РЕШЕНИЕ
№ 1236
гр. Пловдив, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300501851 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Е. А. Н. против Решение № 1765/19.05.2022г., пост.
по гр.д.№ 9318/2021, ПдРС, с което e признато за установено по отношение на Е. А. Н., че в
отношенията между страните, дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 1236 по ч. гр. дело № 1739/2021 год. по
описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ бр.с: 171.76 лева, главница, доставена за периода от
09.08.2019г. до 08.10.2019г. , електроенергия, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаването на заявлението в съда – 01.02.2021 година, до окончателното
изплащане на вземането , и обезщетение за забава , в размер на 21,63 лв., начислено за
периода от 28.09.2019г. до 31.01.2021г, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят Е. А. Н. чрез особения си представител адв. Н. З. е обжалвал изцяло
решението с мотиви, че същото е неправилно, постановено в противоречие на материалния
закон. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че е възникнало облигационно
правоотношение между страните, доколкото праводателите й са си запазили правото на
ползване на имота. Поддържа, че потребител на ел. енергия е собственика на имота, освен
ако не е налице запазено право на ползване. Това разрешение е установено както от ЗЕ, така
и от Общите условия на дружеството. Счита, че в случая потребители се явяват
ползвателите на имота, а не тя, в качеството си на собственик. На следващо място
1
поддържа, че тя не е единствен собственик на имота, а го притежава в съсобственост със
С.С.. При това положение не би могло тя да отговаря изцяло за задълженията във връзка с
ползването на имота, а евентуално отговорността й следва да се съобрази с притежаваната
от нея квота. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново
такова, с което отхвърли иска, включително и в частта за разноските.
Въззиваемата страна ЕВН България Електроснабдяване ЕАД е подала отговор на
въззивната жалба, в който поддържа, че постановеното решение е правилно и
законосъобразно. Счита че ЗЕ и ОУ на дружеството не правят разлика между собственик и
ползвател на имота, а снабдяването не може да започне без съответно заявление, то с факта ,
че имотът е електроснабдяван се установява, че собственикът на имота е и потребител по
смисъла на закона. При множество титуляри на правото на собственост съгл. чл.95А, ал.2 от
ЗЕ страна-потребител е лицето, на името на което е разкрита партидата, доколкото не
съществува възможност за разкриване на няколко партиди по имената на всеки собственик
за един и същи електроснабден имот. Счита, че от доказателствата по делото се установява
количеството потребена ел. енергия, метрологичната годност на измервателния уред,
стойността на същата енергия, поради което и искът като основателен и доказан е уважен
правилно. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник, останал Н.оволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Жалбоподателят е бил ответник в производството пред първоинстанционния съд,
сезиран с установителен иск – да се установи в отношенията между него и „ЕВН България
ЕС“ ЕАД, че дължи заплащане на процесните суми за доставена ел. енергия, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1236 по ч. гр.
дело № 1739/2021 год. по описа на Районен съд – Пловдив. В заповедното производство
заповедта е връчена при условията на чл.47 от ГПК, поради което са дадени указания на
заявителя за предявяване на установителен иск за вземането. По изложеното за заявителя е
налице правен интерес от водене на положителен установителен иск, с оглед нормата на
чл.415 от ГПК.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва изцяло.
Съгл. чл.269 от ГПК въззивният съд следва да провери служебно валидността и
допустимостта на постановеното решение, а неговата правилност – в обжалваната част.
Обжалваното решение е постановено от местно и родово компетентен орган, в рамките на
сезирането си с исковата молба, като е разрешен повдигнат правен спор. Постановеното
решение е валидно и допустимо. Правилността на решението следва да се провери
касателно направените оплаквания във въззивната жалба.
Спорът отнесен пред въззивната инстанция касае въпроса дали жалбоподателя има
2
качеството на клиент на електроснабдителното дружество, доколкото твърди, че е
собственик на имота, но нейните праводатели са запазили правото на ползване и респ.
същите следва да са ползватели на ел. енергия. Отделно от това сочи , че ако се приеме че
жалбоподателя е потребител на доставената енергия, то с оглед факта, че електроснабдения
имот е в съсобственост с още едно лице, то тя следва да отговаря само до размера на
притежаваната от нея част от имота.
От фактическа страна по делото се установява от справка в АВп по персоналната
партида на Е. Н., че през 2008г. е закупила заедно със С.С. Н.вижим имот, находящ се в ***,
като праводателите Д. и А. Н. са запазили правото си на ползване върху имота. Видно от
представените писмени доказателства касаещи извършени отчети за процесния период, за
този имот е разкрита партида с клиентски номер и получател на доставката на името на Е.
Н..
При тази фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено, че Н. е
потребител на ел.енергия, доставяна от електроснабдителното дружество в обект с адрес –
*** този извод се налага от нормативната уредба, касаеща регулиране на договорните
отношения между електроснабдителното дружество и потребителите на електроенергия.
Така, съгл. ЗЕ чл.92, т.4 страна по сделките с електрическа енергия е крайния клиент, а
съгл. чл.94А, ал.1 - крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на
обекти на битови крайни клиенти . В ДР на ЗЕ §1, т.2А е дадена легална дефиниция на
понятието "битов клиент" - клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови
нужди, а в т.27Г – на понятието "краен клиент" - клиент, който купува електрическа енергия
за собствено ползване. В същия смисъл е и дефиницията , дадена в чл.1, т.4 на ОУ на ЕВН
България електроснабдяване ЕАД – „потребител на електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” АД съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си“. В
чл.6, ал.3 е казано, че в случаите, когато правата на Клиента се притежават от няколко лица,
то те се упражняват от всички тях заедно или чрез пълномощник, а в чл.42, ал.1 – че в
случаите, в които потребители на електрическа енергия по смисъла на Общите условия в
един имот се явяват няколко лица, в съобщенията и документите, свързани с продажбата,
титуляр (клиент) е лицето, подало писменото заявление за започване на продажбата на
електрическа енергия за имота.
Така, с оглед на тази уредба се налага извода, че собственикът на електрифициран
Н.вижим имот е краен битов клиент на снабдителното дружество, а когато собствениците са
няколко, дружеството договаря с един от тях, а вътрешните отношения в съсобствеността се
уреждат помежду им. В случая е налице съсобственост, но е открита партида на името на Е.
Н., поради което и именно тя отговаря пред дружеството за доставената електроенергия.
Отношенията в съсобствеността тя ще следва да урежда по реда на ЗС , а при наличие на
лица с право на ползване – по реда на ЗЗД. Тези правоотношения, обаче, не касаят
отношенията с електроснабдителното дружество.
3
Пред настоящата инстанция не се спори по размера на потребената електроенергия и
размера на задължението, поради което и няма да бъдат предмет на изрично обсъждане.
По изложените съображения съдът намира че предявеният иск за заплащане на
консумирана електроенергия се явява основателен и доказан, поради което и следва да бъде
уважен.
До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд,
поради което и постановеното решение следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна сумата от 100лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция, както и 300лв., заплатено възнаграждение на особения представител.
Жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати и сумата от 25лв. за ДТ , доколкото
жалбата е подадена чрез особения й представител, който не дължи внасяне на ДТ при
подаване на жалбата.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1765/19.05.2022г., пост. по гр.д.№ 9318/2021, ПдРС.
ОСЪЖДА Е. А. Н., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България
електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 400лв. разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА Е. А. Н., ЕГН **********, да заплати ДТ в полза на Бюджета на
Съдебната власт по сметка на ПОС сумата от 25лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4