№ 946
гр. Варна, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Владова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело №
20213100102422 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени от „В.“ ЕООД
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.441 от ГПК, вр.чл.45 от
ЗЗД и чл.74 от ЗЧСИ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника ЧСИ - Л.Н. Т., рег.№ *** с
район на действие ОС-Варна да заплати на ищеца сумата от 132120,66 лева, представляваща
обезщетение за претърпяна имуществена вреда в следствие на незаконосъобразно проведено
от ответника принудително изпълнение върху собствен на ищеца недвижим имот по
изп.дело № ******, ведно със законната лихва за забава считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 01.10.2021г. до окончателното изплащане, както и сумата от
40259,90 лева – дължима законна лихва за забава върху сумата на претендираното
обезщетение за периода от 03.10.2016г. до 01.10.2021г.
/Сумите по исковите претенции са в тези размери, след допуснато изменение на
предявените искове предприето от ищеца чрез увеличаването им по реда на чл.214 от ГПК в
съдебно заседание на 24.06.2022г./.
В исковата молба ищeцът „В.“ ЕООД твърди, че е придобило собствеността по
отношение на недвижим имот – ПИ с ид.****.** по Кадастралната карта на гр.Б. по силата
на договор за покупко-продажба с нот.акт № 51, том 2, рег.№ 7596, дело № 225/2009г.
Посочва, че срещу него в качеството на длъжник е било образувано изп.дело № ****** по
описа на ЧСИ Л.Т. по молба на взискателя В.Р.Г.. Твърди, че в периода от 11.01.2012г. до
16.12.2014г. по цитираното изпълнително дело не са били извършвани изпълнителни
1
действия поради което на 11.01.2014г. е настъпило основанието по чл.433, т.8 от ГПК за
прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона. Посочва, че този факт е
установен с решение по в.гр.д.№ 2225/2019г. по описа на ВОС, с което е прогласено
настъпилото на 11.01.2014г. прекратяване на цитираното изпълнително дело. Твърди обаче,
че независимо от това ЧСИ Л.Т. е продължила да извършва изпълнителни действия по
прекратеното по закон изпълнително дело, а именно публична продан на собствения на
ищеца недвижим имот, като с влязло в сила на 03.10.2016г. постановление за възлагане е
възложила имота в полза на купувача по проданта Д.С.-Ц. срещу цена от 27100 лева, при
определена пазарна цена от 36000 лева. Излага също, че реализираната при публичната
продан цена не е била изцяло разпределена от съдебния изпълнител, като е останала сума от
5400 лева, която не е разпределена в полза на кредитор на длъжника, нито е върната нему.
Дружеството ищец твърди, че е претърпяло имуществена вреда в размер на продажната
стойност на имота поради незаконосъобразно извършените изпълнителни действия от
ответника по изпълнителното дело. Моли съда да уважи предявените искове за
претендираното обезщетение, лихвата за забава и законната лихва, както и да присъди
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ЧСИ Л.Н. Т. е депозирала писмен отговор чрез
процесуалния си представител, в който заявява становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Прави възражение за погасяване по давност на
предявените искове поради изтичане на период по-голям от 5 години считано от датата на
издаване на постановлението за възлагане на процесния имот и плащане на цената от
купувача /02.09.2016г./, респективно от 30.08.2016г., когато е приключила самата публична
продан чрез оформяне на протокол за обявяване на купувача. Счита, че на 02.09.2016г. със
съставянето на постановлението за възлагане купувачът е придобил собствеността на имота,
поради което именно от този момент евентуално е нанесена вреда на ищеца и е започнал да
тече давностния срок за предявяване на иска за обезвреда.
Посочва, че по изп.дело № ****** по описа на ЧСИ Л.Т. са извършвани
изпълнителни действия, за които длъжникът по изпълнението е бил надлежно уведомяван.
Така на 21.01.2012г. върху собствения на ищеца имот е наложена възбрана, а на 23.03.2016г.
е съставен протокол за опис и оценка на недвижимия имот.
Оспорва основателността на иска за обезвреда поради липсата на всички елементи от
фактическия състав на деликтната отговорност – вреда, противоправно деяние от ответника
и причинно-следствена връзка между претърпяната вреда от ищеца и поведението на
ответника. Счита, че дори да е настъпила перемпция, принудителното изпълнение е
продължило по искане на всискателя за извършване на публичната продан, поради това че
подлежащото на принудително събиране вземане на взискателя не е било удовлетворено.
