№ 42
гр. Пазарджик, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
П. година в следния състав:
Председател:Веселка Златева
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Веселка Златева Гражданско дело №
20215220102168 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26 от ЗЗД за
прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит.
В исковата молба против „Профи Кредит БЛ“ЕООД, ЕИК- *********, със
седалище и адрес на управление- гр. С., район „С.“, ж.к. „М.“, бул. „БЛ“№49, бл.53Е, вх.В,
представлявано винаги от двама от управителите С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К.Ч. ищцата Ц. СТ. Н.,
ЕГН********** от с.И., ул. „П.“№9, общ.Пазарджик твърди, че била страна по договор за
потребителски кредит №30037278265, подписан с ответното дружество. Съгласно раздел VI
от договора за потребителски кредит, именуван „Параметри“, ищцата трябвало да върне
сумата по кредита в размер на 2304.93 лева, при сума на получаване в размер на 1600.00
лева, при ГПР 45.00%, годишен лихвен процент 38.30 % и лихвен процент на ден 0,11 при
срок на кредита от 24 месеца. Съгласно същия раздел от договора, трябвало да заплати
пакет от допълнителни услуги в размер на 1259.52 лева, разпределени на 24 месечни вноски
по 52.48 лева. По този начин общата сума, която ищцата следвало да заплати била в размер
на 3564.45 лева. Счита, че клаузата съдържаща се в VI „Параметри“ от договор за
потребителски кредит, сключен между страните по делото, която предвиждала заплащането
на пакет от допълнителни услуги в размер на 1259.52 лева, била нищожна поради
противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че била
сключена при неспазване на нормите на чл10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22,
както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, като излага подробни съображения в тази посока. Поради
накърняването на принципа на „добри нрави” по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се
достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода
на кредитора.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора, била регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК.
Законът не допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителните
1
услуги по процесния договор за кредит по своето естество били част от възнаграждението за
предоставения заем, като същите водели до заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4 от
ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите.
Услугата "Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит”,
представлявало по своята същност "такса за усвояване на кредита". Услугите с възможност
за отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа по своята същност били дейности по
управление на кредита. Улеснената процедура за получаване на допълнителни парични
средства, реално, не била предоставяна допълнителна услуга, тъй като липсвало конкретно
задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ
кредит и условията по него, става по съгласие на страните.
Така уговорената клауза, съдържаща се в VI „Параметри“ от договор за
потребителски кредит, предвиждаща заплащането на пакет от допълнителни услуги в
размер на 248.71 лева, била нищожна - като противоречаща на добрите нрави и
неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, била нищожна. Предвидената
клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата била
необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора,
преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл -
съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. По посочения начин
се заобикалял чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесната калуза предвиждаща заплащането на пакет
от допълнителни услуги в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително
възнаграждение в размер близък до размера на отпуснатия кредит. По този начин, клаузата
предвиждаща заплащането на допълнителен пакет от услуги била неравноправна по
смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП, тъй като същата била необосновано висока. Основната цел на
така уговорената клауза била да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за
сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително
с още % от предоставената главница. Сочи съдебна практика.
С предвиждането за заплащане на допълнителни разходи по пакет от допълнителни
услуги в размер на 1259.52 лева,, се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Безсъмнено събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита
и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК,
ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /
лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Налице било заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорката за заплащане на допълнителни разходи
по пакет от допълнителни услуги се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута
определена с ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез
заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на
основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулирала
допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на
уговорката за заплащане на допълнителни разходи по пакет от допълнителни услуги в
размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в
кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил
реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите.
2
Същевременно посочването на по - нисък от действителния ГПР, представлявало
невярна информация относно общите разходи по кредита и следвало да се окачестви като
нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означавало, че клаузата за неустойка е
неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО /решение №
1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.
Не на последно място сочи още едно нарушение - на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК -
договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва се
изчислявала по специална формула. Спазването на това изчисление давало информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В
процесния договор била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвало ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на
ЗПК годишният процент на разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
посочената величина следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В случая в договора за кредит липсвала яснота досежно тези
обстоятелства. ГПР бил величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен
от законовия, било недопустимо. Тези съставни елементи оставали неизвестни, при което се
създавали предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не
ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, до
колкото е предвидена дължимост и на допълнителна услуга в размер на 1259.52 лева. От
изложеното не можело да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при
формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо не било ясно по какъв начин е
формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се
формира годишното оскъпяване на заема.
Въз основа на гореизложеното моли съда да приеме, че клаузата, съдържаща се в
раздел VI „Параметри“ от договор за потребителски кредит №30037278265, сключен между
ищцата и “ПРОФИ КРЕДИТ БЛ” ЕООД, която предвиждала заплащането на пакет от
допълнителни услуги в размер на 1259.52 лева, била нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 22, вр. с чл.10а, чл.11, чл.19, ал.4 във вр. с чл.22 от ЗПК и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП,
като прогласи невалидността й. Сочи доказателства. Претендира сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. В с.з. е
депозирана молба със становище за неоснователност на претенцията. Не излага доводи. Не
сочи доказателства. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищеца. Претендира разноски.
Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, прие от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са допустими, тъй като е налице правен интерес за ищеца -
3
потребител от воденето на настоящето производство, доколкото уважаването им ще
рефлектира върху правоотношението и ще даде възможност на ищеца да претендира
връщане на даденото въз основа на нищожния договор. По същество исковете са
основателни. Основателността им предполага установяване по делото на противоречие на
договора за потребителски заем с императивни законови разпоредби, заобикаляне на закона
и противоречие с добрите нрави.
Не се спори между страните, че са сключили договор за потребителски кредит
№30037278265. Съгласно раздел VI „Параметри“ от договора за потребителски кредит
ищцата трябва да върне сумата по кредита в размер на 2304.93 лева, при получена сума в
размер на 1600.00 лева. Определение са ГПР 45.00%, годишен лихвен процент 38.30 % и
лихвен процент на ден 0,11 при срок на кредита от 24 месеца. Съгласно същия раздел от
договора ищцата дължи да заплати пакет от допълнителни услуги в размер на 1259.52 лева,
разпределени на 24 месечни вноски по 52.48 лева. По този начин общо дължимата сума е в
размер на 3564.45 лева. Не се спори също, че ищцата е получила сумата от 1600лв .
Сключеният между страните договор има правната характеристика на договор за
потребителски кредит, поради което неговата действителност следва да се съобрази с
изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите
съгласно ЗЗД. Съдът следва да се произнесе по съответствието на договора със законовите
изисквания за неговата действителност в рамките на наведените от ищеца основания – в
случая противоречие с изискванията чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.10а, чл.11, чл.19, ал.4
във вр. с чл.22 от ЗПК. и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Постигната е договореност между страните
за заплащането на пакет от допълнителни услуги в размер на 1259.52 лева.
Съгласно ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС
автономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени. Страните могат да
определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не
противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД). Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес.
Действителната цел на този пакет от допълнителни услуги е да породи допълнително
парично задължение за заемателя, наред с това да върне главницата и да заплати
възнаградителна лихва. Това допълнително задължение на практика представлява скрит
косвен разход за заемателя, който увеличава значително цената на кредита. То няма
характеристиките на възнаградителна лихва, тъй като не зависи от размера на заемната сума
и от срока за ползване на кредита, но неминуемо води до възникване на косвени разходи за
заемателя, които трябва да са включени в ГПР на основание чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК.
4
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя. Легална дефиниция на понятието „общ разход по
кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, а именно: всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които
са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по–специално застрахователни
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Посочването на размера на ГПР в договора за
потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната
цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от
сключване на договора. Поради това посочването на ГПР в договора за потребителски
кредит е условие за действителността на самия договор, а неспазването му води до
недействителност на договора съгласно чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗЗП.
Ето защо искът за недействителност на договора по отношение на “Възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги”, раздел VI „Параметри“ следва да се бъде уважен и
в тази част договорът да бъде прогласен за нищожен поради противоречие с добрите
нрави.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноските в исковото производство съразмерно уважената част
от исковете. Непротиворечива е съдебната практика, че отговорността за разноски се
преценява с оглед основателността на предявената претенция срещу ответника.
Предвид изхода на делото в полза на адвокат Д.В. М. от АК - Пловдив, със съдебен
адрес гр.Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ №81, ет.3, ап.Б, се дължи адвокатски хонорар на
основание чл.38 от Закона за адвокатурата в размер на 500.00лв. Възражението на ответната
страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът приема за
неоснователно. Предвид обемът на извършените от процесуалния представител на ищеца
процесуални действия, доказателствата, събрани по делото, включително и въпросите,
обсъждани въз основа на направените от ответната страна възражения, делото се явява
сравнително сложно от фактическа и правна страна, поради което съдът намира, че размерът
на адвокатското възнаграждение се явява справедлив и същият не е прекомерен.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът по предявените искове следва да внесе
държавна такса върху размера на предявените искове в размер на 50.38лв., тъй като ищецът
е бил освободен от внасяне на такси и разноски по производството на основание чл.83,ал.2
ГПК
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
5
ОБЯВЯВА за нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с
чл.10а, чл.11, чл.19, ал.4 във вр. с чл.22 от ЗПК и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП
клаузата “Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги” в рамер
на 1259,52лв, съдържаща се в раздел VI „Параметри“ от договор за
потребителски кредит №30037278265, сключен между Ц. СТ. Н.,
ЕГН********** от с.И., ул. „П.“№9, общ.Пазарджик и „Профи Кредит БЛ“
ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление гр.С., район
„С.“, ж.к. „М.“, бул. „БЛ“№49, бл.53Е, вх.В, представлявано винаги от двама
от управителите С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К.Ч. поради противоречие с добрите
нрави.
ОСЪЖДА „Профи Кредит БЛ“ ЕООД, ЕИК- *********, със седалище
и адрес на управление гр.С., район „С.“, ж.к. „М.“, бул. „БЛ“№49, бл.53Е,
вх.В, представлявано винаги от двама от управителите С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К.Ч.
да заплати на адвокат Д.В. М. от АК - Пловдив, със съдебен адрес гр.Пловдив,
бул. „Пещерско шосе“ №81, ет.3, ап.Б на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв.
ОСЪЖДА „Профи Кредит БЛ“ ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и
адрес на управление гр.С., район „С.“, ж.к. „М.“, бул. „БЛ“№49, бл.53Е, вх.В,
представлявано винаги от двама от управителите С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К.Ч. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -
Пазарджик държавна такса в размер на 50,38лв на основание чл.78,ал.6 от
ГПК
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6