Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 18.11.2019 Град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и пети септември Година
2019
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 1976 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът Г.Х.Х. твърди в исковата
си молба, че бил клиент на ответника с № -, ИТН - и битов потребител на
електроенергия, предоставяна му от ответника в дома му в -. Преди няколко дни
узнал, че имал дължима сметка за ел.енергия в размер на 234.67 лева, което го
изненадало, защото редовно плащал сметките си и текущата му сметка била платена
на 25.03.2019 г. Посетил -. Там му обяснили, че сумата от 234.67 лева била
дължима като текуща сметка за предходен месец, а платената от него на
25.03.2019 г. сума от 166.16 лева била корекция на сметка за стар период.
Поискал да му бъдели предоставени документи, обосноваващи корекцията, но
служители при ответника му отказали. Заявили, че такива щели да му бъдат
изпратени по пощата и не можели да предоставят копия от тях. Такива документи
не получил. Данни за процесната сума фигурирали единствено в сайта на ответното
дружество. От разпечатката било видно, че за сумата от 166.16 лева била
издадена фактура № **********. Тя не била налична, нито данни за нея, от които
да било видно за какъв период се дължала и въз основа на какви показания на СТИ
била начислена сумата. От приложената квитанция № ********** било видно, че на
25.03.2019 г. платил процесната сума по фактура № **********/25.02.2019 г.
Стриктно спазвал задълженията си за плащане на дължимите месечни суми към
ответника. Не бил манипулирал електромера си. Не знаел за подобно действие на
друго лице. Допълнително начислената му сума за ел.енергия била недължима и
недължимо платена. Начислена му била неправомерно, в нарушение на ЗЕ и ОУ на Е.Р.
и Е.С., и при неспазване на установените с ПИКЕЕ правила. По никакъв начин не
бил уведомяван за извършената проверка. Не присъствал на нея. Не бил получил
никакви документи за сумата от 166.16 лева. Не му били връчвани нито
констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ, нито фактура за
процесната сума, нито справка за коригиране на сметка, нито констативен
протокол от Б.. Смененият от служители на Е.Р. Е. електромер се намирал в
заключено ел.табло, за което нямал ключ и то се намирало извън имота му. В
тежест на доставчика на ел.енергия било да установи периода на грешното
измерване в резултат на неправомерно действие на потребителя. Иначе му се
позволявало да получи цена за недоставена енергия. Липсвала защита на интереса
на потребителите при едностранна корекция на сметките им за минал период от
дружеството – монополист. Не ставало ясно как точно ответникът формирал периода
на неточно отчитане на СТИ. Липсвали и данни за виновното му поведение.
Електромерът се намирал извън имота му и само служители на Е. Е. имали
физически достъп до него. Дори да били налице неточности в отчитането, същите
не били причинени от него. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ
в изправност от електроразпределителното дружество, не следвало да влече
ощетяване на потребителя чрез корекция на сметката му за минал период. СТИ били
собственост на ответника и като такива задължението за поддържането им в
техническата изправност било негово. В изпратеното му писмо липсвала информация
кога била извършена последната проверка на СТИ, което можело да повлияе на
периода на извършената корекция. Извършването на такава при липса на яснота за
датата на неотчитане можело да доведе до евентуално неоснователно обогатяване
на ответника. Липсвало каквото и да било законово основание за извършената
корекция. По въпроса за правото на електроснабдителното дружество да извършвало
корекция на сметка за стар период била налице задължителна съдебна практика,
според която, било въведено законово основание крайният снабдител да коригирал
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия,
ако бил изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 1, т. 6 и по чл. 83, т. 6 ЗЕ -
бил предвиден в ОУ ред за уведомяване на клиента, че имало основание за
корекция и при налични ПИКЕЕ. След като ответникът не било изпълнил вмененото
му от законодателя задължение да създаде в ОУ ред за уведомяване на клиента при
наличие на основание за корекция на сметка му съгласно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, не бил осъществен фактическият състав, пораждащ правото му да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.
енергия. Тази теза се преповтаряла и в посочените в исковата молба решения на
ВАС. Искането е да се осъди ответника да върне на ищеца сумата от 166.16 лева,
платена без основание по фактура № **********/25.02.2019 г., както и сторените по
делото разноски.
Ответникът
Е. оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли и му присъди сторените по
делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок
отговор и в молба от 24.09.2019 г. по делото, а в съдебно заседание, редовно
призован, не изпраща представител.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяването на иска факти, от значение за спорното право, намери за
установено следното:
Страните не спорят, че
са в договорни отношения по продажба на ел. енергия, по силата на които
ответникът снабдява с такава имота на ищеца в -, а последният е негов битов
потребител на същата енергия с клиентски номер -. От представения от ответника
и неоспорен от ищеца констативен протокол № 273383/23.02.2017 г. се установява,
че на 23.02.2017 г. посочените в същия протокол двама служители на Е. Е., в
присъствието на посочените двама свидетели, извършили проверка на електромера,
находящ се в общо ел. табло на фасадата на сградата на адрес -, отчитащ
доставената до апартамента на ищеца на същия адрес ел. енергия (л. 18). При
тази проверка същите служители, след като се усъмнили в манипулацията му, демонтирали
този електромер за експертиза и го поставили в безшевна торба, която пломбирали
с пломба № 475113, а на негово място поставили друг електромер, който не са
замерили (л. 18). Вярно е, че този протокол е частен свидетелстващ документ.
Поради това не доказва констатираните в него факти, а само, че изявленията,
вписани в него, принадлежат на съставилите го служители на Е. Е., които са
удостоверили в същия изгодни за ответника факти, без потвърждаващ ги върху този
протокол подпис на ищеца и при липса на искане от ответника за разпит на
съставителите му, нито на присъствалите на проверката лица, като свидетели по
делото, които да потвърдят с показанията си същите факти (чл. 180 ГПК).
Верността на този протокол обаче, ищецът не е оспорил по делото. Поради това
следва да се приеме, че не оспорва вписаните в него горепосочени обстоятелства.
При извършената
метрологична експертиза на сваления електромер е установено, че е осъществяван
достъп до вътрешността му, където в измервателната му верига е монтирано
допълнително устройство с дистанционно управление, непринадлежащо към схемата
му, в резултат на което се променят метрологичните му характеристики и той не
съответства на метрологичните и технически изисквания (л. 17). Поради това с
представената по делото фактура № **********/25.02.2019 г., ответникът начислил
на ищеца, за миналия период от 11.02.2017 г. до 23.02.2017 г., допълнително 1149
кВтч ел.енергия, на цена от 166.16 лева с ДДС (л. 20). Страните не спорят, че
на 25.03.2019 г. ищецът е платил тази цена на ответника, видно и от
представения по делото фискален бон (л. 8).
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявения иск е основателен. Според чл.
55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне.
В случая ищецът твърди, че е платил без основание исковата сума за начислената му
от ответника по процесната фактура ел.енергия за посочения минал период, а ответникът
оспорва това му твърдение с възражението, че получил тази сума на посоченото по
същество в отговора му основание по чл. 98а, ал. 2, т 6 и чл. 104а, ал. 2, т.
5, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във вр. с чл. 45, ал. 1, чл. 50 и чл. 51,
ал. 1 ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 98/2013 г.). При това положение
доказателствената тежест между страните по делото се разпределя така - ищецът носи
тежестта да докаже по делото, че е платил на ответника исковата сума, а той, че
е налице посоченото в отговора му основание да я получи (чл. 154, ал. 1 ГПК). По
делото ищецът доказа, че е платил на ответника на 25.03.2019 г. исковата сума от
166.16 лева, а ответникът не доказа възражението си, че е било налице посоченото
в отговора му основание да я получи.
По въпроса за правото
на доставчика на ел.енергия едностранно да коригира сметките на потребителите
си в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ и новите ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 98/2013 г.), при условие, че
корекцията се извършва при действието на заварените му от тях общи условия на
договорите за продажба на ел.енергия – в случая одобрените с решението на ДКЕВР
№ ОУ-013 от 10.05.2008 г. общи условия на договорите за продажба на ел.енергия
на ответника (които, макар и последният да не представи по делото, са
публикувани на страницата му в интернет) - практиката е уеднаквена с решения на
ВКС (Р № 111-2015-I т.о., № 173-2015-II т.о., № 115-2015-IV т.о. и №
164-02.03.2016-II т.о.). Тя не е променяна и с посоченото в отговора на
ответника решение № 118-2017-II т.о. Според същата, със ЗИД на ЗЕ (Обн. ДВ, бр.
54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е въведено законово основание за крайният
снабдител да коригира за минал период сметката на клиентите си, но само при кумулативното
наличие на доказано неточно отчитане на потребена ел.енергия и ако е изпълнено
изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ – да е предвиден в
общите му условия ред за уведомяване на клиентите му, че има такова основание
за корекция на сметката им и спази ПИКЕЕ, чийто автор, според чл. 83, ал. 2 ЗЕ,
е ДКЕВР (сега КЕВР). С изменението на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр.
2 ЗЕ (в ред. след ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), законодателят
делегира от една страна на ДКЕВР правомощието да приеме нов, особен подзаконов
нормативен акт – ПИКЕЕ, регламентиращ принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване (чл. 12, във вр. с чл. 2,
ал. 1 ЗНА). Подобна законова делегация бе налице и в предходната редакция на
тези разпоредби, но тя не се отнасяше за случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена ел.енергия и корекциите на сметки на потребители в тези
случаи (Р 200-2013-II т.о. Р 201-2013-II т.о., Р 38-2014-I т.о., Р 165-2009-II
т.о., Р 104-2010-II т.о., Р 26-2011-I т.о., Р 189-2011-II т.о., Р 79-2011-II
т.о., Р 177-2011-II т.о., Р 29-2011-II т.о., Р 57-2012-I т.о., Р 159-2013-II
т.о. и Р 487-2012-IV т.о. на ВКС). В изпълнение на тази законова делегация,
ДКЕВР прие ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.). Последните, макар понастоящем
да са отменени, с изключение на чл.чл. 48-51, с обнародваното в ДВ бр.
15/14.02.2017 г. и влязло в сила на същата дата решение № 1500/06.02.2017 г. на
ВАС, а отмяната им да има действие занапред, от влизането в сила на същото
решение на 14.02.2017 г., и поради това отменените им със същото решение
разпоредби да са неприложими в случая по делото (чл. 194 и чл. 195, ал. 1 АПК,
ТР 2-2014-ОСГТК на ВКС и Р 232-2016-VII о. на ВАС). Приложение намират
неотменените с него разпоредби на чл.чл. 48-51 от същите ПИКЕЕ, които са
отменени след това, с обнародваното в ДВ бр. 97/23.11.2018 г. и влязло в сила
на 23.11.2018 г. решение № 2315/21.02.2018 г. на ВАС, чиято отмяна има също действие
само занапред, от влизането в сила на това решение на 23.11.2018 г. Поради това
те са приложими в случая по делото. А именно в тях e регламентиран реда за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и начините за извършване в тези случаи на
преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на съответните мрежи,
респективно за "корекция на сметките на потребителите им" в случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия. Според чл. 5, ал.
5 КРБ, във вр. с чл. 41, ал. 3 и 4 ЗНА, тези ПИКЕЕ са влезли в сила на
16.11.2013 г., а според чл. 14, ал. 1 и 2 ЗНА, те нямат обратно действие,
защото такова не им е изрично придавано нито с преходните им правила, нито със
ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).
От друга страна, с
изменението на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ, законодателят изрично вмени и
задължението на крайният снабдител/електроснабдителното дружество, да предвиди задължително
в общите си условия за продажба на ел.енергия - ред за уведомяване на клиентите
си при наличие на основание за корекция на сметките им въз основа на новите
ПИКЕЕ. Вярно е, че §199, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗЕ (ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) предвижда, че до приемането на подзаконови нормативни актове и
общи административни актове по приложението на тази нова уредба или до
привеждането им в съответствие с нея, се прилагат действащите, доколкото не
противоречат на закона. Действащите обаче общи условия на договорите за
продажба на ел.енергия на ответника, одобрени с решението на ДКЕВР с № ОУ-013
от 10.05.2008 г., не са нито подзаконов нормативен акт, нито общ
административен акт, а договор при общи условия. С изменението на чл. 98а, ал.
1, т. 6 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., се предвиди императивно, като задължително
съдържание на същите и задължителното уреждане в тях на ред за уведомяване на
клиентите при извършване на корекция на сметките им съгласно правилата по чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Такова изискване липсваше в по-старите редакции на закона,
както и в заварените от тази нова уредба – общи условия на ответника, одобрени
с решението на ДКЕВР № ОУ-013 от 10.05.2008 г. Въпреки неоснователните доводи
за противното в отговора му, в чл. 28, ал. 2 от тези му общи условия е
предвидено само негово задължение за уведомяване на клиентите му за корекция на
сметките им, но не и ред за уведомяването им при корекция на сметките им в
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия съгласно
новите ПИКЕЕ (Р 173-2015-II т.о.). Този извод не търпи промяна, както от
посоченото в отговора му решение № 118-2017-II т.о., така и от посочените в
молбата му от 24.09.2019 г. решения №№ 150-2019-III г.о. и № 124-2019-III
г.о., защото в тях са разглеждани други общи условия на друг доставчик на
ел.енергия и не са задължителна съдебна практика (чл. 290, ал. 3 ГПК). Такъв
ред обаче в случая не е предвиден в одобрените с решението на ДКЕВР № ОУ-013 от
10.05.2008 г. и заварени от горепосочените законови промени - общи условия на
ответника, защото в чл. 28, ал. 2 от същите е предвидено само негово задължение
за уведомяване на клиентите му за корекция на сметките им, но не и ред за това при
корекция на сметката им в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена ел. енергия съгласно ПИКЕЕ (Р 173-2015-II т.о.).
При това положение
следва да се приеме, че в случая ответникът не е изпълнил задължението си по
чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и в общите му условия за продажба на ел.енергия, не е
предвиден ред за уведомяване на клиентите му при извършване на корекция на
сметките им съгласно посочените ПИКЕЕ. Само на това основание не е изпълнен
фактическият състав, пораждащ правото му да коригира сметката на ищеца за
посочения минал исков период при доказаното с метрологичната експертиза неточно
отчитане на доставената ел.енергия от електромера му (Р 173-2015-II т.о.). При
това положение не може да се приеме да е било налице за него посоченото в отговора
му основание да коригира сметката на ищеца за миналия исков период от 11.02.2017
г. до 23.02.2017 г. с исковата сума от 166.16 лева, както е сторено с
издадената на 25.02.2019 г. фактура № ********** (л. 20). Само на това
основание тази искова сума следва да се приеме за недължимо платена от ищеца,
защото носещият тук доказателствената тежест ответник, не доказа пълно и
главно, тоест несъмнено, да е налице посоченото по същество в отговора му
основание/фактически състав за пораждане на претендираното от него
право/вземане да я получи. Следователно, същата сума той е получил от ищеца на 25.03.2019
г. при начална липса на основание. Поради това и съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД дължи връщането й от същата дата изцяло, заедно със законната лихва, каквато
обаче в случая ищецът не е претендирал с исковата си молба и от датата на
подаването й в съда (Р 172-2011-IV г.о.). Поради това
такава не следва да му се присъжда върху исковата сума с оглед диспозитивното
начало в процеса (чл. 6, ал. 2 ГПК).
При този изход на
делото, само ищецът има право да му се присъдят сторените по делото разноски в
общ размер от 350 лева, от които 50 лева внесена държавна такса за
производството и 300 лева платено адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1 ГПК). Неоснователно е възражението на пълномощника на ответника в молбата му от
24.09.2019 г. по делото, за прекомерност на това възнаграждение, защото е в
минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, под който съдът не може да
го намалява поради прекомерност (чл. 78, ал. 5 ГПК).
Воден от горните
мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
”Е. Е.” Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, да заплати по
банкова сметка ***: ***, на Г.Х.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 166.16
лева за главница, която без основание е получило на 25.03.2019 г. по фактура № **********/25.02.2019
г., като цена на 1149 кВтч електрическа енергия, с която е коригирана сметката му
за миналия период от 11.02.2017 г. до 23.02.2017 г., както и сумата от 350 лева
за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: