Присъда по дело №1285/2010 на Районен съд - Пловдив

П Р И С Ъ Д А

 

 

Номер    233                            12.05.2010 г.           Град ПЛОВДИВ

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 Пловдивски Районен съд                      ХI наказателен състав

 

На дванадесети май                               2010 год.

В публично заседание в следния състав:

 

        Председател: АТАНАСКА АНАСТАСОВА

                   Съдебни заседатели: БОРЯНА ПАНАЙОТОВА

                                                       ТАКУХИ ВАСИЛЕВА

 

Секретар: МАРИЯ СЛАВОВА

Прокурор: РАЛИЦА МРАВКОВА

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

наказателно дело  НОХД № 1285 по описа за 2010 година

 

 

 П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия О.Д.Е. – роден на ***г***, живущ ***, ***, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 05.11.2009г. в с. Козарско, обл. Пазарджик и в с. Брестовица, обл. Пловдив в съучастие като извършител с Й.Х.П.,***, противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка “ВАЗ 21011” с рег. № ******** - от владението на С.С.П. ***, без негово съгласие с намерение да го ползва, като превозното средство е било изоставено без надзор в с. Брестовица, обл. Пловдив и отнемането му е било извършено при условията на чл.195 ал.1 т.4 пр.2 от НК – чрез използване на техническо средство /нож и подбран ключ/, поради което и на основание чл.346 ал.2 т.1 пр.2 и т.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.58а вр. чл.55 ал.1 т.1 вр. чл.2 ал.2 вр. ал.1 от НК го ОСЪЖДА на ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ПРИЗНАВА подсъдимия О.Д.Е. /със снета по делото самоличност/ за ВИНОВЕН в това, че на 05.11.2009г. в гр. Кричим, обл. Пловдив в съучастие като извършител с Й.Х.П.,***, е отнел чужди движими вещи – 1бр. златна гривна 14к. с тегло 12 гр. на стойност 324 лв., 1бр. златна гривна 14к. с тегло 7,05 гр. на стойност 190,35 лв., 1бр. златно колие 14к. с тегло 14,6 гр. на стойност 394,20 лв., 1бр. златен мъжки пръстен 14к. с тегло 4,5 гр. на стойност 121,50 лв., 1 чифт златни дамски обеци тип халки 14к. с тегло 4,05 гр. на стойност 109,35 лв., 1бр. златна дамска гривна 14к. с тегло 20,6 гр. на стойност 556,20 лв., 1бр. златен синджир – колие от бяло и жълто злато завършващо с образа на Дева Мария на плочка 14к. с тегло 10,9 гр. на стойност 294,30 лв., всички вещи на обща стойност 1 989,90 лв. /хиляда деветстотин осемдесет и девет лева и 90 ст./, собственост на “София Комерс - Заложни къщи” АД гр. София - от владението на А.Б.М. от гр. К. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.58а вр. чл.55 ал.1 т.1 вр. чл.2 ал.2 вр. ал.1 от НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ПРИЗНАВА подсъдимия О.Д.Е. /със снета по делото самоличност/ за ВИНОВЕН в това, че на 05.11.2009г. в с. Брестовица, обл. Пловдив, чрез използване на техническо средство /клещи/ е отнел чужда движима вещ – акумулатор марка “Искра”, 12 V, 65 Ah с фабричен № 090120 на стойност 56 лв. /петдесет и шест лева/ - от владението на С.С.П. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.4 пр.2 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.58а вр. чл.55 ал.1 т.1 вр. чл.2 ал.2 вр. ал.1 от НК го ОСЪЖДА на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.23 ал.1 от НК КУМУЛИРА така наложените на подсъдимия О.Д.Е. наказания, като му НАЛАГА едно общо най – тежко наказание ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.61 т.3 вр. чл.59 ал.1 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ така наложеното на подсъдимия О.Д.Е. общо най – тежко наказание ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от открит тип. 

На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК ПРИСПАДА от така наложеното на подсъдимия О.Д.Е. общо най – тежко наказание ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което същият е бил задържан по реда на НПК, считано от 07.11.2009г. до 10.11.2009г., както и времето през което по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 10.11.2009г. до влизане в сила на присъдата.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Й.Х.П. – роден на ***г***, живущ ***, ***, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 05.11.2009г. в с. Козарско, обл. Пазарджик и в с. Брестовица, обл. Пловдив в съучастие като извършител с О.Д.Е.,*** противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка “ВАЗ 21011” с рег. № ******** - от владението на С.С.П. *** без негово съгласие с намерение да го ползва, като превозното средство е било изоставено без надзор в с. Брестовица, обл. Пловдив и отнемането му е било извършено при условията на чл.195 ал.1 т.4 пр.2 от НК – чрез използване на техническо средство /нож и подбран ключ/, поради което и на основание чл.346 ал.2 т.1 пр.2 и т.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.58а вр. чл.55 ал.1 т.1 вр. чл.2 ал.2 вр. ал.1 от НК го ОСЪЖДА на ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Й.Х.П. /със снета по делото самоличност/ за ВИНОВЕН в това, че на 05.11.2009г. в гр. Кричим, обл. Пловдив в съучастие като извършител с О.Д.Е.,*** е отнел чужди движими вещи – 1бр. златна гривна 14к. с тегло 12 гр. на стойност 324 лв., 1бр. златна гривна 14к. с тегло 7,05 гр. на стойност 190,35 лв., 1бр. златно колие 14к. с тегло 14,6 гр. на стойност 394,20 лв., 1бр. златен мъжки пръстен 14к. с тегло 4,5 гр. на стойност 121,50 лв., 1 чифт златни дамски обеци тип халки 14к. с тегло 4,05 гр. на стойност 109,35 лв., 1бр. златна дамска гривна 14к. с тегло 20,6 гр. на стойност 556,20 лв., 1бр. златен синджир – колие от бяло и жълто злато завършващо с образа на Дева Мария на плочка 14к. с тегло 10,9 гр. на стойност 294,30 лв., всички вещи на обща стойност 1 989,90 лв. /хиляда деветстотин осемдесет и девет лева и 90 ст./, собственост на “София Комерс - Заложни къщи” АД гр. София - от владението на А.Б.М. от гр. К. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.58а вр. чл.55 ал.1 т.1 вр. чл.2 ал.2 вр. ал.1 от НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.23 ал.1 от НК КУМУЛИРА така наложените на подсъдимия Й.Х.П. наказания, като му НАЛАГА едно общо най – тежко наказание ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ така наложеното на подсъдимия Й.Х.П. общо най – тежко наказание ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. 

На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК ПРИСПАДА от така наложеното на подсъдимия Й.Х.П. общо най – тежко наказание ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което същият е бил задържан по реда на НПК, считано от 07.11.2009г. до 10.11.2009г., както и времето през което по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 10.11.2009г. до влизане в сила на присъдата.

