Р Е Ш Е Н И Е

 

... /8.2.2019 г.,гр.Варна    

 

В    ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

     ВАРНЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД,  14 състав, гражданско отделение  в открито  съдебно заседание, проведено на 8.1.2019 година  в състав:

 

Районен съдия: Даниела Павлова

 

 

 

     при участието на секретаря Кичка И.  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6209 по опис на ВРС за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

              Производството е образувано по предявени  от А.З.С.Н.В. ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ *** с адрес ***  иск с пр.осн.чл. 422 ГПК  за установяване на вземането на кредитора  от длъжниците Ц.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и Р.К.К., ЕГН ********** с адрес: *** да му заплатят солидарно  сумата от 18598.80 /осемнадесет хиляди петстотин деветдесет и осем лева и осемдесет ст./ лева, дължима главница представляваща 89 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.11.2015 г. до 21.02.2024 г. по отношение на които на основание чл.13, ал.2, б.“а“ от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 20.11.2017 г. по Договор за потребителски паричен кредит № 1396483, сключен на 05.02.2014 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжника, прехвърлени от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по силата на индивидуален Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 20.11.2017 г., в полза на „Агенция за събиране на вземанията” АД, ЕИК *********/, към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1 075,87 лв. /хиляда седемдесет и пет лева и осемдесет и седем ст./ представляваща възнаградителна лихва по договор за кредит за периода от 21.11.2015 г. до 20.11.2017 г., сумата от 431,71 лв./четиристотин тридесет и един лева и седемдесет и една ст./, представляваща обезщетение за забава за периода от 21.11.2015 г. до 06.03.2018 г. Ищецът моли за уважаване на предявените искове и за осъждане на ответника да му заплати  разноски  за заповедното и  за исковото производство.

              Предявени са и осъдителни искове  с пр.осн.чл.79 ЗЗД за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно следните суми: 18598.80 /осемнадесет хиляди петстотин деветдесет и осем лева и осемдесет ст./ лева, дължима главница представляваща 89 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.11.2015 г. до 21.02.2024 г., дължими по  Договор за потребителски паричен кредит № 1396483, сключен на 05.02.2014 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжника, прехвърлени от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по силата на индивидуален Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 20.11.2017 г., в полза на „Агенция за събиране на вземанията” АД, ЕИК *********/, към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1075,87 лв. /хиляда седемдесет и пет лева и осемдесет и седем ст./ представляваща възнаградителна лихва по договор за кредит за периода от 21.11.2015 г. до 20.11.2017 г., сумата от 431,71 /четиристотин тридесет и един лева и седемдесет и една ст./ лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 21.11.2015 г. до подаване на заявлението. Заявява, че цялото задължение по кредита е станало предсрочно изискуемо с подаване на исковата молба.

             Твърденията в молбата от които ищецът  черпи права са следните:

             Вземането произтича от задължения Договор за потребителски паричен кредит № 1396483, сключен на 05.02.2014 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжника. Към датата на подаване на заявлението 01.03.2018 г. дължими и незаплатени са общо  89 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.11.2015 г. до 21.02.2024 г. по отношение на които на основание чл.13, ал.2, б.“а“ от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 20.11.2017 г. По силата на индивидуален Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 20.11.2017 г. вземанията са  прехвърлени от кредитора  „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в полза на „Агенция за събиране на вземанията” АД, ЕИК ********* с Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г.

            По силата на договора за заем от 07.02.2014 г. ищецът като кредитор е предоставил на първия ответник като кредитополучател  паричен заем в размер на 20000 лева, усвоен изцяло от последния  при посочени срок и условие на връщане на заема. Към сумата на кредита са включена и следните суми: 1000 лева комисионна /такса/ за разглеждане на кредита и 2829.60 лева еднократна застрахователна премия.  Заемът  е следвало да се върне в срок до 21.01.2024 г., на 120 анюитетни месечни вноски по 301.75 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 21.02.2014 г. Към договора е изготвен  погасителен план по дати и размер на всяка вноска за главница и лихва. В договора е посочен ГЛП и размера на общото задължение за погасяване ведно с начислените лихви, който е 36210.00 лева. Съгласно чл.17 на Общите условия на договора като поръчител се е задължил втория ответник за всички задължения по кредита като отговорността му с кредитополучателя е солидарна.

