Р Е Ш Е Н И Е
№___________
гр. Варна_____________2013 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският административен съд, Първо отделение, VІІІ – ми състав, в
публичното заседание на дванадесети ноември две хиляди и тринадесета година в
състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА Д.
при секретаря М.Д., като разгледа докладваното от
съдията Искрена Д. адм.дело № 500 на
Административен съд - Варна по описа за 2013
год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.156 и
сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на К.Й.В., с
ЕГН: **********,***, против Ревизионен акт № *********/28.08.2012г. на орган по
приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 802/19.12.2012г. на
директора на Дирекция „ОУИ” /сега „ОДОП”/ Варна при ЦУ на НАП, с който по реда
на чл.122 от ДОПК са му установени задължения за данък върху доходите по чл.35
от ЗОДФЛ /отм./ и чл.48 от ЗДДФЛ, по периоди и в размер, както следва: за 2006г. – 20437,90лв. и лихви 13165,33лв.;
за 2007г. – 5502,00лв. и лихви 2766,95лв; за 2008г. – 385,00лв. и лихви 135,66лв;
за 2009г. – 83,52лв. и лихви 20,01лв. и за 2010г. – 6100лв. и лихви 831,52лв.
Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на ревизионния акт и оспорва установените с него задължения.
Твърди допуснати в хода на ревизията процесуални нарушения и конкретно, че
ревизията не е приключила в тримесечния срок съгласно ЗВР №
1200162/13.01.2012г., като не е извършвано надлежно удължаване на срока по
чл.114, ал.1 от ДОПК. Относно последвалите ЗВР, с които е изменян срока за
извършване на ревизията, твърди, че представляват заповеди за възлагане на нова
ревизия. Навежда доводи, че констатациите в акта се основават на доказателства,
събрани в хода на други ревизии, което е недопустимо. Счита, че констатациите в
обжалвания ревизионен акт следва да бъдат обсъдени единствено с оглед
доказателствата събрани след връчването на ЗВР № 1200162/13.01.2012г. и с оглед
извършените след тази заповед действия. На следващо място твърди, че в
ревизионния акт не са изложени мотиви, а само бланкетни изявления, че се
потвърждават констатациите в ревизионния доклад. Твърди незаконосъобразност на
РА и поради това, че за извършване на ревизията не са уведомени
заинтересованите лица и свързаните с ревизираното лице субекти. По същество
оспорва констатацията за невнесен данък и неподадени в срок справки за
изплатени дивиденти, както и досежно преминаването на парични средства през сметките
му във връзка със сделки между „Булком Маркет” ЕООД и „Адванс Терафонд” АДСИДЦ.
Сочи, че към датите на сключване на сделките, не съществува императивно
изискване за начина на заплащане на сумите по подобни сделки, както и че не е
съобразено, че сумите, макар постъпили по банковата му сметка, са прехвърлени
незабавно на търговското дружество, т.е. не са личен доход. Оспорва
констатацията в ревизионния акт и по отношение на извършено от него дарение в
размер на 10000лв. по съображения, че е разполагал със сумата, като твърди, че същата
е с произход продажба на наследствен имот и спестявания. На следващо място
твърди, че неправилно с РА не е призната като върната на „Монтерей” ЕООД сума в
размер на 60000лв. Твърди, че тази сума е получена по банковата му сметка
поради грешка на третото лице, поради което незабавно е изтеглена и върната с
два РКО. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв.С.Р.. Иска се отмяна на
ревизионния акт и присъждане на направените разноски, съгласно представен списък.
Ответната страна - Директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”- Варна при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител главен юрисконсулт М. К., оспорва жалбата. Сочи,
че в ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения
и доколкото жалбоподателят не навежда доводи, различни от изложените в
производството по административно обжалване, моли да бъдат съобразени мотивите
в решение № 802/19.12.2012г. Счита, че от страна на жалбоподателя не са ангажирани
доказателства за основанията за постъпване на сумите по банковите му сметки,
поради което правилно са обложени като доходи от друг източник. Моли жалбата да
се отхвърли като неоснователна и да се присъди в полза на Дирекцията
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, следното:
Ревизията на К.Й.В.
е възложена със ЗВР № 1200162/13.01.2012г. за срок до 3 месеца, считано от
датата на връчване на заповедта – 30.01.2012г. и е обхващала задълженията за
данък по чл.35 от ЗОДФЛ /отм./ за периода 01.01.2006г. - 31.12.2006г. и по
чл.48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2007г. – 31.12.2010г. Със ЗВР №
1201608/27.04.2012г. срокът за извършване на ревизията е изменен до 30.05.2012г.,
със ЗВР № 1202023/30.05.2012г. – до 02.07.2012г. Всички заповеди са издадени от
А Д. С, в качеството й на началник сектор ревизии Дирекция „Контрол” при ТД на
НАП – Варна, оправомощена да възлага извършването на ревизии със Заповед №
Д-931/04.07.2011г. на директора на ТД на
НАП – Варна. В срока по чл.117 от ДОПК за резултатите от ревизията е съставен
ревизионен доклад № 1202023/16.07.2012г., фактическите констатации в който,
ведно с предложените за установяване задължения са потвърдени с РА №
*********/28.08.2012г., издаден въз основа на ЗОКО № К 1202023/19.07.2012г.
Ревизионният акт е обжалван пред директора на Дирекция
„ОУИ” – Варна, който с Решение № 802/19.12.2012г., връчено на 14.01.2013г., го
е потвърдил.
На ревизираното лице е връчено
ИПДПОЗЛ № 565/19.01.2012г. – стр.52, с което са изискани всички документи,
доказващи източниците и размера на доходите, притежавано имущество, извършени
разходи, документи за притежавано имущество, за движение на паричните средства
по банковите му сметки, а в случай, че не може да представи банкови извлечения,
да представи нотариално заверена декларация по чл.62, ал.5 от ЗКИ. Във връзка с
искането, ревизираното лице е представило документи с вх. № 565-39/27.02.2012г.
Представени са справки за имущественото му състояние, за периода 2007г. – 2010г.,
извлечение от банковите му сметки в УниКредит Булбанк за периода 01.01.2007г. –
31.12.2010г. – стр.28.
В хода на ревизията са изготвени
искания до търговски банки в страната, за установяване на притежаваните от
лицето банкови сметки. Предприети са и действия по разкриване на банкова тайна,
като във връзка с искане изх. № 1121-1/29.05.2012г.-стр.293, с Решение
№ 1729/01.06.2012г. по ЧНД 2012г., ВРС е задължил посочените в искането банки,
да разкрият сведения за установяване движението по банковите сметки на К.В..
До жалбоподателя
е изготвено искане с ИПДПОЗЛ № 565-61/04.06.2012г., с което на основание чл.
56, ал.1 от ДОПК са изискани документи във връзка с раздел V от предходното
искане, като в тази връзка са постъпили писмени обяснения, в които В. посочва,
че не пази документи и не може да посочи ЕГН и адрес на лицата, на които е
давал заем. Давал е заеми на Д Р, Р С, Р Ц, и др., които са му връщани след около
два, три дни. Не помни имена на другите лица, както и дати е години.
Въз основа на представени извлечения
от банковите сметки на жалбоподателя, органите по приходите са установили
внесени в брой суми от К.В., изтеглени суми, получени и извършени преводи, като
движението по банковите сметки е представено в ревизионния доклад на стр. 12-16
- за сметка BG
UNCR, и на стр.20-22
за сметка BG
UNCR. По отношение на сметка BG UNCR са
установени: получени преводи с основание „захранване на сметка” през м.02. и
м.03.2006г. в размер на 33573,00лв. от С.П.А.; получен превод с основание
„захранване на сметка” в размер на 13867,50лв. от С.Л.; получен превод с
основание „захранване на сметка” от Р.Г. през м.06. и м.07.2006г. в размер на
21544,00лв; направен превод от В. към Р Ц през м.02. и м.03.2006г. в размер на
5515,00лв; получен превод с основание „вноска” от Р Ц в размер на 500лв. през
м.09.2007г.; получен превод с основание „покупка на земеделска земя” през
м.10.2007г. в размер на 10000лв. през м.10.2007г; получен превод с основание
„покупка на земеделска земя” от Р Н Ж в размер на 5775,00лв. през м.10.2007г;
получен превод без посочено основание – през м.10.2007г. в размер на 10000лв;
получен превод без посочено основание през м.08.2008г. в размер на 2850лв.;
получен превод без посочено основание през м.10.2008г. в размер на 1000лв;
получен превод без посочено основание през м.07.2009г. в размер на 835,21лв;
получен превод без посочено основание от Д Р, през м.08.2010г. По отношение на
сметка BG
UNCR са установени получени преводи от С.П.А.
в размер на 1090лв. и два превода от Р.Г. съответно за 5899,00лв. и 10000лв.
Като основание за преводите е посочено „захранване” и „превод”.
Във връзка с получените отговори, е
изготвено ИПДПОЗЛ № 565-46/17.04.2012г. – стр.59, с което от К.В. са изискани
банкови извлечения за периода от 01.01.2006г. – 31.12.2010г. за банковите
сметки в Банка Пиреос, Юробанк и МКБ Юнионбанк, както и обяснения относно
посочените в т.V от искането обстоятелства. Изискана е информация за следните
обстоятелства: т.2. Какво е основанието
за получаване на сума в размер на 500лв.
на 20.09.2007г. от Р Х по банкова сметка ***; т.3. Какво е основанието за получаване на сумата в размер на
5775,00лв. на 18.10.2007г. от Р Н Ж по банкова сметка ***; т.4. Какво е основанието за получаване на сумата в размер на
10000,00лв. на 18.10.2007г. по банкова сметка ***; т.5. Какво е основанието за получаване на сумата в размер на 2473,92,00лв. на 08.04.2010г. от Р С С по банкова сметка ***; т.6. Какво е основанието за получаване на сумата в размер на 1000лв. на 20.08.2010г. от Д Р по
банкова сметка ***; т.8. Какъв е
произхода на внесените парични средства по банкова сметка ***: 29.08.2008г. –
2850лв; 31.10.2008г. – 1000лв; на 24.07.2009г. – 835,21лв.
От жалбоподателя са постъпили
писмени обяснения с вх. № 565-55/23.05.2012г., с които по V.т.3 и V.т.4 на
искането, посочва, че получените суми 5775,00лв. и 10000лв. са от продажба по
нот. актове № 156 и 159/16.10.2007г. По V.т.2, 5 и 6, посочва, че са от върнати
заеми, за които не пази документи. По т.V.8 заявява, че парите са негови лични
средства, за покриване на лични разходи. Представена е декларация по чл.62, ал.5
от ЗКИ, с която дава съгласие на Банка Пиреос АД, УниКредит Булбанк, Юробанк и
МКБ Юнионбанк, за разкриване на банкова тайна по отношение на движението за
банковите сметки, посочени в декларацията.
От представените нотариални актове рег.
№ 156/16.10.2007г. и 159/16.10.2007г. – стр.53, 54, е установено, че страни по
сделките са: продавач - „Булком Маркет” ЕООД, с представляващ К.В. и АДСИЦ
„Адванс Терафонд” като купувач. При изповядване на сделките и двете дружества
са представлявани от един и същ пълномощник – Р Н Ж. Предмет на н.а. №
156/16.10.2007г. е нива с площ 56,702 кв.м. и нива с площ 15,927кв.м. за сумата
от 13641,28лв., получена напълно и в брой от купувача. Предмет на н.а.
№ 159/16.10.2007г. е нива с площ 12,500лв. за сумата 4000лв., получена напълно
и в брой от купувача, според изявлението на пълномощника.
Извършена е насрещна проверка на
„Адванс терафонд” АДСИЦ, документирана с ПИНП № 03-03-1200162-7/19.06.2012г. –
стр.285. Постъпили са обяснения и документи – стр.284, според които „Адванс
терефонд” е закупило от „Булком Маркет” ЕООД 7 бр. недвижими имоти по 6
нотариални акта, като имотите са заведени по с/ка 201. Дружеството има договор
с „Атренд” ЕООД за посредничество при покупка на недвижими имоти. При условията
на договора, при получена и одобрена от мениджмънта на „Адванс терафонд” АДСИЦ
оферта за покупка на недвижим имот, Дружеството превежда по банкова сметка ***
„Атренд” ЕООД суми за покупка на одобрените по една или няколко оферти на
недвижими имоти. При условията на този договор, „Адванс терафонд” АДСИЦ е
упълномощило „Атренд” ЕООД и/или изрично посочени от него лица – по приложен
списък, да сключват договори за покупка на недвижими имоти и да заплащат цената
по същите договори. Р Н Ж, фигурира в списъка на упълномощените лица – стр.275.
Посочено е още, че покупната цена по нотариалните актове за сделките с „Булком
Маркет”, е преведена по банкова сметка *** „Атренд”, който след това лично, или
чрез посочените от него трети лица е заплатил сумата на продавача по
договорите. Потвърждение, че е платена сума на „Булком Маркет” е, че по всеки
от нотариалните актове има изрично изявление на продавача, че е получил цената
преди подписване на договора и по този начин финансовите им отношения са
уредени.
Изготвено е
ИПДПОТЛ до „Атренд” ЕООД – стр.167, с което са изискани банкови документи и
счетоводното им отразяване във връзка с получени парични средства от
„Адванс Терафонд” за покупка на недвижими имоти от „Булком маркет”; да се
посочи основанието за преведените парични средства по банковата сметка на К.В.,
през м.10.2007г. Постъпили са обяснения – стр.164, според които предоставяните
от „Адванс Терафонд” парични средства се отчитат по разчетна сметка 491.
Земята, закупена от „Булком Маркет” по 6 бр. нотариални актове е закупена чрез
посредничеството на „Геотренд” ООД. За покупката на земята по н.а. № 62 и 65 от
16.10.2007г. (рег.№ 156 и 159), „Атренд” е получило сума от „Адванс Терафонд”
на 02.10.2007г. по банков път, съответно е превел на „Геотренд” ООД
необходимата сума за покупка на земеделска земя, на 10.10.2007г. и 15.10.2007г.
„Геотренд” е отчело закупените земи с приемо-предавателен протокол № 19-26, за
което е издадена фактура за комисионна № 168/02.01.2008г., съответно „Атренд” е
отчело покупката на „Адванс Терафонд” с приемо-предавателен протокол № 18-22 и
е издал фактура за комисионна № 164/28.12.2007г.
До „Геотренд”
ООД е изготвено искане изх. № 565-74/16.07.2012г. – стр.425, с което са
изискани документи във връзка с договора за посредничество с „Атренд”, банкови
или касови документи, за извършено плащане на „Булком Маркет” по горепосочените
нотариални актове; да се посочи основанието за преведените през м.10.2007г.
парични средства по банковата сметка на К.В.. В тази връзка са постъпили
писмени обяснения № 565-84/26.07.2012г. от управителя на „Геотренд” ООД РН Ж –
стр.423, в които се посочва, че през м.10.2007г. е извършил превод по сметка №
BG 42 UNCR на К.В. в качеството му на представляващ „Булком Маркет”, с
основание покупката на земеделска земя, находяща се в обл.Силистра. Представен
е РКО № 796/18.10.2007г. за платени в брой на К.Й.В. 18466,11лв. в качеството
му на управител на „Булком Маркет”, за продажба на земеделска земя с.М.П, с.П К,
с.Т, с.С и с.Ц С – 98,159 дка. и преводно нареждане за кредитен превод, в
размер на 10000лв.
В хода на ревизията е установено е,
че по разплащателната сметка на жалбоподателя в „МКБ Юнионбанк” АД е получен
превод от „Монтерей” ЕООД с основание „захранване на сметка” – стр.326. До
дружеството е изготвено ИПДПО № 1472-02-18-1/14.06.2012г., като към момента на
съставяне на ревизионния доклад, проверката не е приключила. Изготвен е
ПИНП
№ 03-03-1200162-8/18.07.2012г. – стр.436. За връчване на изготвеното искане са
извършени две посещения на адрес – на 15.06.2012г. и 25.06.2012г., при които не
е открит офис на дружеството, управителя, или упълномощено лице. Искането е
връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като в указания срок не са представени
изисканите документи.
До ревизираното лице е изготвено
ИПДПОЗЛ № 565-69/29.06.2012г. – стр.69, с което са изискани на основание чл.56,
ал.1 от ДОПК писмени обяснения относно следните обстоятелства: от него ли е
внесена сумата от 10000лв. на 10.10.2007г. по банкова сметка ***; получените
суми на 08.10.2007г. от 10000лв. и на 18.10.2007г. – 5775,00лв. по същата
банкова сметка, ***, внесени ли са и кога в касата на Булком Маркет; да посочи
основанието, за получените на 11.10.2010г. 60000лв. от „Монтерей” ЕООД по
сметка в МКБ Юнионбанк. От жалбоподателя в тази връзка са постъпили писмени обяснения
с вх. № 565-76/19.07.2012г. – стр.427, според които, внесената сума от 10000лв.
на 10.10.2007г. са негови лични средства, внесени в личната му сметка; Сумите
5775,00лв. и 10000лв. са внесени в касата „Булком маркет” ЕООД, но не може да
посочи дата и не разполага с документи. Относно сумата от 60000лв. посочва, че
е върната на „Монтерей” ЕООД да което прилага квитанции от ПКО, издадени на
датите, на връщане на сумите – стр.426.
След анализ на събраните документи и
писмени обяснения от ревизираното и третите лица, органите по приходите са
приели относно преводите през 2006г. от С.П.А., С.Л. и Р.Г. и през 2010г. от Д
Р, с основание „захранване на сметка/превод”, че по отношение на тези лица, К.В.
не е представил доказателства за техните данни, поради което не са им извършени
насрещни проверки. Данни за лицата не са представени и от банките. Ревизираното
лице не е представило документи, доказващи основанията за направените преводи,
поради което, същите представляват получени доходи от други източници, които не
са декларирани от задълженото лице и подлежат на облагане с данък върху
доходите по чл.35 от ЗОДФЛ.
Относно
получените през 2007г. суми от 10000лв. и 5775,00лв. с основание „покупка на
земеделска земя”, органите по приходите също са приели, че са доходи от други
източници, подлежащи на облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ, тъй като е налице
противоречие между дадените писмени обяснения от ревизираното лице, че сумите
са свързани със стопанската дейност на „Булком Маркет” и представените нотариални
актове, в които продавачът е заявил, че е получил напълно и в брой дължимите
суми. Отделно е прието, че получените по банковата сметка суми не съответстват
на посочените в нотариалните актове – 13641,28+4000 = 17641,58лв.
Относно преводите, за които не е
посочено основание – през 2007г. – 10000лв; през 2008г. в размер на 3850лв. и
през 2009г. в размер на 835,21лв., също е прието, че са доходи от други
източници, подлежащи на облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ. Аналогичен извод е
направен и по отношение преводът от „Монтерей” ЕООД, като е съобразено, че след
като дружеството не е отговорило на извършената насрещна проверка и не е
представило изисканите документи, не може да се установи по категоричен начин,
че сумата е преведена от „Монтерей” EООД и впоследствие, върната с ПКО.
До ревизираното лице е изготвено и е
връчено Уведомление по чл.124 от ДОПК с
изх. № 565-81/24.07.2012г. – стр.479, за наличие на основания за извършване на
ревизията по особения ред – чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, тъй като е
установено, че по притежаваните на лицето банкови сметки са получавани суми,
които могат да се причислят към доходите от други източници, поради което
основата за облагане с данък върху доходите по чл.48 от ЗДДФЛ за 2009г. и
2010г. ще бъде определена по особения ред. С предходно уведомление по чл.124 от ДОПК с изх. № 565-70/29.06.2012г. – стр.72, ревизираното лице е уведомено, че в
хода на ревизията е констатирано превишение на разходите над приходите –
основание чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, поради което основата за облагане с
данък по чл.35 от ЗОДФЛ за 2006г. и по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007г. и 2008г. ще се
определи по особения ред.
Ревизиращите са извършили анализ на
имущественото състояние на лицето, като са изготвили баланси на разполагаемите
парични средства за всяка една от ревизираните години – стр.34-43 от доклада, като са установили, че получените доходи
надвишават извършените разходи и основа за облагане по реда на чл.123, ал.1,
т.2 от ДОПК не е формирана.
Облагане е извършено само на
паричните суми, постъпвали по банковите сметки на жалбоподателя, за които е
прието, че са с неустановен произход и представляват доходи от други облагаеми
източници по чл.26, т.7 от ЗОДФЛ. Общо за периода са установени такива
постъпили суми в размер на 177433,71лв., както следва:
1/ По с-ка № BG 42 UNCR 96604014594311 в УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК ЕАД – в размер на 100444,71лв. в т.ч.:
за 2006г. – в размер на 68984,50лв. парични преводи с основание
„захранване на сметка” от С.П.А. в размер на 33573лв, от С.Л. в размер на 13867,50лв.
и от Р.Г. в размер на 21544,00;
за 2007г. – в размер на 25775,00лв. парични преводи с основание
„покупка на земя” и 10000лв. без посочено основание.
за 2008г. – в размер на 3850,00лв. с основание „превод”
за 2009г. – в размер на 835,21лв. с основание „превод”
за 2010г. – в размер на 1000,00лв. с основание „превод”
2/ По с/ка № BG 80 UNCR 96604014594306 в УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК АД – в размер на 16989,00лв., в т.ч.
за 2006г. – в размер на 16989,00лв. парични преводи с основание
„захранване на сметка” от С.П.А. в размер на 1090лв. и от Р.Г. в размер на 15899,00;
3/ По с/ка № BG 31 CBUN 91951000338437 в МКБ Юнионбанк в размер на 60000лв. от „Монтерей” ЕООД с основание
„захранване на сметка”. – стр.326
|
с/ка BG 42 UNCR 96604014594311 в
Уникредит Булбанк |
|||
|
Дата |
получен превод |
лица, превеждали суми по
банковата сметка на Кр.В. |
основание |
|
02.02.2006 |
2920,00 |
С.П.А. |
захранване |
|
14.02.2006 |
1478,00 |
С.П.А. |
по
сметка |
|
17.02.2006 |
6440,00 |
С.П.А. |
превод |
|
17.02.2006 |
9000,00 |
С.П.А. |
захранване |
|
22.02.2006 |
1520,00 |
С.П.А. |
захранване |
|
02.03.2006 |
1673,00 |
С.П.А. |
захранване |
|
06.03.2006 |
4890,00 |
С.Л. |
превод |
|
06.03.2006 |
9000,00 |
С.П.А. |
захранване |
|
08.03.2006 |
8977,50 |
С.Л. |
превод |
|
08.03.2006 |
1542,00 |
С.П.А. |
захранване |
|
27.06.2006 |
6000,00 |
Р.Г. |
захранване |
|
19.07.2006 |
15544,00 |
Р.Г. |
превод |
|
ОБЩО
2006г. |
68984,50 |
|
|
|
08.10.2007 |
10000,00 |
вътрешнобанков превод за
закупуване на земеделска земя |
|
|
|
10000,00 |
получен междубанков превод |
|
|
18.10.2007 |
5775,00 |
Вноска от Р Н Ж – покупка на 100
дка. земеделски земи |
|
|
ОБЩО
2007г. |
25775,00 |
|
|
|
29.08.2008 |
2850,00 |
вътрешнобанков превод |
превод |
|
31.10.2008 |
1000,00 |
вътрешнобанков превод |
превод |
|
ОБЩО
2008г. |
3850,00 |
|
|
|
24.07.2009 |
835,21 |
получен междубанков превод |
|
|
ОБЩО
2009г. |
835,21 |
|
|
|
20.08.2010 |
1000,00 |
Д Р |
превод |
|
ОБЩО
2010г. |
1000,00 |
|
|
|
с/ка BG 42 UNCR 96604014594306 в
Уникредит Булбанк |
|||
|
Дата |
получен превод |
лица, превеждали суми по
банковата сметка на Кр.В. |
основание |
|
16.01.2006 |
1090,00 |
С.П.А. |
захранване |
|
27.06.2006 |
5899,00 |
Р.Г. |
захранване |
|
19.07.2006 |
10000,00 |
Р.Г. |
превод |
|
ОБЩО
2006г. |
16989,00 |
|
|
Формирана е основа за облагане по
години както следва:
За 2006г.
Данъчната основа за общия годишен доход е формирана
от данъчната основа за доходите от:
1. Доход от услуги с личен труд -
1834,40лв.
2. Доходи от друг източник (с неустановен произход) - 85973,50лв. в
т.ч.
а) получени през 2006г. общо преводи без доказано
основание
по с/ка BG 42 UNCR 96604014594311 в Уникредит Булбанк - 68984,50лв.
б) получени през 2006г. общо преводи без доказано
осн.
по с/ка BG 42 UNCR
96604014594306 в Уникредит Булбанк - 16989,00лв.
Годишна основа за облагане с данък по чл.35 от
ЗОДФЛ/отм./ - 85973,50лв.
Дължим данък по
чл.35 от ЗОДФЛ /отм./ - 20437,90лв.
За 2007г.
За
периода е формирана ГДД за облагане само по отношение на установените доходи от
други източници (тези с неустановен произход), общо в размер на 25775,00лв., за които е определен данък
по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 5502,00лв.
