Решение по дело №2464/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 107, ал. 3, във връзка с чл. 144 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 5 и чл. 9б от Закона за местни данъци и такси ЗМДТ/.

Образувано е по жалбата на Х. М. Г., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх. А, ет. 3, ап. 30 чрез представител по пълномощие адв. Ст. С. – АК – Варна, против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК /АУЗД/ № МД-АУ-5843-1/26.07.2023 г., издаден от инспектор в дирекция „Местни данъци“ при Община Варна,, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който са установени задължения за публични държавни вземания за данък върху недвижим имот и такса за битови отпадъци за данъчни периоди 2018 г.- 2022 г. главница в общ размер от 1563,15 лв. и лихви в общ размер от 474,71 лева.

С жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Твърди се, че жалбоподателят е собственик на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор № 10135.5059.12, който бил заведен с партиден номер 5305Н558432. Сочи се, че обжалваният акт е нищожен поради липса на законово основание за постановяването му, тъй като ЗМДТ не предвижда начисляване на данъци и такси битови отпадъци за недвижим имот, представляващ земеделска земя. Изтъква се, че обжалваният акт е нищожен и поради липса на компетентност на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, тъй като е нарушено изискването на чл. 4 от ЗМДТ. Посочва се, че установяването на нови факти и обстоятелства относно данъчните задължения на едно лице е възможно само при провеждане на ревизионно производство с издаване на ревизионен акт по чл. 106, ал. 3, вр. с чл. 108 от ДОПК. Смята се, че са нарушение нормите на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Твърди се, че в случая приложение намира нормата на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, тъй като земята не е застроена и същата е с трайно предназначение: земеделска земя. Подробни съображения са изложени и по отношение на таксите за битови отпадъци. Отправя искане до съда за отмяна на обжалвания акт. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

В съдебно заседание чрез процесуален представител по пълномощие поддържа жалбата на изложените в нея основания. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

Ответникът – Директорът на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. В писмен отговор излага съображения за неоснователност на жалбата, тъй като недвижимият имот попада в строителните граници, определени с общия устройствен план. Отправя искане към съда за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от легитимирано лице, след предприето оспорване по административен ред и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.

По основателността на жалбата:

Видно от Удостоверение за наследници изх.№ АУ03753АС/13.04.2021г. на Община Варна /л.15 от адм. преписка/, жалбоподателят е наследник /син/ на М. Д. Г., която е наследница на М. Х. Г. заедно с Д. М. Г. и Х. М. Г. – л. 16 от. адм преписка.

От съдържанието на Удостоверение с изх. № АУ013460АС/08.02.2022 г. на Община Варна и на Удостоверение за наследници с изх. № АУ013462АС/08.02.2022 г. на Община Варна се установява, че наследодатели на М. Х. Г. са Х. И. Г. и Р. М. Г. – л. 11- л. 14 от адм. преписка.

На 16.10.1998 г. с Решение № 565 Поземлена комисия – Варна на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ възстановява правото на собственост на наследниците на Х. И. Г. върху недвижими имоти: 1) Нива от 14.230 дка, осма категория, находяща се в местност Старите лозя, [имот номер] в землището на Галата; 2) Лозе от 5.004 дка, осма категория, находящ се в местност Токат янъ, [имот номер] в землището на Галата; 3) Нива от 9.331 дка, осма категория, находяща се в местност Чиган, [имот номер] в землището на Галата; 4) Лозе от 4.000 дка, трета категория, находящо се в местност Патрабана, [имот номер] в землището на Галата и 5) Нива от 14.668 дка, осма категория, находяща се в местност Т. Т., [имот номер] в землището на Галата. Ведно с Решението е приложен и Протокол № 545/23.04.1999 за въвод във владение по отношение на посочените недвижими имоти.

Правото на собственост върху посочените имоти е признато и с [нотариален акт], том XX, от 24.11.1999 г., към който е приложена Скица № 545а/23.04.1999 г., отнасяща се за парцел № 12 от масив 59 по плана за земеразделяне на землище [жк], общ. Варна.

От съдържанието на Удостоверение за характеристики на поземлен имот в земеделска територия с изх. № 25-182578-22.06.2023 г. /л. 23 от адм. преписка/ на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, поземлен имот с идентификатор № 10135.5059.12 в землището на [населено място] е с трайно предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване – нива.

Съгласно Удостоверение с изх. № ПО-21-377-1/02.08.2023 г. на Общинска служба по земеделие и храни - Варна /л.24 от адм. преписка/, поземлен имот с идентификатор № 10135.5059.12, с номер по предходен план 590012, с площ от 14228 кв.м., находящ се в местност „Старите лозя“, в землището на [населено място], общ. Варна е с начин на трайно ползване – нива и вид на територията – „земеделска“, като имотът представлява земеделска земя.

На 26.06.2023 г. Кметът на район Аспарухово при Община Варна издава Служебна бележка с рег. № РД23013237АС_002 в уверение на това, че поземлен имот с идентификатор № 10135.5059.12 е с начин на трайно ползване – земеделска земя, като за него няма влязъл в сила подробен устройствен план, както и решение за смяна на предназначението. Удостоверено е още, че имотът не попада в зона до 1 км от републиканската пътна мрежа, жп. Гара, въздушни или морски пътища. Имотът попада в строителните граници на устройствена зона „Жм2“, предвид Общ устройствен план на Община Варна, одобрен със Заповед № РД-02-14-2197/03.09.2012 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство.

Видно от Служебна бележка с рег. № УСКОР23001313АС_001АС/05.07.2023 г. на Кмета на район Аспарухово при Община Варна, поземлен имот с идентификатор № 10135.5059.12, находящ се в местност „Старите лозя“, район „Аспарухово“, [населено място] не попада в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, определени в Заповеди № 3660/30.10.2017 г.; № 3989/29.10.2018 г.; № 4500/24.10.2019 г.; № 3689/15.10.2020 г.; № 3446/15.10.2021 г.; № 3296/13.10.2022 г. на Кмета на Община Варна /л. 26 от адм. преписка/.

На 03.07.2023 г. жалбоподателят е подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № **********, според която притежава ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор № 10135.5059.12, като имотът е с партиден № 5305Н558432.

Въз основа на подадената декларация инспектор в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна и на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ издава АУЗД № МД-АУ- 5843-1/6.07.2023 г. за това, че дължимите за имот с партиден № 5305Н558432 задължения за данъци и такси битови отпадъци за периода 2018 г. – 2022 г. не са внесени. Актът е съобщен на жалбоподателя на 03.08.2023 г., като на 07.08.2023 г. срещу него е подадена жалба с рег. № МД2300101ВН.

По искане на жалбоподателя е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, която е приета без оспорване от страните /л. 85 – л. 91 от делото/.

От заключението на вещото лице се установява, че поземлен имот с идентификатор № 10135.5059.12 се намира в административните граници на [населено място], като притежава следните характеристики трайно предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване – нива и попада в урбанизираната територия – землището на [жк], общ. Варна. Вещото лице констатира, че за имота не е проведена процедура за смяна на статута му. Съгласно ОУП недвижимият имот попада в устройствена зона „Жм2“ – „жилищна устройствена зона с ниско застрояване с допълнителни изисквания“. Попадайки в устройствената зона е възможно да бъде извършена промяна предназначението на имота. От кв. Аспарухово имотът отстои на 2346 м, поради което не попада в действащия ЗРП на квартала. Процесният поземлен имот не попада в обхвата на съществуващата строителна граница по ОУП, като същевременно попада в така наречената „нова строителна граница“. В тази зона са включени хиляди декари гори и земеделски земи с ОУП от 2012 г. в зони Г-гори; Гз – гори защитени; Зп – зелен парк.

По валидността на акта:

Публичните задължения биват държавни и общински, като към общинските спадат задълженията за данъци върху недвижими имоти и таксите битови отпадъци, по арг. от чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК. Установяването на публични общински задължения се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, съгласно правната норма на чл. 166, ал. 1 от ДОПК. Законодателят, с разпоредбата на чл. 9б от ЗМДТ, предвижда, че установяването, обезпечаването и събирането на местни такси по този закон се извършва по реда на чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ, като обжалването на актовете, свързани с тях се извършва по същия ред. Ал. 1 на посочената правна норма урежда, че установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като при обжалване на актовете, свързани с тях се прилага същият ред. По арг. на чл. 4, ал. 3 от ДОПК в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители. Служителите се определят със заповед на кмета на община, съгласно чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ. Ал. 5 на чл. 4 от ЗМДТ предвижда, че кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни данъци в съответната община – на териториален директор на НАП.

С административната преписка е представена Заповед № 2888/15.07.20129 г., издадена от Кмета на Община Варна, с която инспектор „Контролно-ревизионни дейности“, инспектор „Обслужване на данъкоплатци“ и инспектор „Контрол, събиране и отчитане на приходи“ са определени за органи по приходите, извършващи установяването, събирането и контрола на местни данъци и такси битови отпадъци. Заповедта е издадена в условията на заместване във връзка с ползването на платен годишен отпуск от Кмета на Община Варна, поради което със Заповед № К-045/12.07.2019 г., последният е предоставил правомощията си на Заместник-кмета на Община Варна П. Х. П.. От страна на ответника с Молба с.д. № 3514/11.03.2024 г. е представено Писмо с рег. № МД24000066ВНІ001ВН/18.01.2024 г., издадено от Директор Дирекция „Управление на човешки ресурси и административни услуги“ при Община Варна, от чието съдържание се установява, че Б. Д. Д. е назначена на длъжност „инспектор Контролно-ревизионни дейности“ в отдел „Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“ към Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна. Следователно, съдът намира, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, и в съответната писмена форма, поради което същият не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.

По съответствието с процесуалния и материалния закон:

При осъществяване на задължителна проверка, вменена на съда с разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, съдът констатира, че обжалваният акт е издаден при спазване на процесуалните правила.

Основният спор между страните е относно обстоятелството дали поземлен имот с идентификатор № 10135.5059.12 е облагаем по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ и жалбоподателят е данъчнозадължено лице по арг. от чл. 11, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, или по отношение на имота намира приложение уреденото с разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ изключение.

Общият принцип за облагане на недвижимите имоти е регламентиран в чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. Изключените от данъчното облагане отделни категории имоти са предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 и чл. 24 от ЗМДТ.

С данък се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти, попадащи в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и след промяна предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, редакция към ДВ, бр. 61 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. – приложима относно задълженията за 2018 г. С изменението на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, редакция ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. самостоятелните обекти в сграда са причислени към облагаемите обекти.

Ал. 3 на чл. 10 от ЗМДТ предвижда, че земеделските земи и гори не се облагат с данък, с изключение на застроените земи – за действително застроена площ и прилежащия  терен.

Териториите в страната, според основното им предназначение, биват: урбанизирани, земеделски, горски, защитени, нарушени за възстановяване, заети от води и водни обекти и територии на транспорта, по арг. от чл. 7, ал. 1 от ЗУТ. Чл. 8 от същия закон урежда конкретното предназначение на поземлените имоти от отделните категории територия. Всеки поземлен имот попада в поне една от категориите по чл. 7, ал. 1 от ЗУТ и има конкретно предназначение по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУТ.

Законодателят, с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, обособява две групи поземлени имоти, които се облагат с данък: 1/ поземлени имоти, които попадат в строителните граници на населените места - чл. 3, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България /ЗАТУРБ/ и селищните образувания /чл. 2, ал. 1 от ЗАТУРБ/. Населеното място и селищното образувание представляват урбанизирана територия. По арг. от § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ границите на териториите на населените места и селищните образувания се определят по реда на чл. 106, т. 1 от ЗУТ с общ устройствен план. С подробен устройствен план се определя конкретното предназначение за урбанизираните територии, според чл. 8, т. 1 и чл. 12, ал. 1 от ЗУТ.; 2/ поземлени имоти, които са намират извън строителните граници на населените места и селищните образувания, но имат предназначение по чл. 8, т. 1 от ЗУТ.

За да бъде обложен с данък един поземлен имот, от значение е неговото предназначение по чл. 8, т. 1 от ЗУТ. Последните следва да бъдат в урбанизирана територия или извън нея. Поземлените имоти в урбанизирана територия попадат в строителните граници на населените места и селищните образувания, а тези извън нея се намират извън строителните им граници. Следователно и двете групи поземлени имоти следва да имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и в случаите когато специален закон изисква да е налице извършена промяна предназначението на земята. Както беше посочено по-горе, конкретното предназначение на поземлените имоти по чл. 8, т. 1 от ЗУТ се определя с подробен устройствен план по чл. 103, ал. 1, т. 2, вр. с ал. 3, чл. 108, ал. 1 и чл. 112, ал. 1 от ЗУТ. Поземлените имоти, които попадат в строителните граници на населените места, находящи се в урбанизирана територия, следва да имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ.

По отношение на поземлените имоти, освен предвижданията на плана, е налице и определен начин на трайно ползване, който би могъл да бъде различен от този, предвиден по плана. В териториите без устройствени планове предназначението на поземлените имоти, до влизане в сила на плановете, съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУТ, се определя от фактическото ползване, освен ако ползването противоречи на закона. Промяна предназначението на териториите и на поземлените имоти с цел застрояване се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, по арг. от чл. 9, ал. 2 от ЗУТ. При последователното тълкуване на посочените правни норми става ясно, че поземленият имот ще бъде облагаем с данък единствено при наличието на трите кумулативни предпоставки – имотът попада в строителните граници на населеното място или селищното образувание, има предназначение по смисъла на чл. 8, т. 1 от ЗУТ и предназначението му е променено. В разглеждания случай, от събраните в хода на административното и на съдебното производството писмени документи – нотариален акт за право на собственост върху процесния поземлен имот, удостоверения за характеристики, скици и служебни бележки, по категоричен начин се установи, че процесния недвижим имот с идентификатор № 10135.5059.12 е с трайно предназначение земеделска територия и с начин на трайно ползване – нива. Съгласно приетият общ устройствен план, одобрен със Заповед № РД – 02-14-2197/03.09.2012 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство, процесният имот попада в строителните граници на устройствена зона „Жм2“, като не е налице влязъл в сила подробен устройствен план по отношение на имота, както и не е проведена процедура за промяна предназначението му.

Не е налице спор между страните, а и с приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че поземлен имот с идентификатор № 10135.5059.12, според предвижданията на одобрения общ устройствен план, попада в обхвата на новата строителна граница на [населено място], но това не е достатъчно, за да бъде обложен недвижимият имот с данък и за него се дължи такса битови отпадъци.

Както беше посочено по-горе, общият устройствен план определя единствено характера на територията, на която се намира процесния имот – урбанизирана. Предвид разпоредбата на чл. 106 от ЗУТ общият устройствен план не би могъл да установи конкретното предназначение на недвижимите имоти, които попадат в обхвата на новата строителна граница на [населено място]. За да е годен за облагане обект, освен изискването поземленият имот да попада в строителните граници на населеното място, за същият трябва да бъде определено конкретно предназначение по чл. 8, т. 1 от ЗУТ с подробен устройствен план по чл. 103, ал. 1, т. 2, вр. с ал. 3, чл. 108, ал. 1 и чл. 112, ал. 1 от ЗУТ, по арг. от чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. В този смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд на Република България в Решение на ВАС № 659/20.01.2015г. по адм.д. № 8066/2014г; Решение на ВАС № 4660/30.09.2019г. по адм.д. № 8302/2015г; Решение на ВАС № 8918/26.06.2014г. по адм.д. № 16828/2013г; Решение № 5542/26.04.2018г. по адм.д. № 13436/2016г.; Решение на ВАС № 8923/12.06.2019г. по адм.д. № 14274/2017г.; Решение на ВАС № 13663/15.10.2019г. по адм.д. № 14612/2017г.; Решение № 14568/27.11.2018г. по адм.д. № 8236/2018г.

За процесния недвижими имот, по категоричен начин, се доказа ,че е не е налице влязъл в сила подробен устройствен план, с който да е определено конкретното му предназначение по чл. 8, т. 1 от ЗУТ. Според заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, процесният имот не попада в обхвата на действащия ЗРП за кв. Аспарухово при Община Варна.

Третата кумулативно дадена предпоставка за годен облагаем с данък обект е необходимо да бъде извършена процедура по промяна предназначението на поземления имот, съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ приложимата му редакция - ДВ, бр. 61 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. Именно с цел синхронизация режима на промяна предназначението на земята за данъчно облагане с тези по действащите други специални закони, е извършено изменението на разпоредбата и е въведено трето кумулативно изискване - да е приключила процедура по промяна предназначението на земята. Такава промяна не е извършвана за процесния имот. За да бъде извършена промяна предназначението на поземлен имот, е необходимо да е налице влязъл в сила подробен устройствен. В случай безспорно се установи, че не е налице влязъл в сила подробен устройствен план. Следователно, за да бъде годен облагаем обект, за процесния имот е необходимо преминаване през процедура по промяна предназначението на поземления имот. Последната следва да бъде извършена по реда на Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/, като предназначението се счита за променено след влизане в сила на решението по чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ, каквато процедура не се установява да е извършена и приключила по отношение на процесния имот.

Като е достига до различен от настоящия извод, административният орган е постановил незаконосъобразен акт, начислявайки данък за недвижим имот, който не е годен обект за облагане.

По отношение таксата за битови отпадъци, съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, се заплаща от данъчнозадължените лица, т.е. собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. Предвид на това, административният орган неправилно е установил и задължения за такси битови отпадъци по отношение на процесния имот.

При този изход на правния спор, своевременно предявената претенция от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените в производството разноски се явява основателна. Съгласно представеният в проведеното на 30.04.2024 г. открито съдебно заседание Списък по чл. 80 от ГПК се претендират разноски в общ размер на 2 910 лева, от които 2500 лева – адвокатско възнаграждение, 10 лева – държавна такса и 400 лева депозит за изготвената съдебно-техническа експертиза. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие серия Б № ********** № 13/03.11.2023 г., от който се установява, че адвокатското възнаграждение е изплатено изцяло в брой. От страна на процесуалния представител на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът преценява за основателно, предвид нормата на чл. 8, ал. 1, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Правният интерес е в общ размер на 1563,15 лева, следователно на основание чл. 161, ал. 1, изр. първо от ДОПК, в тежест на ответника следва да се възложат разноски в общ размер на 866,32 лева, представляващи направените в настоящото производство разноски.

Водим от горното съдът и на основание чл. 160, ал. 1, предложение първо от ДОПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ АУЗД № МД-АУ-5843-1/26.07.2023 г. издаден от инспектор в Дирекция „Мести данъци“ при община Варна, с който са установени задължения за публични държавни вземания за данък върху недвижим имот и такса за битови отпадъци за данъчни периоди 2018 г.- 2022 г. главница в общ размер от 1563,15 лв. и лихви в общ размер от 474,71 лв., мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.

ОСЪЖДА Община Варна ДА ЗАПЛАТИ НА Х. М. Г., с [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], вх. А, ет. 3, ап. 30 сума в размер на 866,32 лева (осемстотин шестдесет и шест лева и тридесет и две стотинки), представляваща направените в производство разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.