На основание чл.68 ал.1 от НК ПОСТАНОВЯВА подсъдимия Й.Х.П. да изтърпи ИЗЦЯЛО и ОТДЕЛНО от така наложеното му общо най – тежко наказание ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА наказанието, наложено му по НОХД №2330/2005г. по описа на ПРС – ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение е било отложено, при първоначален СТРОГ режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото - 1 бр. мъжка блуза – тъмносиня на цвят с отрязан ляв ръкав; 1 бр. отрязан ръкав от блуза – светлосин на цвят с две дупки по средата; 1 бр. дамско кожено палто – черно на цвят с дължина 106 см.; 1 бр. черна плетена шапка с две дупки по средата; 1 бр. суичър с качулка – сивозелен на цвят; 1 бр. тъмносин панталон от плат с етикет на гърба от вътрешната страна и надпис “yanxta”; 1 бр. долнище на анцунг – шушляково с надпис “adidas” - тъмносиньо на цвят, 1 бр. червена платнена чанта с бял надпис на латиница “SIRUBA” и 5 бр. знаци йероглифи – черни на цвят; 1 бр. влакна; 1 бр. чифт ръкавици – кафявосиви на цвят с дължина 22 см.; 1 бр. метален нож тип “пеперуда” с обща дължина 22см., с дължина на острието 10см. и дължина на металната дръжка 12см. и 1 бр. черно яке с качулка – шушлеково ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност, след влизане в сила на присъдата.

 

 

ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО по делото - 1 бр. DVD-R, жълт на цвят с надпис на латиница “maxell”, 120 мин., 4,7GB с надпис с маркер “грабеж Кричим” ДА СЕ ВЪРНЕ на Г.Т.М., ЕГН **********, след влизане в сила на присъдата.

ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО по делото - 1 бр. мобилен телефон марка “Сони Ериксон К750i ” със СИМ карта с IMEI 35967200-202558-6-14 ДА СЕ ВЪРНЕ на подсъдимия  О.Д.Е., след влизане в сила на присъдата.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото – пари в размер на 400 лв. /20 бр. банкноти от по 20 лв./, намиращи се на съхранение при домакина на ОДМВР гр. Пловдив ДА СЕ ВЪРНАТ на А.Д.К., ЕГН **********, след влизане в сила на присъдата.

На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия О.Д.Е. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВСС сумата от 90 лв., представляваща направени по делото разноски.

На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Й.Х.П. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВСС сумата от 600 лв., представляваща направени по делото разноски.

 

 

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред ПОС.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                           СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                             2.

 

 

 

М  О  Т  И  В  И  към Присъда № 233/12.05.2010г., постановена  по  НОХД № 1285/2010г. по описа на Пловдивски районен съд, ХІ н. с.

 

РП Пловдив е повдигнала обвинение срещу О.Д.Е. – роден на ***г***, живущ ***, ***, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН ********** затова, че:

- На 05.11.2009г. в с. Козарско, обл. Пазарджик и в с. Брестовица, обл. Пловдив в съучастие като извършител с Й.Х.П.,*** противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка “ВАЗ 21011” с рег. № ******** - от владението на С.С.П. *** без негово съгласие с намерение да го ползва, като превозното средство е било изоставено без надзор в с. Брестовица, обл. Пловдив и отнемането му е било извършено при условията на чл.195 ал.1 т.4 пр.2 от НК – чрез използване на техническо средство /нож и подбран ключ/ - престъпление по чл.346 ал.2 т.1 пр.2 и т.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК;

- На 05.11.2009г. в гр. Кричим, обл. Пловдив в съучастие като извършител с Й.Х.П.,*** е отнел чужди движими вещи – 1бр. златна гривна 14к. с тегло 12 гр. на стойност 324 лв., 1бр. златна гривна 14к. с тегло 7.05 гр. на стойност 190.35 лв., 1бр. златно колие 14к. с тегло 14.6 гр. на стойност 394.20 лв., 1бр. златен мъжки пръстен 14к. с тегло 4.5 гр. на стойност 121.50 лв., 1 чифт златни дамски обеци тип халки 14к. с тегло 4.05 гр. на стойност 109.35 лв., 1бр. златна дамска гривна 14к. с тегло 20.6 гр. на стойност 556.20 лв., 1бр. златен синджир – колие от бяло и жълто злато, завършващо с образа на Дева Мария на плочка 14к. с тегло 10.9 гр. на стойност 294.30 лв., всички вещи на обща стойност 1 989.90 лв. /хиляда деветстотин осемдесет и девет лева и 90 ст./, собственост на “София Комерс - Заложни къщи” АД гр. София - от владението на А.Б.М. от гр. К. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване – престъпление по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК;

- На 05.11.2009г. в с. Брестовица, обл. Пловдив, чрез използване на техническо средство /клещи/ е отнел чужда движима вещ – акумулатор марка “Искра”, 12 V, 65 Ah с фабричен № 090120 на стойност 56 лв. /петдесет и шест лева/ - от владението на С.С.П. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.2 вр. чл.194 ал.1 от НК

и срещу Й.Х.П. – роден на ***г***, живущ ***, ***, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН ********** затова, че:

- На 05.11.2009г. в с. Козарско, обл. Пазарджик и в с. Брестовица, обл. Пловдив в съучастие като извършител с О.Д.Е.,*** противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка “ВАЗ 21011” с рег. № ******** - от владението на С.С.П. *** без негово съгласие с намерение да го ползва, като превозното средство е било изоставено без надзор в с. Брестовица, обл. Пловдив и отнемането му е било извършено при условията на чл.195 ал.1 т.4 пр.2 от НК – чрез използване на техническо средство /нож и подбран ключ/ - престъпление по чл.346 ал.2 т.1 пр.2 и т.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК;

- На 05.11.2009г. в гр. Кричим, обл. Пловдив в съучастие като извършител с О.Д.Е.,*** е отнел чужди движими вещи – 1бр. златна гривна 14к. с тегло 12 гр. на стойност 324 лв., 1бр. златна гривна 14к. с тегло 7.05 гр. на стойност 190.35 лв., 1бр. златно колие 14к. с тегло 14.6 гр. на стойност 394.20 лв., 1бр. златен мъжки пръстен 14к. с тегло 4.5 гр. на стойност 121.50 лв., 1 чифт златни дамски обеци тип халки 14к. с тегло 4.05 гр. на стойност 109.35 лв., 1бр. златна дамска гривна 14к. с тегло 20.6 гр. на стойност 556.20 лв., 1бр. златен синджир – колие от бяло и жълто злато, завършващо с образа на Дева Мария на плочка 14к. с тегло 10.9 гр. на стойност 294.30 лв., всички вещи на обща стойност 1 989.90 лв. /хиляда деветстотин осемдесет и девет лева и 90 ст./, собственост на “София Комерс - Заложни къщи” АД гр. София - от владението на А.Б.М. от гр. К. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване – престъпление по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.

Производството е по реда на чл.372 ал.4 от НПК.   

Прокурорът поддържа изцяло повдигнатите срещу подс. Е. и подс. П. обвинения, като предлага на всеки едни от тях за извършените престъпления по чл.346 ал.2 т.1 пр.2 и т.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК да им бъде наложено наказание от по две години и единадесет месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 23 ал.1 от НК бъде определено едно общо най – тежко наказание две години и единадесет месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно от подс. Е. в затворническо общежитие от открит тип, а от подс. П. – в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. Наред с горното прокурорът предлага да бъде приложен и чл.24 от НК, като така определеното общо най – тежко наказание на подс. Е. и на подс. П. бъде увеличено с една година лишаване от свобода. Представителят на държавното обвинение предлага веществените доказателства по делото – дрехите, които двамата подсъдимия са използвали при извършването на грабежа, както и ножа, с който са заплашили св. М. да бъдат отнети в полза на държавата, на основание чл.53 ал.1 б.А от НК. Що се отнася до сумата в размер на 400 лв. и якето, придобито от подс. П. прокурорът предлага същите да бъдат отнети в полза на държавата, на основание чл.53 ал.2 б.Б от НК. Наред с горното прокурорът предлага подсъдимите да бъдат осъдени да заплатят направените по делото разноски, така, както са ги направили.    

Защитникът на подс. Е. – адв. Е. моли съда да наложи на подзащитния му наказание, което да съответства на събраните по делото доказателства.

Защитниците на подс. П. – адв. П. и адв. Г. молят съда да наложи на подзащитния им наказание, съобразено с многото на брой смекчаващи отговорността обстоятелства.

Подс. Е. моли съда да му наложи по – леко наказание.

Подс. П. моли съда да му наложи по – леко наказание.

          На основание чл.373 ал.3 от НПК, съдът приема за установена следната, изложена в обвинителния акт, фактическа обстановка:

Подс. О.Д.Е. е роден на ***г***, живущ ***, ***, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.

Подс. Й.Х.П. е роден на ***г***, живущ ***, ***, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.

Подс. Е. и подс. П. били познати от години, тъй като живеели в един квартал на гр. К., обл. П.. На 04.10.2009г. двамата се срещнали в заведение на града и в течение на разговора подс. П. предложил на подс. Е. да направят „удар”, изразяващ се в грабеж на злато. Ролята на подс. Е. била да държи пострадалата, защото подс. П. нямал физическа възможност за това – ****. От своя страна той щял да извърши самото отнемане на движимите вещи. Този ден дейците не коментирали повече престъпното намерение, само се уговорили подс. Е. да потвърди участието си. Последното се случило и в следващите дни на м. октомври 2009г. съучастниците подготвили план на действие. Конкретизирали обекта и предмета на посегателство – Заложна къща към „София Комерс” АД гр. София, находяща се в гр. Кричим, ул. ”Васил Левски” № 22, откъдето да откраднат златни накити. За да са мобилни им бил необходим лек автомобил, който предвидливо решили да отнемат от населено място от друг окръг с оглед осуетяване и забавяне разкриването на извършителя. По този начин, сглобявайки елементите на намисленото изпълнително деяние, подсъдимите решили и подготвили осъществяването на още едно престъпление – противозаконно отнемане на моторно превозно средство с цел ползване.

На 04.11.2009г. подс. Е. отишъл в дома на подс. П. ***, където двамата взели решение да престъпят към действие. Подс. П. обяснил на съучастника си, че същата нощ ще откраднат кола от с. Козарско, обл. Пазарджик. В полунощ на 04 срещу 05.11.2009г. извършителите пристигнали в горното село, намиращо се на няколко километра от ***, с велосипеда на подс. П.. Оставили колелото в началото на селото и тръгнали да обикалят пеша по улиците в търсене на подходящ за отнемане лек автомобил. Около час и половина оглеждали, докато се спрат на л. а.”ВАЗ 21011” с рег. № ******** с ремарке, собственост на св. С.П.. С помощта на технически средства подс. П. отключил и привел в движение МПС - то. С нож той отворил малкото триъгълно прозорче на шофьорската врата, промушил през него едната си ръка и поставил на контакта подбран ключ, който при завъртането дал на контакт. Подс. Е. откачил излишното ремарке, пълно със зеле. После дейците се качили в колата и подс. П. я подкарал. Преди да напуснат селото, прибрали велосипеда. В гр. Кричим оставили чуждото МПС до стадиона и преди да се разделят към 03.00 часа, уточнили как ще процедират сутринта.

В 05.45 часа съмишлениците се събрали, като подс. Е. носел със себе си предварително приготвените от него маскировъчни дрехи, включващи и пригодени за маски плетена черна на цвят шапка и ръкав от вълнена блуза, светлосин на цвят. Помощните средства прибрали в отнетия л. а.”ВАЗ 21011” и за последно съгласували действията си. Подс. Е. *** и огледал за полицейски и ***ни автомобили. В 09.00 часа той и подс. П. се срещнали съгласно уговорката в местността „Изравнителя” в началото на гр. Кричим, където облекли горните дрехи – подс. П. сложил шушляково долнище на анцуг тъмносиньо на цвят, зелено яке, маската от ръкава и платнени ръкавици, а подс. Е. се дегизирал с тъмносин панталон, сиво - зелен суитчър с качулка, дамско кожено палто черно на цвят, черна плетена шапка с две дупки по средата и ръкавици – кафяво - сиви на цвят. След всички тези подготовки подсъдимите зачакали да стане 09.25 часа, за да потеглят към заложната къща, която по това време отваряла. По черен път те влезли в града и спрели л. а.”ВАЗ 21011” точно пред набелязания обект. Пръв слязъл от задната седалка подс. Е., следван от подс. П., ***. Двамата директно влезли в заложната къща, където по това време на работа там се намирала *** - св. А. М.. Виждайки маскираните мъже, жената изпаднала в шок и ужас. Единствено успяла да натисне паник - бутона, прибран в джоба на грейката й и по този начин да сигнализира на „Алфа СОТ 2000”. Опитала се да вика за помощ, но подс. Е. я предупредил да не мърда, запушил й устата с лявата ръка, а с дясната ръка доближил нож, тип „пеперуда” до шията й. После казал на съучастника си: „Давай по - бързо, обирай”. Подс. П. счупил стъклената витрина на шкафа, където били наредени златните накити и започнал да граби от тях. Успял да отнеме златна гривна 14 карата с тегло 12 грама, златна гривна 14 карата с тегло 7.05 грама, златно колие 14 карата с тегло 14.6 грама, златен мъжки пръстен 14 карата с тегло 4.5 грама, чифт златни дамски обеци тип халки 14 карата с тегло 4.05 грама, златна дамска гривна 14 карата с тегло 20.6 грама и златен синджир – колие от бяло и жълто злато, завършващо с образа на Дева Мария на плочка 14 карата с тегло 10.9 грама. Всичко прибрал в осигурената от другия деец червена платнена чанта. Чула идващия от заложната къща шум от счупени стъкла, св. Г.С. – *** в съседен магазин излязла на улицата да види какво е станало. Тя се провикнала към свид. М. и гласът й стреснал извършителите. Изплашени да не ги заловят, те побягнали от обекта и се качили в паркираното отвън МПС, което подс. П. подкарал в посока с. Устина, обл. Пловдив. Свидетелките М. и С. успели да огледат колата и запомнили марката, цвета и регистрационния номер. Те ги съобщили на пристигналия пръв на местопроизшествието свид. С.Н., който като *** в „Алфа СОТ 2000” реагирал на получения сигнал за помощ. Той последвал със служебния автомобил дейците, но по пътя се отказал и се върнал при заложната къща, защото колегата му - свид. С.С. продължил издирването. Подсъдимите Е. и П. не били засечени на пътя гр. Кричим - с. Устина, тъй като предвидливо се движели по черен път. В колата те извадили отнетите златни бижута, разгледали ги и подс. Е. ги прибрал в себе си. После започнали поетапно да се освобождават от уликите. Първо, свалили дрехите, с които били облечени, прибрали ги в червената платнена чанта, която захвърлили в местността „Храстито” в землището на гр. Перущица. После изоставили л. а. ”ВАЗ 21011” с рег. № ******** в нестопанисвана масивна постройка в покрайнините на с. Брестовица, обл. Пловдив. Последвали ръкавиците на подс. Е., които той свил една в друга и хвърлил в празния канал на стопанския двор на с. Брестовица. Последно, обвиняемите се отървали от ножа, който оставили вдясно на пътя с. Брестовица - с. Йоаким Груево. С таксиметров превоз те дошли в гр. Пловдив, кв. ”Изгрев” да търсят пазар на бижутата. Пробвали в магазин за покупко - продажба на златарски изделия на ул. ”Правда” № 1, но *** - св. С.Д. им отказал под претекст, че не изкупувал, а само заменял злато. В действителност двамата дейци се сторили съмнителни като вид и поведение на св. Д. и затова той ги прогонил. Пазарлъкът се водел от подс. Е., който впоследствие бил разпознат от продавача. Той предложил и продал част от отнетите вещи, а именно - трите златни гривни и двата златни синджира на св. И.З., който държал подобен магазин на ул. ”Възход” № 22. На сделката присъствал и подс. П.. На въпроса на купувача за произхода на стоката, съучастниците били категорични, че същата не е предмет на престъпление. Те не представили лични карти, но подс. Е. посочил като информация за дневник - продажби името И.С.Г., ЕГН **********. Копие от страницата на дневника с тези данни купувачът предоставил по - късно по досъдебното производство. При извършените разпознавания на лица той познал и двамата подсъдими и ги посочил като лицата, продали му злато. Същия ден св. З. предал наличната си стока, сред която и инкриминираните вещи за претопяване. В хода на разследването не било установено какво дейците са направили със златните обеци и мъжкия пръстен. Те си разделили по равно сумата от 1300 лв., получена от горната продажба и се разделили. Подс. П. изхвърлил в контейнер за смет зеленото яке, с което бил облечен по време на грабежа. От магазин „Гранд” в гр. Пловдив си купил ново такова - черно на цвят, шушляково, с качулка – за 90 лв., платени от току - що взетите пари от св. З.. С автобус се придвижил до с. И., обл. П., където около 14.00 часа пристигнал в дома на приятелката си - св. А.К.. Дал й сумата от 400 лв., представляваща също част от получената печалба, със заръката да ги прибере и пази. Не обяснил откъде ги има, а и момичето, макар че се учудило от придобивките на приятеля си, който не работел, не проявило любопитство. Остатъкът от парите подс. П. изхарчил за неустановени разходи.

Подс. Е. разходил своя дял за неопределени лични нужди. Вечерта той и приятелят му - св. К.С. ***. След почерпката те потеглили за гр. Кричим с лекия автомобил на св. С.. По пътя подс. Е. помолил шофьора да отбие до с. Брестовица, като му указал точното място - нестопанисвана масивна постройка в покрайнините на селото. Целта на подсъдимия била да вземе от оставения без надзор л. а. ”ВАЗ 21011” с рег. № ******** забравената от подс. П. бутилка с бензин, съдържаща пръстови отпечатъци, както и да открадне акумулатора на колата. Казал на св. С. да го изчака и сам отишъл до автомобила. Намерил и взел шишето. После с клещи, собственост на пострадалия П. срязал кабелите на акумулатор марка “Искра” 12 V, 65 Ah с фабричен № 090120. Отнесъл го до колата на св. С. и го оставил на пода пред задната седалка, където го забравил по - късно. Не дал разяснения за действията си. В гр. Кричим подс. Е. занесъл бутилката на подс. П. ***.

Междувременно, във връзка с получения сигнал в РУ на МВР гр. Стамболийски за извършено тежко умишлено престъпление били сформирани оперативно - следствена група и полицейски екипи, които да извършат нужните спешни действия по разследване и оперативно -издирвателни мероприятия. Бил извършен оглед на местопроизшествие, при който била фиксирана обстановката в и пред заложната къща след грабежа. Предвид данните от св. М., че и двамата подсъдими били с ръкавици, не били изследвани иззетите дактилоскопни следи. Този ден в РУ на МВР гр. Пещера св. С.П. съобщил за липсата на личния си лек автомобил “ВАЗ 21011” с рег. № ********, паркиран и заключен от него предната вечер на улицата пред *** в с. Козарско, обл. Пазарджик. Местопроизшествието било огледано. Видни били оставените по пътя непосредствено пред ремаркето следи от автомобилна гума. 

На 06.11.2009г. в полицията постъпила оперативна информация, че единият от извършителите евентуално бил подс. П., познат на служителите при РУ гр. Кричим като криминално проявено лице. Същият бил задържан и доведен в сградата на РУ на МВР гр. Стамболийски, където с него беседвал *** - св. А.К. в присъствието на *** - св. П.А.. Подс. П. направил пълни самопризнания, както за грабежа, така и за противозаконно отнетото МПС от с. Козарско и посочил като съучастник подс. Е.. Последният бил задържан и на свой ред разказал детайлно пред полицейските служители подготовката, извършването и последиците от престъпните деяния. Подсъдимите завели на място и посочили на служителите на МВР къде са изхвърлили всички улики срещу тях, изоставения без надзор л. а. ”ВАЗ 21011”, а подс. Е. дал данни и за посетените в гр. Пловдив златарски магазини. Незабавно били извършени огледи на посочените от дейците места, при които били иззети използваните от тях дрехи и маскировка, ножът, с който била заплашена св. М. и отнетия автомобил. С протоколи за доброволно предаване били приобщени и други съотносими на престъпленията движими вещи. Св. А.К. предала сумата от 400 лв., представляваща част от получената печалба от продажбата на ограбените златни бижута и дадена й от подс. П. на отговорно пазене. Парите били оставени на съхранение при домакина на ОДМВР гр. Пловдив. Св. К.С. дал акумулатор марка “Искра” 12 V, 65 Ah с фабричен № 090120, оставен от подс. Е. в автомобила му. Ведно с л. а. ”ВАЗ 21011” с рег. № ******** акумулаторната батерия била върната на пострадалия П. срещу разписка. Подс. П. предоставил якето, което си купил с пари от своя дял.     

В хода на съдебното производство подсъдимите са внесли сумата от 2000 лв. за възстановяване на причинените от извършените от тях престъпления имуществени вреди.        

От заключенията на изготвените стоково - оценъчни експертизи се установява, че общата стойност на отнетите златни накити към момента на извършване на грабежа - 05.11.2009г. възлизала на 1 989.90 лв., а стойността на акумулатор марка “Искра” 12 V, 65 Ah към същата дата – на 56.00 лв.    

От заключението на изготвената съдебно - медицинската експертиза на веществени доказателства /дрехите, с които подсъдимите били облечени по време на грабежа/ се установява, че по черната плетена шапка с отвори за очите са били открити и отделени влакно с тъмнокестеняв - черен цвят, представляващо упаднал човешки косъм от глава и влакна със светлокестеняв цвят, представляващи естествено упаднали човешки косми от вежди/мигли или тяло. По двете маски /черна плетена шапка с отвори за очите и ляв ръкав на плетена блуза със светлосин цвят и отвори за очите/ се доказало наличие на слюнка.

Отделно от горната експертиза, същите дрехи били обект на одорологично изследване, направено от св. М.К. в качеството му на *** в Одорологичната лаборатория при ОДМВР гр. Пловдив. Той констатирал сходство на иззетия от подсъдимите Е. и П. мирисов материал с мирисовите следи, иззети от дрехите, намерени по време на извършения на 06.11.2009г. в местността “Храстото” в землището на гр. Перущица оглед на местопроизшествие. 

С оглед установяване общото здравословно и психично състояние на подс. П., на същия били назначени съдебно - психиатрична експертиза и тройна съдебно - медицинска експертиза.

От заключението на изготвената съдебно – психиатрична експертиза се установява, че подс. П. не страда от психично заболяване. Страда от *** - редки пристъпи. Състояние след черепна фрактура, субарахноидален и субдурален кръвоизлив. Органична лабилност. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към инкриминирания период. Бил е в ясно съзнание, адекватен, с целесъобразни действия.

От заключението на изготвената тройна съдебно - медицинска експертиза се установява, че подс. П. има остатъчни явления от тежка черепно - мозъчна травма. Огнището на дразнение в дясно голямомозъчно полукълбо оставало и във всеки момент може да се прояви със застрашаваща живота симптоматика – ***. Препоръчва се провеждане на лечение в специализирано лечебно заведение, възможно и в СБАЛЛС гр. София.

От заключението на изготвената в хода на съдебното производство комплексна съдебно - медицинска експертиза на подс. П. се установява, че същият страда от следните заболявания – състояние след тежка черепно – мозъчна травма, изразяваща се в счупване на основана на черепа, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и под твърдата мозъчна обвивка, контузия на мозъка. Травматична ***. Централна левостранна ***. Симптоматична ***, протичаща с ***, преминаващи в ***. Вроден *** с възпалителни промени в момента.

 От страна на усложненията на черепно – мозъчната травма се наблюдава влошаване, изразяващо се в повишен *** поради непровеждане на рехабилитация. По отношение на *** с непроменена честото и протичане. В състояние на *** животът на пациента е в опасност поради непредсказуеми наранявания и прерастване *** статус, които се нуждаят от оказване на спешна медицинска помощ. не е възможно да се прогнозира настъпването на ***, а провокацията може да бъде незначителна.

Вроденият *** е заболяване, което има склонност при дългогодишна давност и хронично травмиране да се трансформира в злокачествен. В случая *** е разположен в зона на триене от яката. Единствената възможност за изключването на вероятността от диспластична промяна или злокачествен меланом с мозъчно хематогенно метастатично засягане с гърчова симптоматика е извършването на оперативно лечение – ексцизионна биопсия с хистологично изследване. Това може да се проведе на два етапа – в амбулаторни условия със зона на здравина от 1 см. а при евентуално злокачествено трансформиране – в рамките на една седмица хоспитализация и разширяване на оперативната зона с гарантирана онкологична радикалност и последващо комплексно лечение, включващо химиотерапия и имунотерапия. За да не се пропусне възможността за своевременна превенция, диагностициране и лечение се препоръчва оперативната интервенция да се извърши в близкосрочен план.

С оглед наличието на неврологично и кожно заболяване в една област, каквато е главата, вещите лица препоръчват провеждането на контролна ЕЕГ /електро – енцефалография/ и КАТ /компютърна аксиална томография/ на главата, които са необходими и за корекция в лечебния план.                           

Описаната по – горе фактическа обстановка, съдът приема за установена на основание направеното от страна на подс. Е. и подс. П. самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство. В подкрепа на фактическата обстановка са показанията на свидетелите – А.Б.М., Г.Т.М., С.С.П., П.А.А., А.С.К., К.Б.К., К.Н.С., С.Й.Н., Г.Ф.С., С.А.С., А.Д.К., С.Т.Д., И.Н.З., К.А.С. и М.Б.К., разпитани в хода на досъдебното производство, които съдът кредитира, като обективни, логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи, както помежду си, така и с останалите доказателства по делото.

От обективна страна, фактите по делото се подкрепят и от събраните писмени доказателства, а именно: от том І от дознание № 373/2009г. по описа на РУ на МВР гр. Стамболийски – протокол за оглед на местопроизшествие от 05.11.2009г. /л.12 – л.13/, албум за посетено местопроизшествие /л.14 – л.20/, протокол за оглед на местопроизшествие от 06.11.2009г. /л.21 – л.22/, албум за посетено местопроизшествие /л.23 – л.39/, протокол за оглед на местопроизшествие от 05.11.2009г. /л.52 – л.53/, албум/л.54 – л.55/, справка за съдимост /л.66 – л.67/, справка за съдимост /л.69/ протокол за разпознаване на лица и предмети от 07.11.2009г. /л.152/, протокол за разпознаване на лица и предмети от 07.11.2009г. /л.153 – л.154/, протокол за разпознаване на лица и предмети от 07.11.2009г. /л.155/, протокол за разпознаване на лица и предмети от 07.11.2009г. /л.158/, протокол за разпознаване на лица и предмети от 07.11.2009г. /л.161/, том ІІ - протокол за изземване на следи от миризми от 07.11.2009г. /л.10/, протокол за изземване на следи от миризми от 07.11.2009г. /л.11/, протокол за изследване на следи от миризми от 09.11.2009г. /л.12/, медицински документи за подс. П. /л.30 – л.36/, протокол за доброволно предаване от 07.12.2009г. /л.52/, протокол за доброволно предаване от 06.11.2009г. /л.53/, протокол за доброволно предаване от 06.11.2009г. /л.54/, протокол за доброволно предаване от 06.11.2009г. /л.55/, протокол за доброволно предаване от 06.11.2009г. /л.56/, разписка от 04.01.2010г. /л.64/, трудов договор № 396/08.06.2009г. /л.72 – л.73/, свидетелство за управление на МПС, свидетелство за регистрация на МПС и контролен талон /л.75/, експертно решение /л.78/, характеристична справка /л.88/, характеристична справка /л.89/, от НОХД № 1285/2010г. по описа на ПРС, ХІ н. с. -  писмо с изх. № 932/25.03.2010г. от ЦСМП към МЗ с приложени към него мисия регистрационен № 8583 и заверено копие от картата за извършен медицински преглед № 8583 /л.66, л.67р л.68/, писмо с рег. № 37/25.03.2010г. от Затвора гр. Пловдив с приложени към него 2 бр. рапорти /л.70, л.71, л.72/, писмо от д – р А.И.А. /л.77/, писмо от Сектор „Арести” с приложени към него карта № 8583/30.12.2009г., амбулаторен лист № 011877/30.12.2009г. и консултация с невролог /л.104, л.105, л.106, л.107/, медицинска справка и епикриза от Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода - София за подс. П. /л.109, л.110/, вносна бележка от 01.04.2010г. /л.143/.

В подкрепа на описаната фактическа обстановка са и заключенията на изготвените по делото стоково – оценъчни, съдебно – медицинска, съдебно – психиатрична, тройна съдебно – медицинска и комплексна съдебно – медицинска експертизи, които съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвени, с нужните знания и опит в съответната област.

При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. Е. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.346 ал.2 т.1 пр.2 и т.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК затова, че на 05.11.2009г. в с. Козарско, обл. Пазарджик и в с. Брестовица, обл. Пловдив в съучастие като извършител с Й.Х.П.,*** противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка “ВАЗ 21011” с рег. № ******** - от владението на С.С.П. *** без негово съгласие с намерение да го ползва, като превозното средство е било изоставено без надзор в с. Брестовица, обл. Пловдив и отнемането му е било извършено при условията на чл.195 ал.1 т.4 пр.2 от НК – чрез използване на техническо средство /нож и подбран ключ/.

От обективна страна, с действията си подс. Е. е реализирал обективните признаци от състава на престъплението по чл.346 ал.2 т.1 пр.2 и т.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство от владението на другиго без негово съгласие с намерение да го ползва, като превозното средство е било изоставено без надзор и деянието е извършено при условията на чл.195 ал.1 т.4 пр.2 от НК – чрез използване на техническо средство. Престъплението подс. Е. е извършил в съучастие като извършител с подс. П.. В случая не може да намери приложение чл.346а от НК, тъй като не е предвиден привилегирован състав за престъплението по чл.346 ал.2 т.1 и т.3 от НК.

От субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл. Подс. Е. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Предвиденото от закона наказание за престъпление по чл.346 ал.2 т.1 пр.2 и т.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК е лишаване от свобода от една до десет години. С оглед на обстоятелството, че настоящето производство е такова по реда на чл.372 ал.4 от НПК, то съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК на подсъдимия следва да бъде определено наказание при условията на чл.58а от НК в редакцията му преди измененията на НК с ДВ бр.26/2010г., на основание чл.2 ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като именно тази разпоредба е по – благоприятна за дееца. В случая наказанието на подс. Е. следва да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като е предвиден най – ниският предел на наказанието за това престъпление. При определяне на точния размер на наказанието лишаване от свобода в допустимите от закона в случая граници, съдът отчита всички обстоятелства по делото. От една страна, предходното осъждане, в която връзка следва да се отбележи, че в рамките на наложеното му с Присъда № 250/08.05.2009г., постановена по НОХД № 1127/2009г. по описа на ПРС, ХV н. с. наказание пробация, подс. Е. е извършил настоящето деяние. Наред с горното следва да се отбележи и това, че по настоящето дело на подс. Е. са повдигнати обвинения, респ. същият е признат за виновен и осъден за три тежки умишлени престъпления. От друга страна, следва да бъде посочено съжалението за стореното, както и младата възраст на подсъдимия. С оглед на горното съдът намира, че на подс. Е. следва да бъде наложено наказание девет месеца лишаване от свобода, което се явява справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната превенция на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. Е. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК затова, че на 05.11.2009г. в гр. Кричим, обл. Пловдив в съучастие като извършител с Й.Х.П.,*** е отнел чужди движими вещи – 1бр. златна гривна 14к. с тегло 12 гр. на стойност 324 лв., 1бр. златна гривна 14к. с тегло 7.05 гр. на стойност 190.35 лв., 1бр. златно колие 14к. с тегло 14.6 гр. на стойност 394.20 лв., 1бр. златен мъжки пръстен 14к. с тегло 4.5 гр. на стойност 121.50 лв., 1 чифт златни дамски обеци тип халки 14к. с тегло 4.05 гр. на стойност 109.35 лв., 1бр. златна дамска гривна 14к. с тегло 20.6 гр. на стойност 556.20 лв., 1бр. златен синджир – колие от бяло и жълто злато, завършващо с образа на Дева Мария на плочка 14к. с тегло 10.9 гр. на стойност 294.30 лв., всички вещи на обща стойност 1 989.90 лв. /хиляда деветстотин осемдесет и девет лева и 90 ст./, собственост на “София Комерс - Заложни къщи” АД гр. София - от владението на А.Б.М. от гр. Кричим с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване.

От обективна страна, с действията си подс. Е. е реализирал обективните признаци от състава на престъплението по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като е отнел чужди движими вещи от владението на другиго с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване. Престъплението подс. Е. е извършил в съучастие като извършител с подс. П..

От субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл. Подс. Е. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Предвиденото от закона наказание за престъпление по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК е лишаване от свобода от три до десет години. Както бе посочено по – горе с оглед на обстоятелството, че настоящето производство е такова по реда на чл.372 ал.4 от НПК, то съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК на подсъдимия следва да бъде определено наказание при условията на чл.58а от НК и то в редакцията му преди измененията на НК с ДВ бр.26/2010г., на основание чл.2 ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като именно тази разпоредба е по – благоприятна за дееца. И в случая наказанието на подс. Е. следва да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като е предвиден най – ниският предел на наказанието за това престъпление. При определяне на точния размер на наказанието лишаване от свобода в допустимите от закона в случая граници, съдът отново отчита всички обстоятелства по делото. От една страна, както бе посочено по – горе предходното осъждане на подс. Е. и това, че в срока на наложеното му наказание пробация е извършил настоящето деяние. Наред с горното отново следва да се отбележи и това, че по настоящето дело на подс. Е. са повдигнати обвинения, респ. същият е признат за виновен и осъден за три тежки умишлени престъпления. В случая следва да бъде отчетено и обстоятелството, че престъплението е извършено, както чрез употреба на сила, така и чрез заплашване, като същото се характеризира с по – висока степен на обществена опасност с оглед начина му на извършване, като дори за осъществяване на това престъпление е било извършено и друго такова, а именно - по чл.346 ал.2 т.1 пр.2 и т.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК. От друга страна, следва да бъде посочено съжалението за стореното, младата възраст на подсъдимия, както и обстоятелството, че причинените от престъплението имуществени вреди са били възстановени. С оглед на горното съдът намира, че на подс. Е. следва да бъде наложено наказание две години и шест месеца лишаване от свобода, което се явява справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната превенция на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. Е. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.4 пр.2 вр. чл.194 ал.1 от НК затова, че на 05.11.2009г. в с. Брестовица, обл. Пловдив, чрез използване на техническо средство /клещи/ е отнел чужда движима вещ – акумулатор марка “Искра”, 12 V, 65 Ah с фабричен № 090120 на стойност 56 лв. /петдесет и шест лева/ - от владението на С.С.П. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои.

От обективна страна, с действията си подс. Е. е реализирал обективните признаци от състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.4 пр.2 вр. чл.194 ал.1 от НК, тъй като е отнел чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като за извършването на кражбата е използвано техническо средство. Съдът намира, че в случая не може да намери приложение привилегирования състав на чл.197 т.3 от НК, тъй като откраднатата вещ - акумулатор марка “Искра”, 12 V, 65 Ah с фабричен № 090120 не е била върната или заместена от подс. Е., а от св. К.С.. 

От субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл. Подс. Е. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Предвиденото от закона наказание за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.2 вр. чл.194 ал.1 от НК е лишаване от свобода от една до десет години. Както бе посочено по – горе с оглед на обстоятелството, че настоящето производство е такова по реда на чл.372 ал.4 от НПК, то съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК на подсъдимия следва да бъде определено наказание при условията на чл.58а от НК и то в редакцията му преди измененията на НК с ДВ бр.26/2010г., на основание чл.2 ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като именно тази разпоредба е по – благоприятна за дееца. И в случая наказанието на подс. Е. следва да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като е предвиден най – ниският предел на наказанието за това престъпление. При определяне на точния размер на наказанието лишаване от свобода в допустимите от закона в случая граници, съдът отново отчита всички обстоятелства по делото. От една страна, както бе посочено по – горе предходното осъждане на подс. Е. и това, че в срока на наложеното му наказание пробация е извършил настоящето деяние. Наред с горното отново следва да се отбележи и това, че по настоящето дело на подс. Е. са повдигнати обвинения, респ. същият е признат за виновен и осъден за три тежки умишлени престъпления. От друга страна, следва да бъде посочено съжалението за стореното, младата възраст на подсъдимия, както и ниската стойност на отнетата вещ. С оглед на горното съдът намира, че на подс. Е. следва да бъде наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, което се явява справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната превенция на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

На основание чл.23 ал.1 от НК така наложените на подс. Е. наказания следва да бъдат кумулирани, като му бъде наложено едно общо най – тежко наказание две години и шест месеца лишаване от свобода.

Съдът намира, че в случая не следва да бъде прилаган чл.24 от НК и така наложеното на подс. Е. общо най – тежко наказание да бъде увеличено, тъй като намира, че целите на специалната и генералната превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и с така наложеното наказание две години и шест месеца лишаване от свобода.

Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за приложение на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изпълнението на така наложеното на подс. Е. общо най – тежко наказание две години и шест месеца лишаване от свобода, въпреки че същото е в допустимия от закона размер за това. Съдът намира, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 ал.1 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия следва същият да изтърпи така наложеното му наказание. На основание чл.61 т.3 вр. чл.59 ал.1 от ЗИНЗС така наложеното на подс. Е. общо най – тежко наказание две години лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК следва от така наложеното на подс. Е. общо най – тежко наказание две години и шест месеца лишаване от свобода за бъде приспаднато времето, пред което същият е бил задържан по реда на НПК, считано от 07.11.2009г. до 10.11.2009г., както и времето, през което по отношение на него е била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 10.11.2009г. до влизане в сила на присъдата.

При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.346 ал.2 т.1 пр.2 и т.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК затова, че на 05.11.2009г. в с. Козарско, обл. Пазарджик и в с. Брестовица, обл. Пловдив в съучастие като извършител с О.Д.Е.,*** противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка “ВАЗ 21011” с рег. № ******** - от владението на С.С.П. *** без негово съгласие с намерение да го ползва, като превозното средство е било изоставено без надзор в с. Брестовица, обл. Пловдив и отнемането му е било извършено при условията на чл.195 ал.1 т.4 пр.2 от НК – чрез използване на техническо средство /нож и подбран ключ/.

От обективна страна, с действията си подс. П. е реализирал обективните признаци от състава на престъплението по чл.346 ал.2 т.1 пр.2 и т.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство от владението на другиго без негово съгласие с намерение да го ползва, като превозното средство е било изоставено без надзор и деянието е извършено при условията на чл.195 ал.1 т.4 пр.2 от НК – чрез използване на техническо средство. Престъплението подс. П. е извършил в съучастие като извършител с подс. Е.. Както бе посочено по – горе в случая не може да намери приложение чл.346а от НК, тъй като не е предвиден привилегирован състав за престъплението по чл.346 ал.2 т.1 и т.3 от НК.

От субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл. Подс. П. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Предвиденото от закона наказание за престъпление по чл.346 ал.2 т.1 пр.2 и т.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК е лишаване от свобода от една до десет години. С оглед на обстоятелството, че настоящето производство е такова по реда на чл.372 ал.4 от НПК, то съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК на подсъдимия следва да бъде определено наказание при условията на чл.58а от НК в редакцията му преди измененията на НК с ДВ бр.26/2010г., на основание чл.2 ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като именно тази разпоредба е по – благоприятна за дееца. В случая наказанието на подс. П. следва да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като е предвиден най – ниският предел на наказанието за това престъпление. При определяне на точния размер на наказанието лишаване от свобода в допустимите от закона в случая граници, съдът отчита всички обстоятелства по делото. От една страна, предходното осъждане на подс. П. по НОХД № 2330/2005г. по описа на ПРС, по което му е било наложено наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено и в рамките на изпитателния срок подсъдимият извършва ново престъпление. Наред с горното следва да се отбележи и това, че по настоящето дело на подс. П. са повдигнати обвинения, респ. същият е признат за виновен и осъден за две тежки умишлени престъпления. От друга страна, следва да бъде посочено съжалението за стореното, младата възраст на подсъдимия, както и здравословното му състояние. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не споделя доводите на защитниците на подс. П., че тежкото му здравословно състояние е една от причините същият да върши престъпления. От материалите по делото се установява, че здравословното  състояние на подс. П. се е влошило през м. октомври 2006г. Видно от справката за съдимост същият на 23.10.2005г. е извършил престъпление по чл.198 ал.1 от НК, за което в последствие е бил признат за виновен и осъден по посоченото по – горе НОХД № 2330/2005г. по описа на ПРС, т. е. преди влошаване на здравословното му състояние, поради което и същото не може да му служи за оправдание при извършването на престъпления. С оглед на горното съдът намира, че на подс. П. следва да бъде наложено наказание девет месеца лишаване от свобода, което се явява справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната превенция на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК затова, че на 05.11.2009г. в гр. Кричим, обл. Пловдив в съучастие като извършител с О.Д.Е.,*** е отнел чужди движими вещи – 1бр. златна гривна 14к. с тегло 12 гр. на стойност 324 лв., 1бр. златна гривна 14к. с тегло 7.05 гр. на стойност 190.35 лв., 1бр. златно колие 14к. с тегло 14.6 гр. на стойност 394.20 лв., 1бр. златен мъжки пръстен 14к. с тегло 4.5 гр. на стойност 121.50 лв., 1 чифт златни дамски обеци тип халки 14к. с тегло 4.05 гр. на стойност 109.35 лв., 1бр. златна дамска гривна 14к. с тегло 20.6 гр. на стойност 556.20 лв., 1бр. златен синджир – колие от бяло и жълто злато, завършващо с образа на Дева Мария на плочка 14к. с тегло 10.9 гр. на стойност 294.30 лв., всички вещи на обща стойност 1 989.90 лв. /хиляда деветстотин осемдесет и девет лева и 90 ст./, собственост на “София Комерс - Заложни къщи” АД гр. София - от владението на А.Б.М. от гр. Кричим с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване.

От обективна страна, с действията си подс. П. е реализирал обективните признаци от състава на престъплението по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като е отнел чужди движими вещи от владението на другиго с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване. Престъплението подс. П. е извършил в съучастие като извършител с подс. Е..

От субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл. Подс. П. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Предвиденото от закона наказание за престъпление по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК е лишаване от свобода от три до десет години. Както бе посочено по – горе с оглед на обстоятелството, че настоящето производство е такова по реда на чл.372 ал.4 от НПК, то съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК на подсъдимия следва да бъде определено наказание при условията на чл.58а от НК и то в редакцията му преди измененията на НК с ДВ бр.26/2010г., на основание чл.2 ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като именно тази разпоредба е по – благоприятна за дееца. И в случая наказанието на подс. П. следва да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като е предвиден най – ниският предел на наказанието за това престъпление. При определяне на точния размер на наказанието лишаване от свобода в допустимите от закона в случая граници, съдът отново отчита всички обстоятелства по делото. От една страна, както бе посочено по – горе предходното осъждане на подс. П. и това, че в изпитателния срок на наказанието лишаване от свобода, което му е било наложено също за престъпление по чл.198 ал.1 от НК, е извършил ново престъпление. Наред с горното отново следва да се отбележи и това, че по настоящето дело на подс. П. са повдигнати обвинения, респ. същият е признат за виновен и осъден за две тежки умишлени престъпления. В случая следва да бъде отчетено и обстоятелството, че престъплението е извършено, както чрез употреба на сила, така и чрез заплашване, като същото се характеризира с по – висока степен на обществена опасност с оглед начина му на извършване, като дори за осъществяване на това престъпление е било извършено и друго такова, а именно - по чл.346 ал.2 т.1 пр.2 и т.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК. От друга страна, следва да бъде посочено съжалението за стореното, младата възраст на подсъдимия, здравословното му състояние, както и обстоятелството, че причинените от престъплението имуществени вреди са били възстановени. С оглед на горното съдът намира, че на подс. П. следва да бъде наложено наказание две години и шест месеца лишаване от свобода, което се явява справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната превенция на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

На основание чл.23 ал.1 от НК така наложените на подс. П. наказания следва да бъдат кумулирани, като му бъде наложено едно общо най – тежко наказание две години и шест месеца лишаване от свобода.

Съдът намира, че в случая не следва да бъде прилаган чл.24 от НК и така наложеното на подс. П. общо най – тежко наказание да бъде увеличено, тъй като намира, че целите на специалната и генералната превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и с така наложеното наказание две години и шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС така наложеното на подс. П. общо най – тежко наказание две години и шест месеца лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК от така наложеното на подс. П. общо най – тежко наказание две години и шест месеца лишаване от свобода следва да бъде приспаднато времето, през което същият е бил задържан по реда на НПК, считано от 07.11.2009г. до 10.11.2009г., както и времето, през което по отношение на него е била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”, смитано от 10.11.2009г. до влизане в сила на присъдата.

На основание чр.68 ал.1 от НК подс. П. следва да изтърпи изцяло и отделно от така наложеното му общо най – тежко наказание две години и шест месеца лишаване от свобода наказанието, наложено му по НОХД № 2330/2005г. по описа на ПРС – три години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено, при първоначален строг режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС.

Веществените доказателства по делото - 1 бр. мъжка блуза – тъмносиня на цвят с отрязан ляв ръкав; 1 бр. отрязан ръкав от блуза – светлосин на цвят с две дупки по средата; 1 бр. дамско кожено палто – черно на цвят с дължина 106 см.; 1 бр. черна плетена шапка с две дупки по средата; 1 бр. суичър с качулка – сивозелен на цвят; 1 бр. тъмносин панталон от плат с етикет на гърба от вътрешната страна и надпис “yanxta”; 1 бр. долнище на анцунг – шушляково с надпис “adidas” - тъмносиньо на цвят, 1 бр. червена платнена чанта с бял надпис на латиница “SIRUBA” и 5 бр. знаци йероглифи – черни на цвят; 1 бр. влакна; 1 бр. чифт ръкавици – кафявосиви на цвят с дължина 22 см.; 1 бр. метален нож тип “пеперуда” с обща дължина 22см., с дължина на острието 10см. и дължина на металната дръжка 12см. и 1 бр. черно яке с качулка – шушлеково следва да се унищожат като вещи без стойност, след влизане в сила на присъдата.

Вещественото доказателство по делото - 1 бр. DVD - R, жълт на цвят с надпис на латиница “maxell”, 120 мин., 4,7GB с надпис с маркер “грабеж Кричим” следва да се върне на лицето, от което е бил предаден, а именно - Г.Т.М., ЕГН **********, след влизане в сила на присъдата.

Вещественото доказателство по делото - 1 бр. мобилен телефон марка “Сони Ериксон К750i ” със СИМ карта с IMEI 35967200 – 202558 – 6 – 14 следва да се върне на подс. Е., след влизане в сила на присъдата, тъй като не е налице никоя от предвидените в чл.53 от НК предпоставки за отнемането му в полза на държавата.

Веществените доказателства по делото – пари в размер на 400 лв. /20 бр. банкноти от по 20 лв./, намиращи се на съхранение при домакина на ОДМВР гр. Пловдив следва да се върнат А.Д.К., ЕГН **********, след влизане в сила на присъдата. Съдът намира, че в случая не е налице хипотезата на чл.53 ал.2 б.б от НК, тъй като съгласно посочената разпоредба, за да се отнеме в полза на държавата придобитото чрез престъпление, следва същото да не подлежи на връщане или възстановяване. С оглед на обстоятелството обаче, че причинените от подсъдимите имуществени вреди са били възстановени, следва парите в размер на 400 лв. да бъдат върнати на лицето, което ги е предало.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. Е. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВСС сумата от 90 лв., представляваща направени по делото разноски.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. П. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВСС сумата от 600 лв., представляваща направени по делото разноски.

Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в страната правов ред.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!

АМ