Извършените плащания от длъжника са дължими към взискателите, поради което не
представляват вреда за него. Не е налице и противоправност на действията на ЧСИ, тъй като
имотът е възложен да спечелилият търга купувач, след заплащане на дължимата продажна
цена.
2
Oтделно от това счита, че по отношение на изпълнителното дело образувано през
2012г. е приложимо ППВС № 3/1980г., според което сроковете спират да текат докато трае
изпълнителното производство. Постановлението е отменено с тълкувателното решение по
т.д.№ 2/2013г. на ВКС, по което е постановено решение на 26.06.2015г. Посочва, че на
16.12.2014г. взискателят е подал молба за публична продан, на 23.03.2016г. е извършен опис
и оценка на имота, а считано от тази дата до 30.08.2016г., когато е извършена публичната
продан не е изтекъл изискуемият по закон 2 годишен срок, след който делото се счита
перемирано.
Посочва, че решението по в.гр.д.№ 2225/2019г. по описа на ВОС, с което е прието, че
изпълнителното дело е перемирано на 11.01.2014г. не формира сила на пресъдено нещо и не
установява противоправно поведение на ЧСИ в нарушение на закона.
В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредата от
ищеца поради това, че не е обжалвал действията на ЧСИ свързани с извършването на
публичната продан.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и да бъдат
присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът– „В.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител
поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Претендира за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът – Л.Н. Т., чрез процесуалния си представител оспорва предявените
искове като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Твърди, че са останали недоказани
елементите от фактическия състав на деликтната отговорност на ответника в качеството му
на частен съдебен изпълнител. Също моли за присъждане на съдебно-деловодните разноски,
като прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
С нот.акт за покупко-продажба № 51, том 2, рег.№ 7596, дело № 225/2009г. „В.“
ЕООД е закупило недвижим имот с площ от 1843 кв.м., находящ се в землището на гр.Б.,
ЗВКО „Ч.“ с начин на трайно ползване – лозе, съставляващо ПИ с ид.****.** по
Кадастралната карта на гр.Б. за сумата от 35000 лева, при данъчна оценка в размер на 2200
лева.
Срещу „В.“ ЕООД е издаден изпълнителен лист на 21.10.2011г. по ч.гр.д.№
1910/2011г. по описа на РС-С., с който дружеството е осъдено да заплати на кредитора
В.Р.Г. сумата от 3000 лева, дължима поради разваляне на предварителен договор от
24.04.2009г. за доставка на колове от акация, ведно със законната лихва считано от
01.10.2010г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер
3
на общо 360 лева. Издаден е и втори изпълнителен лист от 19.09.2011г. по гр.д.№ 154/2010г.
по описа на РС-Харманли, с който в полза на кредитора В.Р.Г. е присъдена сума в размер на
910 лева – сбор от заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Двата изпълнителни листа са послужили на кредитора В.Г. за образуване на
изпълнително дело срещу длъжника „В.“ ЕООД – изп.дело № ****** по описа на ЧСИ Л.Н.
Т. – рег.№ *** с район на действие ОС-Варна. В молбата за образуването му е поискано
принудителното изпълнение да се насочи срещу собствен на дружеството длъжник имот с
ид. ****.** по Кадастралната карта на гр.Б., местност „Курортен отдих Ч.“. Върху
посочения имот е вписана възбрана с акт вх.№ 171, том 1 от 21.01.2012г. за обезпечение на
вземането на кредитора В.Г.. До длъжника „В.“ ЕООД е изпратена покана за доброволно
изпълнение на адреса на управление в с.К., област С., с която дружеството е уведомено за
наложената възбрана на собствения му имот. Видно от отбелязването на известието за
доставяне, съобщението е получено от длъжника на 21.02.2012г.
С призовка за принудително изпълнение от 18.02.2016г. ЧСИ Л.Т. е уведомила
длъжника „В.“ ЕООД за насроченият на 23.03.2016г. опис на недвижимия имот в гр.Б.,
възбранен по изпълнителното дело. Призовката е получена от дружеството на 02.03.2016г.
С протокол за опис и оценка на недвижим имот от 23.03.2016г. ЧСИ Л.Т. е описала
имота с ид. ****.** по Кадастралната карта на гр.Б. с площ от 1843 кв.м. извършена е
оценка на имота от сертифициран оценител и е определена пазарна стойност на същия в
размер на 36000 лева. Видно от издаденото удостоверение от Община Б. от 17.08.2016г.,
данъчната оценка на ПИ с ид. ****.** по Кадастралната карта на гр.Б. с площ от 1843 кв.м. е
1978,50 лева.
С протокол от 18.07.2016г. на ЧСИ по изп.дело № ****** е насрочена публична
продан на имота на 29.07.2016г. при първоначална цена от 27000 лева на основание чл.485,
вр.чл.486 от ГПК. Определен е срок за подаване на наддавателни предложения – до
30.08.2016г.
Изготвени са и поставени обявления с информация за насрочената публична продан
на имота в кантората на ЧСИ Л.Т., в сградата на Община гр.Б., в сградата на СИС при РС-
Варна.
Съобщения за насрочената публична продан са изпратени на пълномощника на
взискателя /адв.А.Г./, до ЧСИ С.Х., до ЧСИ Г.Г.. Съобщението до длъжника „В.“ ЕООД за
насрочената публична продан на имота е изпратено на адреса на управление на дружеството
в с.К. и е върнато на 21.07.2016г. с отбелязване, че адресът е сменен.
С протокол от 27.07.2016г. на ЧСИ Л.Т. по изп.дело № ****** е постановено
обявяването на публичната продан на имота с ид. ****.** по Кадастралната карта на гр.Б.
като е определен срок за провеждането й – от 29.07.2016г. до 29.08.2016г.
С протокол за обявяване на постъпилите наддавателни предложения от 30.08.2016г.
ЧСИ Т. е обявила постъпилото /само едно/ наддавателно предложение от лицето Д.С.-Ц. за
сума в размер на 27100 лева. Последната е обявена за купувач на имота за предложената от
4
нея цена от 27100 лева.
С постановление от 02.09.2016г. на ЧСИ Л.Т. по изп.дело № ****** недвижимия
имот с ид. ****.** по Кадастралната карта на гр.Б. е възложен на Д.П.С.-Ц. за сумата от
27100 лева. Взискателят е уведомен за постановлението за възлагане. До длъжникът „В.“
ЕООД е изпратено известие за постановлението за възлагане, което не е доставено на адреса
на дружеството в с.К., с посочване, че същият е сменен. Видно от отбелязването
постановлението за възлагане е влязло в законна сила на 03.10.2016г. На 25.10.2018г.в
Агенция по вписванията, СВ-Варна е извършено вписване на постановлението за възлагане
на имота във водените регистри /Акт № 16, том LXXII, дело № 3650/25.10.2016г./.
С протокол от 23.11.2016г. за извършено разпределение на събраната сума в хода на
изпълнителното производство – „21700 лева“ както следва: 1868,46 лева – дължими такси с
ДДС и разноски по изп.дело ; 1548,63 лева – на кредитора В.Г. и 18280,71 лева – на
взискателя НАП, ТД-Варна. Заинтересованите страни – взискателят Г. и НАП са уведомени
за извършеното разпределение на суми. Съобщението до длъжника за разпределението е
върнато с отбелязване, че не е получено поради това, че дружеството е сменило адреса си.
С решение № 1535/19.12.2019г. на ВОС постановено по в.гр.д.№ 2225/2019г.
/неподлежащо на обжалване/ съдът се е произнесъл по жалба на „В.“ ЕООД подадена срещу
отказа на ЧСИ Л.Т. да прекрати изпълнителното производство по изп.дело № ****** поради
настъпила перемпция, като е отменил отказа на ЧСИ Т. за прекратяване на изпълнителното
дело и е прогласил настъпилото на 11.01.2014г. прекратяване на изпълнително дело №
****** по описа на ЧСИ Л.Т. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
С постановление на ЧСИ от 01.03.2021г. е прекратено производството по изп.дело №
****** на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
По делото са проведени две Съдебно-оценителни експертизи. Първата от тях
изготвена и поддържана в съдебно заседание от вещото лице К.К. е дала заключение, че
процесният имот с ид. ****.** по Кадастралната карта на гр.Б. попада в свлачищен район,
което определя пазарната му стойност към 03.10.2016г. в размер на 18780,17 лева /1843 кв.м.
по 10,19 лева за кв.м./.
От заключението на проведената повторна СОЕ на вещото лице Н.А. се установява,
че имотът попада в зона за вилен и курортен отдих „Ч.“ на гр.Б., за която има одобрен ПУП
от 2003г. и се намира на 450-500м. от свлачищни райони. Дадено е заключение, че пазарната
му стойност към 03.10.2016г. е в размер на 151950 лева, отчитайки че имотът се намира в
урбанизирана територия и макар предназначението му понастоящем да е лозе, промяната на
същата в обект подлежащ на застрояване е въпрос на провеждане на административна
процедура.
Предвид така установеното от фактическа обстановка, съдът прави следните изводи
от правна страна:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на
нея петитум на претенцията обуславя извод за предявен от ищеца „В.“ ЕООД главен иск с
5
правно основание чл.441 от ГПК, вр.чл.74 от ЗЧСИ, вр.чл.45 от ЗЗД за осъждане на
ответника Л.Н. Т. в качеството й на ЧСИ по изпълнително дело № ****** да заплати
обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди в размер на 132120,66
лева в следствие на незаконосъобразно проведено от ответника принудително изпълнение
по цитираното изпълнително дело. Предявеният акцесорен иск е за присъждане на лихва за
забава върху сумата на дължимото обезщетение за периода от настъпване на деликта до
датата на сезиране на съда с исковата молба, от когато се иска и присъждане на законна
лихва.
Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, ЧСИ отговаря при условията на чл.45
от ЗЗД за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.
Основателното провеждане на иска възлага в тежест на ищеца да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на всички елементи от фактическия състав на
разпоредбата, а именно претърпени вреди от процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение изразяващо се в действие или бездействие на съдебния изпълнител, както и
наличието на причинна връзка между незаконосъобразните изпълнителни действия и
причинените вреди. Съгласно приложимата и в случая оборима презумпция на чл.45, ал.2 от
ЗЗД, вината на съдебния изпълнител се предполага до доказване на противното.
По делото е безспорно установено, че изп.дело № ****** по описа на ЧСИ Л.Т. е
образувано по повод издадени срещу „В.“ ЕООД изпълнителни листи в полза на кредитора
В.Р.Г. по ч.гр.д.№ 1910/2011г. по описа на РС-С. и по гр.д.№ 154/2010г. по описа на РС-
Харманли. Присъединен взискател по делото за публични задължения на длъжника в размер
на 30198,46 лева е НАП.
Изпълнението е насочено срещу собствен на ищеца имот с ид. ****.** по
Кадастралната карта на гр.Б. с площ от 1843 кв.м. Принудителното изпълнение е завършило
с публичната продан на имота в полза на трето лице за сумата от 27100 лева, за което е
издадено постановление за възлагане на имота на купувача от 02.09.2016г., влязло в законна
сила на 03.10.2016г.
Въведените от ищеца възражения срещу законосъобразността на проведеното от
ответника принудителното изпълнение са в няколко посоки – първо, че публична продан на
собствения на ищеца имот е извършена по перемирано по закон /чл.433, ал.1, т.8 от ГПК/
изпълнително дело; второ, че имотът е продаден на цена по-ниска от пазарната му стойност
към датата на проданта и трето – поради това, че получената от публичната продан сума от
27100 лева е разпределена само частично – 21700 лева, а разликата от 5400 лева /до 27100
лева/ е останала неразпределена.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за противоправност на
всички предприети от ответника - ЧСИ изпълнителни действия след настъпването на
основанията за прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона /перемиране/,
поради бездействието на взискателя да поиска извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години.
6
В случая въпросът за наличието или липсата на основания по чл.433, ал.1 от ГПК за
прекратяване на изпълнителното производство по изп.дело № ****** по описа на ЧСИ Л.Т.
са били предмет на нарочна съдебна преценка по в.гр.д.№ 2225/2019г. по описа на ВОС,
образувано по жалба на длъжника „В.“ ЕООД срещу отказа на ЧСИ Л.Т. да прекрати
цитираното изпълнително дело поради настъпила перемпция. С решението по същото
/влязло в законна сила на 19.12.2019г./ постановено в производство по чл.435, ал.2, т.6,
предл.2 от ГПК освен, че е отменен отказът на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното дело е постановен нарочен диспозитив, с който е прогласено настъпилото
на 11.04.2014г. прекратяване на изп.дело № ****** по описа на ЧСИ Л.Т. на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Решенията постановени по жалби срещу действия на съдебните
изпълнители не формират сила на пресъдено нещо по въпроса за процесуалната
законосъобразност на тези действия. В случая обаче съдът по в.гр.д.№ 2225/2019г. по описа
на ВОС е бил сезиран, изследвал е и се е произнесъл именно по въпроса перемирано ли е
или не изпълнителното дело № ****** по описа на ЧСИ Л.Т. извършвайки преценка на
всички релевантни факти и обстоятелства. С оглед на това съдът приема, че изводът на съда
за настъпилата перемпция обвързва страните по спора – длъжникът по изпълнението – „В.“
ЕООД и съдебният изпълнител – ЧСИ Л.Т. и не подлежи на преразглеждане от настоящия
съдебен състав разглеждащ въпроса за отговорността на съдебния изпълнител за
извършените от него изпълнителни действия след тази дата.
Независимо от настъпилата перемпция обаче съдът приема, че извършените от
съдебния изпълнител действия предпоставящи публичната продан на имота не са
незаконосъобразни и на това основание противоправни.
Съгласно правилото на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Прекратяването на изпълнителното дело, поради т. нар. перемпция настъпва ex lege като е
без значение дали съдебният изпълнител е издал нарочно постановление за прекратяването
или не. С настъпването на перемпцията съдебният изпълнител служебно вдига наложените
запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по
право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи,
от извършването на които трети лица са придобили права /напр. купувачите от публична
продан/, както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания" – така т.
10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК;
Решение № 10 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3231/2014 г., III г. о., ГК; Решение № 45
от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016 г., IV г. о., ГК.
В случая след настъпване на перемпцията на 11.04.2014г., ответникът ЧСИ Л.Т. е
била сезирана с молба от взискателя от 16.12.2014г. за изпълнение чрез публична продан
върху собствен на длъжника имот в зона за вилен и курортен отдих „Ч.“ на гр.Б. –
процесният имот с ид.****.**, въз основа на която са предприети изпълнителните действия
по опис и оценка на имота предхождащи публичната му продан. С решение № 37 от
7
24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б.Б. е
прието, че „Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от
това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело;
във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването
на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на
длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния
изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на
отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните
дела“. Т. е дори, ако след изтичане на 2-годишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК съдебният
– изпълнител извърши изпълнителни действия по принудително изпълнение на вземането
на взискателя, същите не са незаконосъобразни, тъй като последиците на перемпцията са от
процесуален характер, изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително
основание, материалното право на взискателя продължава да съществува, а съдебният
изпълнител е обвързан да изпълнява посочваните от взискателя изпълнителни способи.
Нещо повече съдебната практика трайно приема, че предприетите от взискателя валидни
изпълнителни действия включително по перемирано по закон дело водят до прекъсване на
давността за вземането, което косвено потвърждава, че изпълнението на способа от
съдебния изпълнител не е незаконосъобразно и противоправно действие.
Не е налице и третият елемент от фактическия състав на претенцията за обезвреда на
длъжника, а именно наличие на причинно-следствена връзка между деянието на съдебния
изпълнител и настъпилите в патримониума на ищеца имуществени вреди. Това е така, тъй
като дори изпълнителното дело да подлежи на прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК, то в случай че вземането на взискателя не е погасено по давност, той може да получи
удовлетворение чрез образуване на ново изпълнително дело /при същия или при друг
съдебен изпълнител/. В случая публичната продан на имота на длъжника е извършена с
постановлението за възлагане от 02.09.2016г., което е в рамките на давностния срок за
вземането начиная датите на издадените срещу длъжника изпълнителни листи /19.09.2011г.
и 21.10.2011г./. На това основание, поради неизтеклия срок на погасителната давност, не е
налице причинно-следствена връзка между действията на ЧСИ изразяващи се в извършване
на посочени от взискателя изпълнителни действия след настъпване на основанията за
перемпция и евентуално причинените на длъжника имуществени вреди от продължилото
изпълнение. В този смисъл Определение № 302 от 15.04.2022г. на ВКС по гр. д. №
4684/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д.Д..
По второто въведено като основание за незаконосъобразност на действията на ЧСИ
твърдение, а именно че имотът на длъжника е продаден на по-ниска от пазарната му
8
стойност към датата на публичната продан, съдът намира следното:
Процесният имот собственост на длъжника в гр.Б. е бил обявен на публична продан
след като е бил описан с протокол от 23.03.2016г. и оценен от сертифицирано вещо лице на
02.06.2016г. на стойност 36000 лева /при данъчна оценка в размер на 1978,50 лева/.
Оценяването е възложено на експерт независимо, че извършването му от вещо лице не е
въведено като императивно задължение на съдебния изпълнител съгласно разпоредбите на
чл.468 и чл.485 от ГПК в редакцията преди изменението в ДВ бр.86 от 2017г. Експертната
оценка е била основа за определяне на началната цена при публичната продан, която по
правило е 75% от оценката /съгласно чл.468 в редакцията към 2016г./, в случая 27000 лева.
Именно на тази стойност е обявена продажбата на имота с протокола за насрочване на
публичната продан от 18.07.2016г. Въведеното от ищеца възражение за незаконосъобразност
на действията на ЧСИ с оглед на това, че собственият му имот е продаден на публична
продан на цена по-ниска от пазарната му стойност към този момент – 151950 лева съгласно
заключението на повторната СОЕ на вещото лице Н.А. е неоснователно. Следва да се
отбележи, че пазарната стойност на една вещ/имот не е абсолютна величина, а тя зависи от
търсенето и предлагането на съответния пазар. В случай, че търсенето е слабо, израз на
което би могло да бъде липсата на достатъчно наддавателни предложения при публичната
продан, продажната стойност на имота може да бъде много по-ниска от пазарната му
стойност и близка до началната му цена. Нещо повече, при определянето на началната цена
ЧСИ следва да съобрази, че тя следва да е такава, която да позволи и насърчи постъпването
на наддавателни предложения, в следствие на които да се постигне действителната пазарна
цена на осребряемото имущество. Спазената в случая процедура по поставяне на обявления
за насрочената публична продан на изискуемите по закон места е гаранцията за
възможността в процедурата да участват неограничен брой наддавачи, които с
предложенията си да постигнат по-висока продажна цена. Т.е пазарната стойност на имота
не е тази посочена от експерта, нито тази определена от съдебния изпълнител, а цената,
която имотът е постигнал от наддаването и на която реално е продаден.
В случая имотът е продаден на цена /27100 лева/ малко по-висока от началната цена,
обявена за извършване на публичната продан /27000 лева/, при участието само на един
купувач, с една предложена от него цена и не е резултат на закононарушения в
организирането и провеждането на процедурите по чл.483 и следващите на ГПК. Въз основа
на изложеното съдът приема, че не е налице незаконосъобразно, виновно и противоправно
действие на съдебния изпълнител при определяне на началната стойност на имота при
публичната продан, нито при извършване на проданта при стойност по-ниска от пазарната
такава към този момент /определена по-късно от вещо лице/. Допълнителен аргумент е, че
началната цена при проданта в случая е определена от ЧСИ на база обоснованото
заключение на назначения лицензиран оценител и няма как евентуално невярно даденото
заключение от експерта да обуслови виновно поведение на съдебния изпълнител.
Следователно дори при наличие на останалите предпоставки за ангажиране на
имуществената отговорност на ЧСИ за причинени от действията му вреди за длъжника,
9
същите не биха били в размер на експертно установената пазарна стойност на имота /в
случая претендираната част от нея 132120,66 лева/, а в частта от получената при публичната
продан цена, с която реално е намаляло имуществото на длъжника.
Съдът намира за основателно твърдението на ищеца, че в следствие на действията на
ЧСИ изразяващи се по същество в разпределение на получената от публичната продан цена
е претърпял имуществена вреда. В трайно установената съдебна практика на ВКС се приема,
че съдът разглеждащ деликтния иск по чл.74 от ЗЧСИ е в правомощията си да прецени
процесуалната законосъобразност на действията или бездействията на ЧСИ без да е
обвързан от това дали същите са обжалвани, респективно ако са обжалвани – какво е
решението на съда по жалбата.
На това основание и съобразявайки извършеното разпределение на получената от
публичната продан цена обективирано в протокол от 23.11.2016г. съдът приема, че
посочените в него суми от 1868,46 лева – отишли за погасяване на вземането на ЧСИ Л.Т. за
дължими такси с ДДС и разноски по изпълнителното дело; сумата от 1548,63 лева
разпределени за погасяване на вземането на кредитора В.Г., както и сумата от 18280,71 лева,
с която е частично погасено задължението на „В.“ ЕООД към НАП в общ размер на
30198,46 лева не представляват имуществена вреда за ищеца, тъй като с тях в крайна сметка
той е погасил свое съдебно установено /към В.Г./ и законово установено /към НАП и към
съдебния изпълнител/ ликвидно и изискуемо вземане. В този смисъл е и признанието
направено от ищеца в последното съдебно заседание, с което предприемайки изменение на
иска чрез увеличаване на неговия размер от 27100 лева до 151950 лева е признал, че следва
да бъдат приспаднати сумите отишли за погасяване на задължения на дружеството, така че
размерът на претендираните вреди е заявен до 132120,66 лева.
Съдът приема, че с извършеното разпределение на получената при публичната
продан част от цената в размер на общо 21700 лева /1858,46 лева + 1548,63 лева + 18280,71
лева + 2,20 лева такса за банков превод/ имуществото на ищцовото дружество не е
намаляло, тъй като макар и принудително събрани с тези суми се е стигнато до погасяване
на парично задължения на длъжника към неговите кредитори /Г. и НАП/, следователно те не
съставляват за него имуществена вреда. Дължима е и сумата на начислените такси и
разноски към ЧСИ, тъй като задълженията на ищеца се реализират принудително с
участието на съдебен изпълнител, а не доброволно от длъжника. Не така стои въпроса за
неразпределеният остатък от 5400 лева /27100 лева – 21700 лева/ - сумата е събрана от
ответника ЧСИ Л.Т. по изпълнително дело № ****** и без наличие на законово основание
не е разпределена към кредитор /НАП/, нито е предадена на длъжника по вече прекратеното
изпълнително дело. При това положение сумата от 5400 лева има характеристика на вреда за
ищеца, обусловена от незаконосъобрано извършеното от ответника разпределение на
постъпилата от публичната продан сума, при презумирана и доказана вина на съдебния
изпълнител. Вредата е пряка, тъй като представлява директно въздействие върху правната
сфера на увредения по начин, че без незаконосъобразното действие/бездействие на ЧСИ,
ищецът не би претърпял намаляване на имуществото си, т.е вредата за ищеца е закономерно
10
следствие от увреждащото поведение на съдебния изпълнител.
С оглед изложеното съдът намира, че исковата претенция за обезщетяване на вреди
от незаконосъобразно проведено принудително изпълнение се явява основателна за сумата
от 5400 лева и неоснователна за разликата над нея до пълния претендиран размер от
132120,66 лева. Съобразно направеното искане сумата на дължимото обезщетение за
причинените имуществени вреди следва да бъде присъдена ведно със законната лихва върху
нея считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.10.2021г. до
окончателното изплащане.
По отношение на предявения акцесорен иск за присъждане на лихва за забава върху
сумата на дължимото обезщетение за периода от 03.10.2016г. до 01.10.2021г. в размер на
40259,90 лева съдът намира същия за частично основателен по следните съображения.
Лихва за забава върху обезщетение от непозволено увреждане е дължима от датата на
деликта съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД. В случая незаконосъобразното действие на ЧСИ, от
което за ищеца е настъпила имуществена вреда е не извършената публична продан на имота
му, а бездействието по неразпределение на остатъка от получената при публичната продан
сума от 5400 лева, която съдът приема че има характер на имуществена вреда за длъжника.
Следователно на ищеца се дължи лихва за забава върху сумата от 5400 лева за периода от
23.11.2016г., когато е извършено разпределение на получената от проданта сума до датата на
депозиране в съда на исковата молба – 01.10.2016г. Същата определена с помощен продукт
„Апис Финанси“ е в размер на 2661 лева. До този размер следва да бъде уважен акцесорния
иск, а за разликата над 2661 лева до пълния претендиран размер от 40259,90 лева следва да
бъде отхвърлен като неоснователен, включително за периода от 03.10.2016г. до 23.11.2016г.
Нито искът за присъждане на обезщетение, нито вземането за дължимото
обезщетение за имуществените вреди на ищеца са погасени по давност предвид на това, че
незаконосъобразното действие на ЧСИ /деликтът/ установено от съда – извършеното
разпределение на сумата получена при публичната продаден е датирано към 23.11.2016г., от
който момент до датата на сезиране на съда с исковата молба /01.10.2021г./ не е изтекъл
законоустановения 5 годишен давностен срок. Аналогичен би бил извода дори да се приеме,
че деликтът е настъпил в момента на влизане в сила на постановлението за възлагане на
имота след проведената публична продан – 03.10.2016г., когато длъжникът загубва
собствеността на имота си.
Не се събраха доказателства обосноваващи намаляване на размера на присъденото
обезщетение на ищеца поради извършено от негова страна съпричиняване на вредата
изразяващо се в необжалване на действията на ЧСИ по повод публичната продан, поради
което направеното в този смисъл защитно възражение на ответника се явява неоснователно.
Подаването на жалба е право на легитимираното лице, а не задължение и неупражняването
му не е основание за ангажиране на отговорността му, включително за съпричиняване на
вреда.
Всяка от страните е направила искане за присъждане на сторените по делото съдебно-
деловодни разноски, което съобразно изхода на спора се явява основателно. Разноските на
11
ищеца съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК и доказателствата за направата им
са в размер на общо 14445,20 лева, включващи и заплатено адвокатско възнаграждение по
увеличените размери на исковите претенции в размер на общо 6250 лева, което не е
прекомерно, а е в минималните размери по чл.7, ал.2, т.4 и т.5 от Наредба 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същото е съобразено и с
фактическата и правна сложност на делото и проведените по него съдебни заседания.
Ответникът е претендирал за присъждане на разноски за заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 1590,76 лева, за направата на които е представил доказателство.
Съобразно уважената част от исковете на ищеца „В.“ ЕООД се следват разноски в
размер на 675,50 лева, които на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат възложени в
тежест на ответника.
Съобразно отхвърлената част от исковете на ответника – ЧСИ Л.Т. се следват
разноски в размер на 1516,37 лева, които на основание чл.78, ал.3 от ГПК се възлагат в
тежест на ищеца.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л.Н. Т., в качеството и на ЧСИ № *** с район на действие ОС-Варна, с
адрес: гр.В., ул.“Г.Б.“ № **, ет.*, офис * ДА ЗАПЛАТИ на „В.“ ЕООД, ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление: с.К., област С., представлявано от управителя В. К. В.
сумата от 5400 /пет хиляди и четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди в следствие на незаконосъобразно проведено от ответника
принудително изпълнение по изп.дело № ****** по описа на ЧСИ Л.Т. чрез продажба на
собствен на длъжника недвижим имот, ведно със законната лихва за забава считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.10.2021г. до окончателното изплащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5400 лева до пълния претендиран размер от
132120,66 /сто тридесет и две хиляди сто и двадесет и 0,66/ лева, както и да заплати
сумата от 2661 /две хиляди шестстотин шестдесет и един/ лева - дължима законна лихва за
забава върху сумата на претендираното обезщетение за периода от 23.11.2016г. до
01.10.2021г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2661 лева до пълния претендиран
размер от 40259,90 /четиридесет хиляди двеста петдесет и девет и 0,90/ лева, както и за
периода от 03.10.2016г. до 23.11.2016г., на основание чл.441 от ГПК, вр.чл.45 от ЗЗД и
чл.74 от ЗЧСИ и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Л.Н. Т., в качеството и на ЧСИ № *** с район на действие ОС-Варна, с
адрес: гр.В., ул.“Г.Б.“ № **, ет.*, офис * ДА ЗАПЛАТИ на „В.“ ЕООД, ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление: с.К., област С., представлявано от управителя В. К. В.
сумата от 675,50 /шестстотин седемдесет и пет и 0,50/ лева – сторени от ищеца съдебно-
деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: с.К.,
12
област С., представлявано от управителя В. К. В. ДА ЗАПЛАТИ на Л.Н. Т., в качеството и
на ЧСИ № *** с район на действие ОС-Варна, с адрес: гр.В., ул.“Г.Б.“ № **, ет.*, офис *
сумата от 1516,37 /хиляда петстотин и шестнадесет и 0,37/ лева – сторени от ответника
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски Апелативен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13