Р Е Ш Е Н И Е
№1509/30.4.2010г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Облигационно отделение, 25-ти състав в открито съдебно заседание на дванадесети
март през две хиляди и десета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИХРЕН БЪЧВАРОВ
при участието
на секретаря В.М. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5140 по описа на ВРС за 2007 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството се развива по реда на
ГПК /отм/, приложим на основание пар.2,
ал.1 ПЗР ГПК /2007г/.
Образувано е по искова молба,
подадена от *.Д. срещу Х.А.М., Р.В.П., А.К.П., Д.К.П., В.К.П. и Е.К.П. – Х..
С исковата молба са предявени
субективно и обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 26,
ал.2, предл2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка гледане, обективиран
в н.а. 30, нот. дело * сключен между Е. *Д. от една страна и от друга страна Х.А.М. и Р.В.П.
при равни квоти, с предмет апартамент 43, находящ се в гр. * с площ от
67,80 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение номер 43 с площ от 3,69 кв .м. поради липса
на съгласие и евентуален иск с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне
на същия договор поради неизпълнение. Изложени са твърдения, че двамата ищци са
наследници по закон на починалия през 2006г. прехвърлител
по атакуваната сделка. Първата ответница почиствала дома на наследодателя им в
последните години преди смъртта му. Ищците, които живеели в чужбина не били
известени своевременно за смъртта на баща си, а след откриване на наследството
узнали, че приживе същият прехвърлил собствения си апартамент * на първите две ответници срещу
насрещно задължение за пожизнена издръжка и гледане. Посочват, че този договор
е сключен при липса на съгласие, тъй като положеният в нотариалния акт подпис не
е на прехвърлителя. На следващо място твърдят, че
дори договорът да е валидно сключен, по него няма изпълнение на задължението за
издръжка, тъй като прехвърлителят приживе е
разполагал повече финансови средства, отколкото двете приобретателки
са могли да му осигуряват. Твърди се също, че бащата на ищците не е имал нужда
от грижи до последните няколко месеца преди смъртта си, а така също и че приобретателките фактически не са полагали грижи в дължимия
обем. При изложеното молят за обявяването на договора за издръжка и гледане за
нищожен на основание липса на съгласие за сключването му, а в условията на
евентуалност за развалянето му поради
неизпълнение на поетите задължения от ответниците.
В съдебно заседание исковете се
поддържат чрез пълномощник. Претендират се съдебни разноски.
Ответниците Х.А.М., Р.В.П., , Д.К.П.,
В.К.П. оспорват исковете чрез пълномощник. Поддържат, че договорът е валидно
сключен и е породил действие. Твърдят точно изпълнение на задълженията си по
него. Молят за разноски.
Ответниците А.К.П. и Е.К.П. – Х. не
заемат становище.
Съдът намира следното от фактическа
и правна страна:
Исковете са допустими и надлежно
предявени. Активната легитимация на ищците произтича от качеството им на
наследници на починалия прехвърлител по атакуваната
сделка /видно от представеното у-ние за наследници на Е. Димитров Д. – л. 7 от
делото/. Исковете са предявени срещу надлежни ответници. Втората приобретателка Р.П. е била в брак с лицето * към датата на сделката, при което
прехвърлената й възмездно ½ ид.ч. от имота е
придобита от нея в режим на СИО /чл. 19 СК – отм/.
След смъртта на съпруга на 15.11.2004г. /установена с у-ние на л. 25 от делото/
имуществените права преминават в патримониума на
наследниците по закон, посочени в у-нието за
наследници на Константин П. /л.33 от делото/ - преживялата съпруга /страна по
процесната сделка/ и третия, четвъртия, петия и шестия ответник.
По същество по главния иск за
прогласяване на нищожност на договора за издръжка и гледане:
С н.а. 30 *. е прехвърлил на Х.А.М. и Р.В.П.
при равни квоти собствения си имот - апартамент * с площ от 67,80 кв.м., ведно с
прилежащото избено помещение номер 43 с площ от 3,69 кв
.м. срещу задължението на приобретателките заедно и
поотделно да издържат и гледат прехвърлителя до края
на живота му. Последният запазва правото си на ползване.
Искът за нищожност на сделката се
основава на твърдения за неавтентичност на положения
подпис на прехвърлителя по нея. Тежестта на доказване
е за ищеца.
Заключението на допуснатата Съдебно графологична експертиза сочи, че подписът в нотариалния акт
е положен от Е. *Д.. Същото не е оспорено от
страните и се кредитира от състава на ВРС като компетентно и безпристрастно.
Твърдението за неавтентичност остава недоказано.
Искът следва да се отхвърли като неоснователен, поради което следва да се
разгледа евентуалния иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД.
По същество по евентуалния иск за
разваляне договора за издръжка и гледане поради неизпълнение на задълженията:
Доказателствената тежест се
разпределя по следния начин – ищците следва да докажат наличието на сключен
договор за прехвърляне на вещно право върху имот; ответниците от своя страна
следва да докажат пълното и точно изпълнение на поетото с договора задължение
да дават издръжка и да полагат грижи за прехвърлителя. При достигнатия по-горе
извод за наличие на действителен договор, целените правни последици настъпват
със сключването му. Тоест има действителен договор, като ответниците следва да
докажат изпълнение на задълженията си до настъпването на прекратителното
условие /смъртта на някоя от страните по договора, в случая на прехвърлителя/.
По делото са
приобщени писмени изявления на страните /ищцата З. и първите две ответници/,
именувани “обяснения” и представляващи емоционално приповдигнати възприятия за относими
и неотносими факти. Решаващият състав намира, че не следва да обсъжда тези изявления,
тъй като същите не са годно средство за доказване.
При съвкупния
анализ на събраните гласни и писмени доказателства съставът на ВРС намира, че
ответниците доказват изпълнение на задължението си по договора, поради което
същият не може да бъде развален. За да се развали договора, необходимо е да се
установи, че изпълнението на приобретателите е непостоянно или непълно и това
да води до невъзможност прехвърлителят да живее спокойно, несмущавано и без понижаване
на жизнения си стандарт. При събраните гласни доказателства съставът на ВРС
намира, че ответниците са провели успешно доказване на факта на полагане на
дължимата грижа, съответно на нуждите на прехвърлителя. Съдът взема под
внимание възражението за липса на достоверност на показанията, но намира същото
за неоснователно. На първо място защото показанията съдържат преки и
непосредствени впечатления и са непротиворечиви. На следващо място, защото не
се касае за еднократно впечатление, а почиват на трайни наблюдения. Съдът не
счита, че свидетелите са заинтересовани. Дори да се оспорват медицинските
познания на свидетелката Кирова, това не е пречка за кредитиране на показанията
й в частта, с която се излагат лични възприятия. Лицето не е разпитвано в качеството
на експерт, а на очевидец, който излага лични впечатления за осъществени факти.
И двете свидетелки установяват полагането на грижи в дължимия обем за целия
процесен период.
По възражението
на ищците за преместването на прехвърлителя в друго жилище - Ако страните по договора не са
уговорили изрично в кое жилище ще живеят, длъжникът е този, който следва да
определи мястото за живеене. Смисълът е в това, че той дължи точно изпълнение
на задължението си за гледане, поради което негова е възможността да определи
къде да ги полага с оглед нуждите на другата страна /в този смисъл Решение * Фактическото преместване не
нарушава правото на прехвърлителя на пожизнено
ползване на прехвърления апартамент.
Издържането на прехвърлителя
по договора също е доказано със събраните гласни и писмени доказателства. Действително
пенсията на починалия прехвърлител е надвишавала тази
на първата ответница. Втората ответница обаче е реализирала трудови доходи през
целия период в достатъчни размери за поемането на издръжката. Гласните
доказателства установяват, че лицето е било издържано.
При изложеното дотук съставът на ВРС
достига до крайния извод, че приобретателките по
договора са изпълнили точно в количествено и качествено отношение задълженията
си. Евентуалният иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД е неоснователен и следва да се
отхвърли.
При изхода на делото и на основание
чл. 64, ал.2 ГПК /отм/ ищците следва да бъдат осъдени
за заплатят само на Р.П. направените съдебни разноски в размер на 450 лв – платено адвокатско възнаграждение.ю
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на * ********** и Д.Е.Д., ЕГН **********
срещу Х.А.М., ЕГН **********, Р.В.П., ЕГН ********** А.К.П., ЕГН **********, Д.К.П.,ЕГН
**********, В.К.П., ЕГН ********** и Е.К.П. – Х., ЕГН ********** за обявяване
за нищожен поради липса на съгласие на договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
н.а. * Д. от една страна и от друга страна
Х.А.М. и Р.В.П. при равни квоти, с предмет апартамент * с площ от 67,80 кв.м., ведно с
прилежащото избено помещение * с площ от 3,69 кв .м. и 1,8228% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж, както и
ОТХВЪРЛЯ евентуалния
иск на * Е.З.,
ЕГН ********** и Д.Е.Д., ЕГН ********** срещу Х.А.М., ЕГН **********, Р.В.П.,
ЕГН ********** А.К.П., ЕГН **********, Д.К.П.,ЕГН **********, В.К.П., ЕГН **********
и Е.К.П. – Х., ЕГН ********** за разваляне на същия договор поради неизпълнение
на приобретателките на задължението за издръжка и
гледане на прехвърлителя до смъртта му.
ОСЪЖДА * ЕГН ********** и Д.Е.Д., ЕГН **********
и двамата с посточнен адрес *** – *да заплатят на Р.В.П., ЕГН **********
сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща направените
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На страните да се
връчат преписи от решението чрез процесуалните им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: