Решение по дело №2037/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        05.02.2021г., град Дупница

 

IV, г.о.

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	02.02.		2021

 

на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Юлия Вукова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		2037		2020

 

                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по искова молба, предявена от И.И.И., ЕГН ********** с адрес *** срещу И.Г.И., ЕГН **********,***.

           Ищецът твърди, че е син на ответника, ищецът навършил пълнолетие и ответникът не му дава издръжка. След навършване на пълнолетие ищецът продължил редовното си обучение в Професионална гимназия „ Акад. Сергей Корольов”, град Дупница, като твърди, че се налага да работи по часово, за да помага за издръжката си, която се осигурява от майка му - ежедневни разходи за храна, облекло, учебни пособия и помагала, лекарства, дневни пари храна и всичко друго, необходимо за отглеждането и образованието му. Твърди, че баща му е в състояние да му заплаща месечна издръжка, тъй като работи на различни места. С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 144 и 149 от СК да осъди ответника да му заплаща месечна издръжка в размер на 250, 00 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба и една година преди това.

           В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявената претенция по изложените в отговора съображения.

           Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

           Видно от приетото по делото заверено копие на удостоверение за раждане, издадено от Община Бобов дол, ищецът И.И.И., роден на ***г., ЕГН ********** е дете на ответника в производството, което обстоятелство не се оспорва от ответника.

           От приетото по делото удостоверение № 103 - И/23.11.2020г., издадено от Професионална гимназия „Акад. С.П.Корольов”– гр. Дупница, се установява, че ищецът през учебната 2020/2021г. е ученик в 12 клас, дневна форма на обучение.

           Видно от протокол от 21.07.2020г. от проведеното на тази дата от открито съдебно заседание по гр.дело № 662/2020г. по описа на РС – Дупница е, че ответникът има алиментно задължение към другото си дете – малолетния Пламен И.И., ЕГН ********** в размер на 200, 00 лева месечно, считано от влизане в сила на споразумението, одобрено от съда на тази дата ( или от 29.07.2020г.).

           Ищецът е дал обяснения по реда на чл. 176 ГПК, съгласно които живее с майка си, не работи във фирма за алуминиева и пластмасова дограма, не е работил в такава, получава средства от майка си в размер на 2-3 лева на ден, тя получава минималната за страната заплата от 610 лева, ищецът има и брат, който живее с майката на ищеца.

           По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на майката на ищеца -  Петя Ангелова Заркина и брата на ответника – Валери Г.И..

           От показанията на свидетеля Петя Заркина се установява, че 5 – 6 пъти в месеца ищецът И. заработва по  5 – 10 лева за почистване на дворове на къщи, ходи на училище редовно, не поддържа връзка с бащата на И..

           От показанията на свидетеля Валери И. се установява, че до м. септември 2020г. И. е получавал средства за издръжка от баща си, в момента бащата на И. (ответникът) работи в Германия и получава заплата около 1 000 – 1 100 евро на месец. 

           Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

           Предявени са искове с правно основание чл. 144 и чл. 149 СК.

           Съдът с доклада по делото е указал на страните, че съобразно разпределението на доказателствената тежест и не оспорване от страна на ответника на обстоятелството, че е баща на ищеца, ищецът следва да докаже фактите, от които извежда своите твърдения, а именно: че са налице предпоставките на закона, при които се следва исканата издръжка – нуждата от издръжка и възможността на ответника да заплаща издръжка без особени затруднения – че същият има достатъчно средства за своята издръжка и възможност да осигурява такава и на ищцата.

           За разлика от дължимата издръжка на непълнолетно дете, която следва да се дава от неговия родител безусловно, относно издръжката на пълнолетно дете, което продължава образованието си в сроковете, посочени в чл. 144 СК, пълна безусловност на задължението в случая не е налице - трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице. Възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите.

В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите. В този смисъл е постановена и съдебна практика със задължителен характер - решения по реда на чл. 290 ГПК, а именно: решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 195 от 01.06.2011 г. по гр. д. № 1424/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 2/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр. д. № 1269/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др.

           В настоящия казус, настоящия съдебен състав намира, че следва да уважи предявения иск частично до размера от 150, 00 лева месечно и считано от 17.09.2020г. – датата на навършване на пълнолетие на ищеца, доколкото преди това основанията за дължимост на издръжка са различни и няма как да бъдат предмет на настоящото производство, като относно размера на издръжката, който съдът ще определи взима предвид следното:

           Предпоставките за уважаване на иска по чл. 144 СК са следните: претендиращият издръжка да учи редовно в средно или висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. Установява се по несъмнен за съда начин от писмените доказателства по делото, че ищецът се обучава в средно учебно заведение – редовна форма на обучение, както и че не е навършил 20 години. Съдът намира обаче, че ищецът не доказват пълно и главно, че няма имущество, от използването на което да се издържа, доколкото този факт подлежи на доказване с надлежни писмени доказателства от Агенция по вписванията - службата по вписванията по съответния постоянен адрес на лицето. От друга страна, настоящият състав намира, че не се установява към момента на приключване на устните състезания в настоящото производство, средствата на ответника да позволяват да дава претендираната от него издръжка в размер на 250, 00 лева месечно, какъвто е претендиран от ищеца. Действително ответникът е в трудоспособна възраст, което обаче не е единственият критерий за възможността на същия да предоставя издръжка на пълнолетното си дете. От събраните по делото доказателства не се установява ответникът да разполага със средства над необходимите за своята издръжка, което да му позволяват да заплаща издръжка на пълнолетното си дете в искания размер, като въпреки дадените от съда указания по реда на чл. 146 ГПК на ищеца, че той следва да докаже възможността на ответника да заплаща издръжка без особени затруднения – че същият има достатъчно средства за своята издръжка и възможност да осигурява такава и на ищеца, същият не е ангажирал безспорни доказателства в тази насока, има данни по делото за доход на ответника от работата му в чужбина, което не се оспорва в хода на устните състезания от ответника, но съдът взема предвид установеното по делото алиментно задължение на ответника и към малолетното му дете Пламен И.И.. Следва да се посочи, че за разлика от издръжката на непълнолетните деца, за тази на пълнолетните учащи не е обвързана от законодателя с минимален размер по определянето й именно, поради характера на този вид издръжка - условен.

           Разноски са претендирани от страните в производството и такива следва да им се присъдят за адвокатски хонорар съобразно уважената и отхвърлената част от иска, а именно – на ищеца в размер на 300, 00 лева, а на ответника – 120, 00 лева. Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да внесе по сметка на РС - Дупница, дължимата държавна такса, изчислена на база сбора на платежите за три години в размер на 216, 00 лева.

           Така мотивиран и на основание чл. 144 и чл. 146 от СК, съдът

 

РЕШИ:

 

           ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН **********,*** да заплаща на И.И.И., ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 144 СК месечна издръжка в размер на 150, 00 лева, считано от 17.09.2020г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, като до пълния предявен размер от 250, 00 лева месечно за бъдещ период, както и за периода 01.12.2019 – 16.09.2020г. за сумата от 250, 00 лева месечна издръжка, ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.

           ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН **********,*** да заплати на И.И.И., ЕГН ********** с адрес *** сторените разноски по делото съобразно уважената част от иска в размер на 300, 00 лева за адвокатски хонорар.

           ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на И.Г.И., ЕГН **********,*** сторените разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска в размер на 120, 00 лева за адвокатски хонорар.

           ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН **********,*** да внесе по сметка на РС – Дупница държавна такса в размер на 216, 00 лева.

 

           Решението подлежи на обжалване пред ОС – Кюстендил в двуседмичен срок, считано от 16.02.2021г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.

                                                             

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: