О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 1138

 

гр.Пловдив,12.06.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни,през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                             АННА ДЪБОВА

 

като разгледа  докладваното от председателя ч.гр.д.№ 891 по описа на ПОС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.407,ал.1 във вр.с чл.274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ЕВН България Топлофикация“ЕАД против разпореждане № 9918/01.02.18г.на ПдРС,15-ти гр.състав,постановено по ч.гр.д.№ 20073/17г.,с което е разпоредено да се издаде изпълнителен лист  въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение,постановена по делото.

В частната жалба се изтъкват съображения за  незаконосъобразност на обжалваното разпореждане и се иска неговата отмяна,както и обезсилване на издадения въз основа на разпореждането изпълнителен лист.Претендират се разноски  в производството.

Ответникът по частната жалба В.Д.И. *** изразява становище за недопустимост на частната жалба,а по същество намира същата за неоснователна по съображения,изложени в писмен отговор.

ПдОС, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Ответникът възразява,че частната жалба е недопустима,тъй като жалбоподателят имал право да атакува разпореждането по чл.407,ал.1 от ГПК,с което се уважава молбата за издаване на изп.лист,в двуседмичен срок от връчването на поканата за доброволно изпълнение,а в случая ПДИ не била връчена на  длъжника.

Настоящата инстанция не споделя това становище и намира,че частната жалба е допустима.Действително по делото няма данни жалбоподателят да е получил ПДИ,нещо повече,той самият твърди,че обжалваното разпореждане не му е връчвано,нито е получавал покана за доброволно изпълнение.За да е  допустима частната жалба обаче не е необходимо  да се изчака връчването на  ПДИ на жалбоподателя,след като той,така или иначе,е узнал за разпореждането.Частната жалба би била недопустима в случай,че е просрочена,т.е.ако не е спазен двуседмичният срок от получаването на ПДИ от страна на жалбоподателя.След като същият обаче е узнал за разпореждането преди връчването на ПДИ,то се приема,че частната жалба е подадена в срок и съответно е процесуално допустима.

Разгледана по същество,същата е основателна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д.№ 20073/2017г. по описа на ПдРС,15-ти гр.с.е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД за сумата от 170,34лв., представляваща недължимо платена сума по изпълнително дело № 1046/08г. по описа на ЧСИ Петко Илиев,рег. № 821 на КЧСИ, сумата от 25лв.за ДТ,и сумата от 300лв. в полза на адв.К.Б. на осн.чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.

Със Заповед № 12266/19.12.2017г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е разпоредено длъжникът да заплати в полза на кредитора, обективираните в заявлението суми за главницата в размер на 170,34лв.,25лв. държавна такса и сумата от 300лв.в полза на адв.К. Б. на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. 

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД чрез пълномощника юрисконсулт П.П. е подал възражение против издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.С разпореждане от  10.01.13г.районният съд  е дал едноседмичен срок на длъжника да посочи дали това възражение представлява частна жалба,в който случай следва да представи препис от нея за насрещната страна и да плати ДТ по сметка на ПдОС,като в противен случай съдът ще приеме същото за възражение по чл.415 от ГПК.Доколкото в предоставеният от заповедния съд срок за уточняване дали въпросното възражение представлява частна жалба,не е постъпило такова,следва  да се счита,че подаденото възражение е такова по смисъла на чл.414, ал.1 от ГПК.С оглед формулировката на разпореждането от 10.01.19г.на ПдРС не е било необходимо длъжникът да подава молба,с която  изрично да иска възражението му да се администрира като такова по чл.415 от ГПК,в каквато насока са възраженията на ответника по частната жалба.Самият факт,че жалбоподателят не е подал уточняваща молба,в която да посочва,че възражението му има характер на  частна жалба,означава,че  съдът следва да приеме подаденото от него възражение за такова по чл.415 от ГПК съобразно посоченото в разпореждането от 10.01.19г.

 С Разпореждане № 9918/01.02.2018г.е постановено да се издаде изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.Видно от отбелязването на самата заповед за изпълнение изпълнителния лист е издаден за сумата от 170,34лв. и 25лв.

На основание чл.404,т.1 от ГПК заповедите за изпълнение подлежат на принудително изпълнение. За да влезе в сила заповедта за изпълнение,необходимо е да се спази процедурата по чл.414 от ГПК,т.е. заповедта трябва да бъде съобщена на длъжника.В случай,че той упражни правото си да подаде в срок възражение против заповедта за изпълнение,то същата не може да влезе в сила,какъвто е и настоящия случай.Съдът приема,че с подаването на възражение на 08.01.19г.длъжникът „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е упражнил правото си да възрази срещу заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК,издадена против него,в срока по чл.414,ал.2 от ГПК. Подаването на възражение е пречка за влизане в сила на заповедта,а съответно и за издаване на изпълнителен лист въз основа на нея.Ето защо липсва изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение в заповедното производство.

При това положение обжалваното разпореждане на ПдРС се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.Изпълнителният лист следва да се издава въз основа на редовен от външна страна акт и ако той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане от длъжника (чл.406,ал.1 от ГПК).В случая няма подлежащо на изпълнение вземане от длъжника,тъй като от изложеното по-горе се установява,че заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК не е влязла в сила.

При така констатираната липса на  подлежащо на изпълнение вземане не са налице условията на чл.406,ал.1 от ГПК и първоинстанционният съд неправилно е разпоредил да се издаде изпълнителен лист с атакуваното разпореждане.

Предвид горното обжалваното разпореждане като незаконосъобразно следва да се отмени,а издаденият въз основа на него изпълнителен лист-да се обезсили.Делото следва да се върне на първостепенния съд  за продължаване на процедурата по чл.415 от ГПК.

На жалбоподателя следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски с оглед изхода на делото,които са в размер на  15лв.за ДТ и  100лв.за юрск.възнаграждение.

Водим от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 9918/01.02.18г.на ПдРС,15-ти гр.състав,постановено по ч.гр.д.№ 20073/17г.,с което е разпоредено да се издаде изпълнителен лист  въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение,постановена по делото.

ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист,издаден на 01.02.2018г.по ч.гр.д.№ 20073/17г.по описа на ПдРС  за сумата от 170,34лв.главница,представляваща недължимо платена,без правно основание            по изп.д.№ 1046/08г.по описа на  ЧСИ Петко Илиев,с район на действие ПОС,за което вземане е признато със съдебно решение от 27.06.17г.по гр.д.№ 1788/17г.по описа на ПдРС,че не съществува в полза на длъжника,както и за сумата от  25лв.ДТ.

ВРЪЩА  делото на ПдРС,15-ти гр.с.за продължаване на процедурата по чл.415 от ГПК.

ОСЪЖДА  В.Д.И.,ЕГН-********** *** да заплати на  „ЕВН България Топлофикация“ЕАД,ЕИК-********* сумата от 115 (сто и петнадесет)лв.разноски в настоящото производство за ДТ и юрск.възнаграждение

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: