Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 03,04,2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански
състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Румяна Конова, като
разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА
гр.д.№8836 по описа на съда за 2017 г. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред ПлРС е депозирана
искова молба от “М.“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез
адв.В.Г. от САК, против Д.Т. ***, ЕГН **********,***, за признаване за
установено спрямо ответницата на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
че същата дължи на ищеца сумата от 323,96 лева, от които 96,50 лева за
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, 204,49 лева неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга и 22,97 лева
мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№6458/2017 г. на ПлРС. Сочи се, че вземането произтича от следните обстоятелства: незаплатена
далекосъобщителна услуга в това число разговори, данни, съобщения, абонаментни
такси, лизингови вноски, пакетни минути, и други такси и услуги, дължими по
договори за далекосъобщителни услуги с №М3481934/08,01,2013 г. и №М3757826/19,08,2013
г. Сочи се, че претендираната неустойка е за предсрочно прекратяване на
договора. Сочи се, че ответницата се е съгласила и е приела ОУ на оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, съгласно които при
неплащане на дължимите суми за ползвани услуги обуславят право на оператора да
прекрати едностранно договора, както и достъпът на абоната до мрежата, и да
начисли неустойка в размер на месечните абонаментни такси до изтичане на срока
на договора. Твърди се още, че съгласно ОУ неполучаването на фактура не
освобождава абоната от заплащане на дължимите суми. Претендират се разноски. С молба от 28,12,2017
г. процесуалният представител на ищеца се е отказал от претенцията си за
мораторна лихва в размер на 22,97 лева и производството по делото е прекратено
по отношение на тази сума. С молба от 20,03,2018 г. процесуалният представител
на ищеца е развил подробни съображения във връзка с претенцията си.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен
отговор, в който сочи, че исковата молба е частично основателна. Сочи за
основателни претенциите по фактура №*********/28,12,2014 г. в размер на 7,23
лева и по фактура №*********/26,01,2015 г. в размер на 22,80 лева, а изцяло
неоснователна е претенцията по фактура №*********/26,05,2015 г., посочена два
пъти, за сумата от 39,32 лева неустойка. Ответницата твърди, че в договора с №М3481934/08,01,2013
г. такава неустойка не е уговаряна. Сочи се, че са
неоснователни и претенциите по договор №М3757826/19,08,2013 г.,
тъй като във същия отново липсва клауза за размер на неустойка при предсрочно
прекратяване на договора.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е предявен иск с правно
основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, с предмет - признаване за установено по
отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца. В производството в
съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца
следва да докаже наличието на валидно облигационно отношение между него и
ответника, предоставяне на дължимите по договора/договорите услуги, както и че
задължението по договора е станало изцяло изискуемо.
Съдът е указал на страните
доказателствената тежест в производството с определението по чл.140 от ГПК от
23,02,2018г.
От
приложеното ч.гр.д.№6458/2017 г. на ПлРС се установява, че същото е образувано
на 25,08,2017 г. въз основа на депозирано от ищеца срещу ответника заявление на
основание чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение за сумата от 96,50 лева незаплатена
далекосъобщителна услуга, 204,49 лева неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителна услуга, мораторна лихва в размер на 22,97 лева и
законната лихва върху главницата, считано от 24,08,2017 год. до изплащане на
сумата, както и сумата 25,00 лева разноски по делото и 180,00 лева адвокатско
възнаграждение. В заповедта е отразено, че сумите произтичат от незаплатена
далекосъобщителна услуга в това число разговори, данни, съобщения, абонаментни
такси, лизингови вноски, пакетни минути, и други такси и услуги, и неустойка, съгласно
договори №М3481934 от 08,01,2013 г. и №М3757826 от 19,08,2013 г.
Делото е попълнено с писмени
доказателства /договор №М3757826 и
приложение №1 към същия договор; договор за лизинг от 19,08,2013 г.,
погасителен план към договора за лизинг; договор №М3481934 и приложение №1 към
него от 08,01,2013г.; сметка №********** от 26,08,2014г.; сметка №********** от
26,05,2015г.; сметка №********** от 26,05,2015г.; фактура №********** от
28,12,2014г., с падеж на плащане 12,01,2015 ведно с извлечение и приложение А
към фактурата; фактура №********** от 26,01,2015г., с падеж на плащане
10,02,2015г. ведно с извлечение и приложение А към фактурата; фактура
№********** от 19,02,2015г., с падеж на плащане 06,03,2015г. ведно с извлечение
и приложение А към фактурата; фактура №********** от 19,03,2015г., с падеж на
плащане 03,04,2015г. ведно с извлечение и приложение А към фактурата/досежно
наличие на облигационни отношения между страните във връзка със сключените
между ответницата и „М.“ ЕАД договори за предоставяне на гласови, телевизионни
и пакетни услуги. От представените в заверено копие договори от 19,08,2013 г.
и от 08,01,2013 г. се установява, че
неразделна част от тях са всички приложения към съответния договор, както и
Общите условия /в т.6.1., т.6.3., т.6.4. и 6.5. от договорите/, както и че
потребителят – в случая ответницата Д.Ц., е запозната и е съгласна както с
приложенията към съответните Договори, които са подписани от потребителя, така
и с приложимите Общи условия и с действащия ценоразпис на Доставчика.
Ответницата
не оспорва наличието на сключените договори, но признава само сумите, дължими
по фактури №*********/28,12,2014 г. в размер на 7,23 лева и по фактура
№*********/26,01,2015 г. в размер на 22,80 лева. Оспорва се начисляването на
неустойка, като се твърди, че такава е недължима по договора, а освен това
неустойката от 39,32 лева била начислена два пъти.
Съдът
счита доводите на ответницата за недължимост на неустойката, начислена по
договор №М3481934 от 08,01,2013 г. за неоснователни. Ответницата не представи
доказателства за плащане на претендираните по ИМ суми за услуги по двете
издадени по договор №М3481934 от 08,01,2013 г. фактури нито в предоставения от
Общите условия 15-дневен срок след издаване на фактурата, нито до момента,
поради което правомерно в съответствие с Общите си условия чл.27.2. и чл.40,
б.“ж“ Операторът се е възползвал от правото си да прекрати сключения договор за
услуги. Следва да се отбележи, че отново съгласно Общите условия /чл.54.12./
договорът се счита за едностранно прекратен от страна на Оператора, в случай че
забавата на плащане на дължимите суми продължи повече от 124 дни – тоест не се
изисква нито форма за валидност, нито за доказване за самото прекратяване на
договора. От представеното Приложение №1 към договор №М3481934 от 08,01,2013 г.
което приложение е подписано от ответницата, се установява, че изрично в т.5.1.
от приложението е предвидена възможността операторът да получи неустойка в
размер на месечните такси, дължими от абоната за съответната карта, до изтичане
на посочения в договора срок, в случай че в рамките на първоначалния срок
абонатът наруши задълженията си по договора или Общите условия. В случая ответницата
признава задължението си по фактура №*********/28,12,2014 г. /издадена по договор №М3481934 от 08,01,2013
г./ в размер на 7,23 лева /което по фактура е 42,18 лева – за номер **********,
********** и **********, а претендирано в ИМ като 7,32 лева, и по фактура
№*********/26,01,2015 г. /издадена по договор
№М3481934 от 08,01,2013 г./ в размер на 22,80 лева – за номера **********,
********** и **********, и доколкото срокът за плащане на двете фактури отдавна
е изтекъл, и потребителят е в забава, то правомерно операторът се е възползвал
от възможността да начисли неустойка в размер на месечните такси, дължими от
абоната за съответната карта, до изтичане на посочения в договора срок.
По отношение претендираната сума за неустойка по договор
№М3757826
и приложение №1 към същия договор; договор за лизинг от 19,08,2013 г.,
погасителен план към договора за лизинг - в настоящото производство, ищецът
трябва да докаже факта, от който произтича вземането му. От правна страна е
безспорно, че ответницата е имала сключен договор с ищеца за предоставяне на
мобилни услуги и таблет на изплащане от 19,08,2013 г. По делото обаче не са
наведени никакви доводи и съответно не са представени никакви доказателства за
неизпълнение на каквото и да било задължение от страна на ответницата по този
договор – от 19,08,2013 г., поради което и претендираната по този договор неустойка
Е НЕДЪЛЖИМА.
Дължими са обаче
начислените с фактури №**********/19,02,2015 г. и №**********/19,03,2015 г.,
издадени по договор №М3757826, суми, които представляват 18, 19, 20,
21, 22 и 23-та лизингови вноски за закупения с договора от 19,08,2013 г.
таблет.
С
оглед всичко изложеното съдът приема, че следва да бъде призната за установена
дължимостта от ответницата на сумата от 96,50 лева, представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга по договори №М3481934 от 08,01,2013 г. и №М3757826 от
21,08,2013 г., както и неустойка в размер на 78,64 лева, начислена за едностранното
прекратяване на договор №М3481934 от 08,01,2013 г./за номера ********** и
**********/, като за разликата до претендирания размер на неустойката от 204,49
лева искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
При този
изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото
производство в размер на 147,90 лева, съразмерно с уважената част от иска.
С оглед
разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и
за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е
направил разноски в размер на 25,00 лева за държавна такса и за адвокатско
възнаграждение в размер на 180,00 лева, от които ответницата следва да му
заплати разноски в общ размер на 110,70 лева съразмерно частта от вземането, за
която се установи, че съществува.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК, че Д.Т. ***, ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “М.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, сумата от 96,50 лева за
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по договори
№М3481934/08,01,2013 г. и №М3757826/19,08,2013 г., както и неустойка в размер на 78,64 лева, начислена за
едностранното прекратяване на договор №М3481934 от 08,01,2013 г./за номера
********** и **********/, ведно със законната лихва върху сумите от датата на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното им изплащане, които суми представляват част от вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№6458/2017 г. по описа на РС
Плевен, като за разликата до претендираната
неустойка от 204,49 лева ОТХВЪРЛЯ предявеният иск като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.Т. ***, ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “М.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, направените разноски в
исковото производство в размер на 147,90 лева, съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.Т. ***, ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “М.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, направените разноски в
заповедното производство /за ДТ и юрк.възнаграждение/ в размер на 110,70 лева съразмерно
частта от вземането, за която се установи, че съществува.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: