О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Бургаският
окръжен съд, наказателно отделение,
в закрито заседание на 31 декември през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Цвета Попова
Членове: Събчо
Събев
Ваня Ванева
разгледа докладваното от съдия Попова
в.ч.н.дело № 1177/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесет и втора от НПК. Образувано е по частен протест от прокурор при Районна
прокуратура- гр. Айтос срещу определение от 14.11.2018 г., постановено в
разпоредително заседание по н.о.х.д.№ 322/2018 г. по описа на Районен съд- Айтос.
С посоченото определение съдът е върнал делото на Районната прокуратура за
отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели
до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и на пострадалата.
В протеста са изложени доводи в подкрепа
на твърдението, че обвинителният акт не съдържа пороците, посочени от районния
съд. Претендира се отмяна на атакуваното определение като незаконо-съобразно.
Бургаският окръжен съд, след като се
запозна с материалите по делото и съобрази закона, прие следното:
Производството по н.о.х.д.№ 322/2018 г.
по описа на Районен съд-Айтос е образувано на 17.09.2018 г. по обвинителен акт
на Районна прокуратура-Айтос срещу Г.Й.А., ЕГН **********, с обвинение за престъпление
по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК.
В проведеното на 14.11.2018 г.
разпоредително заседание първостепенният съд е констатирал, че на досъдебното
производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, изразяващи се в следното: 1) неясно формулирано обвинение в
постановлението за привличане на обвиняем и в обвинителния акт – не са изведени
общите обективни и субективни елементи на продължаваното престъпление, няма
посочен период на продължаваното престъпление, а единствено дати на отделните
деяния, не са посочени от обективна страна времето, мястото и обстановката,
които да бъдат идентични и да обуславят наличие на продължавано престъпление;
2) при извършени няколко оценъчни експертизи на отделните имоти, прокурорът не
е обосновал защо е предпочел едно заключение пред другите и защо въз основа на
него е повдигнал обвинение за конкретни стойности; 3) допуснат съществен
пропуск в постановлението на привличане на обвиняем, изразяващ се в липса на посочена
стойност на настъпилата вреда за пострадалата при прехвърляне на всеки един от
земеделските имоти по т.3, с което „пряко е нарушено правото на защита на
пострадалата“; 4) в обстоятелствената част на обвинителния акт „не е разписано
от субективна страна умисъла“ - не са посочени фактите и обстоятелствата, които
сочат, че подсъдимият е съзнавал наличието на психично заболяване на пострадалата
и че е целял настъпването на съставомерните последици; 5) в постановлението за
привличане на обвиняем и в обвинителния акт неправилно е посочено името на
третото лице, на което подсъдимият е прехвърлил имотите – името на малолетния
син на подсъдимия е Д. а не Д.; посоченото лице „не съответства с всички
обективно събрани доказателства“. По тези съображения районният съд е е върнал
делото на Районна прокуратура-Айтос.
Въззивният съд намира, че не са налице
приетите от районния съд непълноти, посочени в т.2, т.3 и т.4 от настоящото
изложение.
В хода на досъдебното производство е
назначена само една оценъчна експертиза (т.2, л.37-43), а приложените
заключения на други две експертизи – съдебно-техническа (оценителска) и
съдебно-техническа, са изготвени по в.гр.д.№ 1338/2015 г. по описа на Бургаския
окръжен съд и по гр.д.№ 553/2013 г. по описа на Айтоския районен съд (т.2,
л.93-95 и л.96-99). След като последните две експертизи не са били назначени в
наказателното производство по предвидения за това процесуален ред, то техните
заключения не могат да послужат за изграждане на каквито и да е фактически или
правни изводи. Затова е неоснователен упрекът към прокурора, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт липсва аргументация защо не са
кредитирани тези експертни заключения.
В атакуваното определение неправилно е прието,
че в пункт 3 от постановлението за привличане на обвиняем не е посочена
конкретната стойност на настъпилата вреда за пострадалата при прехвърляне на
всеки един от земеделските имоти, с което е нарушено правото й на защита. Привличането
на обвиняем е процесуално действие, което е насочено към гарантиране на правото
на защита на обвиняемия. За това действие, както и за престъплението, в което
конкретното лице е привлечено като обвиняем, дори не е задължително да се
уведоми пострадалия. Наред с това, съгласно задължителните указания, дадени с
ТР № 2/2002г. на ВКС, ОСНК- т.4.1., в постановлението за привличане на обвиняем
е достатъчно причинените съставомерни вреди да бъдат посочени в обобщен вид. В
случая тези указания са изпълнени с отразяването на общия размер на причинената
вреда по пункт 3 от постановлението.
Относно посочените от районния съд
неясноти и непълноти на обви-нителния акт за периода време и място на
извършване на престъплението, предмет на обвинението, въззивният съд намира
протестираното определение за законосъобразно.
Както в постановлението за привличане на
обвиняем, така и в заклю-чителната част на обвинителния акт не са посочени
мястото и периодът от време, през който са осъществени инкриминираните деяния.
Вярно е, че е направено кратко описание на отделните деяния, включени в
продължаваното престъпление, но от това описание не става ясно къде и кога
според прокурора е довършено престъплението – когато подсъдимият „уговорил {пострадалата}
да го упълномощи с нотариално заверено пълномощно“ или когато А. „прехвърлил
собствеността“ на съответния недвижим имот на себе си, или пък когато
„впоследствие дарил същите на малолетния си син Д.Г.А.“. Същевременно в
обстоятелствената част на обвинителния акт веднъж е посочено, че
инкриминираният период е от 16.01.2012 г. до 21.04.2012 г. (стр.4 от акта), а
след това е отбелязан друг период – от
16.01.2012 г. до 04.04.2012 г. (стр.5). Не е отразено кога подсъдимият е дарил
недвижимите имоти на малолетния си син, като от съдържанието на обвинителния
акт не е ясно дали това действие на подсъдимия е относимо към изпълнителното
деяние. При отрицателен отговор на този въпрос допуснатата грешка в името на
малолетния син не може да обоснове извод за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила.
Времето и мястото на извършване на
престъплението, предмет на обвинението, спадат към категорията факти, които
безусловно подлежат на изследване и доказване, което налага същите задължително
да бъдат посочени в обвинителния акт конкретно и недвусмислено (ТР № 2/2002 г.
на ВКС – т.4.2.). Неизпълнението на това задължение винаги представлява
съществено нарушение на процесуалните правила и следва да бъде отстранено чрез
връщане на делото на прокурора, включително и чрез съставяне на ново постановление
за привличане на обвиняем.
В протестираното определение неправилно
е посочено, че в обвини-телния акт не са изложени фактите, които обуславят
субективните признаци на престъплението, предмет на обвинението. По мнение на
настоящия съдебен състав в обстоятелствената част на обвинителния акт се
съдържат фактите и обстоятелствата, въз основа на които прокурорът е формирал
извод за субективно съставомерно поведение на подсъдимия. В акта обаче не са
описани ясно и конкретно действията на подсъдимия, с които е прието, че е
осъществено изпълнителното деяние на престъпле-нието. В тази насока прокурорът
се е ограничил до буквалното пресъздаване на текста на постановлението за
привличане на обвиняем в частта му относно описанието на фактическите обективни
признаци на престъпните деяния. Ако тези факти са били достатъчни за
формулиране на обвинението при привличането на обвиняем, то в обвинителния акт
прокурорът е длъжен да опише подробно хронологично и фактологично събитията на
престъплението, предмет на обвинението. В случая това не е сторено, което е
довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Допуснатото процесуално
нарушение е съществено и същото следва да бъде отстранено чрез изготвяне на нов
обвинителен акт.
С оглед на изложените съображения, въззивният съд намира, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.345 НПК
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.11.2018
г., постановено по н.о.х.д.№ 322/2018 г. по описа на Айтоския районен съд, с
което делото е върнато на прокурора.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.