М О Т
И В И
към Присъда № 260036 по НОХД №
1383/2020г. на КРС
Обвинението срещу подс.Р. е по
чл.343в,ал.2 от НК за това,че на
14.08.2020г.в гр.М.,обл.С.З.,по ул.“А.С. “,западно от ОУ „Х.Б.“,в едногодишен
срок от наказването му по административен ред с наказателно постановление №
20-1228-000914/06.04.2020г.на началника на РУ-Казанлък,влязло в сила на
12.05.2020г.за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление,е извършил такова деяние-управлявал моторно превозно
средство-лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ******** ,без съответно
свидетелство за управление.
Подсъдимият в с.з.се признава за
виновен.
Представителят на РП в с.з.поддържа
обвинението.
От събраните по делото
доказателства,установени с доказателствени средства-свидетелски
показания,писмени доказателства,преценени поотделно и в тяхната
съвкупност,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Свидетелите С.С. и Х.К.-***,били
дежурен автопатрул от 18,00 ч.на 13.08.2020г.до 06,00 ч.на 14.08.2020г.Около
02,55 ч.на 14.08.2020г.горепосочените свидетели спрели за проверка лек
автомобил „Фолксваген голф“ с рег.№ ******,който се движел в гр.М. по улица „А.С.
“,западно от ОУ „Х.Б.“.При проверката свидетелите установили,че автомобилът се
управлява от подсъдимия С.Н.Р.,а е собственост на друго лице-Д.П.Д.От
извършената справка се установило,че водачът-подсъдимият С.Н.Р. е
неправоспособен,т.е.не притежава Свидетелство за управление на МПС,както и че
подс.Р. извършва деянието в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с наказателно постановление № 20-1228-000914/06.04.2020г.на
началника на РУ-Казанлък,влязло в сила на 12.05.2020г.,за управление на моторно
превозно средство без съответно свидетелство за управление.За нарушението на
водача-подс.Р. бил съставен АУАН № 263865 от 14.08.2020г.Установени били и
други нарушения на ЗДвП,за които също му били съставени АУАН.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите С. и К.,справка за
нарушител/водач,АУАН № 263865/14.08.2020г.,АУАН № 263867/14.08.2020г.,АУАН №
263866/14.08.2020г.,НП № 20-1228-000914/06.04.2020г.,които
доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,кореспондират помежду
си.
Подсъдимият в хода на съдебното следствие заяви,че не желае да даде
обяснения.
Предвид изложеното съдът намира,че
подс.Р. от обективна и от субективна страна
е осъществил състава на
чл.343в,ал.2 от НК.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ:
От обективна страна подсъдимият Р.
е осъществил изпълнителното деяние ”в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление,извърши такова деяние“.От събраните по делото гласни
и писмени доказателства по безспорен начин се установи,че на инкриминираните
дата и място подс.Р. в едногодишен срок от наказването му по административен
ред с наказателно постановление № 20-1228-000914/06.04.2020г.на началника на
РУ-Казанлък,влязло в сила на 12.05.2020г.за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление,е извършил такова
деяние-управлявал е моторно превозно средство-лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
рег.№ ******,без съответно свидетелство за управление.
От субективна страна подсъдимият Р.
е извършил деянието виновно,при форма на вината пряк умисъл-съзнавал е
общественоопасния характер на деянието,предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.Горното се установява от обективираните му
действия.Безспорно подсъдимият Р. е знаел,че е наказан с наказателно
постановление № 20-1228-000914/06.04.2020г.,тъй като-видно от разписката,неразделна
част от наказателното постановление,подс.Р. е получил същото на 03.05.2020г.,не
го е обжалвал и същото е влязло в сила на 12.05.2020г.Въпреки това,на
14.08.2020г.-в едногодишен срок от наказването си по административен ред за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление,подсъдимият Р. отново е извършил такова деяние като е управлявал
процесния лек автомобил без съответното свидетелство за управление.От
показанията на свидетелите С. и К. по безспорен начин се установи,че при
извършената справка на 14.08.2020г.се е установило,че към тази дата
жалбоподателят не притежава СУМПС,тъй като то му е било отнето; и подс.Р. е
знаел това /видно от показанията на св.К. подс.Р. е признал,че СУМПС му е
отнето и в момента няма такова и не е възразил по този въпрос/.Относно това
дали СУМПС на подс.Р. е било отнето правомерно /каквито възражения прави
назначеният служебен защитник на подс.Р./,то това не е предмет на настоящото
производство,а е предмет на други процедури от административен характер и не
променя извода за съставомерността на престъпното деяние по чл.343в,ал.2 от НК,извършено от подс.Р..
Предвид изложеното подс.Р. следва
да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.343в,ал.2 от НК,и наказан.
При определяне вида и размера на
наказанието на подс.Р. съдът отчита като смекчаващи вината му
обстоятелства критичното му отношение
към извършеното деяние и затрудненото му материално положение.Като отегчаващи
вината обстоятелства следва да се отчетат лошите характеристични данни и
обремененото му съдебно минало.Видно от справката му за съдимост и от
приложената справка за нарушител/водач от РУ-Казанлък,подс.Р. има изключително
многобройни нарушения по ЗДвП.Същият е системен нарушител по ЗДвП.Две от
осъжданията му са за престъпления по чл.343в,ал.2 от НК,едно-за престъпление по
чл.343в,ал.1 от НК и едно-за престъпление по чл.345,ал.2,във вр.с ал.1 от НК.
При съвкупната преценка на тези
обстоятелства съдът намира,че наказателната отговорност на подс.Р. следва да се
реализира при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства като
наказанието лишаване от свобода следва да се наложи в средния,предвиден в
закона размер,а именно-ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,и наказанието ГЛОБА
следва да се наложи в размер между средния и максималния,предвидени в закона,а
именно- в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Съдът намира,че следва да приложи разпоредбата
на чл.66,ал.1 от НК спрямо подс.Р. /същият е реабилитиран по предходните си
осъждания на лишаване от свобода и това позволява прилагането на чл.66,ал.1 от НК/, въпреки системното нарушаване от негова страна на разпоредбите на ЗДвП,но
като има предвид най-вече изразеното от подс.Р. съжаление за постъпките му и
това,че пътува в чужбина,за да работи,намира,че на подс.Р. следва да се даде
още един,последен шанс да се поправи като отложи изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода за изпитателен срок,по-дълъг от
минималния,предвиден в закона,а именно-за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Разноски по делото не са
направени,поради което такива не следва да се присъждат.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: