РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Варна, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:С. Т.
при участието на секретаря Х..И.
като разгледа докладваното от С. Т. Гражданско дело № 20213110110989 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по искова молба от Г. Ц. Г., с ЕГН ********** и адрес гр.***, чрез
пълномощника му адв. П.П. – Д. – АК *** срещу ЗД „***“ АД, с ЕИК ***и седалище и адрес
на управление гр. ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати
на ищеца сумата от 17533.33 лв. /седемнадесет хиляди петстотин тридесет и три лева и
тридесет и три стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди по собствения му лек автомобил „***“, с ДКН ***в резултат на
застрахователно събитие по застрахователен договор № ***от ***г. за застраховка „Каско
избор“, настъпило на ***г. около 15:20 часа по АМ „***“, около км.*** посока гр. ***,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане на иска –
27.07.2021г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 574.69 лв.
/петстотин седемдесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 17533.33 лв.,
считано от 01.04.2021г. до 26.07.2021г..
С протоколно определение от 13.12.2021г. е допуснато изменение в размера на
исковата претенция.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищецът бил собственик на лек автомобил марка и модел „***”, с ДКН ***, рама №
1
***. Със застрахователна полица № №***за застраховка „Каско избор“ от 30.06.2020г.,
сключена с ответното дружество, описания автомобил бил обект на застрахователна закрила
за периода от 00:00 часа на 01.07.2020г. до 24:00 часа на 30.06.2021г.
На ***г., около 15:20 часа, ищецът при управление на процесния автомобил по АМ
„***“, около км. *** посока гр.***, допуснал ПТП с лек автомобил „***“ с ДКН ***. В
резултат на пътния инцидент били нанесени множество увреждания по застрахования
автомобил.
На ***г. ищецът подал до ответното дружество уведомление – декларация за щета,
въз основа на което била образувана ликвидационна преписка по щета, заведена под № ***.
На същата дата бил изготвен опис на щета №***, в който било посочено, че на
застрахования лек автомобил следва да се извърши оглед в сервиз. Съгласно условията по
договора, на ищеца било издадено възлагателно писмо, което му дало правото да въведе за
ремонт доверен сервиз на ответника, застрахования автомобил. Ищеца избрал като доверен
сервиз „***“ ООД. След извършване на оглед на автомобила в сервизни условия, като
увредени детайли били описани: : - калник преден ляв - за ремонт и боядисване; - предна
дясна врата - за боядисване; - предна броня -за подмяна; - калник преден десен - за подмяна; -
ляв фар - за подмяна; - десен фар - за подмяна; - греда между предни рогове - за подмяна; -
халоген десен - за подмяна; - преден капак - за подмяна; - джанта на предно дясно колело - за
подмяна; - накрайник кормилен преден десен външен - за подмяна; - основа на предна броня
- за подмяна; - основа на преден десен калник - за подмяна; - абсорбер на предна броня - за
подмяна; - рамка на радиатор -за подмяна; - преден ляв рог - за ремонт; - преден десен рог -
за ремонт; - спойлер на предна броня - за подмяна; - конзола на преден десен калник - за
подмяна; - уплътнение на преден капак - за подмяна; - лайсна на предна броня - за подмяна; -
таван - за ремонт; - тампон радиатор десен - за подмяна; - кора калник преден десен задна
част - за подмяна; - кора калник преден десен предна част - за подмяна; - букса на десен фар -
за подмяна; - капаче на теглич в предна броня - за подмяна; - облицовка ПВЦ основа на
десен калник - за подмяна; - преден десен подкалник - за подмяна; - разширителен съд - за
подмяна; -уплътнение под воден радиатор - за подмяна; - клаксон - за подмяна; - капаче на
пръскалка предна лява - за боядисване; - капаче на предна дясна пръскалка - за подмяна; -
носач долен преден десен - за подмяна; - дифузьор на радиатор горен - за подмяна; -
дифузьор на радиатор долен - за подмяна; - основа на преден десен калник външна - за
подмяна; -декоративна решетка лява - за подмяна; - маркучи на стъкломиещо устройство
към пръскалки - за подмяна; - тампони кутия въздушен филтър - за подмяна; - радиатор на
климатик - за подмяна; - щипка на кутия на въздушен филтър - за подмяна; - решетка на
предна броня средна - за подмяна.
След приемането на автомобила в автосервиза, в рамките на почти два месеца,
ремонт така и не бил започнат. След множество проведени разговори и срещи с управителя
на „Доктор Колор“ ООД, на ищеца било разяснено, че ремонтно-възстановителните
дейности се бавят толкова време, тъй като застрахователят дал изрични указания увредените
части да бъдат заменени само с такива, които са „втора употреба“, като за голяма част от тях
2
дори не бил ясен произхода им. Въпреки категоричното несъгласие на ищеца, от
автосервиза му разяснили, че са длъжни да изпълнят инструкциите на застрахователя. С
оглед на създалата се ситуация, ищецът подал искане за изплащане на застрахователно
обезщетение по оценка на застрахователя. Такова не било изплатено към момента на
подаване на исковата молба. В законоустановения срок ищецът дори не бил уведомен, че е
налице отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Ищецът твърди, че за
отстраняване на щетите по автомобила му и привеждане в състоянието, в каквото е бил
преди настъпване на застрахователното събитие са необходими средства в общ размер на
19456.90 лева.
С изтичането на законоустановения срок след уведомяването на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие, ответното дружество изпаднало в забава и дължало
обезщетение в размер на 637.72 лева за периода от 01.04.2021г. /денят, в който е изтекъл
срокът по чл.405 КЗ/ до датата на депозиране на исковата молба.
Ищцата моли за уважаване на предявените искове, прави искания по
доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски..
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК,
ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.
Претенцията за имуществени вреди била силно завишена и не отговаряла на
необходимата сума за отстраняване на вредите по процесното МПС. Алтернативно се
твърди, че заплатеното обезщетение е свързано с щети, които не са в следствие от
процесното ПТП или са свързани със завишаване на цени на резервни части, труд и/или
нормовреме за извършване на операциите, свързани с ремонта.
Налице била и тотална щета по смисъла на КЗ. Сумата, необходима за ремонт на
процесното МПС била в пъти по-висока от стойността на автомобила.
Моли за отхвърляне на предявения иск, прави искания по доказателствата и
претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа
изложеното в исковата молба и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответното дружество не изпраща представител, в писмена молба постъпила преди
съдебното заседание моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С протоколно определение от 13.12.2021г. е обявено за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, че между страните е било налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Каско“ на лек автомобил марка „***“, модел
„***“ с ДКН ***и срок на действие на застраховката от 01.07.2020г. до 30.06.2021г;
настъпване на ПТП със застрахованото МПС на 09.02.2021г., както и подаването на
10.02.2018г. на уведомление за щета на МПС от ищеца до застрахователя.
3
Към доказателствата по делото е приобщени общите условия за застраховка на
сухопътни превозни средства (СПС) без релсови превозни средства – „Автокаско“ (л.27-37),
специални условия за застраховка на сухопътни превозни средства (СПС) без релсови
превозни средства – „Автокаско“ (л.24-26) и препис от преписка по щета № ***(л.93-174).
За изясняване на фактическата обстановка по спора са ангажирани специални знания
посредством назначена съдебна автотехническа експертиза.
В заключението си вещото лице посочва, че на ***г. около 15:20 часа при движение
по автомагистрала „***“ в района на км ***, в посока гр. ***, водача Г.Г. управлява лек
автомобил марка „***“, модел „***” в лявата активна пътна лента. Застигайки друг
автомобил марка „***“, движещ се в дясната активна пътна лента в същата посока на
движение, водачът на автомобила „***“ заспива и губи контрол над управлението на
автомобила, при което с предната си дясна част удря задна лява част на автомобила „***“.
Автомобилът „ ***“ продължава движението си напред и надясно докато спира в покой в
аварийната лента с предната си част в посока гр. ***, а автомобила „***“ поради създалия
се въртящ момент спрямо вертикалната ос на масовия му център изменя траекторията си на
движение наляво, удря се в мантинелата, отскача надясно по посоката си на движение, губи
управление, завърта се по посока на часовниковата стрелка и се установява в покой също в
аварийната лента насочен с предната си част към гр. ***. Вещото лице посочва в табличен
вид увредените от произшествието детайли по автомобила на ищеца, като от установените
при огледа от застрахователя вещото лице намира, че предната дясна врата на автомобила
има една съвсем малка деформация и отнемане на боя и лака и не е за подмяна с нова,
роговете имат лека деформация и не са с тежки деформации, предния ляв калник също е с
лека, а не тежка деформация, а левия фар не е за подмяна вследствие на това ПТП. Към
разходите за отстраняване на щетите от процесното произшествие не следвало да се
начисляват суми за боядисване на преден капак, предна броня и таван, поради отбелязването
в проткол за оглед и маркиране на автомобил от 24.11.2020г., в които за тези части било
отбелязано, че са за боядисване. Размерът на средствата необходими за отстраняване на
щетите, които са вследствие на процесното ПТП вещото лице определя в размер на 17067.66
лева с ДДС при отремонтиране с оригинални части и 16339.09 лева пи ремонт в доверен
сервиз на ответното дружество и пазарни цени на части от алтернативни доставчици.
Действителната пазарна стойност на автомобила според заключението на вещото лице е в
размер на 17533.33 лева с ДДС. Тази стойност е получена като средноаритметична стойност
от офертите за подобни автомобили, като са съобразени спецификите на автомобила на
ищеца.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като подробно мотивирано и
неоспорено от страните по делото /л.175-194/.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.405,
ал.1 КЗ за заплащане дължимо застрахователно обезщетение, като основен спорен момент
4
между страните по делото е дали всички посочени от ищеца щети по автомобила му са в
резултат на процесното ПТП и каква е действителната стойност за отстраняване на вредите
настъпили следствие само на застрахователното събитие.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на
размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Според
константната съдебна практика / напр. решение № 115/9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК, решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209
от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 167/11.05.2016 г. по
т.д. № 1869/2014 г. на ВКС, II т.о. и др. / актуална и след влизане в сила на Кодекса за
застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението по имуществена застраховка се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането.
Този принципен отговор следва от разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ във връзка с чл. 387 ал. 1
КЗ, уреждащи, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго,
то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за
такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и
със същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не
подлежи на прилагане и коефициент за овехтяване. Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ е
императивна и уреденото в нея правило за поведение не може да бъде изменяно по съгласие
на страните.
Съгласно чл.390 КЗ „тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при
което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност“. В тези случаи дължимото от застрахователя обезщетение се
определя в размер на действителната стойност на вещта към момента на застрахователното
събитие, но не повече от застрахователната сума.
Съгласно кредитираното от съда заключение на вещото лице действителната пазарна
стойност на автомобила на ищеца към датата на настъпване на произшествието е в размер
на 17533.33 лева, като стойността на разходите за отстраняването на причинените
вследствие на произшествието щети по автомобила надхвърля 70 на сто от тази стойност
(12273.33 лв.) и е налице „тотална щета“ по смисъла на чл.390 КЗ. Дължимото от ответника
застрахователно обезщетение е в размер на пазарната стойност на същия към датата на
произшествието, поради което исковата претенция с правно основание чл.405, ал.1 КЗ се
явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло.
Следва да се отбележи, че на ищеца е предложено отремонтиране на автомобила му в
доверен сервиз на ответното дружество. При този ремонт не са предложени части от
алтернативни доставчици, тъй като дори при ползване на такива стойността на ремонта ще
надхвърля 70 на сто от стойността на автомобила, а използване на части втора употреба.
Предлаганото неточно изпълнение на задължението на застрахователя не е прието на ищеца,
5
който няма задължение да приеме отремонтиране на автомобила си с влагане на части втора
употреба, поради което и направените от застрахователя разходи за закупуване на части не
следва да бъде приспадан от дължимото застрахователно обезщетение.
Неоснователна е претенцията за обезщетение за забава, както и за присъждане на
законна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение.
Представянето на доказателство за дерегистрация на автомобила има значение за
началото на срока за забава, но не и за основателността на претенцията за главницата
(застрахователно обезщетение) при установена тотална щета. Поради това и поставянето в
диспозитива на решението (в случай, че е проведено съдебно производство) на условие за
представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията, няма отношение към
главницата /Решение по т.д. №439/2018г. по описа на ВОС/.
По делото липсват представени от ищеца доказателства за прекратяване на
регистрацията на автомобила, поради което ответникът не е изпаднал в забава по отношение
на задължението за изплащане на застрахователно обезщетение и не дължи обезщетение по
чл.86, ал.1 ЗЗД, както и законни лихви върху подлежащото на изплащане застрахователно
обезщетение от датата на предявяване на иска - Решение № 44/02.06.2015 г. по т. д. №
775/2014 г. на ВКС, І т. о., Решение № 59/12.06.2015 г. по т. д. № 1256/2014 г. на ВКС, ІІ т.
о.. В посочените решения е прието, че задължението на застрахования по чл.193, ал.3 КЗ
(отм.) за представяне пред застрахователя на доказателства за прекратяване регистрацията
на застрахованото МПС има значение за началния момент на забавата и за правото на
обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД, съизмеримо със законната лихва. В случай, че
регистрацията не е прекратена до приключване на съдебното производство пред
инстанциите по същество или не са представени доказателства за това, осъдителният
диспозитив на съдебното решение в частта за обезщетението за забава (ако е поискано) би
следвало да е съобразен с този факт - Определение №144/16.03.2020 по дело №1681/2019 на
ВКС, ТК, II т.о.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на поискани и доказано сторени
разноски – ищецът за уважената част от исковете, а ответникът за отхвърлените и за частта,
в която исковете са прекратени поради изменението им от страна на ищеца. Направените от
ищеца разноски са в общ размер на 2528.28 лева, а от ответното дружество 2100 лева.
Ищецът своевременно е направил възражение за размера на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. При изчисляване на
дължимите от страните разноски, заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение
следва да бъде присъдено при редуцирането му до размер на 1400 лева съобразен с
материалния интерес по делото, регистрацията на адвоката на ответното дружество по
ЗДДС и действителната фактическа и правна сложност на спора и по посочения начин
общия размер на направените от ответника разноски да бъде редуциран до 1700 лева.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 2206.02 лева, а в полза на ответника 216.69 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „***“ АД, с ЕИК ***и седалище и адрес на
управление гр.***ДА ЗАПЛАТИ на Г. Ц. Г., с ЕГН ********** и адрес гр.*** сумата от
17533.33 лв. /седемнадесет хиляди петстотин тридесет и три лева и тридесет и три
стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди по собствения му лек автомобил ***“, с ДКН ***в резултат на
застрахователно събитие по застрахователен договор № ***от 30.06.2020г. за застраховка
„Каско избор“, настъпило на ***г. около 15:20 часа по АМ „***“, около км.*** посока гр.
***, КАТО ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на сумата ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на завеждане на иска – 27.07.2021г. до окончателно изплащане
на вземането, както и иска за сумата от 574.69 лв. /петстотин седемдесет и четири лева и
шестдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 17533.33 лв., считано от 01.04.2021г. до 26.07.2021г.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „***“ АД, с ЕИК ***и седалище и адрес на
управление гр*** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Ц. Г., с ЕГН ********** и адрес гр*** сумата от
2206.02 лв. /две хиляди двеста и шест лева и две стотинки/, представляваща направени по
делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. Ц. Г., с ЕГН ********** и адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на
Застрахователно дружество „***“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр***
сумата от 216.69 лв. /двеста и шестнадесет лева и шестдесет и девет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 и 4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7