Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 03.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав , в публичното заседание на двадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Хр.Цветкова като
разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно
гр. дело № 8211 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид
следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
72796/15.04.2020г. по гр.д. № 50491
по описа за 2018г. на Софийски
районен съд, 72-ри състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр.
с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154
от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че С.Ш.С., ЕГН
********** с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****, с адрес на управление:*** заплащане на сумите, както следва: сумата от 443,58лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -01.02.2018г. до
изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 55 в гр. София,
ж.к. „*****за периода от 01.02.2015г. до 30.09.2016г., сумата от 1,36лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 01.02.2018г. до изплащането й, представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение на
енергията за периода от 01.05.2015г. до 30.09.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно
дело № 7502/2018г. на Софийски районен
съд, , като неоснователни са отхвърлени исковете за горницата над 443,58лв.
до предявен размер от 523,75лв. и за периода от 01.05.2014г. до 31.01.2015г., както
и предявените искове за обезщетение
за забава на плащането на главниците, както следва: сумата от 89,28лв., представляваща
мораторна лихва за забава на плащането на топлинната енергия за периода от
16.09.2015г. до 17.01.2018г.; сумата от 0,17лв., представляваща
мораторна лихва за забава на плащането на цената на възнаграждението за дялово
разпределение на енергията за периода от 16.09.2015г. до 17.01.2018г., като С.Ш.С.,
ЕГН ********** е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД съдебни разноски от
54,30лв. по заповедно дело и 409,06лв. по исково дело.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх. № 50531881/13.05.2020г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на
11.05.2020г. от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК
***** в частта, в която исковете са
отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочило е, че съгласно ОУ общата
фактура по изравнителната сметка се плаща в срок от 45 дни , така изискуемостта
на фактурата за периода 2014-2015г. настъпила на 15.09.2015г. и от този момент
започнала да тече погасителната давност, срокът на същата не бил изтекъл към
подаване на заявлението. Ответникът бил изпаднал в забава на плащането на главниците, съставени били констативни
протоколи за публикуването на фактурите на интернет-страницата на ищеца. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност
претенцията за възнаграждение за адвокат.
Въззиваемият- ответник по исковете С.Ш.С., ЕГН ********** по исковете чрез
назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител е оспорил
жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част е правилно. Особеният
представител е претендирал възнаграждение.
Третото лице - помагач на страната на въззивника – Т.с.”ЕООД, ЕИК *****не е
изразило становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2021727/01.08.2018г.
на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****, с адрес на
управление:*** срещу С.Ш.С., ЕГН ********** с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр.
с чл. 150 и чл. 154 от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че С.Ш.С., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ***** заплащане на сумите,
както следва: сумата от сумата от 523,75лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението -01.02.2018г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 55 в гр. София, ж.к. „*****за периода от 01.05.2014г. до 30.09.2016г., сумата от 1,36лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението - 01.02.2018г.
до изплащането й,
представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение на енергията за
периода от 01.05.2014г. до 30.09.2016г., сумата от 89,28лв., представляваща мораторна лихва за забава на плащането
на топлинната енергия за периода от 16.09.2015г. до 17.01.2018г.; сумата от 0,17лв., представляваща мораторна лихва
за забава на плащането на цената на възнаграждението за дялово разпределение на
енергията за периода от 16.09.2015г. до 17.01.2018г. за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело
№ 7502/2018г. на Софийски районен съд.
Навело е твърдения, че ответникът е
потребител на топлинна енергия, потребил енергия в имота за процесния период в
количества и на стойност, за които са предявени исковете, дължал и
възнаграждение за дяловото й разпределение, изпаднал в забава на плащаните на
главниците, страните били обвързани от договор при Общи условия. Претендирало е
разноски.
Ответникът С.Ш.С., ЕГН ********** чрез
назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител е оспорил исковете. Навел е твърдения, че
задълженията за главница възникнали до 01.02.2015г. били погасени по давност,
срок на която била 3 години. Особеният представител е претендирал
възнаграждение.
Третото лице помагач на ищеца – Т.с.”ЕООД, ЕИК *****е подкрепило исковете.
По делото е приложено
заповедно дело № 7502/2018г. по описа на СРС, 72-ри състав, съгласно което
същото е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3012002/01.02.2018г.,
районният съд е издал заповед, с която е разпоредил С.Ш.С., ЕГН ********** да заплати
на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****
сумите, както следва: сумата от 523,75лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението -01.02.2018г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 55 в гр. София, ж.к. „*****за периода от 01.05.2014г. до 30.09.2016г., сумата от 1,36лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението - 01.02.2018г.
до изплащането й,
представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение на енергията за
периода от 01.05.2014г. до 30.09.2016г., сумата от 89,28лв., представляваща мораторна лихва за забава на плащането
на топлинната енергия за периода от 16.09.2015г. до 17.01.2018г.; сумата от 0,17лв., представляваща мораторна лихва
за забава на плащането на цената на възнаграждението за дялово разпределение на
енергията за периода от 16.09.2015г. до 17.01.2018г. , както
и съдебни разноски от 75лв., за така издадената заповед длъжникът е
уведомен със залепване на 07.04.2018г. на уведомление , на 09.07.2018г.
заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в
едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на
вземанията по заповедта и на такива е представил на 01.08.2018г.
По делото е приет
неоспорен от страните договор от 28.09.2000г. съгласно който Столична община е продало по реда на Закона за
общинската собственост на С. Ш.М.ЕГН ********** апартамент № 55 в гр. София, ж.к. „*****.
Приети са Общи условия одобрени от ДКЕВР с решение от
03.02.2014г., съгласно чл. 32 и чл. 33
от които суми по фактурите следва да се заплащат в 30-дневен срок от
публикуването им интернет-страницата на продавача-както месечните, така и тези
по изравнителните сметки, като
обезщетение за забава се дължи след изтичане на срока за плащане на сумата по
изравнителната сметка.
Приети са изравнителни сметки сочещи реално
потребление на енергия в имота за процесния период, определено при неосигурен
достъп за отчет на водомери от ответника.
С прието по делото неоспорено от страните заключение
по съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки при ищеца и третото лице-помагач е посочило, че сградата
в която е процесния имот е топлофицирана, потребява се в нея енергия за горещо
битово водоснабдяване, в имота не е осигурен достъп за отчет на водомерите за
2014-2015г., дяловото разпределение на енергията е направено по правилата на
Наредбата за топлоснабдяване, стойността на реално потребената енергия в имота
за периода от 01.05.2014г. до 30.09.2016г. е 626,11лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд
се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото
в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част,:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415
вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 вр.
чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД - иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на
стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда -
етажна собственост, за дяловото й разпределение, отделно и обезщетение за
забава на плащане на същите, за които е издадена заповед за изпълнение по реда
на глава XXXVII от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника
топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и
че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент
разпоредби на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяване от 06.04.2007г., носител е на
вземане за дялово разпределение на енергията, ответникът е изпаднал в забава на
плащането на сумите.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед и с нея е
уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжникът е
осъден да му заплати процесните суми на основанията, на които са предявени
исковете, заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил исковете, предмет на
настоящото производство.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи
условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и
един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период и
Наредба №16-334 от 2007г. за топлоснабдяването
(Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната Наредба по
чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те
са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да
поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 2007г.
следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Ко 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело № 11361/2005 г. на 5 чл.
състав на ВАС). Нещо повече - разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено, че през
процесния период страните са били
обвързани от валидно правоотношение за доставка на топлинна енергия в имота,
ответникът е носител на вземане за дялово разпределание на същата. Решението на
СРС в частта, в която исковете са уважени е влязло в сила и обвързва съда и
страните със сила на пресъдено нещо за тези обстоятелства.
Съдът приема за установено от заключението по приетите по делото съдебна
експертиза, изравнителни сметки, че стойността
на доставената реално енергия в имота за периода от 01.05.2014г. до
30.09.2016г. е била на стойност от 626,11лв..
Съдът изцяло кредитира заключението по техническата експертиза като
задълбочено, вярно, неопровергано от останалите събрани по делото
доказателства, неоспорено от страните.
Спорен въпрос е дали тези вземания са погасени по давност за периода от
01.05.2014г. до 31.01.2015г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 32 и
чл.33 от ОУ от 2014г., съгласно които плащане на месечното задължение се дължи
до 30-то число на месеца, следващ този, за който е публикувана фактурата за
задължението на интернет-страницата на доставчика . Доколкото тези задължения
са уговорени да се плащат след публикуване на фактура, то съдът приема, че това
е съглашение изискуемостта на
задължението да настъпва след покана за плащане. Това е така, защото
изискуемостта настъпва след поведение на кредитора, представляващо отправяне на
искане за плащане към длъжника, което искане съгласно ОУ се приема за достигнало
до длъжника при публикуване на фактурата на интернет-страница на кредитора. При
така възприето съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.2 от ЗЗД и началният момент на
погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от момента на възникването
му.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за
задълженията за целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на
възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при
определяне началото на срока на погасителната давност. В случая вземанията са
възникнали в момента на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани ежемесечните
фактури. Издаването на обобщени фактури през 2015г. за тези вземания , които са
по изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната
давност за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в
определен месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това
вземане не е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че
погасителната давност за него тече от последната издадена фактура за това
вземане. Да се приеме обратното би означавало да се допусне от поведението по
издаване на фактури на кредитора да зависи началният момент на погасителната
давност, което противоречи на целите на института на погасителната давност.
Моментът, от който започва да тече погасителната давност е определен от
законодателя в зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му.
Изискуемостта на вземането и изпадането в забава на плащането на същото са
различни юридически факти, от тях произтичат и различни последици. В случая
разпоредбата на ОУ от 2014г. сочи изискуемост на месечното вземане, което не е
обвързано с изравнителната сметка, поради което и обвързването от ищеца на
началния момент на погасителната давност за месечните задължения с издаването
на обобщена фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на
заявление – 01.02.2018г., и по
съображения изложени по-горе за началния момент на погасителната давност на
вземанията възникнали при действието на ОУ от 2014г., то съдът приема, че
вземанията за периода от 01.05.2014г. до 31.01.2015г. съответно за
лихвата за забава на плащането им са погасени по давност. Вземанията са
периодични и срокът на погасителната давност е 3 години. За този период стойността на реално потребената енергия
правилно е определена от СРС. С жалбата не са въведени оплаквания за изводите
на СРС за размер на задълженията за този период, при обосноваване на тези
изводи районният съд не е допуснал нарушение на материално правна норма, поради
което и съобразно ограниченията на чл. 269 от ГПК съдът приема изводите на СРС
за размер на задълженията за този период за правилни.
По делото не е установено ищецът да е публикувал
фактурите на интернет-страницата си поради което и като съобрази разпоредбите
на чл. 32 и чл. 33 от ОУ то съдът приема, че правилно районният съд е приел за
неустановено по делото изпадането на ответника в забава на плащането на
главницата и е отхвърлил тези искове.
При така възприето съдът приема, че решението на
районния съд в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността
за разноски:
С оглед изхода на делото то отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на въззивника , взизваемият не е ангажирал
доказателства за сторени разноски по делото и такива не му се следват.
На третото лице – помагач разноски не се следват съгласно чл. 78, ал.10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 72796/15.04.2020г. по гр.д. № 50491
по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 72-ри състав в обжалваната част.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач на въззивника – „Т.с.”ЕООД, ЕИК *********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.