Р Е Ш Е Н И Е
№ 260416
гр. Пловдив 19.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ – XVII н. с., в публичното заседание на шестнадесети юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
МИНЧЕВ
при секретаря ВАНЯ
КОЙЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2054/2020 г. по описа на
РС Пловдив – XVII н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 16-002757/02.03.2020 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Пловдив, с което на „АТЕНШЪН РЕНТАЛС“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище гр. Пловдив, адрес на управление гр. Пловдив бул. „Шести септември”
№ 152, офис 1-2Б, представлявано от управителя С. У., е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лв. за нарушение по чл.7 вр. чл.2 ал.1 от Наредбата за условията и
реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на
предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ/ на основание чл.416 ал.5 вр.
чл.414 ал.1 от Кодекса на труда КТ/.
Жалбоподателят
„АТЕНШЪН РЕНТАЛС“ ЕООД гр. Пловдив чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание и по съображения, изложени в жалбата, прави искане до Съда да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно. Излагат се доводи за
допуснати в хода на административното производство съществени процесуални
нарушения.
Въззиваемата страна Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Пловдив чрез процесуалния си представител прави искане
до Съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски – за юрисконсултско възнаграждение по
процесуално представителство.
Съдът като съобрази доказателствата по делото по
отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е
било санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 25.10.2019 г. в гр. Пловдив бил сключен трудов
договор между „АТЕНШЪН РЕНТАЛС“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище гр. Пловдив,
от една страна като работодател и Ц.Г.П.от гр. П. от друга страна като ****, по
силата на чл.1 от който ****ът приемал да изпълнява в „АТЕНШЪН РЕНТАЛС“ ЕООД
длъжността „****, изграждане и ремонт на покривни покрития“. На 01.10.2019 г.
бил сключен договор между „АТЕНШЪН РЕНТАЛС“ ЕООД гр. Пловдив и „ФЪРСТ ТЕНТ“ –
белгийско търговско дружество, за извършване на строителни и монтажни работи на
покриви и палатки на територията на Кралство Белгия. Във връзка с изпълнението
на договора с „ФЪРСТ ТЕНТ“ дружеството жалбоподател „АТЕНШЪН РЕНТАЛС“ ЕООД
командировало свои работници в Кралство Белгия. Един от командированите
работници било лицето Ц.Г.П.– командирован за времето от 08.11.2019 г. до
08.12.2019 г., като командироването му било документално оформено от
работодателя чрез заповед – Заповед № 40/05.12.2019 г. – с цел по заповедта за
обучение и подпомагане на работния процес в Кралство Белгия във фирма„ФЪРСТ
ТЕНТ“.
На 10.12.2019 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив постъпило чрез Информационната
система на вътрешния пазар, поддържана от Европейската комисия, предназначена
за обмен на информация между компетентните органи по спазване на трудовото
законодателство, запитване от Кралство Белгия за командировани лица – работници,
на територията на друга държава-членка на ЕС, с искане за предоставяне на
информация за дейността, седалище и адрес на управление на дружеството жалбоподател
„АТЕНШЪН РЕНТАЛС“ ЕООД и на лицата, установени да полагат труд в Кралство
Белгия от името на дружеството. В запитването искането било конкретизирано до 8
/осем/ лица, установени да полагат труд в Кралство Белгия, едно от които било
лицето Ц.Г.П.. По повод на
постъпилото писмено запитване в Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Пловдив била възложена проверка, пряко натоварен с която бил
свидетелят Б.Д.Д. – главен инспектор. Св. Д. посетил на 17.12.2019 г. офисът на
„АТЕНШЪН РЕНТАЛС“ ЕООД в гр. Пловдив – на бул. „Шести септември“ № 152, офис
1-2Б, където извършил проверка на документи на място, а и изискал допълнително
за представяне на относими за случаите с работниците други такива в Дирекцията.
От извършената проверка на място в дружеството жалбоподател и въз основа на
представени на 20.12.2019 г. и на 06.01.2020 г. изискани документи гл.
инспектор Д. установил, че не е било сключено между работодателя „АТЕНШЪН
РЕНТАЛС“ ЕООД и ****а Ц.П.допълнително писмено споразумение за изменение на
трудовото правоотношение помежду им преди командироването на ****а на
територията на Кралство Белгия – като държава-членка на Европейския съюз, за
предоставяне на услуга – на труд, по договор сключен между „АТЕНШЪН РЕНТАЛС“
ЕООД и ползвател на услугите на ****а в Кралство Белгия – „ФЪРСТ ТЕНТ“, като българското дружество
работодател е допуснал такова командироване на същия **** за времето от
08.11.2019 г. до 08.12.2019 г., поради което и на 24.01.2020 г. в присъствието
на пълномощник на представляващия „АТЕНШЪН РЕНТАЛС“
ЕООД съставил акт – АУАН № 16-002757/24.01.2020 г., за прието за извършено
административно нарушение по см. на чл.7
вр. чл.2 ал.1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ/. При
предявяването на акта не били направени възражения, писмени възражения против
констатациите по същия АУАН не били сторени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Освен АУАН по отношение на командироването на ****а П. св. Д. съставил
актове на „АТЕНШЪН РЕНТАЛС“ ЕООД и за други
установени нарушения по допускане на командироване без да е изпълнено
изискването на чл.7 вр. чл.2 ал.1
от НУРКИРСРПУ.
Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка
административно-наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление,
с което на дружеството нарушител наложил за приетото за извършено
административно нарушение по чл.7
вр. чл.2 ал.1 от НУРКИРСРПУ наказание имуществена санкция в минимално
предвидения в приложената санкционна разпоредба на чл.414 ал.1 от КТ размер, а
именно 1500 лв. При излагането на обстоятелствата на нарушението по чл.7 вр.
чл.2 ал.1 от НУРКИРСРПУ били изложени сходни като в АУАН № 16-002757/24.01.2020 г. с изключение на променена една от датите,
на които се сочи от работодателя „АТЕНШЪН РЕНТАЛС“ ЕООД да е представил
изискани по повод на извършваната проверка документи – да е на 06.01.2020 г., а
не вписаната в АУАН дата 06.12.2019 г. – като отговаряща на доказателствата по
административната преписка и съобразена промяна с възможността за това по чл.53
ал.2 от ЗАНН.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
въз основа на: показанията на св. Д., АУАН, пълномощно, трудов договор, карта
за предварителен медицински преглед, заповед за командировка в чужбина, искане
за информация, договор, известие за доставяне, оправомощителна заповед.
Съдът изцяло кредитира показанията на св. Д. като
последователни, логични, кореспондиращи си с писмените доказателства по делото,
неоспорени от страните.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка
настоящата инстанция прие, че от страна на „АТЕНШЪН РЕНТАЛС“ ЕООД гр.
Пловдив е налице осъществен състав на административно нарушение по см. на чл.7
вр. чл.2 ал.1 от НУРКИРСРПУ, тъй като дружеството в качеството му на
работодател е допуснало командироване на **** – на Ц.Г.П.от гр. П., изпълняващ
съгласно трудов договор от 25.10.2019 г.
в „АТЕНШЪН РЕНТАЛС“ ЕООД длъжността „****, изграждане и ремонт на
покривни покрития“, на територията на друга държава-членка на Европейския съюз
– на Кралство Белгия – за период от 08.11.2019 г. до 08.12.2019 г. – по Заповед
за командироване в чужбина № 40/05.12.2019 г., за предоставяне н услуги – по
личен труд за подпомагане на производствен процес за извършване на строителни и
монтажни работи на покриви и палатки на територията на Кралство Белгия по
сключен договор с друго белгийско дружество – „ФЪРСТ ТЕНТ“, без преди
командироването да е изпълнено изискването на чл.2 ал.1 от НУРКИРСРПУ да се
уговори и сключи с ****а писмено споразумение за
изменение на трудовото правоотношение помежду им. Това
нарушение по преценка на настоящата инстанция е безспорно доказано въз основа
на съдържащите се по делото гласни и писмени доказателства, които изграждат
непротиворечив и несъмнен извод за наличието му. Нито чрез жалбата, нито чрез
процесуалния представител в хода на съдебното производство пред настоящата
съдебна инстанция, нито пък на още по – ранния етап по хода на
административното производство са били оспорени както качеството на работодател
и **** съответно за „АТЕНШЪН
РЕНТАЛС“ ЕООД и Ц.Г.П., така и наличието на трудово правоотношение помежду им,
изпращането на ****а от работодателя по предоставяне на услуги на територията
на друга държава-членка на Европейския съюз – на Кралство Белгия, нито периодът
на командироването, нито липсата на уговорено и сключено с ****а писмено споразумение за изменение на трудовото правоотношение преди
командироването.
Правилно според съда е насочена и административната отговорност спрямо
дружеството жалбоподател „АТЕНШЪН РЕНТАЛС“ ЕООД гр. Пловдив – имащо качеството на работодател, определящо
го и като субект на административното нарушение по см. на чл.7 вр. чл.2 ал.1 от
НУРКИРСРПУ. Съгласно чл.7 от НУРКИРСРПУ „Не се допуска командироване или
изпращане на **** или служител, когато не е сключено споразумение по чл.2 ал.1
или трудов договор по чл.3 ал.1.“, а съгласно чл.2 ал.1 от същата Наредба „При
командироване на работници или служители в случаите по чл.121А ал.1 т.1 КТ
работодателят и ****ът или служителят уговарят с допълнително писмено
споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за
срока на командироването.“. И актосъставителят в АУАН, и административно –
наказващият орган в НП са приложили според съдебния състав съответната
материалноправна норма при квалификацията на административното нарушение, като
всички елементи от състава на административното нарушение по см. на чл.7 вр.
чл.2 ал.1 от НУРКИРСРПУ са изпълнени от задълженото според тази норма лице
работодател.
АУАН и обжалваното НП са съставени законосъобразно, издадени от
компетентен за това съответен орган, съдържат и изискуемите се и необходими
реквизити съответно по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, за да се приеме, че нарушението е
пълно и ясно описано, с посочване на време, мястото и обстоятелствата, при
които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят,
индивидуализиран е и нарушителят субект на предприетата административна
отговорност.
По отношение на заявената в жалбата и поддържана от процесуалния
представител липса на посочване на разпоредбата на чл.121А ал.1 т.1 от КТ и
конкретизирането на това за коя от хипотезите на т.1 – б.А или б.Б, следва да
касае настоящия случай, съдът прие, че липсата на цифрово посочване на тази
разпоредба, към която насочва чл.2 ал.1 от НУРКИРСРПУ не може да се приеме за съществено процесуално нарушение
– да е такова, което да ограничава субектът на административната отговорност
във възможността да е наясно за какво следва да отговаря административно,
доколкото всички обстоятелства, определящи и приложението на чл.2 ал.1 от
НУРКИРСРПУ, и съответстващи за разпоредбата на чл.121А ал.1 т.1 от КТ са изложени словно от административно-наказващият
орган при описване на обстоятелствата на процесното административно нарушение. Ясно
и точно в обстоятелствената част на обжалваното НП е посочено коя е приложимата
в случая хипотеза, а именно, че командироването в друга държава-членка – Кралство
Белгия, е извършено в изпълнение на договор от 01.10.2019 г. между „АТЕНШЪН
РЕНТАЛС“ ЕООД и „ФЪРСТ ТЕНТ“ за извършване на строителни и монтажни работи на
покриви и палатки, каквато всъщност е хипотезата на б.А към същата норма на
чл.121А ал.1 т.1 от КТ.
Не се прие за основателен и доводът на страната жалбоподател за неправилно
ангажиране на административната отговорност спрямо дружеството нарушител като
допустител на административно нарушение. Допустителството представлява
непопречване да бъде извършено административно нарушение от друго лице,
различно от допустителя, а извършителството е свързано с личното реализиране на
съставомерните белези на конкретно нарушение, какъвто е настоящият случай,
доколкото командироването се допуска
именно от работодателя.
Правилно е приложена и съответната санкционна норма –
на чл.414 ал.1 от КТ, като определеният размер на административното наказание –
имуществена санкция в размер на 1500 лева, съдът счита, че е съответен на
обществената опасност на нарушението и на юридическото лице нарушител. В
материалите по делото не се съдържат някакви доказателства, които да сочат
многобройни или изключителни смекчаващи административната отговорност
обстоятелства, които да налагат евентуално преквалифициране на случая като
маловажен, като в материалите по делото пък се съдържат доказателства, че
нарушение по реда на командироването в чужбина е сторено и по отношение и на
други работници от същия работодател. Определянето на административното
наказание в минимално предвидения размер за имуществена санкция се явява
законово- и целесъобразен.
В хода на административното
производство съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения,
които да опорочават наказателното постановление и да налагат отмяната му изцяло
като незаконосъобразно. НП е издадено от компетентен орган в кръга на
правомощията му, при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН, при изпълнение в
пълен обем на задълженията на актосъставител по чл.42 от ЗАНН и на административно
– наказващ орган по чл.57 ал.1 и ал.2 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът прие да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Относно направеното в съдебно заседание в хода на
съдебното производство искане на упълномощения процесуален представител на
въззиваемата страна – Нач. Отдел, за присъждане в полза на страната на
направените от нея разноски по делото с оглед така очерталия се изход на
производството – при потвърждаване на атакуваното наказателно постановление, то
същото искане се явява според съда основателно и следва да бъде уважено.
Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН „В съдебните производства по ал.1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.“, а според чл.143 ал.3 от АПК „Когато съдът отхвърли оспорването или
подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт
е благоприятен, има право на разноски.“. В конкретния случай процесуалното
представителство на въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Пловдив в производството по делото е осъществено от нарочно упълномощен процесуален
представител – в лицето на Н. Отдел. Н. К. – с пълномощно № ДОК19013348/06.12.2019
г. Доколкото от въззиваемата страна не са ангажирани доказателства за конкретен
размер на възнаграждение за процесуално представителство, то съдът следва да се
води при определяне на размера им от разпоредбата на чл.27Е от Наредбата за
заплащане на правната помощ /НЗПП/ – „Възнагражденията за защита в производства
по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.“.
Предвид потвърждаване на обжалваното НП и неотпадане на административната
отговорност спрямо жалбоподателя „АТЕНШЪН РЕНТАЛС“
ЕООД гр. Пловдив, то разноските
за въззиваемата страна за процесуално представителство следва съобразно горното
и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 ал.3 от АПК вр. чл.27Е от НЗПП да
се възложат в тежест на жалбоподателя, а относно размерът им съдът преценя, че
следва да бъде в размер на 80 лв. – минимално предвидения в чл.27Е от НЗПП –
съобразено със сложността от фактология и право в конкретния казус, и със
сведеното лично участие на процесуалния представител по делото.
Мотивиран от горното ПРС
ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 16-002757/02.03.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” гр. Пловдив, с което на „АТЕНШЪН РЕНТАЛС“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище гр. Пловдив, адрес на управление гр. Пловдив бул. „Шести септември” № 152,
офис 1-2Б, представлявано от управителя С.У., е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв. за
нарушение по чл.7 вр. чл.2 ал.1 от Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги /НУРКИРСРПУ/ на основание чл.416 ал.5 вр.
чл.414 ал.1 от Кодекса на труда КТ/.
ОСЪЖДА „АТЕНШЪН РЕНТАЛС“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище гр. Пловдив, адрес на управление гр. Пловдив бул. „Шести септември” № 152,
офис 1-2Б, представлявано от управителя С. У., ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 3,
БУЛСТАТ ********* сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П.
Вярно с оригинала.
Т.К.