За 2008г.
За
периода е формирана ГДД за облагане само по отношение на установените доходи от
други източници (тези с неустановен произход), общо в размер на 3850,00лв., за които е определен данък
по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 385,00лв.
За 2009г.
За
периода е формирана ГДД за облагане само по отношение на установените доходи от
други източници (тези с неустановен произход), общо в размер на 835,21лв., за които е определен данък
по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 83,52лв;
За 2010г.
За
периода е формирана ГДД за облагане само по отношение на установените доходи от
други източници (тези с неустановен произход), общо в размер на 61000лв., за които е определен данък по
чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 6100,00лв.
В хода на
съдебното производство е допусната ССЕ със задача, вещото лице след като извърши
проверка в счетоводството на „Монтерей” ЕООД на обявения в Търговския регистър
адрес, да отговори на въпроса: съгласно счетоводните документи на дружеството,
отразена ли е като възстановена на „Монтерей” ЕООД сума, в размер на 60000лв.
от К.В. през 2010г. В изпълнение на поставената задача, вещото лице М.Д. е
посетила адреса на дружеството – гр.С, общ.С с.К1532, ул.С А № и е установило, че сградата е необитаема,
оградена с висока ограда, има поставена обява на агенция за недвижими имоти
„Мирела”. От Б С – живущ *** е получена информация, че от години никой не живее
на този адрес. По тези причини, не е извършена проверка и не е изготвено
заключение по допусната ССЕ.
По реда на чл.192 от ГПК от
„Монтерей” ЕООД са изискани всички първични счетоводни документи – ПКО,
платежни и преводни нареждания, както и документи съдържащи счетоводни
записвания на съответни счетоводни сметки, от които се установява, че К.В. е
възстановил през 2010г. на дружеството, сума в размер на 60000лв., преведена
неправилно по негова сметка. Пратката е върната с отбелязване от „Български
пощи” ЕАД, че получателят се е преместил на друг адрес.
В съдебното заседание проведено на 1
октомври 2013г. като свидетел е разпитана Р.Г. Г Същата дава показания за това,
че познава К.В. от 2000г.- 2001г., който през 2002г., 2003г. и 2004г. й е давал
на заем различни суми – от по 2000лв. – 3000лв. Не са имали договор. Върнала е
дадените заеми през 2006г., каквато е била уговорката им, по банковата сметка
на В., но не помни в коя банка. Общата сума, която е върнала е около 20000лв.,
колкото общо е взела. Сумата е върната на две вноски, като първия път е превела
около 5000лв. Вземала е заемите за покриване на лични нужди.
След преценка на събраните
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна
страна, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на задължителното
административно обжалване, в частта на РА потвърдена с Решение №
802/19.12.2012г. на директора на Дирекция „ОДОП” – Варна, поради което е ДОПУСТИМА.
При извършване
на служебната проверка по реда на чл.160 от ДОПК, съдът констатира, че
ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него
срок, ревизионният акт е издаден от компетентния орган съгласно ЗОКО № К
1202023/19.07.2012г. и определя задължения за периода, за който е възложена
ревизията, поради което съдът намира, че не са налице пороци влечащи нищожност
на ревизионния акт.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Неоснователно е
оплакването на жалбоподателя досежно неспазване на сроковете за извършване на
ревизията. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ДОПК в редакцията, в сила
от 01.01.2012г., срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да
тече от датата на връчване на заповедта за възлагане. Когато заповедта за възлагане
на ревизията е връчена по реда на чл. 143и, ал. 2, срокът за извършване на
ревизията започва да тече от датата на получаване на уведомлението за извършено
връчване от компетентния орган на другата
държава - членка на Европейския съюз. Съгласно ал.2, ако срокът по ал. 1 се
окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до два месеца със заповед за удължаване
на срока от органа, възложил ревизията. Съгласно ал.4, когато сроковете по ал.
1 и 2 се окажат недостатъчни поради особена фактическа сложност на конкретния
случай, срокът може да бъде продължен общо до не повече от три години със
заповед за удължаване на срока на изпълнителния директор, издадена въз основа
на мотивирано предложение на териториалния директор.
В конкретния случай, ревизията на К.В.
е възложена със ЗВР
№ 1200162/13.01.2012г. за срок до 3 месеца, считано от датата на връчване на
заповедта. ЗВР е връчена на 30.01.2012г. и съгласно правилото за броене на
сроковете по чл.22, ал.4 от ДОПК, тримесечният срок изтича на 30.04.2012г. Със
ЗВР № 1201608/27.04.2012г. срокът за извършване на ревизията е изменен до
30.05.2012г., със ЗВР № 1202023/30.05.2012г. – до 02.07.2012г. Така извършеното
удължаване на срока за извършване на ревизията е в рамките на двумесечния срок
по чл.114, ал.2 от ДОПК, като в случая четвъртият месец изтича на 30.06.2012г.
– събота, неработен ден, поради което и съгласно правилото по чл.22, ал.7 от ДОПК, този ден не се брои и срокът се смята изтекъл на 02.07.2012г,. както е
посочено в заповедта.
Неоснователно е
оплакването на жалбоподателя, че със ЗВР № 1201608/27.04.2012г. и ЗВР №
1202023/30.05.2012г. са възложени отделни ревизии, тъй като в самите заповеди
изрично е посочено, че изменят предходните. Срокът за извършване на ревизията е
задължителен реквизит на заповедта за възлагане на ревизия по чл.113, ал.1, т.3
от ДОПК, поради което, противно на твърдението на жалбоподателя, изменението
следва да се извърши в предвидената от закона форма, а именно със ЗВР. В този
смисъл е и изричната разпоредба на чл.113, ал.3 от ДОПК, съгласно която
първоначалната заповед за възлагане, може да бъде изменяна от органа, възложил
ревизията, с нова заповед за възлагане, която се връчва на ревизираното лице.
Изменението се смята за извършено от датата на издаване на новата заповед,
поради което оплакването на жалбоподателя е неоснователно.
По гореизложените
съображения неоснователно е и оплакването, че процесуални действия, в т.ч. и
издаването на ревизионния доклад и на акта, са извършени след срока за
извършване на ревизията. В тази връзка неоснователни са оплакванията и за това,
че констатациите в ревизионния акт са извършени на база доказателства, събрани
при други ревизии. Всички констатации, въз основа на които са установени
процесните задължения за данък върху доходите, са направени на база данните за
движение по банковите сметки на лицето, доказателства за което са събрани в
рамките на процесното ревизионно производство.
Неоснователно е оплакването на
жалбоподателя за липса на мотиви в ревизионния акт, тъй като със същия са повторени
констатациите от ревизионния доклад, а и съгласно разпоредбата на чл.120, ал.2
от ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от акта.
Неоснователно е и оплакването, че за
извършване на ревизията не са уведомени всички заинтересовани лица и свързаните
с ревизираното лице субекти, тъй като установителното производство по чл.108 от ДОПК се провежда само с участието на лицето, на което се извършва ревизията и
ДОПК не предвижда задължение органите по приходите да уведомяват други субекти.
По същество на спора, съдът намира
следното:
Не се спори, че
ревизионното производство се е развило по реда на чл.122 от ДОПК, като основата
за облагане с данък върху доходите за периода 2006г. – 2010г. е определена въз
основа на извършен анализ по чл.122, ал.2 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на
чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при
извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат
за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122,
ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция
за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за
това носи жалбоподателя. Следователно в производството по съдебно обжалване на
РА издаден по реда на чл.122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да
установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и
спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя
е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него
факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.
За да се приложи обаче презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, фактическите
констатации на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени
от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не
може да се възлага на ревизирания субект.
Основанията за
извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени от закона в
разпоредбата на чл. 122, ал.1, т.1-7 ДОПК. В конкретния случай, за да преминат към
извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че за
ревизирания период 2006г. – 2010г., жалбоподателят не е декларирал получени от него
облагаеми доходи от други източници, поради което са налице обстоятелства по
чл.122, ал.1, т.2 – налице са данни за
укрити приходи или доходи и чл.122, ал.1, т.7 – декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране
на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период. С уведомления по чл.124 от ДОПК изх.№ 565-70/29.06.2012г.
/стр.72/ и
№ 565-81/24.07.2012г. /стр.479/, лицето е уведомено за тези констатации, както
и че данъчната му основа за облагане с данък върху доходите за ревизирания
период, ще бъде установена по особения ред, поради което процедурата по чл.124,
вр.чл.122 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог формално се явява
спазена.
Определянето на
данъчната основа за облагане с данъци, както и размера на последните са
нормативно установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на
обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл.122,
ал.2 и ал.4, ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат
установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа.
За целта, основанията по чл.122, ал.1 ДОПК следва да са безспорно установени и
тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане
по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти
обосноваващи някоя от хипотезите на чл.122, ал.1 от ДОПК.
В конкретния
случай съдът преценява, че органите по приходите обосновано са преминали към
приложението на особения ред за облагане, тъй като от събраните в хода на
ревизията доказателства категорично се установява, че жалбоподателят е получил
облагаеми доходи, които не е декларирал.
За да приемат,
че жалбоподателят е реализирал облагаеми доходи, които не е декларирал,
органите по приходите са съобразили движението по банковите му сметки, като за
всички постъпвали суми, за които не е доказано основанието, са приели, че са
доходи от друг източник. Противно на оплакванията и наведените доводи в
жалбата, в хода на ревизията, при изготвяне на балансите на разполагаемите
парични средства, органите по приходите не са констатирали превишение на
разходите над приходите, т.е. не са формирали основа по чл.123 от ДОПК, поради
което предмет на спора се явяват само сумите постъпвали по банковите сметки на
лицето, така както са посочени в таблицата на стр.7 от настоящото решение, в
т.ч. и получената сума от „Монтерей” ЕООД.
По отношение на
сумите постъпили по банковите сметки на жалбоподателя в УниКредит Булбанк – BG UNCR BG и UNCR през 2006г. от лицата С.П.А., С.Л. и Р.Г., и
през 2010г. от Д Р, с посочено основание захранване
на сметка и превод, правилно органите по приходите са приели, че са доходи от
други източници и следва да бъдат обложени. От страна на жалбоподателя не са
ангажирани никакви доказателства защо и на какво основание по сметката му са
постъпвали парични суми с основание „захранване на сметка”, „превод”. Недоказана
остана защитната теза изложена в жалбата, че се касае за върнати заеми,
предоставени в предходен период. От страна на жалбоподателя не са предоставени
доказателства за това – не са представени договори, разписки или банкови документи
за предаване на заетите суми, не са предоставени идентифициращи данни за
лицата.
Съдът не
кредитира свидетелските показания на св.Р.Г. Г, разпитана в с.з. проведено на
01.10.2013г. Въпреки че процесуалният представител на ответната страна заяви,
че принципно не оспорва обстоятелството, че именно свидетелката е извършила
преводите по сметките на жалбоподателя, факт е, че по делото липсват документи,
които да удостоверяват категорично, кое е лицето внесло парите по банковата
сметка на жалбоподатя и на какво основание. Липсва договор за заем, а в банковите
извлечения, вносителят на сумата е идентифициран само с две имена. Отделно,
показанията на свидетелката са общи, непоследователни и не кореспондират със
събраните по делото писмени доказателства. Свидетелката Г заяви, че е вземала на заем от К.В.
малки суми – по 2000 – 3000лв., за периода 2002г. – 2004г., общо около 20000лв.
Относно връщането на получените заеми, свидетелката посочи, че е изплатила
всички през 2006г. по банкова сметка *** В., като е направила два превода, първият
от които за 5000лв. Видно обаче от приложените по данъчната преписка банкови
извлечения, в един и същи ден са регистрирани вноски от Р.Г. и по двете сметки
на жалбоподателя в УниКредит Булбанк: на
27.06.2006г. – 6000лв. по с/ка BG UNCR BG и 5899,00лв. по UNCR ; на 19.07.2006г. – 15544,00лв. по с/ка BG UNCR и 10000лв. по BG UNCR. Общо от Р.Г.
са постъпили суми в размер на 37443лв., а не 20000лв., както същата заяви в
показанията си. Извършването на парични преводи на значителни по размер суми в
един и същи ден, по две различни сметки с един титуляр, са особености, които би
следвало да бъдат запомнени от вносителя на сумите, но св.Г посочи само две от
общо четири плащания за приблизително два пъти по-малка сума.
Относно сумите
постъпили по с/ка BG UNCR : на 29.08.2008г. – 2850лв., на 31.10.2008г. – 1000лв. и на 24.07.2009г. –
835,21лв., органите по приходите също правилно са приели, че са доходи от други
източници. Видно от извлечението за движението по банковата сметка на стр.
27-28, за сумите постъпили през 2008г. съответно в размер на 2850лв. и 1000лв.