              Към датата на подаване на заявлението  е заплатена част от задължението в размер на 9378.46 лева, включваща възнаградителна лихва 4876.68 лева, главница 4477.57 лева и лихва за забава 24.21 лева. Съгласно чл.16, ал.1 на ОУ при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, същият дължи на кредитора освен всички просрочени неиздължени вноски и обезщетени еза забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 365 дни за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На атова основание на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 431.71 лева за периода от 21.11.2015 г. до подаване на заявлението.

                Ответникът е изпаднал в забава с повече от 30 дни за  89 броя неплатени погасителни месечни вноски, считано от  21.11.2015 г. и на осн.чл.12, ал.2, б.“а“ от ОУ кредитът е обявен за предсрочно изискуем за цялото задължение за изтекли и непогасени вноски за остатъчна главница, договорна лихва, лихва за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита.  Вземането е прехвърлено от кредитора  „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД  на  ищцовото  дружество с договор за прехвърляне на вземане от 20.11.2017 г. по рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания ведно с приложение № 1 към договора. На длъжниците е изпратено уведомление по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД и същото е получено на 13.02.2018 г.  Моли за уважаване на иска и заплащане на разноски за производството.

              В срока за отговор е постъпил такъв от ответника Ц.Д. чрез процесуален представител адв.Д.Везенкова от ВАК. Възразява срещу иска като твърди, че не е настъпила предсрочната изискуемост на вземането  и моли да се дадат указания на ищеца да уточни изрично кога е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, респективно  на коя дата е извършено последното плащане по договора за заем, доколкото предявеният иск се основава изцяло на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на кредита по цитирания договор. Оспорва иска като неоснователен и прави следните възражения:  

              За да обоснове настъпила предсрочна изискуемост на вземанията си от ответницата, ищцовото дружество се позовава на приложени към исковата молба уведомление за цесия и за обявяване на предсрочна изискуемост. Според ищеца, съгласно практиката на ВКС, поради прилагането към ИМ уведомление по чл.99, ал.4 от ЗЗД, макар и невръчено на длъжника следвало, че съобщаването на цесията и обявяването на кредита за предсрочно изискуем е извършено надлежно.

Възразява, че представените от ищеца с исковата молба уведомления за цесия и обявяване на предсрочна изискуемост не може да обоснове надлежно упражнено правото на заемодателя (кредитор) да обяви предсрочна изискуемост на заема.

За да е налице валидно уведомяване на длъжника, изявлението на кредитора следва да е достигнало до адресата, доколкото със същото кредиторът се позовава на правото си да преобразува задължението по договора от разсрочено /дължимо на равни месечни вноски/ в предсрочно изискуемо в пълен размер, а длъжникът губи предимството на разсрочване на задължението за срока и би дължал уговорените обезщетения за забава.

               Възразява, че фактите относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост на вземането, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което вземането не е станало изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Упражняването на правото на кредитора да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, подавайки заявление за издаване на заповед за изпълнение, в което съдържа изявление, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем не води автоматично до извод, че волеизявлението е надлежно съобщено, доколкото препис от заявлението по чл.410 от ГПК не се връчва на длъжника, а заявителят няма задължение да прилага доказателства към заявлението по чл.410 от ГПК за твърдяната предсрочна изискуемост и не е приложил такава.

              От приложените към исковата молба уведомления не може да се презумира, че е налице надлежно обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Според възприетото разрешение в т.18 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС, постановено по тълкувателно дело № 4/2013г., постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжника - кредитополучател. Дадените в TP задължителни указания намират приложение и в настоящата хипотеза на предявен иск за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК / а не само по чл.417 от ГПК/, в който смисъл е постановеното по чл.290 от ГПК решение № 123 от 09.11.2015г. по т.д.№2561/2014г. на ВКС, II г.о. В цитираното решение е разгледан и въпросът относно необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост и по отношение на небанкови институции. От горното следва, че в хипотеза на предявен по реда на чл.422 от ГПК установителен иск, предсрочната изискуемост следва да е настъпила преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК като длъжникът следва да е уведомен за това обстоятелство също преди подаването на заявлението по чл.410 от ГПК.

             При положение, че предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК твърди, че  предявеният установителен иск е неоснователен изцяло.  В т.4г от решението на ВКС по посоченото Тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, върховният съд е дал тълкуване на основанията за издаване на заповед за изпълнение по заявление от и в полза на частен правоприемник на посочения в документа по чл.417 от ГПК кредитор, което разрешение е приложимо и в производството по чл.410 от ГПК. Съгласно тълкуването на ВКС частното правоприемство, основано на договор за цесия за прехвърлянето на вземане, следва да бъде съобщено на длъжника преди издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение.

               Възразява, че цесията не е породила действие по отношение на длъжника Ц.Д. на основание  чл.99, ал.4 от ЗЗД, тъй като към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, същата не е била уведомена за извършената цесия и на съда като трето лице по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД. В този смисъл възразява, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита по Договор за потребителски паричен кредит № 1396483, одобрен на 05.02.2014 г. и подписан на 07.02.2014 г. Възразява, че претенциите за заплащане на обезщетение за забава в размер на 431,71 лв., начислено за периода от 21.11.2015 г. до датата на подаване заявлението по чл.410 от ГПК, за заплащане на обезщетение за забава в размер на 1075,87 лв., представляваща законната лихва върху главницата за периода от 21.11.2015 г. до датата на цедиране на задължението -20.11.2017 г., както и законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, поради липса на настъпила предсрочна изискуемост на задължението на твърдяната от ищеца дата - 20.11.2017г..

               Прави и възражения за недействителност на  договора за потребителски кредит и за нищожност на договорни клаузи от същия, поради противоречие със закона - ЗПК:

               Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Възразява, че кредиторът не е изпълнил задълженията си по чл.5 от ЗПК да предостави необходимата информация за сравняване на различни предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит, както и не е предоставил информация на заемополучателя по стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2 по ал.2 от ЗКП. Договорът за кредит, е сключен в нарушение начл.П, ал.2 от Закона за потребителския кредит /ЗКП/ - общите условия не са разписани на всяка страница от страните по същия, което обстоятелство, на основание чл.22 от ЗКП, го прави недействителен.

               Възразява срещу недействителност на клаузата за уговорена лихва и ГПР защото  в договора липсва информация как е определено задължение за заплащане на годишен процент на разходи свързани с обслужване, управление, мониторинг на заема в размер 10,48 % годишно.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент разходи по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на лихвения % на разходите по определения в Приложение № 1 начин. В процесния договор такава информация изобщо липсва, поради което договорът следва да се счита за нищожен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Отделно, определеният годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 10,48% не съответства на изискванията на чл.19 от ЗПК и тази клауза от договора е нищожна, като противоречаща на закона.

               В процесния договор, кредиторът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг"АД е посочил единствено абсолютната стойност на лихвения процент по заема, ГПР на заема и общата стойност дължима от потребителя. В договора липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 10,48 % /. Съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно посочения размер на задълженията по кредита следва да е описан по ясен и разбираем за потребителя начин, като в него следва да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема / който е фиксиран /, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора, чийто общ сбор дава резултат по- висок от посочения в договора процент на разходите. Изрично отбелязва, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, като изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо / в материалноправен смисъл /.

               По отношение на претенцията за законна лихва, начислена от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното му изплащане ответницата възразява, че изискуемостта на вземането за законна лихва не е настъпила с подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради неоснователно претендиране на предсрочна изискуемост на пълния остатък по кредита

               По изложените съображения ответницата  счита, че кредитното правоотношение между страните е  недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е породило   правни последици.

               Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора единствено и само чистата стойност на предоставения финансов ресурс, намален при това с направените плащания, отнесени към покриване само  на задълженията за главница.

                Становище по основателността на евентуалния осъдителен  иск:

                Счита, че предявеният иск е неоснователен по  следните допълнителни аргументи и възражения:

                Възразява, че кредитът е станал предсрочно изискуем на посочената от ищцовото дружество дата - 30.04.2018г. Датата на връчване преписа от исковата молба по делото, в която се съдържа изрично изявление на кредитора за обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем, може да се приеме за най-ранната дата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем /в този смисъл е решение №114/07.09.2016г. по т.дело №362/2015г. на II т.о., ВКС/. Акцесорните искове по заявения осъдителен иск в условията на евентуалност са неоснователни.

Фактическият състав на забавата на длъжника включва изискуемост на задължението, покана за изпълнение и виновно неизпълнение в определения срок. Изключенията от изискването за покана са предвидени в чл.84 от ЗЗД по отношение единствено на срочните задължения и при задълженията заделикт. Възразяваме, че искът за обезщетение за забава се явява неоснователен, тъй като се отнася за период преди настъпване на изискуемостта на задължението и преди поставяне на длъжника в забава. Моли за отхвърляне на иска и за заплащане на разноски за производството. 

                   В срока за отговор е постъпил такъв от ответника Р.К.К. чрез процесуален представител адв.М.Д.  от ВАК. Счита, че предявеният срещу него иск е недопустим, тъй като  не е уведомен за извършената цесия  лично в писмена форма.  Цесията  има действие  по отношение на кредитополучателя от уведомяването. Тъй като такова уведомяване не е извършено, то цесията няма действие спрямо ответниците  и ищецът  не е  легитимиран по предявеният иск.  Заявява, че не приема връчване на уведомлението, тъй като то не е подадено лично от кредитора, а от юридическо лице, което твърди, че  кредиторът му е прехвърлил вземането си. На ответниците не са връчени редовно уведомления нито за предсрочна изискуемост, нито от кредитора за цесията. В нарушение на чл.12 от ОУ  ответниците не са  уведомени с писмо с обратна разписка,  а приложени по делото такива не са получени.

                 Алтернативно претендира, че съгласно чл. 147 от ЗЗД, поръчителството е прекратено, тъй като кредиторът не е предявил иска си в 6-месечен срок, поради което искът спрямо него е недопустим.

                Оспорва предявеният срещу него иск като неоснователен. Не са му връчени решенията на ВКС по цитираната от ищеца  практика  поради което не може да прецени основателността на позоваването на тях. Заявява, че е бил в  Иран без да сочи периода и  не са му връчвани документи от Ищеца. След като се е завърнал и живял в имот в м-ст "Боровец", необслужвана от пощи и призовкари, поради липсата на регулация и административни адреси. Двамата ответниците са разведени  и той не е уведомяван от кредитора, че кредитът не се обслужва от бившата му съпруга. Ако е знаел това е щял да погасява задълженията за месечни вноски. 

                Не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит, обезпечен с договор за поръчителство, но счита, че кредиторът е нарушил  ЗПК, а именно: по отношение на шрифта - чл. 5(4) от ЗПК,  чл. 5(2) вр. 5(1) ЗПК поради неполучен  стандартен европейски формуляр,  чл. 5(12) ЗПК, тъй като е уговорено и застраховка, и поръчителство,  чл. 10(1), 10а(2), 11(1) (в т.ч. и т. 10,19 и 20) ЗПК. Не е разяснено ясно и с място за отделен подпис правото на потребителя да се откаже от Договора в 14-дневен срок, без да дължи неустойки.  Договорът не е подписан на всяка страница, което противоречи на чл. 11(2). На осн. чл. 22 ЗПК, както и чл. 9 ЗЗД (противоречие с добрите нрави) вр. чл. 26 (1) ЗЗД, поради горните нарушения, договорът е недействителен и съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност (главницата) на кредита

               Застраховката е уговорена като  доброволна, същата е изчислена на  2246 лв.= 0,1123% (л.14 от делото) от 20000 лв., а кредиторът е начислил  2829,60 лв. допълнително към главницата  въпреки, че застрахователните вноски са периодични плащания и би следвало да се плащат ежемесечно Според чл. 7 от Договора за Застраховка е уговорено  еднократно заплащане на застрахователната премия, което също противоречи на добрите нрави, както и на принципите на застраховането. Застрахователният договор е с изключително дребен шрифт - в противоречие с добрите нрави и на принципите на застраховането. Включването в главницата на таксата и застраховката  е в противоречие  с чл. 19 и приложение 1 от ЗПК. Към  ОУ на Договора не е приложена тарифа, съгл.чл. 7(2) от ОУ. По горните  възраженията в отговора ответникът счита, че на основание чл. 22 от ЗПК и чл. 9 от ЗЗД, вр. 26(1) ЗЗД договорът е недействителен, поради което, на  основание чл. 23 ЗПК дължи само главницата. Моли за постановяване на решение с което съдът установи нищожност на договора и  признае за установено, че е дължима  само главницата.

                В случай, че съдът не уважи горните възражения за нищожност на Договора се позовава на нищожност на договорни клаузи, като противоречащи на добрите нрави - всички включващи лихви договорни клаузи, договорния план и включването в главницата на таксата и застраховката, както и самата застраховка и моли на  осн. чл.26, ал.1 ЗЗД да се констатира нищожността на клаузите като съдът ги замени и приеме, че ответниците дължат само главницата, след като се приспаднат изплатените вноски, включващи главница лихви и такси.  Алтернативно, ако съдът не уважи това искане прави възражение за погасяване по давност на  лихвите. По отношение на искането в молбата за заплащане на   възнаграждение моли за уважаване на искането  в минимален размер. 

