О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………/………..03.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на
………………..март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
въззивно
търговско дело № 334 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз Дондуков 68,
чрез юрисконсулт Г.Р., срещу решение № 4978/04.11.2018 г. постановено по гр.д.№
6206/2018 г. по описа на ВРС. Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на ответното дружество – А.П.Г. с ЕГН **********.
В жалбата се
излага, че решението е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и е
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и материалния закон.
Жалбоподателят
счита, че съдът неправилно е преценил
доказателствата и доводите на страните по делото, в резултат на което е
достигнал до погрешно заключение, относно основателността на предявените срещу
дружеството ни искове. Конкретните оплаквания са, че неправилно PC Варна е приел, че средно - пазарната
стойност на вредите по л.а. „***" към датата на ПТП възлиза на 2799.60 лв.
В мотивите на постановения съдебен акт няма яснота как първоинстанционния
съд е достигнал до тази стойност, което прави постановеното решение
необосновано и некореспондиращо с доказателствата по делото. Съгласно
изложеното от PC
Варна този размер на вредите е указан в заключението на вещото по САТЕ, но в
същото подобна стойност липсва. В обжалвания съдебен акт е посочено, че сумата
от 2799.60 лв. е изчислена като за средно-пазарна цена на труда е ползвана
средноаритметичната стойност между цената на сертифицираните и
несертифицираните сервизи, а цената на увредената задна лява врата е призната в
ново състояние, но по описания начин би се получила друга сума: труд - (35+12)72*39.4
= 925.90 лв.; нови части - 1959 лв.; боя и материали -180 лв.; камера - 30 лв.
и замерване заден мост - 20 лв. или общо
3114.90 лв., която се
различава от определената от първоинстанционния съд.
От друга страна, така определената /при стриктно следване на мотивите на съда/
стойност от 3114.90 лв. съставлява 71.61 % от посочената от вещото лице по САТЕ
средно-пазарна стойност на МПС от 4350 лв. и обезщетението следва да бъде
определено като тотална щета по смисъла на чл. 390 КЗ. Съгласно константната съдебна
практика /напр. Решение № 65/09.07.2013 г. по гр.д. № 865/2012 г. по описа на
ВКС, III г.о., ГК;
Решение № 165/24.09.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. по описа на ВКС, II т.о., ТК
и др./ при наличието на тотална щета реалната увреда
за собственика на МПС (респ. дължимото от застрахователя обезщетение) е равна
на средно - пазарната стойност на автомобила към датата на събитието, намалена
със стойността на запазените части на МПС. Съгласно заключението на вещото лице
по САТЕ запазените части на МПС, с които следва да се намали стойността на МПС
при тотална щета, надхвърлят 70
% от стойността на автомобила. В
тази връзка не следва да бъдат споделяни изразените от вещото лице резерви
относно годността на отделните запазени части и детайли, доколкото в останалата
част от заключението /при определяне стойността на вредите/ същият автоексперт е приел, че всички увредени детайли са били
оригинални и поддържани в перфектно състояние, независимо от възрастта на МПС,
участието му в редица инциденти и специфичната му ежедневна употреба. Според въззивника с оглед гореизложеното и предвид наличието на
тотална щета размерът на дължимото обезщетение трябва да се изчисли по следният
начин: 4350 - 0.7*4350 = 1305
лв. Отделно от това, се
намира за неправилен извода на първоинстанционния
съд, че средно - пазарната цена на сервизния час следва да бъде равна на
средноаритметичната стойност между цената на сертифицираните и
несертифицираните сервизи. Като прави този извод, PC - Варна на практика приравнява по
тежест цената, предлагана от автосервизите, притежаващи сертификат за качество ISO 9001:2008, с цената, предлагана от
всички други сервизи, макар да считаме, че е известно на уважаемия съд, че
делът на сервизите, притежаващи сертификат за качество ISO в гр. Варна /общо 6 на брой съгласно
САТЕ/, не е равен на делът на всички останали работещи десетки сервизи. Посочва
се, че вещото лице - автоексперт компетентно /с оглед
притежавания от него опит и познания в тази сфера/ и ясно е заявило в
проведеното открито съдебно заседание, че средно - пазарната цена на труда на авто - сервизните услуги към процесния
период при съобразяване само и единствено действащите пазарни механизми на
търсенето и предлагането на тези услуги в гр. Варна е 14 лева. Настоява се, че че първоинстанционният съд
напълно необосновано е приел, че релевантната стойност на увредената врата е
тази в ново състояние. Счита се, че в хода на производството пред първоинстанционния съд е установено по категоричен начин,
че предвид функциите на увредения детайл няма пречка при ремонта да бъде
вложена врата - втора употреба, каквато е практиката на повечето автосервизи в
страната при възстановяване автомобили с период на аксплоатация
над 10 години /какъвто е процесният/. Във връзка с
възложеното едва с постановения съдебен акт, а не с доклада по делото,
задължение на ответника да докаже реалното предлагане на годни врати - втора
употреба, се изразява становище за неговата неоснователност, като се сочи, че
предмет на делото не е възстановяване на вредите от дружеството ни в натура
/чрез извършване на ремонт/, което да налага търсенето на реални, актуални
оферти за авточасти. Съгласно заключението на вещото лице по САТЕ при проверка
само в електронните сайтове за предлагане на части втора употреба, автоекспертът е намерил една реална оферта за
неокомплектована врата, стойността на която е посочил в заключението си, при
което следва, че е налице предлагане на търсения детайл - втора употреба.
Настоява се за цялостна
отмяна на решението и присъждане на разноски.
В
срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна Г.К.К., чрез пълномощник депозира писмен отговор, с който
оспорва жалбата като неоснователна, неправилна и необоснована. Твърди, че
решението на първоинстанционния съд е правилно и
мотивирано и следва да бъде потвърдено. Сочи се, че съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ
за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Позовава се на практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение
№ 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009
г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д.
№ 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. №
627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. №
1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но
приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се
приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към
момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага
коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може
да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ, т.е. при
настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието като за възстановителна стойност съгласно чл.400,
ал.2 от КЗ се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. Счита, че съдът правилно
е приел, че стойността на ремонта на автомобила по средни пазарни цени възлиза
на 2 799.60 лв., от която сума следва да се приспадне сумата заплатена от
ответника извън съдебно в размер на 715.88 лв., при което обезщетението което дължи ответника е в размер
на 2 083.72 лв. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Третото лице-помагач на ответника, А.П.Г.
представя отговор на въззивната жалба, в който
поддържа всички възражения на ответника. Настоява за отмяна на постановеното
решение.
Страните
не са направили искания по доказателствата.
Постъпилата въззивна
жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от
надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на
производството и на основание чл. 267 ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л
И:
ПРИЕМА ЗА
разглеждане въззивна жалба на „Дженерали Застраховане" АД ЕИК *********,
срещу решение № 4978/04.11.2018 г. постановено по гр.д.№
6206/2018 г. по описа на ВРС, с което на
основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД „Дженерали Застраховане" АД ЕИК *********, със седалище гр. София район р-н
„Оборище“, бул. „Княз А. Дондуков" 68 е осъдено да заплати на Г.К.К. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1830,62 лева – частично от
общо 2047,27 лв., представляваща неплатен остатък от обезщетение в общ размер
от 2763,15 лв. за причинени имуществени вреди на собствения на ищеца л.а. „***“
с peг. № ***, изразяващи се в увреждане на
броня задна, държач среден – 3 бр,
водач ляв заден, джанта задна лява и подкалник заден
ляв, и унищожени панел заден ляв, врата задна лява, в резултат на настъпило на
09.02.2018г., ПТП в гр.Варна по вина на
водач на л.а. „***“ с peг. № ***, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
НАСРОЧВА производството по в.т.д №
334/2019г. на ВОС за 17.04.2019 г. от 14.00часа,
за която дата и час да се призоват страните и третото лице-помагач на
ответника, ведно с препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.