователно при
предявяване на пряк иск от увреденото лице на основание чл.432, ал.1 от КЗ по застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на дължимото застрахователно обезщетение от момента в който е изтекъл срока по чл. 497,
ал.1 от КЗ, тъй като вече забавата е негова, а не на деликвента. В този смисъл Решение №
128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т.о. ТК.
В чл.497, ал.1 от КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-
месечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл.106, ал.3 от КЗ /т. 2/.
В конкретния случай застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на
18.05.2021 г., когато е получил писмената претенция на ищеца и документите, с които той е
разполагал. С писмото си от 19.05.2021 г.,ответникът по същество е отказал да обезщети
ищеца за претърпените от него вреди. Искането на застрахователя, пострадалата да
представи влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача е неизпълнимо, тъй като в
рамките на срока по чл.496, ал.1 от КЗ е невъзможно наказателното производство да бъде
финализирано. По реда на чл.106, ал.3 от КЗ застрахователят може да изисква доказателства,
относими към основанието и размера на претенцията. Те трябва не само да са от значение за
основателността и размера на претенцията, но и да е налице обективна възможност за
представянето им от увреденото лице. В този смисъл Решение № 167 от 30.01.2020 г. по т.д.
№ 2273/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. С оглед на това на основание чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 във
вр. с чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо ищеца отговорността
на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията
18.05.2021 г. до датата на изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ – 18.08.2021 г. След
18.08.2021 г. застрахователят дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди, поради собствената си забава, съгл. чл.497, ал.1, т.2 от КЗ. Следователно претенцията
за законна лихва, считано от 18.05.2021 г. до окончателното изплащане на дължимото
обезщетение е основателна и следва да бъде уважена.
Претенцията за законната лихва върху претендираните обезщетения за вреди ведно
със законната лихва по чл.429, ал.3 от КЗ от изтичане на петнадесетдневния срок по чл.497,
ал.1, т.1 от КЗ на 11.06.2021 г. до окончателното изплащане следва да бъде отхвърлена, като
11
неоснователна. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента и заплащането на претендираната законна лихва
излиза извън размера на реално дължимото обезщетение и начислената върху него лихва за
забава. Уважаването на претецията ще доведе до олихвяване на лихви (анатоцизъм), което е
подчинено на специален правен режим, като съгл. чл.10, ал.3 от ЗЗД и става съобразно
наредбите на БНБ, т.е. допустимо е само доколкото законът изрично го допуска и по ред и
условия определени в нормативния акт. Уговарянето на лихва върху лихва е допустимо в
отношенията между търговци – чл.294, ал.2 от ТЗ и в хипотезите на чл.143, ал.1, изр.2 от
ЗЗД и чл.507 от ТЗ. В останалите случаи начисляването на лихва върху лихва е недопустимо
съгласно действащото, както към момента на сключването на застрахователния договор,
така и към този момент законодателство. С оглед на това претенцията следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
Относно разноските по делото.
Ищецът е освободен от държавни такси и разноски, но не и от заплащане на
направените от ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
От приложените по делото доказателства се установява, че направените от ответника
разноски са в размер на 2 393.80 лв., от които депозити за възнаграждение на вещи лица в
общ размер на 1 400.00 лв. и платен адвокатски хонорар в размер на 840.00 лв. На
основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски
съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер на 1 381.70 лв.
Съдът на основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да определи адвокатско възнаграждение
на процесуалния представител на ищеца в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл.36, ал.2 от ЗА минимум. Предвид заявените по делото интереси и съгл. чл.7, ал.2, т.3 и
т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското
възнаграждение е в обш размер на 3 357.64 лв. С оглед на това ответникът следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца, съразмерно с уважената част от
претенциите му, адвокатско възнаграждение в размер на 1 419.61 лв. Към него следва да се
начисли съгл. §2а от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
дължимия ДДС в размер на 20%, предвид обстоятелството, че процесуалния представител
на ищеца е регистриран по ЗДДС. С оглед на това ответникът следва да заплати сума в
размер на 1 703.53 лв. с вкл. ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗД „Бул инс“ АД следва да бъде
осъдено да заплати държавна такса в общ размер на 1 802.02 лв. по сметка на Шуменския
окръжен съд.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
12
София 1407, бул. „...р“, № 87, представлявано от изп. директори С.С.П. и К.Д.К. за заплати
на Р. Ф. М., ЕГН ********** от с. Вазово, общ. Исперих, ул. „....“, № 12 сумата от 45 050.61
лв., от които 40 000.00 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат
на преживени болки и страдания и 5 050.61 лв. представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на получените от него травматични
увреждания, причинени в резултат на ПТП, станало на 12.04.2021 г., причинено от Л.Ф.М..,
ЕГН **********, който е нарушил правилата за движение при управление на МПС – лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц180“ с ДК № ....., на основание застрахователна
полица № BG/02/120001608010 със срок за валидност от 11.06.2020 г. до 10.06.2021 г. за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2021 г. до окончателното й
заплащане, а в останалата част за разликата от 61 502.21 лв., над уважения общ размер на
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди от 45 050.61 лв. до претендираните
106 552.82 лв., както и за законната лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди ведно със законната лихва по чл.429, ал.3 от КЗ от
изтичане на петнадесетдневния срок по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ на 11.06.2021 г. г. до
окончателното изплащане отхвърля претенциите на Р. Ф. М., като неоснователни.
Осъжда Р. Ф. М., ЕГН ********** от с. Вазово, общ. Исперих, ул. „....“, № 12 да
заплати на ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София
1407, бул. „...р“, № 87, представлявано от изп. директори С.С.П. и К.Д.К. сумата от 1 381.70
лв. ., представляващи направените от ответника разноски по делото, съразмерно с
отхвърлената част от исковата претенция.
Осъжда ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1407, бул. „...р“, № 87, представлявано от изп. директори С.С.П. и К.Д.К. за заплати
на мл. адвокат Г. Г. Р. с адрес: гр. София, ул. „....”, № 2, четвърти полуетаж, офис № 4 сумата
от 1 703.53 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна
адвокатска помощ.
Осъжда ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1407, бул. „...р“, № 87, представлявано от изп. директори С.С.П. и К.Д.К. да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса
в размер на 1 802.02 лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
13