№ 7863
гр. С., 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110143607 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. С., гражданин на Р.
чрез адв. К. В. срещу „Б..
Съдът констатира, че предявените искове са допустими, поради което делото следва
да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК съставя следния проект за доклад по делото:
Ищецът твърди, че е имал сключен договор за въздушен превоз с ответника за
редовен полет FB650 с дестинация - летище М., Ш. - летище Б. с планиран час на излитане
21:55ч. местно време на 19.07.2018г. и планиран час на кацане 00:35ч. на 20.07.2018г.
Полетът пристигнал в крайния пункт с повече от 3 часа закъснение, а именно - на
20.07.2018г. в 07:26ч. С оглед на това, в съответствие с чл. 7, § 1, б. „б” на Регламент
/ЕО/261/2004 ответникът му дължал обезщетение в размер на 400 евро. Претендира и
законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 16.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата и мораторна
лихва в размер на 289,70 лева за периода от 21.07.2018г. до 14.03.2022г. Претендира
присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Б. не е подал отговор на исковата молба.
Извън законовия срок ответникът е депозирал становище, в което оспорва
представителната власт на Адвокатско дружество „В. и партньори”. Прави възражение за
изтекла давност. Оспорва наличието на валиден договор за превоз между ищцата и
ответника. Оспорва своевременното явяване на пътника за процесния полет. Оспорва и
претенцията за мораторна лихва като неоснователна и недоказана. Моли исковете да бъдат
1
отхвърлени. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Предявени са искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл.
7, § 1, б. „б” от Регламент 261/2004 и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 7, § 1, б. „б”
от Регламент 261/2004:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 7, § 1, б. „б” от
Регламент 261/2004 в тежест на ищеца е да докаже качеството си на пътник по валидна
облигация по договор за въздушен превоз; закъснение на полета съобразно твърденията по
ИМ; размерът на обезщетението, дължимо от превозвача, в т.ч. разстоянието на полета,
измерено по метода на дъгата на големия кръг.
Ответникът следва да докаже правоизключващите си възражения и своевременното
заплащане на дълга.
Предвид процесуалното поведение на страните съдът прие за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че разстоянието по маршрута летище М., Ш. -
летище Б. е 1652 км. по метода на дъгата на големия кръг. Това обстоятелство не се оспорва
от ответника, а същото се установява и от приобщената по делото справка от сайта
„Картограф по метода на дъгата на големия кръг” /л. 10 – гръб от делото/.
От представения от ищцата електронен билет /маршрутна разписка/ и маршрутна
квитанция /л. 6 – лице и гръб от делото/ се установява наличието на облигационни
отношения между страните, по които ищцата е имала качеството на пътник по договор за
превоз.
Видно от маршрутната разписка – процесният полет FB 650 с дестинация М. – Ш. –
летище Б. е бил планиран за 19.07.2018г. – 21:55 ч. /ден и час на излитане/ и 20.07.2018г. –
00:35ч. /ден и час на пристигане/. Видно от отговор на запитване на полетна информация /л.
7 от делото/ - полетът е кацнал с около седем часа закъснение, а именно на 20.07.2018г. в
07,26 часа.
С оглед установяване на претенцията си и по искане на ищеца съдът на основание чл.
190 ГПК задължи ответника „Б. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
представи по делото списък на всички пасажери, допуснати до борда на полет FB650 по
направление М., Ш. - летище Б., планиран за 19.07.2018г., от който да е видно, че В. С. се е
представила на гишето за регистрация поне 45 минути преди определения час на излитане,
надлежно й е издадена бордна карта и е допусната до борда на самолета. Наред с това
предупреди ответника, че при неизпълнение на вмененото му задължение по чл. 190 ГПК,
съдът ще приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК, съгласно която: „С оглед на
обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които
страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства”.
Видно от материалите по делото, определението на съда за насрочване, съдържащо
проекто-доклада по делото, и в частност указанията на съда по чл. 190 ГПК е било получено
2
от ответника с призовката за първото по делото съдебно заседание на 15.02.2023г., като в
дадения срок и до приключване на съдебното дирене исканите документи не бяха
представени от ответника.
С оглед на това, и на основание чл. 161 ГПК съдът с оглед процесуалното поведение
на ответника приема за доказан факта, че в деня на полета ищцата се е явила своевременно –
поне 45 минути преди определения час на излитане, надлежно й е издадена бордна карта и е
допусната на борда на самолета.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Приложим към процесните отношения закон на основание чл. 1 и чл. 19 от Регламент
/ЕО/ 261/2004г. е последният регламент. С чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Регламента са предвидени
правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има
начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и
процесният въздушен превоз.
От представените от ответника писмени доказателства и с оглед приложението на чл.
161 ГПК по делото се установява, че ищцата е сключила договор за въздушен превоз с
ответника с дата и час на излитане – 19.07.2018г. 21:55ч. от гр. М. и с планиран час на
кацане в гр. Б. – 20.07.2018г. 00:35ч., както и че същата се е явила своевременно за
процесния полет – поне 45 минути преди него. Безспорно се установява също така, че
полетът е извършен с над 3 часа закъснение. Установява се и разстоянието между двете
летища – 1652 км.
Предвид разпоредбата на чл. 7, § 1 и § 4 от Регламент /ЕО/ 261/2004г. размерът на
обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между отправната и крайна точка на
полета, измерени по дъгата на големия кръг. В процесния случай разстоянието на полета на
ищците, определено при спазване на чл. 7, § 4 от Регламент /ЕО/ 261/2004г. е 1652 км,
предвид на което и дължимото обезщетение е в размера, визиран в чл. 7, § 1, б. „б” от
Регламента, или 400 евро.
Задължението на ответника за заплащане на обезщетение за закъснелия полет се
установява и от представената от ищеца кореспонденция /л. 8-9 от делото/, видно от която
след отправено запитване от страна на представител на ищцата до Отдел „Жалби” при „Б.,
техен представител е признал задължението на ответника по отношение на нея.
Всичко изложено, води до извод за основателност на претенецията за заплащане на
обезщетение за закъснял полет от страна на ищцата.
Съдът отново ще посочи, че не приема за относимо възражението на ответника,
касателно процесуалната представителна власт на упълномощеното адвокатско дружество,
доколкото пълномощното касае вътрешни отношения между упълномощител и
пълномощник, като действията, извършени от упълномощеното лице, пораждат действие
единствено по отношение на упълномощителя. Той е и лицето, което има интерес от
оспорване на представителната власт, в случаите, в които такава реално липсва. Такова
оспорване в случая не е налице. Ето защо, съдът приема това възражение за неоснователно.
3
Що се отнася до възражението за изтекла давност, съдът ще посочи, че същото е
направено извън срока по чл. 131 ГПК за отговор. Такова не е направено и в заповедното
производство. Ето защо, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
По отношение иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По този иск в тежест на ищеца е да докаже изпадането на длъжника в забава и
размера на мораторната лихва.
В конкретния случай ищцата претендира заплащането на мораторна лихва върху
главницата в размер на 289,70 лева за периода от 21.07.2018г. до 14.03.2022г.
По делото, обаче, липсват безспорни доказателства относно връчване на покана за
заплащане на обезщетение за закъснелия полет именно на дата 20.07.2018г., за да бъде
прието, че считано от следващия ден – 21.07.2018г. ответникът да е изпаднал в забава.
Видно от представената по делото кореспонденция, същата е от дата 19.03.2019г.,
като видно от съдържанието й, едва на тази дата безспорно се установява, ищцата да е
отправила покана за заплащане на процесното обезщетение. На същия ден в отговора си
ответникът е признал задължението си за заплащане на обезщетение, поради което и
считано от тази дата е изпаднал в забава. Действително, в посочената кореспонденция се
съдържа изявление на представителите на ищцата за отправена покана до ответника на
20.07.2018г. Това, обаче не е достатъчно доказателство, че такава покана действително е
била отправена и получена от ответника на посочената дата, тъй като с това изявление
ищецът твърди изгодни за него факти.
При така установеното, мораторната лихва се дължи считано от 19.03.2019г. до
14.03.2022г. Искът следва да бъде уважен за посочения период и отхвърлен за периода от
21.07.2018г. до 18.03.2019г.
Използвайки лихвен калкулатор, този състав изчисли дължимата мораторна лихва за от
19.03.2019г. до 14.03.2022г., като изключи периода на извънредното положение, а именно от
13.03.2020г. до 08.04.2020г. В този период действа нормата на чл. 6 от ЗМДВИП, която в
първоначалната си редакция и до новото изменение с ДВ бр. 34 от 2020 г., в сила от
09.04.2020г. предвижда, че до отмяната на извънредното положение не се прилагат
последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително
лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост,
разваляне на договор и изземване на вещи.
Тази лихва върху главницата от 400 евро /с левова равностойност 781,33 лева/ съдът
изчисли в общ размер на 231,45 лева, до който размер искът за мораторна лихва върху
главницата следва да бъде уважен. За горницата до пълния предявен размер от 289,70 лева
или за сумата от 58,25 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото, право на разноски има ищецът с оглед уважената част на
иска, както и ответникът с оглед отхвърлената част на иска.
4
Ищецът доказва следните разноски: 75 лева – държавна такса и 400 лева – адвокатско
възнаграждение.
Възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение се явява неоснователно, доколкото предвид размера на исковете,
минималното адвокатско възнаграждение съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/2004г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения е в размер на 400 лева,
колкото и се претендира.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
сумата 449,17 лева, с оглед уважената част на иска.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
По горните мотиви на съда с арг. чл. 78, ал. 2 ГПК, ищецът има право на разноските,
сторени в производството по ч.гр.д. № 13946/2022г. по описа на СРС, 61-и състав, които се
следват съразмерно с уважената част на иска.
Същите възлизат на 325 лева, от които 25 лева – ДТ и 300 лева – адвокатско
възнаграждение, което не се явява прекомерно.
При това положение ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски,
направени от ищеца в заповедното производство в размер на 307,32 лева, с оглед уважената
част на иска.
От страна на ответника не се претендират разноски.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от В. С., родена на **********г.,
гражданин на Р., чрез адв. К. В. В. с адрес: гр. С., ул. „П. срещу „Б. с ЕИК ., с адрес: гр. С.,
Аерогара С., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 7, § 1, б.
„б” от Регламент 261/2004 и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „Б. с ЕИК . дължи
на В. С., родена на **********г., гражданин на Р., чрез адв. К. В. В. следните суми: сумата
от 400,00 евро /четиристотин евро/, представляваща главница за обезщетение на основание
чл. 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004 за закъснение на полет FB650 от 19.07.2018г. по
направление летище М., Ш. - летище Б., ведно със законната лихва, считано от
16.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 231,45 лева /двеста
тридесет и един лева и 45 стотинки/, представлява мораторна лихва за периода от
19.03.2019г. до 14.03.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за горницата до
5
пълния предявен размер от 289,70 лева или за сумата от 58,25 лева и за периода от
21.07.2018г. до 18.03.2019г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б. с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С., Аерогара С., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на В. С., родена на **********г., гражданин на Р.,
чрез адв. К. В. В. с адрес: гр. С., ул. „П. сумата от 449,17 лева /четиристотин четиридесет и
девет лева и 17 стотинки/ - разноски, сторени в исковото производство пред СРС и сумата
от 307,32 лева /триста и седем лева и 32 стотинки/ - разноски, сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 13946/2022г. на СРС, 61 състав.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6