е посочена транзакция вътрешнобанков
превод ТFC, а като основание е посочено превод. Вътрешнобанковите преводи са
преводи между сметки в една и съща банка. В извлечението не е посочено, а и от
представените след разкриване на банковата тайна за сметките документи, не може
да се установи кореспондиращата сметка, от която е направен превода. С искане
изх. № 565-46/17.04.2012г., т.V.8, органите по приходите са изискали от
ревизираното лице обяснения, като неправилно е посочено, че се искат за
„внесени суми”, тъй като от банковото извлечение се установява по безспорен
начин, че се касае за парични преводи. В случай, че преводът е извършен от
друга банкова сметка ***, органите по приходите не биха имали основание да
приемат наличие на облагаем доход, тъй като трансферът на парични средства от
сметка в сметка на едно и също лице не покрива дефиницията за доход. Не такъв
обаче е настоящият случай. Видно от отговора на стр.124 от УниКредит Булбанк,
за периода
2006г. – 2010г. лицето има открити в банката само две банкови сметки -
BG UNCR и BG UNCR . На стр. 26 от
преписката е приложено извлечение за сметка BG UNCR за периода 01.01.2007г. –
31.12.2010г., от което не се установяват извършени преводи към сметка BG UNCR . След като
лицето има само две сметки в посочената банка и преводите на процесните суми са
регистрирани като вътрешнобанкови, обоснован се явява само извода, че парите са
постъпили от друга сметка в УниКредит Булбунк с титуляр различно от
жалбоподателя лице. В този смисъл не могат да се кредитират като достоверни
обясненията на ревизираното лице на стр.56 от преписката, че „внесените” суми
(изявлението изрично е отнесено към т.V.8 от искането - за сумата 2850лв.
постъпила на 29.08.2008г. и за сумата 1000лв. постъпила на 31.10.2008г.) са от
негови спестявания. Жалбоподателят не е представил никакви доказателства за
източника на тези суми, както и за основанието, на което ги е получил, поради
което обосновано органите по приходите са приели, че са доходи от друг
източник.
Аналогично съдът
приема за правилни констатациите на ревизиращите и относно сумите в размер на
835лв. и 10000лв. постъпили по сметка BG UNCR съответно на 24.07.2008г. и 10.10.2007г.
Според банковото извлечение, транзакцията е регистрирана като междубанков
превод. В този смисъл, неправилно в дадените писмени обяснения – стр.56, жалбоподателят
е посочил, че сумата 835лв. е от негови спестявания, при положение, че се касае
за сума постъпила от сметка в друга банка. Аналогични обяснения ревизираното
лице дава и за получената на 10.10.2007г. сума от 10000лв. – стр.427. И за
двете суми не се сочат доказателства, а и липсват твърдения, че са преведени от
друга сметка на жалбоподателя (по делото
са налице данни, че лицето има друга разплащателна сметка в МКБ Юнионбанк, като
след разкриване на банковата тайна, от банката са изискани и са представени
документи и извлечение от сметката само във връзка с превода от „Монтерей” и не
може да се извърши проверка за постъпвали суми от тази сметка по сметката в
УниКредит Булбанк), не са представени доказателства за източника и основанието
за постъпване на сумите, поради което правилно е прието, че сумата е облагаем
доход. В тази връзка само за пълнота следва да се посочи, че при извършване на
насрещната проверка на „Геотренд” ООД, Р Ж е представил преводно нареждане от
10.10.2007г. (стр.422-гръб), според което по с/ка BG UNCR на К.В. се превеждат 10000лв. Според
извлечението от банковата сметка, на 10.10.2007г. е регистриран междубанков
превод за 10000лв. и именно за тази сума на лицето е връчено искане №
565-69/29.06.2012г., и са дадени обяснения, че са негови лични средства внесени
по личната му сметка. Налице е сериозно противоречие между обясненията на
лицето за конкретни суми и документите, с които са регистрирани преводите, като
не се сочат доказателства за основанието, на което сумите са получени. През
м.10.2007г. В. е получил по сметка UNCR два превода
от по 10000лв. и само за единия сочи, че е за продажба на земи, собственост на
„Булком Маркет”.
Правилни са
изводите на органите по приходите и по отношение на сумите постъпили по
сметката на жалбоподателя BG UNCR в УниКредит Булбанк: на 08.10.2007г. в размер на
10000лв. с основание за закупуване на
земеделска земя и на 18.10.2007г. в размер на 5775,00лв. – вноска от Р Н Ж
с основание покупка на 100 дка земеделски
земи. На стр.461 е представена вносна бележка от 18.10.2007г. според която
сумата 5775,00лв. е внесена по сметката на жалбоподателя от Р Ж. С писмени
обяснения на стр.423, Ж потвърждава извършването на банков превод на
жалбоподателя, като посочва, че сметката му е посочена от „Булком Маркет” ЕООД,
чиито управител е В.. Представя доказателства за платени 10000лв. по банков път
от името на „Геотренд” ООД (този превод е извършен обаче на 10.10.2007г. и е
различен от този, за който лицето сочи, че е за покупката на земите) и
РКО № 796/18.10.2007г. без посочени данни за издател, за изплатени 18.10.2007г.
на В. 18466,11лв. в брой. Според банковото извлечение, сумата от 10000лв. е постъпила
по сметката на В. на 08.10.2007г. като вътрешнобанков превод. Тъй като от
извлечението от банковата сметка на жалбоподателя с № BG UNCR не се установява от тази сметка
да е извършван превод по сметка UNCR обоснован е извода, че преводът е извършен от сметка в
УниКредит Булбанк с титуляр трето лице. Жалбоподателят не е ангажирал
доказателства за това кой е източникът на превода, като очевидно това не е
преводът от „Геотренд” ООД.
Следва да се има
предвид, че при наличие на посочено в банков документ основание за
превода/вноската на сумата, в тежест на органите по приходите е да опровергаят
това основание и в конкретният случай съдът приема, че това е сторено. В
писмените обяснения на стр.56, ревизираното лице изрично е посочило, че сумите
са от продажба на земя по н.а. № 156 и
№ 159/16.10.2007г., като сумите са предадени на „Булкомаркет” ЕООД, но не пази
документи. Общо по сметката на жалбоподателя са постъпили 15775лв., а видно от
нотариалните актове, по н.а. № 156/16.10.2007г. цената на земята е 13641,28лв.,
а по н.а. № 156/16.10.2007г. 4000лв., като и в двата нотариални акта изрично е
посочено, че цената е платена и получена в брой. Общо сумата по двата
нотариални акта е 17641,28лв., като датите на преводите не съответстват на
датите на нотариалните актове.
При извършване
на насрещната проверка „Адванс Терафонд” АДСИЦ е представил подробни писмени
обяснения, с които се потвърждава покупката на земята от „Булкомаркет” ЕООД.
Представени са писмени доказателства и за начина, по който са извършвани
разплащанията – купувачът е действал чрез посредник „Атренд” ЕООД, на който са
превеждани суми (цени и комисионни) по банков път. От насрещната проверка на
„Атренд” се установява – стр.163, че същия от своя страна „Атренд” ЕООД е
действал чрез посредника „Геотренд” ООД, чиито управител е РЖ – стр.162. От страна
на „Адванс Терафонд” АДСИЦ е представено извлечение от с/ка 201 Инвестиционни имоти, аналитична сметка
201.1 Земеделски земи, като
процесните земи са записани със стойностите по нотариалните актове – стр. 242,
в който смисъл са и приемо-предавателните протоколи между „Атренд” ЕООД и
„Геотренд”
ООД – стр. 149. В писмените си обяснения, представителят на „Адванс Терафонд”
АДСИЦ се позовава на нотариалните актове като посочва, че предвид направените в
тях волеизявления, финансовите отношения с продавача са уредени.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че твърденията на жалбоподателя, както и
вписаното за банковите преводи/вноски основание, за получаване на сумите от
„продажба на земеделски земи” са недоказани. От страна на жалбоподателя не са
представени доказателства опровергаващи удостоверяванията в нотариалния акт
(обратни писма), а именно, че цената е различна и плащането не е извършено по
начина удостоверен от нотариуса, както и за това, сумите да са преведени или платени
на каса в „Булкомаркет” ЕООД, поради което правилно органите по приходите са
приели, че получените суми общо в размер на 15775лв. са доходи от други
източници.
Правилен е
изводът на ревизиращите и досежно сумата в размер на 60000лв., постъпила по
сметка на жалбоподателя в МКБ Юнионбанк. Видно от платежно нареждане на стр.326
от преписката, на 11.10.2010г. по сметка на жалбоподателя са внесени 60000лв.
от „Монтерей” ЕООД с основание захранване
на сметка. Дружеството не е отговорило на насрещната проверка, а от страна
на жалбоподателя се твърди, че сумата е постъпила по неговата сметка, поради
грешка на вносителя и е върната съгласно квитанции № 17/12.10.2010г. и №
18/25.10.2010г. – стр.426. Видно от извлечението на сметката на стр.323, сумата
от „Монтерей” ЕООД е постъпила на 11.10.2010г., като на следващия ден –
12.10.2010г. е регистрирано теглене на каса – 50000лв. Според квитанциите, на
които се позовава жалбоподателя, сумата от 60000лв. е върната в брой на две
вноски през две седмици – действия, които разколебават тезата, че получаването
на сумата е грешка. В съдебното производство не се събраха доказателства,
сумата действително да е постъпила в касата на „Монтерей” ЕООД, не се
установиха счетоводни запитвания във връзка с твърдението на жалбоподателя, поради
което твърденията му са недоказани. При това положение правилно органите по
приходите са приели, че сумата е облагаем доход от друг източник.
Доходите, чието
основание за получаване не е доказано, не е сред изключените необлагаеми доходи
по чл. 12 ЗОДФЛ /отм./ и чл.13 от ЗДДФЛ, а представлява доход от други
източници по смисъла на глава единадесета от ЗОДФЛ /отм./ и чл.35, т.6 от ЗДДФЛ. Съгласно разпоредбата на чл. 46 от ЗОДФЛ/отм./ и чл. 50, ал.1 от ЗДДФЛ,
доходите се декларират в годината на получаването им, независимо за кой период
се отнасят. Съгласно чл.11, ал.4, т.2 от ЗОДФЛ и чл.11, т.2 от ЗДДФЛ, при
безкасовите плащания, доходът се счита получен в деня на заверка на сметката на
получателя. При това положение, сумите постъпвали по банковите сметки на
жалбоподателя, обосновано са приети за доход от друг източник получен в деня на
заверка на сметките на жалбоподателя, т.е. следва да се обложат в годината, в
която са получени.
Независимо, че
посочените по-горе суми са квалифицирани като доходи от други източници, след
като не е доказано основанието за получаването им, основата за облагане за
периода 2006г. не може да се формира по общия ред по чл. 26, т.7 от ЗОДФЛ
/отм./ и не следва да се облага с окончателен данък по чл. 40 от ЗОДФЛ/отм./. В
случая основата за облагане се формира по особения ред, поради което
реализираните, но недекларирани доходи от жалбоподателя следва да се обложат
съответно с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2006г. и с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г. – 2010г.
По така
изложените съображения, съдът преценява жалбата като неоснователна.
Предвид изхода
на спора, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, в полза на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, съобразно отхвърления материален интерес от общо главница и
лихви в размер на 49427,89лв. Процесуалното представителство е реално
осъществено, поради което възнаграждението е дължимо и следва да се определи по
реда на чл.8, вр.чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 1438,55лв. (хиляда
четиристотин тридесет и осем лева и петдесет и пет стотинки).
Водим от
горното, Варненският административен съд, І – во отделение, VІІІ – ми с-в
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на К.Й.В., с ЕГН: **********,***, против Ревизионен акт №
*********/28.08.2012г. на орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с
Решение № 802/19.12.2012г. на директора на Дирекция „ОУИ” /сега „ОДОП”/ Варна
при ЦУ на НАП, с който по реда на чл.122 от ДОПК са му установени задължения за
данък върху доходите по чл.35 от ЗОДФЛ /отм./ и чл.48 от ЗДДФЛ, по периоди и в
размер, както следва: за 2006г. – 20437,90лв. и лихви 13165,33лв.;
за 2007г. – 5502,00лв. и лихви 2766,95лв; за
2008г. – 385,00лв. и лихви
135,66лв;
за 2009г. – 83,52лв. и лихви 20,01лв. и за
2010г. – 6100лв. и лихви
831,52лв.
ОСЪЖДА К.Й.В., с ЕГН: **********,*** да заплати
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна при ЦУ на НАП
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1438,55лв. (хиляда четиристотин
тридесет и осем лева и петдесет и пет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на РБ, в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Административен
съдия: