№ 566
гр. Шумен, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20223630100188 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, както и установитилен иск с
правно основание чл. 74, ал. 4 от КТ, вр. чл. 74, ал. 2 от КТ.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Т. АЛ. Х., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Тодор Икономово, обл. Шумен, ул. “Любен
Каравелов” № 7, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „Добри Войников“ № 9 - 13 чрез адв. **
от ШАК срещу “*** - Шумен” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, ул. “***” № 1, представлявано от управителя Ж.Г.П.
Ищецът Т. АЛ. Х. твърди, че работил във “*** - Шумен” ООД съгласно трудов
договор № 13/23.03.2016 г., като заемал длъжността „Шофьор автомобил до 12 т.“ код по
НКПД 83322006, с място на работа Каолиново-транспорт на „ВиК – Шумен“ ООД, считано
от 24.03.2016 г. Излага, че в края на месец септември 2021 г. бил извикан от главния
инженер на дружеството С.В., който му заявил, че трябва да си подаде молба за
преназначаване на друга длъжност, тъй като било по-добре за него и въпреки категоричния
му отказ първоначално, впоследствие подписал допълнително споразумение №
221/04.10.2021 г. към трудов договор № 13/23.03.2016 г., сключено на основание чл. 119 от
КТ, във вр. чл. 70, ал. 1 от КТ, с което бил преназначен на длъжността „Водопроводчик-
инкасатор, Шофьор до 12 т.“, считано от 01.10.2021 г. Сочи, че след подписване на
допълнителното споразумение ежедневната му трудова дейност не се различавала от
осъществяваната такава преди подписване на споразумението, както и че съобразно двете
длъжностни характеристики, независимо, че на пръв поглед се касаело за различни
длъжности, основните задължения, допълнителните и специфични задължения и
отговорности се препокривали, както и въпреки различието на длъжностите основните
задължения, допълнителните и специфични задължения и отговорности, започвали с
дейности за длъжността шофьор, а от поставения в горен ляв ъгъл и на двете длъжностни
характеристики номер бил еднакъв за различните длъжности - ДХ № 8.8.1, което било
недопустимо при наличието на различни кодове посочени по НКПД за длъжностите.
Ищецът Т.Х. също твърди, че когато първоначално изпълняваната от работника или
служителя длъжност включва трудовите функции на новата длъжност, на която е
преназначен, категорично не може да става въпрос за нова длъжност, защото липсвало
1
съществено изменение на трудовите задължения, а включването на нова клауза за срок на
изпитване при смяна на длъжността на работника или служителя, било недопустимо и
клаузата била недействителна. На 04.01.2022 г. бил извикан в ЦУ на дружеството и устно от
управителката на ответното дружество му било казано да даде писмени обяснения, без да му
е връчена покана за такива на основание чл. 193 от КТ, във връзка с начислени кубици за
имот, находящ се в с. Тодор Икономово, ул. „Осми март“ № 13, поради подадена искова
молба от потребителя и поради факта, че дружеството е загубило делото. Още същия ден
входирал писмените си обяснения с вх. № 7/04.01.2022 г., излагайки, че не бил отговорен за
начислените кубици и начисленията, извършени от други служители на дружеството.
Излага, че на 07.01.2022 г. му бил издаден Болничен лист № Е20213587204 за временна
неработоспособност за периода от 07.01.2022 г. до 16.01.2022 г., а на 17.01.2022 г. по пощата
получил писмо от ответника за явяване в дружеството за връчване на заповед за
прекратяване на трудовото му правоотношение, като по-късно същия ден му била връчена и
Заповед № 60/04.01.2022 г., с която трудовото му правоотношение било прекратено на
основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 04.01.2022 г.
В исковата молба посочва нарушенията, които твърди, че са допуснати при издаване
на оспорваната заповед. Счита, че още в деня, в който бил извикан да предостави писмени
обяснения, обжалваната заповед е била издадена, но не му била връчена незнайно по какви
причини. Не оспорва, че е подписал допълнително споразумение, тъй като било изискано от
работодателя. В същото време излага, че допълнителното споразумение е подписал без да
разбере и да знае към него момент какво означава срок за изпитване, не му бил провеждан
инструктаж и не бил запознат с точните му задължения, както че бившия му работодател
злоупотребявал с правата и положението си, заобикалял закона, тъй като с клаузата за
изпитване в допълнителното споразумение преследвал друга цел /осигуряване на
възможност за прекратяване на трудовия договор по възможно най-лекия за него начин и
без да заплаща обезщетения/, а не проверка на годността на работника за изпълняваната
работа, поради което счита, че клаузата за изпитване в допълнителното споразумение от
04.10.2021 г. била недействителна на основание чл. 74, ал. 4 от КТ, във вр. чл. 74, ал. 2 от
КТ, поради заобикаляне на закона, а прекратяването на трудовия договор на основание чл.
71, ал. 1 от КТ – незаконно, поради злоупотреба с право в нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ.
Счита, че прекратяването на трудовото му правоотношение е осъществено при
посочените от него нарушения на закона, поради което моли на основание чл. 344, ал. 1, т. 1,
т. 2 и т. 3 от КТ да бъде отменена Заповед № 60/04.01.2022 г., като незаконосъобразна, да
бъде възстановен на заеманата длъжност и да бъде осъден ответника да му заплати
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, считано от
04.01.2022 г. до 04.07.2022 г. в общ размер на 3 900 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Предявява и иск с
правно основание чл. 74, ал. 4 от КТ, във вр. чл. 74, ал. 2 от КТ за обявяване
недействителността на клаузата със срок на изпитване в Допълнително споразумение №
221/04.10.2021 г. към Трудов договор № 13/23.03.2016 г., поради заобикаляне на закона,
както и да му бъдат заплатени направените по делото разноски.
В проведените по делото съдебни заседания ищецът се явява лично и с упълномощен
представител – адв. ** от ШАК, като поддържат исковата молба и молят същата да бъде
уважена. Във връзка с приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза правят изменение
на исковата претенция, като молят по отношение на предявен иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ да се счита за предявена за сумата от
2 405.00 лева, а не както е предявен първоначално иска за сумата от 3 900.00 лева, като
оттеглят иска в останалата му част за разликата до 3 900.00 лева.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от тяхна страна е депозиран писмен
отговор, към който са представени писмени доказателства. В отговора ответникът оспорва
2
изцяло предявените от страна на ищеца искове. Счита, че предявените искове са допустими,
като подадени в срока по чл. 358, ал. 1, т.2 от КТ, но неоснователни, като излага, че е
невярно твърдението на ищеца, че атакуваната Заповед № 60/04.01.2022 г. е връчена на
17.01.2022 г., тъй като му е връчена на 04.01.2022 г. в условията на отказ от негова страна да
я подпише. В отговора на исковата молба оспорва и твърденията на ищеца, изложени в
исковата молба относно незнание какво означава срок за изпитване, като сочи, че ищецът по
този начин правил опит да представи една несъществуваща фактическа обстановка, а
именно, че е бил подведен при подписване на Допълнително споразумение № 221/04.10.2021
г. /ДС/. Също така излага, че е невярно твърдението на ищеца, че след подписването на ДС
ежедневната му трудова дейност не се е различавала от осъществяваната преди подписване
на споразумението, както и че трудовото му правоотношение е прекратено заради „подадена
искова молба от потребителя и поради факта, че дружеството е загубило делото“. С оглед на
гореизложеното моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни, както и да
им бъдат присъдени направените по делото разноски. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца в случай, че същото надвишава минималния размер съобразно
Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.
В проведените по делото съдебни заседания за ответното дружество се явява
упълномощен представител – юрисконсулт Е.М., като поддържа становището, изразено в
отговора и моли предявените искове да бъдат охвърлени. В представени по делото писмени
бележки излагат конкретни мотиви в тази насока.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът Т. АЛ. Х. работил в ответното дружество „*** – Шумен“ ООД по силата на
Трудов договор № 13/23.03.2016 г., като заемал длъжността „Шофьор автомобил до 12 т.“,
код по НКПД 83322006, с място на работа Каолиново-транспорт, считано от 24.03.2016 г., с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 500.00 лв., като трудовият договор
бил сключен при условията на чл. 70, ал. 1 от КТ, със срок на изпитване в полза на
работодателя. С допълнително споразумение № 221/04.10.2021 г. към Трудов договор №
13/23.03.2016 г., сключено на основание чл. 119 от КТ, във вр. чл. 70, ал. 1 от КТ, бил
преназначен на длъжността „Водопроводчик-инкасатор, Шофьор до 12 т.“, считано от
01.10.2021 г., също със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя и с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 650.00 лв. По силата на Заповед №
60/04.01.2022 г., издадена от представителя на ищцовото дружество, било прекратено
трудовото правоотношение с Т. АЛ. Х. на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от
04.01.2022 г.
Заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение му била връчена на
04.01.2022 г. в присъствие на двама други служители, удостоверяващи отказа за
получаването й от страна на ищеца с подписа си.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и по-специално: от разпита в съдебно заседание на
свидетелите Й.Й.П., С. М.В., Р.А.Х.., Е.М.С. и С.В.В.., Ксерокопие на Трудов договор №
13/23.03.2016 г. на Т. АЛ. Х.; заверено копие на Длъжностна характеристика на Т. АЛ. Х. с
№ ДХ8.8.1 от дата 23.03.2016 г.; заверено копие на Допълнително споразумение №
221/04.10.2021 г. към Трудов договор № 13/23/03/2016 г. на Т. АЛ. Х.; заверено копие на
Длъжностна характеристика на Т. АЛ. Х. с № ДХ 8.8.1 от дата 04.10.2021 г.; заверено копие
на Заповед № 60/04.01.2022 г. на Управителя на „В и К – Шумен“ ООД – Жанета
Панайотова; заверено копие на Болничен лист № Е20213587204/07.01.2022 г., издаден от ЕТ
„АПМП-ИП-д-р Евгений Кара“; заверено копие на Писмени обяснения от Т. АЛ. Х. от дата
04.01.2022 г.; заверено копие на Фиш за трудово възнаграждение за месец ноември 2021 г.
3
на Т. АЛ. Х.; заверено копие на Регистрационна карта на Т. АЛ. Х., с дата на регистрация
21.01.2022 г. от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ – Каолиново;Пълномощно
за процесуално представителство на адв. ** от Адвокатска колегия – Шумен; заверено копие
на Работна карта № 067244/28.10.2021 г.; заверено копие на Работна карта №
067245/28.10.2021 г.; заверено копие на Работна карта № 067208/27.10.2021 г.; заверено
копие на Работна карта № 068340/30.11.2021 г.; заверено копие на Работна карта №
067965/24.11.2021 г.; заверено копие на Работна карта № 067967/24.11.2021 г.; заверено
копие на Работна карта № 065122/26.07.2021 г.; заверено копие на Работна карта №
064618/25.06.2021 г.; заверено копие на Работна карта № 063936/21.05.2021 г.; заверено
копие на Пътен лист № 0096354, за дата 03.07.2019 г.; заверено копие на Пътен лист №
0096323, за дата 10.05.2019 г.; заверено копие на Пътен лист № 0088751, за дата 14.01.2019
г.; заверено копие на Пътен лист № 339 за дата 18.01.2021 г.; заверено копие на Писмо с изх.
№ 43/12.01.2022 г. до Т. АЛ. Х. от Управителя на „В и К – Шумен“ ООД за връчване на
документи за освобождаване от работа и трудова книжка; заверено копие на Длъжностна
характеристика за длъжността „Шофьор, товарен автомобил до 12 тона“ с изх. № ДХ 8.8.1 от
дата 23.03.2016 г.; заверено копие на Декларация за поверителност на Т. АЛ. Х.; заверено
копие на Колективен трудов договор на „В и К – Шумен“ ООД; заверено копие на
Заявление от Жанета Панайотова с изх. № 1723/14.09.2021 г.; заверено копие на Писмо с изх.
№ 21068039/20.09.2021 г. от Главна инспекция по труда за вписване на КТД на „В и К –
Шумен“ ООД; заверено копие на Искова молба от Д.Г.Д.; заверено копие на Заповед №
9/29.03.2021 г. за прекратяване на трудово правоотношение с Г.Ц.Г., както и личното
трудово досие на ищеца.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно - счетоводна експертиза, по която вещото лице имайки в предвид
размера на получаваното от работника брутно трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетение, дава заключение, че
размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ възлиза на 682.50 лева за един месец, а
брутното трудово възнаграждение за един работен ден възлиза на 32.50 лева; 4 095.00 лева
за период от шест месеца и съответно 2 405 лв. за периода от 04.01.2022 г. до 13.04.2022 г.
/датата на първото съдебно заседание/.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По делото е безспорно, че страните са били в трудовоправни отношения, като
първоначално ищеца Т. АЛ. Х. е заемал длъжността „Шофьор автомобил до 12 т.“, код по
НКПД 83322006, с място на работа Каолиново-транспорт на основание Трудов договор №
13/23.03.2016 г., сключен при условията на чл. 70, ал. 1 от КТ, със срок на изпитване в полза
на работодателя. Ищецът постъпил на работа на 24.03.2016 г., с оглед на което 6 месечния
срок е изтекъл на 24.09.2016 г. и договора се е трансформирал безсрочен на основание чл.
71, ал. 2 от КТ. С Допълнително споразумение № 221/04.10.2021 г. към Трудов договор №
13/23.03.2016 г., сключено по взаимно съгласие между страните на основание чл. 119 от КТ,
във вр. чл. 70, ал. 1 от КТ, ищецът бил преназначен на длъжността „Водопроводчик-
инкасатор, Шофьор до 12 т.“, считано от 01.10.2021 г., също със срок на изпитване 6 месеца
в полза на работодателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КТ, за една и съща работа с един и същ
работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване
може да се сключва само веднъж. Следователно следва да се установи дали в случая се касае
за една и съща или различни трудови функции па двата договора за изпитване.
По първият трудов договор ищецът е бил назначен на длъжност „Шофьор автомобил
до 12 т.“, а по вторият на длъжност „Водопроводчик-инкасатор, Шофьор до 12 т.“.
Съпоставяйки двете длъжностни характеристики е видно, че въпреки различието на двете
длъжности, основните задължения, допълнителните и специфичните задължения и
4
отговорности значително се препокриват. По силата на длъжностната характеристика за
длъжността „Шофьор автомобил до 12 т.“ и на длъжностната характеристика за длъжността
„Водопроводчик-инкасатор, Шофьор до 12 т.“ ищецът е имал следните основни задължения:
да управлява МПС съгласно инструкциите, като спазва Закона за движение по пътищата и
Правилника за прилагането му; преди излизане на път извършва преглед на МПС, проверява
горивото, охладителната течност, маслото, гумите, състоянието и работата на двигателя,
скоростна кутия, кормилното управление, осветлението, спирачките, работата на
арматурното табло, действието на контролните уреди, наличността и състоянието на
инструментите и принадлежностите, закрепването на товара; получава пътен лист и
разписание, заверени от ръководителя му; по време на път следи за нормалната работа на
двигателя, механизмите на трансмисията; по време на престоите проверява изправността и
закрепването на ресорите, щангите, съединенията на кормилната уредба; проверява
периодично температурата на: главините на колелата, барабаните и налягането на гумите.
По силата и на двете длъжностни характеристики ищецът е следвало да изпълнява и
следните допълнителни и специфични задължения: да описва в пътния лист данните за
извършените курсове; при продължително пътуване периодически да спира и проверява
състоянието на товара; да зарежда МПС с гориво, периодично да го смазва, почиства и
измива; да изпълнява и други конкретно възложени задачи свързани с изпълняваната
длъжност; да знае реда и изискванията за извършване на ремонти работи на МПС; да се
явява на работа без да е употребявал алкохол или упойващи вещества; нормативните
изисквания за безопасност на труда и противопожарната безопасност, както и да носи
отговорност за техническото състояние на автомобила, правилната експлоатация и
опазването на товарите; живота и здравето на пътуващите с него хора; настъпили повреди от
виновно причинени автопроизшествия; поверените му инструменти и резервни части, а
също и за всички останали предадени му по надлежен ред материални активи; неизпълнение
на разпорежданията по административна подчиненост; опазване на фирмената тайна;
имуществена отговорност по чл. 203 от КТ. Действително от длъжностната характеристика
за длъжността „Водопроводчик-инкасатор, Шофьор до 12 т.“ става ясно, че ищецът е имал и
други основни задължения: да докладва на ръководителите за вложените материали; да
извършва цялостен надзор и поддръжка на водопроводната мрежа на населените места, за
които е назначен да обслужва; да установява авариите и работи по отстраняването им, като
създава необходимите документи за това /първична работна карта/; да докладва на
техническия ръководител за вложените материали и резервни части; отчита водомерите на
абонатите на населеното място, за което отговаря, проверява целостта и качеството на
пломбите и катинарчетата с повредени номера на разходомерните устройства; предава
карнетите за обработка на операторите в определения от тях срок за месечна обработка;
ежемесечно проследяване на некоректните платци, при наличие на такива абонати раздава
известия за натрупани задължения и уговаря плащането; съдейства на инспекторите при
раздаването на покани за доброволно плащане на абонати с просрочени задължения; да
изпълнява и други конкретно поставени задачи от прекия ръководител, свързани с
отговорностите на длъжността; обход и профилактика на помпени оборудвания и
съоръжения на територията на населеното място, за което отговаря; докладва за състоянието
на техническия ръководител на района; диагностицира възникнали аварии по трасетата на
техническия район; докладва на прекия си ръководител резултатите от диагностиката;
разнася известия и покани за доброволно плащане от абонати с просрочени задължения;
следи за регламентираното използване на отклонения и ПХ; докладва на техническия
ръководител на района съответните резултати и нарушения; със съдействието на касиера и
инспектора проследява седмичната и месечната събираемост /по селищни системи/ на
фактурираните количества вода. Същевременно обаче ищецът успя да докаже по делото
твърдението си, че фактически е изпълнявал и преди това задълженията на водопроводчик-
инкасатор съобразно длъжностната характеристика като е извършвал проверка на
5
водомерите, съставял е необходимите документи и е участвал в отстраняването на аварии.
От показанията на свидетелят Иван Йорданов Пушкаров - ръководител експлоатационен
район с. Изгрев се установява, че е ищецът още преди назначаването му като
водопроводчик-инкасатор е извършвал дейности, свързани с управление на камион, както и
други задачи, поставени му от последния, свързани с участието в инкасирането на парични
средства, сверяване показанията на водомерите, физически отчет на техническия уред за
измерване и съответно нанасяне на показанията в определени бланки, а когато зачисления
му товарен автомобил имал технически проблеми и е бил на ремонт, ищецът Т.Х. участвал и
в отсраняването на В и К аварии като помощен персонал, като е бил вписван в работните
карти. В разпита си свидетеля Емил Соколов Милчев – инспектор в ответното дружество
заявява, че „при извършване на проверката през пролетта на 2021 г. ни съдействаха
местните инкасатори на с. Тодор Икономово, включително и Тефик. Той ни е указвал
съдействие при посещение на адресите и установяване на абонатите“. А от показанията на
свидетеля Рейхан Мустафа е видно, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения
добре. Следователно от показанията на свидетелите Иван Пушкаров и Емил Милчев, се
установява, че ищеца Т. АЛ. Х. и преди сключването на Допълнително споразумение №
221/04.10.2021 г. към Трудов договор № 13/23.03.2016 г. е извършвал задълженията на
водопроводчик-инкасатор, т. е. последният е изпълнявал трудовите функции, съставляващи
същинското съдържание на новата длъжност, като по този начин работодателят вече е
проверил годността на работника.
Или, макар формално да не противоречи на чл. 70, ал. 5 от КТ, защото сключеният
трудов договор е първи между страните за изпълняваната работа, клаузата за срок за
изпитване не преследва типичната й и позволена цел да провери годността на работника за
изпълняваната работа. Качествата на работника са проверени и оценени от работодателя.
Преследваната с клаузата крайна, далечна цел е непозволена - да се прекрати трудовото
договор с ищеца по облекчения за работодателя ред на чл. 71, ал. 1 от КТ по причини, които
не са свързани с изпълнението на работата му. Искът по чл. 74, ал. 4 от КТ, във вр. чл. 74, ал.
1 от КТ е основателен и следва да се уважи, като се обяви недействителността на клаузата за
срок за изпитване в Допълнително споразумение № 221/04.10.2021 г. към Трудов договор №
13/23.03.2016 г., поради заобикаляне на закона.
Оттук уволнението на ищеца Т.Х. Али, извършено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ е
незаконно и следва да се отмени на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, с последиците по чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ, защото договорът се е трансформирал в безсрочен на основание чл. 71,
ал. 2 от КТ, то очевидно е налице правно основание ищецът да бъде възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност – „Водопроводчик-инкасатор, Шофьор до 12 т.“ , код по
НКПД: 7126 2001, с място на работа – Помп. Вода – ТР и Мех. - Каолиново в “*** - Шумен“
ООД, гр. Шумен.
Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и незаконността на уволнението
обуславят разглеждането по същество и на обусловеният от неговия изход акцесорен иск по
чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ и на ищеца следва да се присъди обезщетение
за времето на оставането му без работа.
С признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за незаконно
уволнения работник възниква правото да получи обезщетение за оставането си без работа,
поради незаконното уволнение, но за период от не-повече от 6 месеца, считано от датата на
прекратяването на трудовия договор. Доколкото по изложените по-горе съображения
настоящият състав намира, че уволнението на ищеца е незаконно, то е налице и основанието
за присъждане на такова обезщетение. Необходима предпоставка за уважаване на иска е да
се докаже, че след датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не е
започнал друга работа в периода, за който претендира обезщетение, като доказателствената
тежест за установяване на този факт е изцяло на ищеца. Обезщетението по чл. 225, ал. 1 от
КТ се дължи само за времето, през което служителят действително е останал без работа и е
6
бил лишен от трудово възнаграждение, поради уволнението в рамките на претендирания
период, но за не-повече от 6 месеца. В настоящият случай от материалите по делото и по-
конкретно от представените от ищцовата страна ксерокопие на Заповед № 60/04.01.2022 г. и
Регистрационна карта, издадена от Дирекция „Бюро по труда”, гр. Каолиново се установява,
че ищецът, след датата на прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от
04.01.2022 г. до датата на първото съдебно заседание – 13.04.2022 г. не е постъпвал на
работа и е бил регистриран в ДБТ-Каолиново, считано от 21.01.2022 г.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
от КТ, във вр. чл.225, ал.1 от КТ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен за
периода конкретизиран от ищцовата страна в съдебно заседание на 13.04.2022 г., а именно
04.01.2022 г. – 13.04.2022 г. При преценка размера, за който иска следва да бъде уважен
съдът съобрази обстоятелството, че ищцовата страна претендира сумата от 2 405.00 лева,
която съвпада изцяло със заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната
експертиза по делото, което в съдебно заседание конкретизира, че посочената сума
представлява размера на дължимото обезщетение, изчислено за период от 04.01.2022 г. до
датата на провеждане на първото съдебно заседание по делото – 13.04.2022 г.
На основание разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД работникът или служителят има
право и на законната лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно Тълкувателно решение
№ 3 от 1996 г. на ОСГК на ВКС, тази лихва се дължи от деня на поканата, а ако такава не е
отправена – от датата на подаване на исковата молба. В настоящия случай ищецът
претендира заплащане на законната лихва от датата на предявяване на иска, поради което
искът се явява основателен и следва да бъде уважен именно от датата на подаване на
исковата молба – 28.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
По определянето и събирането на държавната такса по исковата молба:
На основание чл. 83, ал. 1, т.1 от ГПК, ищецът е освободен от внасянето на държавна
такса по исковата молба и разноски по производството.
На основание чл. 71, ал. 1 от ГПК, по делото следва да бъде определена държавна
такса върху всеки от неоценяемите искове с правно основание чл. 74, ал. 4 от КТ, във вр. чл.
74, ал. 1 от КТ и чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 от КТ – в размер на по 30.00 лева.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. чл. 83, ал. 1, т.1 от ГПК,
във вр. чл. 72, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 71, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК,
доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски по
производството, то ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, дължащите се държавни такси по всеки от
четирите предявени иска в общ размер на 186.20 лева /сто осемдесет и шест лева и двадесет
стотинки/ - /по 30.00 лева за всеки от неоценяемите искове по чл. 74, ал. 4 от КТ, във вр. чл.
74, ал. 1 от КТ и чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 от КТ и 96.20 лева – върху цената на иска по чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ/.
По разпределение на разноските по делото:
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. чл. 83, ал. 1, т.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ШРС, направените в производството за сметка на бюджета на съда разноски в
размер на 150.00 лева /сто и петдесет лева/, представляващи възнаграждение за вещо лице.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 960.00 лева /деветстотин и шестдесет лева/, представляваща
направените от негова страна разноски за адвокатско възнаграждение в хода на настоящото
производство, съразмерно с уважената част от иска и съгласно представен списък.
При преценка на направеното от ответната страна възражение за прекомерност на
заплатеното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение съдът намира същото за
неоснователно. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че видно от представените от
ищцовата страна писмени доказателства във връзка със четирите обективно съединени иска
7
е било заплатено възнаграждение в общ размер на 960.00 лева. Имайки предвид естеството
на предявените искове и правилата за определяне на съответното минимално
възнаграждение по всеки един от тях, визирани в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
настоящия състав намира, че минималното възнаграждение по четирите обективно
съединени иска следва да бъде в общ размер на 1 346.35 лева. Заплетеното от ищцовата
страна адвокатско възнаграждение е под минималните размери, посочени в разпоредбата на
чл. 7 от същата наредба, поради което не са налице условията за намаляване на така
определеното възнаграждение, дължимо на страната във връзка с уважените обективно
съединените искове.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА поради заобикаляне на закона клаузата за срок
за изпитване в полза на работодателя в Допълнително споразумение № 221/04.10.2021 г. към Трудов
договор № 13/23.03.2016 г., сключено между ищеца Т. АЛ. Х., с ЕГН ********** и “*** - Шумен“
ООД, гр. Шумен.
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на Т. АЛ. Х., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Тодор Икономово, обл. Шумен, ул. “Любен Каравелов” №
7, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „Добри Войников“ № 9 - 13 чрез адв. ** от ШАК,
извършено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ със Заповед № 60/04.01.2022 г. на Управителя на
“*** - Шумен” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. “***”
№ 1, Ж.Г.П. И ОТМЕНЯ Заповед № 60/04.01.2022 г. на Управителя на “*** - Шумен” ООД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. “***” № 1, Ж.Г.П.на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Т. АЛ. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Тодор
Икономово, обл. Шумен, ул. “Любен Каравелов” № 7 на заеманата преди уволнението
длъжност – „Водопроводчик-инкасатор, Шофьор до 12 т.“, код по НКПД: 7126 2001, с място
на работа – Помп. Вода – ТР и Мех. - Каолиново във “*** - Шумен“ ООД, гр. Шумен, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
ОСЪЖДА „*** - Шумен” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, ул. “***” № 1, представлявано от управителя Ж.Г.П. ДА ЗАПЛАТИ НА Т. АЛ. Х., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Тодор Икономово, обл. Шумен, ул. “Любен
Каравелов” № 7, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „Добри Войников“ № 9 - 13 чрез адв. **
от ШАК, сумата от 2 405.00 /две хиляди четиристотин и пет/ лева, представляваща
обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода от
04.01.2022 г. до 13.04.2022 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 от
КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.01.2022 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „***” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен,
ул. “***” № 1, представлявано от управителя Ж.Г.П. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ДА
ЗАПЛАТИ НА Т. АЛ. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Тодор Икономово, обл.
Шумен, ул. “Любен Каравелов” № 7, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „Добри Войников“
№ 9 - 13 чрез адв. ** от ШАК сумата от 960.00 /деветстотин и шестдесет лева/ лева,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото
производство, съразмерно с уважената част от иска и съгласно представен списък.
ОСЪЖДА „***” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен,
ул. “***” № 1, представлявано от управителя Ж.Г.П. на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да
заплати в полза на държавата по сметка на ШРС сумата 336.20 лева /триста тридесет и
шест лева и двадесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса по уважените
8
искове и възнаграждение за вещо лице, както и 5 /пет/ лева такса за издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от датата на съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
9