Р Е Ш
Е Н И
Е
№.............., град Шумен, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен
съд в публичното съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател: Снежина Чолакова
Членове:
1. Росица Цветкова
2. Бистра
Бойн
при секретаря Св. Атанасова
и с участие на прокурор Я. Николова
от ШОП
като разгледа докладваното от административен
съдия Р. Цветкова КАНД №187 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.63в от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.208 и сл. от Административно
– процесуален кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба от В.К.К. ***, срещу
Решение №296/12.10.2023 г. по АНД №1180/2023 г. по описа на Районен съд град Шумен.
В жалбата се сочи, че постановеното решение
от въззивния съд е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон, поради което и правните изводи са неправилни.
Касаторът счита, че при съставяне на АУАН са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и в частност на разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН,
доколкото актът не е съставен в присъствието и подписан от единствения очевидец
на нарушението. Излагат се доводи, че и АУАН и НП са издадени единствено на
база на предположение за извършено нарушение по чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП, тъй
като няма събрани доказателства по надлежния ред, че автомобилът е спрял и
паркирал на по-малко от 5 метра от кръстовището или на него. Като не е отчел
тези нарушения според касатора, съдът е постановил незаконосъобразен съдебен
акт, поради което на сочените основания касаторът моли съда да постанови
съдебно решение, с което да отмени атакуваното решение на РС град Шумен и
съответно да отмени НП №23-0869-000814/27.04.2023 г. на Началник сектор ПП при
ОД на МВР град Шумен.
Ответната страна Началник сектор ПП при ОД
на МВР град Шумен, редовно призована, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт
И. С. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага
Решението на РС град Шумен да бъде оставено в сила, както и да бъдат присъдени
разноски пред настоящата касационна инстанция, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага касационния съд да
постанови съдебно решение, с което да бъде потвърдено Решението на Районен съд град
Шумен като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срок, поради
което е процесуално допустима и
разгледана по същество е основателна.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи от фактическа страна
следното:
С атакуваното решение Районен съд град Шумен
е потвърдил Наказателно постановление №23-0869-000814/27.04.2023 г. на
Началника на сектор ПП при ОД на МВР град Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание
глоба в размер на 50.00 лв. за нарушение на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено въз основа на съставен Акт за
установяване на административно нарушение №814/01.03.2023 г. от длъжностно лице
при сектор ПП при ОД на МВР град Шумен.
За да достигне до този правен извод
въззивният съд е приел, с оглед представените пред него писмени и гласни
доказателства, че не са допуснати съществени нарушение както при съставяне на
Акта за установяване на административно нарушение, така и при издаване въз
основа на него Наказателно постановление. Съдът е приел по същество, че касаторът
е извършил описаното административно нарушение и правилно е ангажирана неговата
административнонаказателната отговорност.
Правните изводи на въззивния съд по
отношение на липсата на допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН и
при издаване на процесното НП изцяло се споделят от настоящия касационен състав,
със следната корекция в мотивите: Видно от приложения по делото АУАН същият не
е подписан от свидетеля – очевидец на нарушението Г.М.Г., както е приел
решаващият съд. АУАН е подписан от актосъставителя и свидетеля по акта – под
номер 2 в бланката. В акта са вписани данните на свидетеля – очевидец, но не е
подписан от същия. Това обаче не е съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН дава възможност при
невъзможност да се състави акт в присъствие на свидетели, присъствували при
извършването или установяването на нарушението, той се съставя в присъствието
на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него, което е
спазено в настощия случай.
Касационният състав обаче не споделя изводите
на районния съд за доказаност по несъмнен начин на нарушението на чл.98 ал.1
т.6 от ЗДвП, тъй като същите не кореспондират с доказателствата по делото.
Както решаващият съд, така и наказващият
орган е приел, че на 13.02.2023 г. около 10.02 часа като водач на собствения си
лек автомобил „***“, с рег. ***, касаторът паркирал автомобила в зоната на
кръстовище на ул.Скопие и ул. Добри Войников, в град Шумен. Съдът е приел въз
основа на събраните пред него писмени доказателства и показания на свидетели,
че нарушението е установено по безспорен начин.
Съгласно чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП, престоят и
паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях.
В настоящия случай АУАН е съставен на
01.03.2023 г. по данни и снимков материал, предоставени от свидетеля Г.М.Г.,
който е подал сигнал до контролните органи по имейл и е приложил снимков
материал на 13.02.2023 г., като към момента на извършване на нарушението,
безспорно е установено пред решаващия съд, че контролните органи и в частност
актосъставителя и свидетеля по акта не са посетили мястото на извършване на
нарушението, нито са извършили замерване дали процесния автомобил е паркиран на
самото кръстовище и/или на по-малко от 5 метра от кръстовището.
Приложения по делото снимков материал не
съдържа данни за мястото на нарушението, както и задната регистрационна табела
на автомобила не е заснета.
Горните съображения, преценени в контекста
на състава на процесното нарушение по чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП, налагат извода,
че всъщност единствените данни за нарушението се съдържат в подадения сигнал на
свидетеля Г.М.Г.. Следователно, при липсата на каквито и да е други
доказателства, не е възможно да се формира еднозначен и несъмнен извод, че на
посоченото в АУАН и в НП място и дата касаторът да е паркирал автомобила си в
зоната на кръстовище на ул.Скопие и ул.Добри Войников, в град Шумен.
Правоприлагането по принцип и в частност административнонаказателното такова,
не може да почива на предположения, а на конкретно установени факти,
обстоятелства и данни.
Тези именно съображения обосновават и
извода, че и актът не е редовно съставен по смисъла на чл.189 ал.2 от ЗДвП,
поради което няма придадената му отнапред материална доказателствена сила на
съдържащите се в него констатации, тъй като акта не е съставен от или в
присъствие на очевидец на нарушението. Нито актосъставителя, нито свидетеля по
акта са присъствали при установяване на нарушението, още по-малко са извършили
и замерване дали процесния автомобил е в обсега на кръстовището.
Неправилно решаващият съд е възприел
съдържанието на подписаната от касатора Декларация за предоставяне на
информация във вр. с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП от 01.03.2023 г. В нея
санкционираното лице единствено е декларирало, че е собственик на процесния
автомобил и че на 13.02.2023 г. около 10.00 ч. е управлявал лично автомобила. В
тази декларация въобще не е посочено, каквито изводи извежда решаващият съд, че
касаторът е управлявал автомобила и го е паркирал на посоченото в АУАН и в НП
място на нарушението, а в тежест на наказващия орган е да докаже осъщественото
нарушение. С оглед на това настоящата касационна инстанция приема, че не е
установено по категоричен начин обстоятелството, че касаторът на 13.02.2023 г.
около 10.02 часа като водач на собствения си лек автомобил „***“, с рег. ***, да
е паркирал автомобила си в зоната на кръстовище на ул.Скопие и ул. Добри
Войников, в град Шумен. Следователно не е и осъществен състава на нарушение по чл.98
ал.1 т.6 от ЗДвП и неправилно му е била ангажирана отговорността по чл.183 ал.4
т.8 пр.1 от ЗДвП. Като
е достигнал до друг правен извод, решаващият съд е постановил решение в
противоречие с материалния закон.
С оглед гореизложеното настоящият
касационен състав приема, че Решението на Районен съд град Шумен следва да бъде
отменено изцяло, включително и в частта за разноските, и съответно да бъде
отменено и процесното НП като неправилно и незаконосъобразно, поради което
касационната жалба се явява основателна.
Независимо от
изхода на делото, доколкото касаторът не претендира присъждане на разноски,
такива не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното,
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И:
Отменя изцяло Решение
№296 от 12.10.2023 г., постановено по АНД №1180/2023 г. на Районен съд град Шумен
и вместо него постановява:
Отменя Наказателно
постановление №23-0869-000814/27.04.2023
г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР град Шумен, с което на основание чл.183
ал.4 т.8 от ЗДвП е наложена на В.К.К. ***, с ЕГН **********, глоба в размер на 50.00
лв. за нарушение на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП.
Разноски не се
присъждат.
Решение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.