Р Е Ш
Е Н И Е № 72
Гр. Кюстендил 29.05.2019
г.
В и м е т о н а
н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на петнадесети май две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА
НАДЯ ГЕОРГИЕВА
при секретаря
Галина К. и с участието на
прокуорра от КнОП КАМЕЛИЯ СТЕФАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНОХД № 21 по описа за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по глава ХХІ НПК. Образувано е по ПРОТЕСТ на
ДнРП и ВЪЗЗИВНИ ЖАЛБИ на подсъдимия Й.З.К., ЕГН **********, подадени лично от
него и от служебния му защитник му адв. М.Д. срещу Присъда № 99/29.11.2018 г.
на днРС, постановена по НОХД № 1581/2016 г. по описа на този съд, с която е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343 В ал.2 НК и на
основание чл.54 НК му е наложено наказание”лишаване от свобода” за срок от 1
година, което да се изтърпи при първоначален режим „общ” и наказание”глоба” в
размер на 200 лв., както и е осъден да заплати разноските по делото в размер на
50 лв.
В протеста са релевирани оплаквания за
незаконосъобразност на присъдата в частта й относно определения първоначален
режим на изтърпяване на наказанието и размера на наложената глоба. Претендира
се изменение на присъдата в тези части, като се определи строг първоначален
режим на изтърпяване на наказанието ЛС и глобата се наложи в размер на 500 лв.
Във въззивната жалба на адв.Д. и уточнението
към нея са релевирани оплаквания за постановяване на присъдата при
нарушение на процесуални правила поради несъставомерност на обвинението в
извършване на престъпление по чл.343 в ал.2 НК, тъй като деянието съставлява
административно нарушение по чл.177 ал.1 т.2 пр.І-во ЗДвП, като чл.177
ал.5/предишна ал.4/ ЗДвП предвижда санкция за повторност на нарушението по чл.177 ал.1 т.1, 2 и 3 и ал.2 ЗДвП и
поради това са налице предпоставките на чл.305 ал.6 НПК и че неправилно съдът е
приел липсата им. Моли се за отмяна на присъдата на ДнРС и постановяване на
нова присъда, с която подсъдимия К. бъде признат за невиновен по повдигнатото
му обвинение за престъпление по чл.343 в ал.2 НК.
Във въззивната жалба на подсъдимия Й.К. се излагат доводи, че той не е
управлявал автомобила, а е оправял ауспуха му и тогава полицаите дошли и му
поискали документи. Моли за отмяна на присъдата и иска да бъде оправдан, тъй като
не е извършил деянието.
Доказателствени искания в жалбите и протеста не са
направени.
В о.с.з. прокурорът
поддържа протеста и изрази становище за изменяване на присъдата в частта й относно
размера на наложената с нея глоба на
подсъдимия, тъй като наказанието е определено при условията на чл.54 НК и в
частта относно първоначалния режим на изтърпяването му, който съгласно чл.57
ал.1 т.2 ЗИНЗС следва да бъде”строг”. Според прокурора липсват основания за
уважаване жалбата на подсъдимия, тъй като деянието по чл.343 в ал.2 НК е
безспорно доказано от обективна и субективна страна и че именно подсъдимият е
управлявал автомобила на 18.07.2016 г., установено от показанията на
свидетелите Гайдарски, Тонев и Калачоров, и то в 1-годишния срок от наказването
му по административен ред с наказателно постановление за същото деяние.
Служебният защитник на подсъдимия адв.М.Д.
пледира за уважаване на въззивната жалба и постановяване на оправдателна
присъда, тъй като се касае за административно нарушение, което следва да бъде санкционирано
по реда на ЗДвП, като счита протеста за неоснователен.
КнОС, след преценяване на доводите и
възраженията на страните и след собствено обсъждане на събраните по делото
доказателства, в рамките на предвидените му по чл.313 и сл НПК правомощия,
намери въззивната жалба и протеста за допустими като подадени в законовия срок
и от надлежно легитимирани страни. Като ги разгледа по същество, съдът намери
въззивната жалба с искане за постановяване на оправдателна присъда за неоснователна,
а протеста относно извършване корекция на размера на наложената глоба и
първоначалния режим на изтърпяване на наказанието ЛС – за основателен.
Съображенията за това са следните:
С атакуваната присъда подсъдимия Й.З. К.,
ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 18.07.2016 г. около 14,30
часа в гр. Дупница ж.к. Бистрица, срещу блок № 48, е управлявал МПС - лек
автомобил марка”АУди
ДнРС в общи линии правилно е установил фактическата
обстановка по делото, макар и да я е изложил твърде лаконично. Следва обаче да
се посочи, че в мотивите на присъдата на ДнРС е допусната техническа грешка при
посочване годината на влизане в сила на НП № 16-1085-000143/11.02.2016 г. на началник сектор”Пътна полиция” при ОД
МВР-Русе. Видно от самото НП, приложено на
л. 5 от ДП, то е влязло в сила на 28.06.2016 г., а не както неправилно
е посочено в мотивите на ДнРС - 28.06.2019 г.
Установената фактическа обстановка според
въззивния съд следва да се изложи в пълнота в настоящото решение със следните безспорно
установени на собствено основание факти по делото: На 18.07.2016 г. свидетелите
Г. К., Д.Т. и В. Г., тримата с месторабота РУ Дупница, били на работа. Около 14,30 часа на посочената
дата тримата извършвали обхождане на района в ж.к. „ Бистрица” в гр.Дупница.
При блок № 48 от квартала се разминали с лек автомобил с русенска регистрация
марка”Ауди
Видно от Справката за нарушител/ на л.6-8 от ДП/ е, че подсъдимият К. има
множество наложени административни наказания за нарушаване правилата на ЗДвП
- 21 на брой, като преобладаващите
нарушения са на чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП и чл.150 т.Б ЗДвП. Чл.150 ЗДвП предвижда, че всяко ППС, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач. А чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП предвижда администравивно-наказателна
отговорност и глоба от 100 до 300 лв. за всеки, който управлява МПС, без да
притежава СУМПС. Последното, 21-во по ред наказание по административен ред на
подсъдимия К. е наложено с влязлото в сила на 28.06.2016 г. НП № 16-1085-000143/11.02.2016
г. на началник сектор”Пътна полиция” при
ОД МВР-Русе, с наложено административно наказание”глоба” в максималния законов
размер от 300 лв.
Видно от справката за съдимост на подс. К./ на л.15-22 от ДП/той е многократнсо осъждан
от различни съдилища в страната. Последното му осъждане под № 16 в справката е
със Споразумение № 419/4.10.2013 г. на РС-гр.Русе, в сила от 4.10.2013 г. за
престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.3,т.4 и т.5 вр. с чл.194
ал.1 НК, с наложено наказание”лишаване от свобода” за срок от 1 година 10
месеца, което да се изтърпи при първоначален режим”строг” в затворническо
общежитие от закрит тип. Това наказание е било изтърпяно и на 26.06.2015 г. К. е бил освободен от затвора.
Изложената с настоящото решение фактическа
обстановка е установена от доказателствата по делото, писмените от които се
посочиха в горното изложение и още от показанията на свидетелите: Г. К.,
съставител на АУАН на подсъдимия К., Д.Т. и В.Г. – последните двама свидетели
на съставянето на АУАН и св.С.И.. Първите трима свидетели са очевидци на
извършеното от подсъдимия престъпление - управление на МПС без СУМПС. От
показанията на тези свидетели, които следва да бъдат цялостно кредитирани, е
установено по несъмнен начин, че на 18.07.2016 г. не някой друг, а именно
подсъдимият К. е управлявал процесния л.а.”Ауди
Цялостно кредитираните показания на
четиримата свидетели опровергават обясненията на подсъдимия, че той в момента
на проверката бил легнал под ауспуха на л.а.”Ауди” и че не го е управлявал, а
автомобилът бил управляван от св. С.И.. Последният заяви категорично и пред
въззивния съд, че преди 28.11.2018 г. изобщо не е идвал в Дупница,т.е. към
момента на деянието -18.07.2016 г. св. И. изобщо не е бил в гр. Дупница. А свидетелите
К., Г. и Т. лично са видели именно подсъдимия К. да управлява л.а.”Ауди
От така установеното от фактическа страна
се налага единствено възможния правен извод за обективна и субективна
съставомерност на обвинението и за безспорна доказаност на неговото авторство.
От обективна страна е установено по несъмнен
начин, че подсъдимият К. е осъществил изпълнителното деяние на чл.343 в ал.2 НК,
като на 18.07.2016 г. е управлявал МПС, без да притежава СУМПС, в 1-годишния
срок от наказването му оп административен ред за управление на МПС без СУМПС с влязлото в сила на 28.06.2016 г. НП №
16-1085-000143/11.02.2016 г. на началник
сектор”Пътна полиция” при ОД МВР-Русе, т.е. само след по-малко от месец от
наказването му по административен ред.
От субективна страна престъплението
е извършено при форма на вината пряк умисъл. За умисъла на дееца се съди по
обективно извършените от него действия. В конкретния случай подс.К. е
управлявал МПС без СУМПС в 1-годишния срок от наказването му оп административен
ред и от само по-малко от месец след
влизане в сила на посоченото наказателно постановление и след като преди това е
имал множество наложени административни наказания за нарушаване на чл.150 и чл.177
ал.1 т.2 ЗДвП. Поради товда съдът приема, че деецът е осъзнавал обективните
елементи на деянието – че управлява МПС без СУМПС и че това едяние е наказуемо,
но въпреки това е продължил съзнателно да извършва същото деяние, като
прекрасно е знаел, че извършва наказуемо деяние, само че на 18.07.2016 г. – на
друго място в Р България, в гр. Дупница.
Извършеното от подс.К. деяние осъществява фактическия
състав на престъплението по чл.343 в ал.2 НК, а не състав на административно
нарушение по чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП, каквито доводи наведе защитата. Съображенията
на съда за този правен извод са следните: Видно от справката за нарушител,
подсъдимият е бил наказван 21 пъти за нарушения на ЗДвП по административен ред,
като преобладаващите нарушения са били именно за нарушаване на чл.150 ЗДвП и чл.177
ал.1 т.2 ЗДвП – управление на МПС без
съответното СУМПС. Тези административни наказания не са изиграли своята
предупредително-възпираща и превъзпитателна функция, каквито са целите на всяко
едно наказание, вкл. и административно т.. С последното административно
наказание, наложено с с влязлото в сила на 28.06.2016 г. НП №
16-1085-000143/11.02.2016 г. на началник
сектор”Пътна полиция” при ОД МВР-Русе, на подсъдимия е било наложено
предвиденото в този текст наказание”глоба” в максималния законов размер от 300
лв. И въпреки това,само след по-малко
от месец от наказването му по административен ред. – на 18.07.2016 г., подсъдимият е извършил за
пореден път същото деяние. Затова следва да се приеме, че обществената опасност
на деянието и дееца са високи, което е разграничителния критерий между
административно нарушение и престъпление пи липсват основания извършеното от подсъдимия
деяние на 18.07.2016 г. да се приеме, че представлява административно
нарушение.
При така установеното от фактическа и
правна страна, посочено в настоящото решение, ДнРС е наложил на подсъдимия
наказание”лишаване от свобода” в размер на 1
е постановил то да се изтърпи при първоначален общ режим. Наложеният
размер на наказанието въззивният съд намира за правилно, законосъобразно и
справедливо определен съгласно чл.54 НК, при предвиден размер на това наказание
от законодателя в размер от 1 до 3 години. Липсват както многобройни, така и
изключителни смекчаващи вината обстоятелства по см. на чл.55 НК. Въззивният съд обаче счита, че
първоначалният режим на наказанието незаконосъобразно е определен от ДнРС
като”общ”. Съгласно чл.57 ал.1 т.2б.”б” ЗИНЗС строг режим се определя на
осъдените на лишаване от свобода за умишлени престъпления, когато не са изтекли
повече от 5 години от изтърпяване предходно наложено ефективно наказание”лишаване
от свобода”. В настоящия случай, видно от справката за съдимост на подсъдимия,
последното си ефективно наказание ЛС той е изтърпял на
26.06.2015 г. И
тъй като процесното престъпление е извършено на 18.06.2016 г., то е извършено в
5-годишния срок по чл.57 ал.1 т.2 б.”б” ЗИНЗС, което е пречка за постановане на
първоначален общ режим на изтърпяване, а е основание за постановяване на”строг”
първоначален режимаан изтърпяване на наложеното наказание ЛС от 1 година.
Затова присъдата на ДнРС ще се измени, като се определи порвоначален”строг”
режим на изтърпяване на наказанието ЛС от подсъдимия К., океот е първото искане
в протеста.
ДнРС неясно защо е определил
съпътстващото наказание ”глоба” в размер на 200 лв. за престъплението по чл.343
в ал.2 НК, след като законодателят го е фиксирал в размер на тази глоба от 500
лв. до 1200 лв. И тъй като и това наказание следва да се определи при условията
на чл.54 НК поради липса на предпоставки за определянето му по чл.55 НК, то
глобата следва да се наложи в минималния законов размер от 500 лв., каквото е
второто искане в протеста. По посочените съображения присъдата ще се измени и
относно размера на наложената глоба, като тя се наложи в размер на 500 лв.
В останалата част присъдата на ДНРС е правилна
и законосъобразна и като такава следва да се потвърди. При служебната й
проверка не се откриха различни от посочените в протеста и жалбата основания за
нейното изменение или отмяна.
С горното изложение съдът даде
изчерпателен отговор на защитата защо не приема извършеното от К. деяние да съставлява
административно нарушение, както и изложи подробни съображения за безспорна доказаност
авторството на деянието, поради което няма основания за оправдаване на
подсъдимия. Самият посочен от него свидетел С.И. обори твърдението на
подсъдимия, че И. е карал посочения лек автомобил.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
337 ал.2 т.1 и чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 99/29.11.2018 г. на ДнРс, постановена по НОХД № 1581/2016 г. по
описа на този съд в частите й относно
първоначалния режим на изтърпяване на наложеното с нея наказание”лишаване от
свобода” за срок от 1 година на Й.З.К., ЕГН ********** за престъпление по
чл.343 в ал.2 НК, като го заменя от”общ”
на „строг” и относно размера на наложеното наказание”глоба”, като го увеличава от 200 лв. на 500 лв.
В останалата част потвърждава
присъдата.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: