Решение по КНАХД №608/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на глава XII от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по две жалби – касационна и частна.

С касационна жалба на „АВС ЕЛЕКТРИК“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], [жк], [адрес], представлявано от управителя С. П. С., подадена чрез адвокат Р. С. от ДАК, е оспорено Решение № 124/16.06.2025 г., постановено по НАХД № 187/2025 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е изменено Наказателно постановление № 08-2400278/283 от 09.01.2025 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, с което на дружеството за нарушение на чл. 224, ал. 1, във вр. чл. 228, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ, като санкцията е намалена в размер на 100 лева. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на районния съд, че датата на нарушението е правилно определена, както и че наказващият орган е имал право да наложи имуществена санкция на работодателя на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ. Правят се оплаквания за неяснота на обвинението, недоказаност на нарушението и несъставомерност на деянието. Иска се отмяна на решението на ДРС и постановяване на друго по същество, с което да се отмени изцяло НП.

От дружеството е подадена и частна жалба срещу Определение № 423/30.07.2025 г. по същото НАХД, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на разноските на страните съобразно изхода на спора. В жалбата се твърди, че жалбоподателят има право на разноски и при изменение на НП, пропорционално на намаления размер на имуществената санкция, поради което неправилно районният съд е отказал да му присъди изцяло такива. Неправилно и в нарушение на закона са присъдени разноски на ответника в пълен размер вместо пропорционално на потвърдената част от НП. По тези съображения се иска отмяна на определението и присъждане на разноските на страните в условията на съразмерност съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК.

Ответникът – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва и двете жалби и иска те да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Добричкият административен съд, като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По касационната жалба :

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С процесното НП на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева за това, че в качеството си на работодател не е изплатил обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на А. В. А., назначен на длъжност „електротехник, строителен“ и освободен от 11.07.2024 г. съгласно заповед № 0012 за прекратяване на трудовия договор. Поведението на дружеството е квалифицирано като нарушение на чл. 224, ал. 1, във вр. чл. 228, ал. 3 от КТ. В НП е прието, че нарушението е извършено на 03.09.2024 г., но е отстранено в хода на проверката чрез изплащане на дължимото обезщетение на работника с платежно нареждане от 10.09.2024 г., поради което подлежи на санкциониране като маловажно на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ.

За да измени НП, ДРС е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и деянието е безспорно доказано, но наказанието е завишено предвид липсата на извършени предходни нарушения на КТ, поради което следва да бъде намалено към законоустановения минимум. Изложени са мотиви, че дружеството е годен субект на административното нарушение като работодател по смисъла на § 1, т. 1 от КТ. След анализ на разпоредбите на чл. 224, ал. 1 и чл. 228, ал. 3 от КТ е направен извод, че правопораждащият юридически факт за изплащане на процесното обезщетение е актът за прекратяване на трудовото правоотношение. При липса на доказателства за друг договорен срок в колективен трудов договор срокът за изплащането му е до 02.09.2024 г. (понеделник, работен ден), тъй като 31.08.2024 г. е почивен ден, поради което бездействието на жалбоподателя става съставомерно на 03.09.2024 г. Не е споделен доводът за неприложимост на чл. 415в, ал. 1 от КТ поради отстраняване на нарушението преди установяването му. Прието е, че нарушението е отстранено, след като жалбоподателят вече е бил уведомен за започналата проверка с получаване на призовката за представяне на трудовото досие на освободения работник, поради което правилно е бил санкциониран.

Така постановеното решение е правилно.

При извършената касационна проверка не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя или до неправилно приложение на материалния закон. Фактическата обстановка е правилно установена при спазване на принципите за служебното начало и обективната истина. Районният съд е събрал и оценил всички допустими и относими доказателства и въз основа на тях е стигнал до обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата касационна инстанция.

Неоснователно е възражението на касатора за неправилно определяне на датата на нарушението. Няма спор между страните, че трудовият договор е прекратен, считано от 11.07.2024 г. Съгласно чл. 228, ал. 3 от КТ обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. Правилно РС е отчел, че последният ден на месец август е почивен ден, поради което срокът за изплащане на обезщетението изтича в първия работен ден – 02.09.2024 г. и на 03.09.2024 г. вече е налице довършено нарушение. Невярно е твърдението, че изискуемостта на вземането е определена между страните по договора и дружеството е изпаднало в забава на по-ранна дата, тъй като обезщетението е следвало да бъде изплатено едновременно с трудовото възнаграждение най-късно до 20 – число на следващия месец. В трудовия договор няма такава договореност между страните. Срокът за изплащане на трудовото възнаграждение не може да се приравни на срока за изплащане на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ. С оглед на това правилно е приложена общата разпоредба на чл. 228, ал. 3 от КТ, определяща момента на дължимост на сумите за обезщетения, изискуеми при прекратяване на трудовото правоотношение. В нея изрично е посочено, че след изтичане на срока за плащане обезщетението се дължи заедно със законната лихва, което означава, че това е меродавният краен срок, в който работодателят е могъл да изпълни задължението си. Следователно посочената в АУАН и НП дата на нарушението не е грешна, тъй като е съобразена с приложимия материален закон и с броенето на сроковете съгласно чл. 183, ал. 2 и ал. 4 от НПК.

Неоснователно е възражението за неяснота и противоречивост на обвинението. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че работодателят е наказан за това, че към инкриминираната дата не е изплатил дължимото обезщетение на работника при прекратяване на трудовото правоотношение. Обстоятелството, че той е направил това непосредствено след иницииране на проверката от контролните органи по сигнал на засегнатия работник не променя факта, че не е спазена разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от КТ.

Законосъобразно районният съд е приел, че е допустимо санкционирането на работодателя по чл. 415в, ал. 1 от КТ. Безспорно АУАН е съставен след отстраняване на нарушението, но това не изключва наличието на извършено административно нарушение, нито отговорността на работодателя за това нарушение. Правилно е разбирането на съда, че дължимото възнаграждение е изплатено, след като жалбоподателят е бил надлежно уведомен за започналата проверка. Само наличието на проверката е мотивирало работодателя да изпълни задължението си, поради което е неоснователно възражението, че наказанието е наложено в противоречие с целта на закона.

С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение, поради което следва да го остави в сила.

При този изход на спора и в съответствие с чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 130, 00 лева, определено съгласно чл. 27е от НЗПП, в изменената му редакция, в сила от 01.10.2025 г.

По частната жалба :

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е и основателна.

С въззивното решение съдът се е произнесъл и по разноските по делото, като е присъдил юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника в размер на 80 лева. Приел е, че при изменение на НП жалбоподателят няма право на разноски, като се е позовал на т. 2, б. „а“ от ТР № 3/85 г. на ОСНК на ВС, в резултат на което е отказал да му присъди такива.

След като районният съд е присъдил разноски само на ответника, жалбоподателят е отправил искане за изменение на решението в частта му за разноските чрез присъждане на разноските по съразмерност. С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение искането с мотива, че в приложимия чл. 143 от АПК е предвидено присъждане на разноски при отмяна на акта, но не и при неговото изменение, поради което не са налице основания за пропорционално присъждане на разноските на страните.

Така постановеното определение е неправилно.

Безспорно в АПК не е уреден въпросът за разноските при изменение или частична отмяна на оспорвания акт. Правилно е становището на касатора, че в тези случаи важи общото правило на чл. 78, ал. 1 от ГПК на основание препращащата норма на чл. 144 от АПК. При прилагане на това правило и двете страни в съдебното производство по обжалване на НП имат право на разноски съобразно уважената, респективно отхвърлената част от жалбата.

Наличието на изрично препращане към отговорността за разноски по АПК и ГПК прави неприложима т. 2 от ТР № 3/85 г. на ОСНК на ВС, поради което неправилно районният съд се е позовал на нея, за да откаже присъждане на разноските в условията на съразмерност.

Определението е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което разноските на страните да бъдат разпределени пропорционално на отменената и потвърдената част от НП. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар, защото той е в рамките на нормативноустановения минимум съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС. С оглед на това дължимата на жалбоподателя сума за разноски възлиза на 267, 00 лева, а на ответника – на 27, 00 лева.

При този изход на спора на касатора следва да се присъдят и разноските за платена държавна такса по частната жалба в размер на 150, 00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 124/16.06.2025 г. по НАХД № 187/2025 г. по описа на Районен съд – Добрич.

ОСЪЖДА „АВС ЕЛЕКТРИК“ ООД, [ЕИК], със седалище в [населено място], представлявано от управителя С. П. С., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич разноски в размер на 130, 00 лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

ОТМЕНЯ Определение № 423/30.07.2025 г. по НАХД № 187/2025 г. по описа на Районен съд – Добрич и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 124/16.06.2025 г. по НАХД № 187/2025 г. по описа на Районен съд – Добрич, в частта му за разноските, като:

ОТМЕНЯ Решение № 124/16.06.2025 г. по НАХД № 187/2025 г. по описа на Районен съд – Добрич, в частта, в която „АВС ЕЛЕКТРИК“ ООД, [ЕИК], представлявано от управителя С. П. С., е осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич разноски за юрисконсултско възнаграждение за горницата от 27, 00 лева до 80, 00 лева.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич да заплати на „АВС ЕЛЕКТРИК“ ООД, [ЕИК], със седалище в [населено място], представлявано от управителя С. П. С., сумата от 267, 00 лева, съставляваща разноски за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич да заплати на „АВС ЕЛЕКТРИК“ ООД, [ЕИК], със седалище в [населено място], представлявано от управителя С. П. С., сумата от 150, 00 лева, съставляваща разноски за частната жалба.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.