РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Ботевград, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20231810200122 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Електронен фиш серия К № *** издаден от ОДМВР-С., с които на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ на М. А. М., ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер
на 100 (сто) лева, за извършено от нея нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от
ЗДвП.
Становищата на страните:
В подадената жалба от М. А. М., чрез адв. К. Й. М. от САК е описано
искане за отмяна на така издадения Електронен фиш като незаконосъобразен,
издаден при неправилно приложение на материалния закон и процесуалните
правила по съображения изложени в жалбата. Прави искане за присъждане на
разноски.
Ответната страна ОД на МВР- С. редовно призована не изпраща
представител в съдебно заседание. Постъпила е писмена защита, чрез гл.
юрик. П.И., с която моли Съдът да остави без уважение жалбата на
1
жалбоподателя като неоснователна и недоказана. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и въвежда възражение за прекомерност на
разноските на противната страна.
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
Според процесния ЕФ на 26.03.2021г. в 16.54 часа, в Софийска област,
община Ботевград, АМ- Хемус 56+600 км посока към гр. В., при ограничение
на скоростта от 90 км/ч, въведено с пътен знак В-26 скоростта установена
АТСС TFR1-M, насочено към гр. С., с МПС Тойота Корола, с рег. № ***
ползвател жалбоподателя, е извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M. При разрешена
стойност на скоростта 90 км/ч., е установена скорост на движение на
описания автомобил от 113 км/ч и е установена превишена стойност на
скоростта 23 км/ч.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № ***г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № *** г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от
19.05.2015 г. /, заверено копие от който е изпратена само на първата страница.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното
средство, с което е извършено нарушението е собственост на *** ЕООД. Въз
основа на заснемането – клип ***, е издаден електронен фиш серия К № ***
на представителя на *** ЕООД, и съответно наложена глоба на представителя
на дружеството. В нарушение разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, М.К.
/представител на *** ЕООД/ е подал заявление, вместо декларация, с която е
заявил, че автомобил Тойота Корола, с рег. № *** е отдаден за ползване по
силата на договор за финансов лизинг от 25.08.2015г. на *** ЕООД, ЕИК ***.
На основание на постъпилото заявление издаденият на М.К. ЕФ серия К, №
*** на ОД на МВР – С. е бил анулиран /видно от писмо – л. 43 от с.д./ и е
издаден втори електронен фиш серия К, № *** на ОД на МВР – С. за налагане
на глоба на С.В. М. – законен представител на *** ЕООД, ЕИК ***, за
нарушението, установено с автоматизирано техническо средство или система.
2
Вече при спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, С.В. М. е подала
декларация с вх. № *****г. (л.45 от с.д.), с която е декларирано, че на
26.03.2021 г., в 16.54ч., МПС – л. а марка и модел Тойота Корола, с рег. №
***, е било във владение на М. А. М., ЕГН **********, като МПС е било
предоставено за ползване на посоченото лице на 26.03.2021 г., в 10.00 часа и
съотв. върнато на представителя на лизингополучателя на 26.03.2023г., в
22.00 часа На основание на постъпилата декларация и в изпълнение на
разписаната в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП процедура издаденият на С.В. М. ЕФ
серия К, № *** на ОД на МВР – С. е бил анулиран /видно от представената
справка от АИС АНД/ и е издаден оспореният електронен фиш серия К, №
*** на ОД на МВР – С. за налагане на глоба на М. А. М., ЕГН ********** за
нарушението, установено с автоматизирано техническо средство или система.
От приложената по делото разпечатка от АИС АНД на МВР /л.28 от
делото/ става ясно, че процесният ЕФ е връчен лично на жалбоподателя на
19.02.2023г. и е обжалван пред наказващия орган на 22.02.2023г., видно от
отбелязването върху жалбата.
По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят, като ползвател на автомобила, да е представил писмена
декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6
от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на
мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M”; заповед № ***г. и заповед
№***г., и двете на Министъра на МВР; бланка на електронен фиш;
удостоверение за одобрен тип средство за измерване №*****; протокол за
използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта
на дата 26.03.2021г.; протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR-1М; справка за собственост на МПС, снимков материал;
справка за регистрация на МПС, отговор-справка от ОПУ-С., разпечатка от
АИС АНД на МВР, които следва да бъдат кредитирани без резерви като
единни, последователни и кореспондиращи по между си.
По пътя на служебното начало, въззивният състав е поискал и получил
3
писмена справка, ведно със схема към нея /л.58-59 от делото/. От справката и
схемата към нея се установява, че към датата на извършване на нарушението
/26.03.2021г./ при км 56+600 пътното платно в посока към гр. В. е действал
знак „В26” /Забранено е движението със скорост, по-висока от означената
90км/, монтиран на км 55+600 и с обхват на действие до км 57+160, където е
монтиран пътен знак Д5(Автомагистрала).
От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно
виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно
разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили,
чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на
автомобила на жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15
от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и
система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес
и като такова бе приобщено по делото. Ето защо възраженията, в обратна
насока са напълно несъстоятелни.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Видно от приложената по делото заверена разпечатка на справка от
АИС АНД на МВР става ясно, че процесният ЕФ е връчен на жалбоподателя
на 19.02.2023г. и е обжалван пред наказващия орган на 22.02.2023г., видно от
отбелязването върху жалбата, поради което съдът приема, че жалбата е
подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
4
В настоящия случай липсват доказателства, че засичането на скоростта
е станало на посочената дата и час с видеосистемата отразена в електронния
фиш, тъй като не е приложен в пълнота съответния протокол за тази дата,
установяващ местоположението й, както и времето, през, което същата е
функционирала в работен режим, както и от кого е била обслужвана. Това е
така, тъй като липсват доказателства /изпратен от АНО е само първа страница
на протокола за използване на АТТС/, които да е приложен от
административнонаказващия орган в тази насока, което е негово задължение
за окомплектоване, съгласно чл. 189, ал. 8 и, ал. 15 от ЗДвП. В този смисъл, за
да е законосъобразно използването на мобилно средство за видеоконтрол,
респ. издаването на електронния фиш, едно от условията за това е да са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № *****г., като надлежно се
попълни протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система, съгласно приложението. Съгласно чл.10 от Наредбата за всяко
използване на мобилно АТСС се съставя протокол по образец, който е
официален удостоверителен документ с обвързваща доказателствена сила
относно спазване на условията и реда за установяване на нарушенията на
скоростта в отсъствие на контролен орган и нарушител, които наред с
техническата изправност на автоматизираното средство осигуряват и годност
на изготвеното веществено доказателствено средство – снимков материал.
Предвид на това съдът счита, че не са спазени, установените с
подзаконов нормативен акт условия и ред за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, и обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен, и
като такъв следва да бъде отменен.
Основателно е и възражението за изтекла давност. Началото на
производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на
извършеното нарушение посредством техническо средство, което заменя
фазата на съставяне на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН, както и
срока по чл. 34 от с.з. за съставянето му. От датата на извършване на
нарушението /26.03.2021 г. /, до най-ранната дата, на която е могъл да бъде
издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство на жалбоподателя е – 09.01.2023 г.
/датата на подадената от М. Декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП/, е изминал
период над една година и половина т. е давността по чл. 34, ал. 1, изр. второ
5
от ЗАНН е изтекла, което обстоятелство се явява допълнително основание за
отмяна на оспорвания акт.
По разноските:
При този изход на спора на жалбоподателя М. А. М., ЕГН **********
се дължат разноски направени в хода на производството от същия в
минимален размер на 300/триста/лева за Адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № *** издаден от ОДМВР-С., с
които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/ на М. А. М., ЕГН ********** е наложена „глоба” в
размер на 100 (сто) лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр.
ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-гр. С. да заплати на М. А. М.,
ЕГН ********** разноски по делото в размер на 300/триста/лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – С. област в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
6