№ 77
гр. Смолян, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20225400500056 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 44/12.11.2021 г. по гр. д. № 28/2021 г. Ч. районен
съд е приел за установено по предявен от АС. М. Б. от с. Б., общ. Л.,
установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1, във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1
от ГПК против АНН. АЛ. СТ., от с. П., общ. Ч., съществуване на част от
вземането на ищеца по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 81/10.12.2020 г. по ч. гр. д. № 167/2020 г. на РС – Ч. в размер
на 14 694, 97 лева, ведно със законната лихва от 20.11.2020 г. до
окончателното му изплащане, представляващо изплатени суми по договор за
потребителски кредит от 19.11.2010 г. с длъжник Н.П.А. – наследодател на
ответницата, които ищецът в качеството му на поръчител по договора
изплатил на кредитора „Банка ДСК“ ОД, като иска отхвърлен като
неоснователен за горницата от 14 694, 97 лева до 14 800 лева; ответницата е
осъдена да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 1 857, 77 лева, а
ищецът е осъден да заплати на ответницата разноски по делото в размер на 8
лева. Решението е постановено при участието на „Банка ДСК“ АД, като трето
лице – помагач на ищеца АС. М. Б..
Това решение, без отхвърлителната му част, се обжалва пред С.
окръжен съд от ответницата АНН. АЛ. СТ., чрез пълномощник адв. А.Л., с
оплаквания, че е недопустимо, неправилно, постановено при нарушение на
1
процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, както и е
необосновано.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че погасителната
давност тече от падежа на всяка отделна погасителна вноска по кредита;
излагат се доводи, че задължението за лихва се погасява с кратката 3-годишна
погасителна давност. Твърди се, че тъй като заявлението за заповед по чл. 410
от ГПК е подадено на 20.11.2020 г., всички платени суми от страна на
поръчителя за главница и лихви до 20.11.2015 г. са погасени по давност;
всички платени суми за лихви преди 20.11.2017 г. са погасени по давност.
Твърди се, че съдът не е дал на ответната страна изрични указания за
установяване размерът на погасените по давност суми във връзка с
направеното възражение.
По отношението удостоверението от 07.02.2020 г. се твърди във
въззивната жалба, че то не може да се ползва с материална доказателствени
сила срещу ответницата, че посочените в него суми са платени на банката;
това удостоверение има такава сила само в отношенията между банката и
поръчителя; сочи се несъответствие на сумите по това удостоверение и
заключението на СИЕ.
Излагат се в жалбата твърдения, че не са ангажирани
доказателства за установяване твърдението на ищеца, че на 28.10.2016 г. е
внесъл на каса в банката сумата в размер на 5 739, 73 лева.
Сочи се във въззивната жалба, че представените електронни
документи под формата на извлечения от счетоводните записи от кредитното
досие са своевременно оспорени и съдът е следвало да открие производство
по оспорването им. Оспорен е и документа, съгласно който наследодателката
на ответницата е заявила отказ от сключването на застраховка, но съдът не е
открил производство по оспорването му.
Сочи се също, че съдът служебно е следвало да изследва въпроса
за наличието на неравноправни клаузи, тъй като се касае за потребителски
договор. Прави се анализ на свидетелските показания в подкрепа на
твърдението, че същите са противоречиви.
Твърди се във въззивната жалба, че съдът е извършил и едно
съществено процесуално нарушение, което разкрива неприкрита
заинтересованост при формиране на вътрешното убеждение – при открито
производство по чл. 151 от ГПК преди приключването му съдът е постановил
решение по същество, което нарушение е от естество да обоснове
недопустимост на съдебното решение, тъй като съдът се произнася с краен
съдебен акт само след като е приключил всички съдопроизводствени
действия.
С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено
обжалваното решение като недопустимо и неправилно; претендират се
разноски в производството.
С въззивната жалба се прави искане, ако съдът счете за
2
необходимо да допусне извършването на повторна СИЕ; да открие
производство по оспорване на оспорените пред първата инстанция
електронни документи; да се открие производство по оспорване на оспорения
пред първата инстанция документ „Застраховка „Живот“ за
кредитополучателя.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ищецът АС. М. Б., чрез пълномощник адв. Ц.К.. Изразява се становище, че
решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно, постановено
при спазването на материалния и процесуалния закон и при всестранно
изясняване на фактическата обстановка.
По отношение на твърдяната погасителна давност се прави
позоваване на съдебна практика и се изразява становище, че едва при
изплащане на целия дълг поръчителят може да встъпи в правата на кредитора.
Излагат се твърдения за установеност на заплащане на сумата от 5 739, 73
лева от ищеца за окончателно погасяване на кредита. Твърди се, че СИЕ
установява основателността на исковата претенция и обстоятелствата, за
които е издадено удостоверението от 07.02.2020 г. и които фигурират в
извлечението от счетоводните записи от електронни документи. Твърди се в
отговора, че не е имало сключен договор за застраховка, тъй като Н.П.А. е
отказала да сключи договор за застраховка, което се установява от
представения договор за потребителски кредит.
Твърди се в отговора, че ответницата не е противопоставила
възраженията, които е могла да направи на кредитора при изпълнението; нито
е представила каквито и да е документи на поръчителя, нито с нещо го е
подпомогнала, за да може да се противопостави на кредитора. Сочи се, че
документът за отказ от застраховка е бил представен по делото още първото
заседание. По отношение твърденията за противоречиви свидетелски
показания в отговора се сочи, че двамата свидетели установяват факти и
обстоятелства, лично възприети от тях – че са се срещали Б. и С. и че Б. на
няколко пъти е търсил парите си.
С отговора се прави искане за потвърждаване на обжалваното
решение; претендират се разноски.
В съдебно заседание за жалбоподателката пълномощникът й адв.
А.Л. поддържа въззивната жалба.
За въззиваемият пълномощникът му адв. Ц.К. оспорва въззивната
жалба.
Третото лице-помагач „Банка ДСКЕ „АД не изпраща
представител в съдебно заседание.
С. окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните и
прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира
въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно
установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази
следното:
На 19.11.2010 г. е сключен Договор за кредит за текущо
3
потребление за сумата от 10 000 лева между „Банка ДСК“ ЕАД и Н.П.А.. За
обезпечаване на задължението по този договор между „Банка ДСК“ ЕАД и
ищецът Б. е сключен на 19.11.2010 г. договор за поръчителство.
От заключението на депозираната пред районния съд графическа
експертиза се опровергава възражението на ответната страна, че подписа за
„кредитополучател“ на този договор не е положен от Н.П.А..
От заключението на съдебно-икономическата експертиза, което
следва да бъде кредитирано като компетентно и обективно изготвено, се
установява, че кредитополучателката Н.А. е внасяла вноски за погасяване на
кредита до 07.04.2012 г., като е изплатила сума в размер на 2 483, 63 лева.
След тази дата кредитът е погасяван от поръчителят – ищецът АС. М. Б.,
който е изплатил сумата от 14 694, 97 лева за погасяване на кредита.
Ищецът претендира възстановяване на платената от него сума за
погасяване на кредита в размер на 14 694, 97 лева от ответницата АНН. АЛ.
СТ. – наследница на кредитополучателката Н.А..
От извършената от районния справка в база данни „Население“ е
установено, че ответницата е единствен наследник по закон на
кредитополучателката Н.П.А., починала на 12.03.2012 г.
Изпълнилият поръчител – ищецът Б., е придобил вземания срещу
длъжника – ответницата С., по смисъла на чл. 143 ал. 1 от ЗЗД. С оглед
разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от ЗЗД поръчителят трябва да уведоми
длъжника за изпълнението. Това уведомление е неформално, поради което в
настоящото производство уведомлението е установено с показанията на
свидетелите М. и Б.. След като ответницата е била уведомена, че ищецът като
поръчител погасява задълженията й по договора за кредит, ответницата не
може да противопостави на ищеца възраженията, които има срещу банката.
Поради това възраженията на ответницата, че не е получила покана за
плащане от кредитора, че на наследодателката не е представена
преддоговорна информация за отпуснатия кредит, не са предоставени общите
условия и съответно тя не ги е подписала, относно лихвата е налице
неравноправна клауза, не са релевантни в настоящото производството, тъй
като ответницата е била уведомена от ищецът за правените от него плащания
по кредита. Както е посочил и районният съд в мотивите си,
неупражняването на възражението по чл. 147 от ЗЗД от поръчителят не е
предпоставка за възникване на регресното му вземане.
Когато поръчителят плаща, той плаща чужд дълг и затова, за да
възстанови загубата си, има право да иска от длъжника всичко което е платил
- главница, лихви и разноски. След като е установено, че е заплатил
дължимите по договора за кредит суми на банката, той като изпълнил
задължението поръчител встъпва в правата, които кредиторът има срещу
длъжника. На поръчителя длъжникът може да противопостави само
възраженията си срещу кредитора и то само в една хипотеза, която не е
налична в процесния случай - когато не е бил уведомен от поръчителя за
отправено от него искане от страна на банката за плащане, както и за самото
плащане. Вземането на поръчителя се различава от вземането на
първоначалния кредитор както по своето основание и по момента на
възникването, така и по размера си. Размерът му обхваща действително
заплатеното от поръчителя, което може да превиши размера на задълженията
на длъжника, защото включва действителния размер на дълга, лихвите и
разноските, включително и тези по изпълнението. То възниква в момента,
когато поръчителят е изпълнил задълженията на длъжника към кредитора /до
този момент между тях не е съществувала правна обвързаност/. От този
момент той става кредитор на длъжника вместо първоначалния кредитор,
чието вземане е погасено, а за длъжника възниква задължението да му плати
онова, което той е заплатил за негова сметка.
4
Неоснователно е искането на ответната страна за откриване
производство по оспорване на извлеченията от сметка, представени от „Банка
ДСК“ ЕАД. При частни свидетелстващи документи защитата срещу тяхната
доказателствена сила не е подчинена на изискванията за оспорване
истинността на документа, защото съдът не е обвързан от тази
доказателствена сила, а я преценява по свое вътрешно убеждение съобразно с
всички данни по делото.
В настоящия случай ответницата не оспорва директно факта, че
ищецът е погасил цялото задължение по дълга, а оспорва да е установено с
допустими доказателствени средства извършеното плащане на дълга от
ищеца, като твърди: удостоверението от банката, представено към исковата
молба, сочи за настъпване на определени факти и обстоятелства, но в него се
сочи, че издаващата го страна не поема ангажименти и за нея не възникват
задълженията, което поставя под съмнение неговата достоверност, а от друга
страна има характер на свидетелски показания в писмена форма;
юридическият факт за плащане на парично задължение се установява с
писмен документ, какъвто може да бъде разписка за извършено плащане,
платежно нареждане или банков превод – такива доказателства ищецът не
представял.
Настоящата инстанция счита, че удостоверение към исковата
молба, издадено от „Банка ДСК“ ЕАД, установява по безспорен и категоричен
начин извършените плащания от ищеца като поръчител за погасяване дълга
на ответницата. Ответницата не твърди, че тези плащания не са извършени.
Удостоверението е издадено именно от банката-кредитор, в надлежна форма,
подписано от оторизиран представител на банката. В това удостоверение са
посочени конкретните дати и конкретните суми, платени от ищеца. В
подкрепа на установеното от посоченото удостоверение са представените от
„Банка ДСК“ АД извлечения от сметката по процесния кредит, както и
издадените от банката справки от 30.07.2021 г.; извлеченията от сметката по
кредита са представени и като заверен препис.
Както сочи „Банка ДСК“ АД в писмото си от 30.07.2021 г. /л. 174/,
погасяването на кредита от 03.09.2012 г. до 28.10.2016 г. се извършва от
разплащателната сметка на А.Б. с автоматични операции към
разплащателната сметка на кредитополучателя Н.А. и от там към кредита,
съгласно предоставено „Съгласие за директен дебит“ /л. 106 от делото на РС/.
С оглед така установеното е видно, че не са съставяни нарочни платежни
документи – вносна бележка, платежно нареждане или други първични
счетоводни документи, каквито ответната страна смята, че следва да се
представят, за да се установят извършваните от ищеца погашения по кредита.
Що се касае до извършената вноска на каса от ищеца А.Б. на
28.10.2016 г. на сумата от 5 739, 73 лева, следва да се посочи, че за
съхранение на банковия документ, с който е внесена тази сума от ищеца, е
изтекъл срока по чл. 12 ал. 1 т. 3 от Закона за счетоводството. Това плащане е
отразено в счетоводната система на банката, поради това е имало съставен
счетоводен документ за него.
Настоящата инстанция счита, че оспорването на заключението на
съдебно-икономическата експертиза от ответната страна пред районния съд е
неоснователно. Оспорването е, че вещото лице не се е запознало с първичните
документи. Както се посочи по-горе, с оглед съгласието за директен дебит,
превода от сметката на ищеца към сметката за погасяване на кредита се
извършва автоматично, а за документа, с който ищецът е извършил плащане в
брой на каса на 28.10.2016 г. е изтекъл 3-годишния срок за съхранение. Други
доводи срещу заключението на съдебно-икономическата експертиза не са
изложени от ответната страна.
От съдебно-икономическата експертиза и от писмените
доказателства, посочени по-горе, се установява, че ищецът като поръчител е
5
заплатил исковата сума за погасяване кредита на наследодателката на
ответницата, която като единствена наследница на кредитополучателката е
длъжник по този кредит и с оглед разпоредбата на чл. 143 от ЗЗД дължи
връщане на поръчителя на платеното от него за погасяване на главницата,
лихвите и разноските по кредита.
Обоснован и законосъобразен е извода на районния съд, че
петгодишната погасителна давност започва да тече от 28.10.2016 г. – датата,
на която ищецът окончателно е погасил кредита с плащане на сумата от 5 739,
73 лева. Преди изтичане на давността ищецът е депозирал заявление по чл.
417 от ГПК на 20.11.2020 г., поради което е неоснователно възражението за
погасяване на вземането на ищеца поради изтекла давност.
Неоснователни са доводите на ответната страна във въззивната
жалба, че всяка погасителна вноска по кредита е самостоятелно вземане, има
отделен падеж и се погасява с общата петгодишна давност. При постигнато
съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски
с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор
от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да
бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната
разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната
изискуемост – Тълкувателно решение № 5/21.01.2022 г. по тълк. дело №
5/2019 г. на ОСГТК. Неоснователни са и доводите, че за платените от ищеца
лихви по кредита следва да се прилага 3-годишната погасителна давност.
Ищецът е заплатил и задълженията по кредита за лихви, но неговото вземане
към длъжника след погасяване на целия дълг е едно ново и неделимо –
платеното вместо длъжника. С 3-годишната давност биха се погасили само
лихвите върху това ново вземане на поръчителя срещу длъжника.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба относно
отказа на районния съд да допусне оспорване на подписа на наследодателката
на ответницата в отказа за сключване на застраховка /л. 112/. Този документ е
получен в съда в оригинал на 02.07.2021 г. и всяка от страните е имала
възможност да се запознае с него преди заседанието от 08.07.2021 г., в което
заседание ответната страна не е оспорила този документ.
Предвид гореизложеното уважавайки иска по чл. 143 от ЗЗД,
районният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение, което
следва да бъде потвърдено, а жалбоподателката следва да бъде осъдена да
заплати на въззиваемия деловодните разноски за настоящата инстанция в
размер на 1 000 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното С. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 44/12.11.2021 г. по гр. д. №
28/2021 г. на Ч. районен съд.
ОСЪЖДА АНН. АЛ. СТ., ЕГН **********, с. П., ул. „М.“ № 16,
общ. Ч., да заплати на АС. М. Б., ЕГН **********, с. Б., общ. Л., деловодни
разноски за въззивната инстанция в размер на 1 000 /хиляда/ лева за
адвокатско възнаграждение.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7