                Съдът,  след като прецени събраните по делото доказателства,  становищата на страните и  въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

        Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване  е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на  задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на които  претендира отхвърлянето на предявения иск. 

                Видно от представените с молбата писмени доказателства, а именно договор за потребителски кредит  № 1396483 от 07.02.2014 г. и Общи условия към същия  се установява, че между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“  АД, с ЕИК *********, седалище *** в качеството на заемодател и Ц.Д.Р.  с ЕГН ********** – заемател е сключен договор за паричен заем в размер на 20000.00 лева, която сума следва да се върне съгласно погасителен план в срок до 21.01.2024 г. на 120 равни вноски, всяка в размер на 301.75 лева главница и фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ 8.99 %,  годишен процент на разходите /ГПР/ 10.48 %. Общата стойност на кредита е 23829.60 лева, като в същата са включени такси/комисионни 1000.00 лева, застрахователна премия 2829.60 лева. Общия размер на сумата за връщане е  36210.00  лева. Договорът за апотребителски кредит е обезпечен с поръчителството на съпруга на кредитополучателя Р.К.К..

                 В чл.16 на Общите условия  е посочена отговорността на кредитополучателя и на поръчителя при забава в плащания, лихви за забава и прекратяване на правоотношения.  Съгласно ал.3 на същата норма в 15-дневен срок от получаване на известието за предсрочна изискуемост на кредита, потребителят следва да заплати дължимите суми в това число главница, лихви и разходи, както и обезщетение в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден на забавата, изчислена върху цялата дължима сума. Предсрочна изискуемост на цялото вземане може да бъде обявена от кредитора при просрочие или неплащане в двуседмичен срок от просрочието на две последователни вноски при условията и реда на чл.16, ал.2, б.“а“ от Общите условия на договора.  Към договора е приложен погасителен план, подписан от страните. 

                С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД  с ЕИК ********* - продавач е прехвърлило на ищцовото дружество „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ********* – купувач вземанията, дължими на продавача от негови неизправни длъжници по договори за парични и стокови кредити, които са просрочени и изискуеми заедно със съпътстващите гаранции, привилегии, обезпечения и другите принадлежности на цесионера, отделени и индивидуализирани съгласно приложение 1 към всеки отделен месечен договор за цесия.  Представен е Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.11.2017 г. ведно с приложение № 1 към същия на листи 32-33 от делото от което се установява, че заемателят е вписан под № 116. Посочен е № на договор, ЕГН, име на длъжника, дата на договора, отпуснат заем, остатък от дължима главница, остатък от дължима лихва,  покупна цена към датата на договора и данни за солидарния длъжник.

                 С пълномощно от 20.12.2016 г. без нотариална заверка на подписа кредиторът чрез законния си представител в качеството на цедент е упълномощил цесионера  да уведомява на осн.чл.99, ал.3 от ЗЗД от негово име всички длъжници /кредитополучатели, поръчители, съдлъжници, наследници/ по всички вземания, които дружеството е цедирало /прехвърлило/ н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. На лист трети от пълномощното е посочена ответницата Ц.Д.Д.. До същата е изпратено с обратна разписка уведомително писмо от 28.11.2017 г., но същото е върнато като невръчено с отбелязване, че пратката не е потърсена от адресата.    Изпратено е второ уведомително писмо от 07.02.2018 г. Същото е върнато като невръчено с отбелязване, че на посочения адрес лицето не е открито.  До солидарния длъжник Р.К.  е изпратено с обратна разписка уведомително писмо от 07.2.2018 г., но същото е върнато като невръчено. В ообратната разписка е посочено, че пратката е отказана. Адресатът не живее във Варна, живее във Враца. Изпратено е второ уведомително писмо от 12.04.2018 г. Същото е върнато като невръчено с отбелязване, че на посочения адрес лицето не е открито. 

                 Със същите уведомителни писма задължените лица са приканени  да погасят  дълга в срок до 5 дни от получаване на поканата, като е посочена банкова сметка *** – във всички офиси на каси на „ИзиПей“. Същите са предупредени, че при неизпълнение кредиторът ще предприеме действия за събиране на сумите по съдебен ред, което ще наложи допълнителни разноски и това ще доведе до увеличаване на размера на дълга. Както се посочи по-горе поканите за доброволно изпълнение не са получени от никой от солидарните длъъжници. 

