Р Е Ш Е Н И Е
№260002
гр.Шумен, 19 Август 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публичното
съдебно заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1.Р.
Хаджииванова
2. С. Стефанова
при секретаря Ж. Дучева като разгледа
докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №197 по описа за 2020 год. на ШОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №271 от 26.05.2020г.
постановено по гр.д.№273/2020г. на ШРС, съдът е уважил молбата на П.И.М. /Т./, И.М.М.
и Ж.М.М., последните двама действащ чрез своята майка и законен представител П.М.
за издаване на заповед за защита срещу М.Ж.М. по ЗЗДН. С издадената заповед за
защита ответникът е бил задължен да се въздържат от упражняване на домашно
насилие спрямо молителите, забранено му е било да се доближава до П. Т., до
обитаваното от нея жилище в гр.Ш., ул. №, ет., ап., до местоработата ѝ,
до жилището на майка ѝ, за срок от 8 месеца, и е наложена глоба на
ответника в размер на 300 лева. С решението са присъдени деловодни разноски на
молителката в размер на 500 лева, а ответникът е осъден да заплати държавна
такса в размер на 75 лева. Недоволен от така постановеното решение останал
ответникът, който го обжалва, като сочи доводи за неправилност
на акта, по подробно изложени съображения. Моли решението да бъде отменено, и
постановено ново, с което молбата по чл.4 от ЗЗДН да бъде отхвърлена изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна не
е депозирала отговор на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално
допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за частично
основателна.
Районен съд Шумен е бил сезиран с искане за защита по
ЗЗДН от П.И.М. /Т./, И.М.М. и Ж.М.М., последните двама действащ чрез своята
майка и законен представител П. Т. срещу М.Ж.М. по ЗЗДН. В молбата си
/депозирана в съда на 05.02.2020г./ излага, че с М.М. са родители на малолетните
/към подаване на молбата/ деца И.М.М. и Ж.М.М., и бивши съпрузи, чийто брак е
прекратен с влязло в законна сила решение №1252/30.12.2019г. по
гр.д.№3441/2019г. на ШРС. С горното решение родителските права над децата били
предоставени на майката, а на бащата бил определен режим за лични контакти. На
25.01.2020г., бащата отишъл да вземе детето си в изпълнение на решението на
режим за лични отношения, и вдигнал скандал в присъствието на детето Ж., като
започнал да отправя заплахи към молителката, че ще я съсипе, че от днес
започвали проблемите ѝ, че е безотговорна майка, която не дава на дъщеря
си да се среща с баща си и др.п.. На следващия ден -26.01.2020г., когато дошъл
да върне детето в дома ѝ, в негово присъствие, отново я обиждал,
обвинявал и заплашвал, че ще ѝ отнеме сина. Последните крясъци били чути
и от дъщеря ѝ, която била в жилището в този момент. Ответната страна
оспорва твърденията на молителката, свързани с упражнено от тях домашно
насилие, и излагат коренно различна фактическа обстановка на инцидента по между
им при връщане на детето, и в последствие.
В представената по делото декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, молителката декларира, изложената в молбата фактическа обстановка, с
твърдения за осъществено психическо насилие от ответника над нея и децата. От
събраните по делото гласни и писмени доказателства, се установява че страните
са бивши съпрузи, и имат общи деца от това съжителство, като от края на 2019г.
са разделени. Влошените отношения между страните, датирали от значително време,
като непосредствено преди раздялата им, те се задълбочили, било образувано
производство по ЗЗДН, което било прекратено в последствие поради оттегляне на
молбата на 18.11.2019г., когато е било постигнато и споразумението за
отношенията между съпрузите и родителските права над децата, след прекратяване
на брака. От изготвения социален доклад от ДСП Шумен е видно, че след проведено
социално проучване децата са ставали свидетели на скандали между родителите по
време на брака им, и сочат осъществявано към миналия момент домашно насилие от
ответника. От приложените по делото писмени доказателства, показанията на
разпитаните по делото свидетели, безспорно се установява че на 25 и 26.01.2020г.,
ответникът, в присъствието на детето Ж., е отправял сочените от молителката
обиди и заплахи. При изслушването на детето Ирен, то споделя за осъществявано насилие
над майката в присъствието на децата, но по време на съвместното им
съжителство, а за процесния инцидент /релевантен за настоящия спор с оглед преклузивния
срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН/ съобщава, че е чувало караницата между родителите
си като разговор на висок тон, но не сочи да е дочуло конкретните реплики между
спорещите.
Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: В чл.2 от ЗЗДН е дефинирано понятието домашно насилие по смисъла на закона, като всеки акт на физическо, психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от определена категория лица спрямо друга, в която попадат страните по настоящото производство. За да бъде окачествено едно действие като "психическо насилие" е необходима известна степен на агресия, различаваща се от обичайните спорове и конфликтни ситуации, възникващи между съжители по повод разрешаването на битови и лични проблеми. Агресивното поведение следва да е насочено към накърняване на лично или имуществено благо, а преценката дали е налице психическо насилие, следва да се прави винаги конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице. Следва да се има предвид, че поради характера и спецификата на отношенията между кръга от лица, визирани в чл.3 от ЗЗДН и това, че по правило актовете на домашно насилие се извършват без присъствието на очевидци, законодателят е предоставил изключително улеснение за пострадалото лице единствено въз основа на представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие. За да послужи като доказателство по делото, в декларацията следва ясно, точно и достатъчно конкретно да се посочи акта на домашно насилие, като се възпроизведе всичко което е извършено от ответника на конкретната дата, на която се твърди, че е извършено домашно насилие, включително и с посочване на думите, изразите, жестовете, механизма на насилието и всичко в поведението на ответника, за което се твърди, че представлява акт на домашно насилие. Декларацията се подава към молбата за защита и е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице, само обаче когато няма други събрани доказателства. В такъв случай в доказателствената тежест на ответника при направено оспорване, че е извършил домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила. Това обаче не означава, че молителката при наличие на оспорване на твърденията ѝ, не следва да проведе пълно и главно доказване на същите, което да обуслови извод за осъществен спрямо нея акт на домашно насилие. От една страна отправени ругатни и обидни думи могат да засегнат себеоценка и да накърнят чувството за достойнство на човек, но те не могат да се квалифицират като психическо насилие. Психическото насилие поражда негативни преживявания у пострадалия, изразяващи се в страх или принуда да извърши действия, които не желае. То представлява оказване на натиск върху пострадалия чрез думи или действия, в резултат на което се стига до разстройване на емоциите и нарушаване на душевния баланс. В настоящия случай съдът намира, че въпреки проведеното частично насрещно доказване на ответната страна, при което достоверността на част от описаните в декларацията актове на домашно насилие, е незначително разколебана, установената заплаха за отнемане на детето и съсипване, са от категорията на актовете по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, годни да причинят сочените последици в съзнанието на молителката П. Т. и детето Ж. М. /съобразно чл.2, ал.2 от ЗЗДН/ от упражненото психическо насилие. Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица. С оглед характера и степента на интензивност на осъщественото от ответника домашно насилие, съдът намира, че адекватните мерки по смисъла на чл.5 от ЗЗДН са да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителите П. Т. и детето Ж. М., и да му бъде забранено да приближава молителката П. Т., обитаваното от нея жилище, местоработата ѝ, жилището на майка ѝ, за срок от осем месеца, считано от налагане на мярката с издадената заповед по чл.18, ал.1 от ЗЗДН по настоящото дело, а именно 05.02.2020г. /въпреки пропуска на първоинстанционния съд да уточни началния момент на срока на мярката, който по принцип, при липса на заповед за незабавна защита тече от постановяване на решението, въззивния съд, следва да го конкретизира/, с изключение на времето, определено на М.М. за лични контакти с децата И.М.М. и Ж.М.М.. На ответника следва да бъде наложена глоба по чл.5, ал.4 от ЗЗДН, в размер на 300 лева.
По отношение на твърдяното с молбата домашно насилие, осъществено срещу детето И.М.М.. От събраните по делото гласни и писмени доказателства, не се установява с категоричност, че посочения по - горе акт на психическо насилие спрямо молителката П.И. Т., е осъществен в присъствието на детето. То е дочуло скандала между родителите си, но не споделя за чути конкретни заплахи. Не са представени доказателства и за осъществено пряко срещу детето домашно насилие. Пълното доказване следва да създаде абсолютно сигурна достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от тази достоверност. В процесния случай, ищеца не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които го задължават да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. Необходимо е да се отбележи, че за настоящото производство е ирелевантно обстоятелството, че в хода на производството детето е навършило 14 год. възраст, доколкото и близки роднини могат да сезират съда за констатирано домашно насилие съобразно чл.8, т.2 от ЗЗДН, а и съдът служебно е длъжен да предприеме мерки ако установи наличието на данни за домашно насилие над дете, дори и да няма изрично искане в тази насока.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд следва да бъде отменено в частта, с която е уважена молбата за защита от домашно насилие от И.М.М., действаща чрез своята майка и законен представител П.И. Т. и да се постанови друго, с което молбата се отхвърли, а в частта, с която е определен срок на забраната да приближава жилището и други местообитания на молителката Т., следва да се измени, като се определи 8 месечен срок считано от 05.02.2020г., с изключение на времето, определено на М.М. за лични контакти с децата И.М.М. и Ж.М.М., съобразно определения режим на лични контакти на бащата с децата. В останалата обжалвана част, решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора решението следва да се
коригира и в частта за разноските. Следва да бъде отменено в частта за
присъдена държавна такса за размера над 50 лева, както и за разликата над присъдените
в първоинстанционното производство 333,33 лева, а на ответника следва да се
присъдят такива в размер на 166,67 лева. На въззиваемата страна следва да се
присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на по
233,33 лева съразмерно отхвърлената част от жалбата, а на жалбоподателя - 12,94
лева, съразмерно на уважената част от жалбата, съобразно представените
доказателства за направата им. Доколкото с жалбата е представен документ за
платена държавна такса за въззивното обжалване, такава не следва да се
присъжда.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №271 от 26.05.2020г. постановено по
гр.д.№273/2020г. по описа на Районен съд - гр.Шумен, САМО В ЧАСТТА, с която е уважена молбата на И.М.М. с ЕГН ,
действаща чрез своята майка и законен представител П.И. Т. с ЕГН , за издаване
на заповед за защита от домашно насилие, както и В ЧАСТТА, с която М.Ж.М. е осъден да заплати държавна такса за
разликата над 50 лева, и деловодни
разноски на П.И. Т. за разликата над
333,33 лева, като вместо това, в тази част, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на И.М.М. с ЕГН , действаща със знанието и
съгласието на своята майка П.И. Т. с ЕГН , за издаване на заповед за защита от
домашно насилие срещу М.Ж.М. с ЕГН .
ИЗМЕНЯ Решение №271 от 26.05.2020г. постановено по
гр.д.№273/2020г. по описа на Районен съд - гр.Шумен, в частта, с която е
определен срок на мерките по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, като ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.5, ал.2 от ЗЗДН срок на мерките по чл.5,
ал.1, т.3 от ЗЗДН /забрана на извършителя М.Ж.М.
да се доближава до П.И. Т., до обитаваното от нея
жилище в гр.Ш., ул. №, ет., ап., до местоработата ѝ - СУ "*"
гр.Ш., бул...., и до жилището на майка ѝ - гр.Ш., ул. №, вх., ет., ап., от
8 месеца, считано от налагане на
мярката с издадената заповед по чл.18, ал.1 от ЗЗДН по настоящото дело - 05.02.2020г.,
с изключение на времето, определено на М.Ж.М. за лични контакти с децата И.М.М.
и Ж.М.М., съобразно определения режим на лични контакти на бащата с децата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №271 от 26.05.2020г. постановено по
гр.д.№273/2020г. по описа на Районен съд - гр.Шумен, в останалата обжалвана
част.
ДА СЕ ИЗДАДЕ НОВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на основание чл.17, ал.5 от ЗЗДН в полза на молителите,
съобразно определените с настоящото решение мерки, която заедно с преписите от
настоящото съдебно решение да се връчи съгласно чл.16, ал.3 от ЗЗДН на страните
и на Районното полицейско управление по настоящия адрес на извършителя и на
пострадалото лице, с вписано предупреждение за последиците от неизпълнението на
същата по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА М.Ж.М.
с ЕГН ДА ЗАПЛАТИ на П.И. Т. с ЕГН сумата от 233,33 лева, представляваща направените пред настоящата инстанция
деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от жалбата.
ОСЪЖДА П.Иванова Т.
с ЕГН ДА ЗАПЛАТИ на М.Ж.М. с ЕГН деловодни разноски в
размер на 166,67 лева за първата
инстанция и 12,94 лева за въззивната.
На основание чл.17, ал.6 от ЗЗДН, решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.