                От изисканото и приобщено по делото ч.гр.д.№ 3156/2018 год. по описа на ВРС, 49 състав  се установява, че на 06.3.2018 г. в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу  длъжници Ц.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и Р.К.К., ЕГН ********** с адрес: *** да  заплатят солидарно на кредитора  „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и  адрес на управление:***, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от 18598.80 /осемнадесет хиляди петстотин деветдесет и осем лева и осемдесет ст./ лева, дължима главница представляваща 89 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.11.2015 г. до 21.02.2024 г. по отношение на които на основание чл.13, ал.2, б.“а“ от Общите условия към договора за кредит е обявена предстрочна изискуемост считано от дата 20.11.2017 г. по Договор за потребителски паричен кредит № 1396483, сключен на 05.02.2014 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжника, прехвърлени от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по силата на индивидуален Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 20.11.2017 г., в полза на „Агенция за събиране на вземанията” АД, ЕИК *********/, към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1 075,87 лв. /хиляда седемдесет и пет лева и осемдесет и седем ст./ представляваща възнаградителна лихва по договор за кредит за периода от 21.11.2015 г. до 20.11.2017 г., сумата от 431,71 лв./четиристотин тридесет и един лева и седемдесет и една ст./, представляваща обезщетение за забава за периода от 21.11.2015 г. до 06.03.2018 г., както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 402,13 /четиристотин и два лева и тринадесет ст./ лева – заплатена държавна такса и 50,00 /петдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение. 

                Ответниците не оспорват в производството, че с цитирания договор за потребителески кредит № 1396483/05.2.2014 г. ответницата Д. е получила паричен заем, а ответникът К. се е задължил като поръчител да отговоря за изпълнение на задължението за връщане на кредита заедно с кредитополучателя съгласно условията на  договора.

                В чл.16 на договора за заем  е посочено, че при забава на заемателя или неплащане на две последователни вноски,  заемодателят има право да обяви кредитът за предсрочно изискуем.  Общите условия са подписани от заемателя и поръчителя и същите са приели условията на договора относно  размера на  отпуснатия заем, размера на дължимата сума,  годишен лихвен процент,  годишен процент на разходите,  общият размер на всички плащания, срок, брой вноски,  размер на всяка вноска и падеж на всяка вноска са посочени в самия договор и в погасителния план към него. От горното  съдът намира, че ответниците са приели  същите условия на договора с факта на подписването му и с усвояване на дадената в заем сума. Няма твърдения, че същите са се отказали  от договора в 14-дневен срок от подписването му,  каквато възможност са имали на основание  чл.4, ал.3 на договора, поради което съдът намира възраженията за недействителност на договора за неоснователни.  

                По възраженията, че не са уведомени за цесията и  че не е настъпила предсрочната изискуемост на цялото вземане:

                Съгласно разпоредбата на чл.99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. В чл.99, ал.4 ЗЗД е посочено, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

                  По делото няма доказателства, че на длъжниците е връчено уведомление за извършено прехвърляне на вземането на кредитора „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по договор за потребителски паричен кредит № 1396483 от  05.02.2014 г.  в полза на ищеца „Агенция за събиране на вземанията” АД, ЕИК *********/ с индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от  20.11.2017 г. към договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., поради което съдът намира, че не е налице редовно уведомяване по смисъла на  чл.99, ал.4 ЗЗД.

                  По отношение предсросчната изисуемост на вземането:

                  Съгласно т.18 на тълкувателно решение № 4 от  18.06.2014 год., постановено по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Съдът намира, че това изискване съществува и  за вземания на кредитори извън посочените в чл.417, т.2 ГПК по аргумент на по-силното основание. От доказателствата по делото се установи, че длъжниците не са уведомени за обявяването на кредита за предсрочно изискуем от кредитора, поради което съдът приема, че не е настъпила   предсрочната изискуемост на цялото вземане в посочения в исковата молба размер.  Допълнителен аргумент на  извода за ненастъпила  предсрочната изискуемост на кредита е, че съгласно заключението на ССЕ последната вноска е направена на 21.3.2017 г., тоест след периода за който се твърди, че е преустановено плащането и се твърди, че е настъпила предсрочната изискуемост. Предявеният установителен иск срещу двамата ответници е изцяло  неоснователен и следва да се отхвърли.

               От заключението на ССЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че съгласно приложения по делото договор първата вноска е дължима на 21.02.2014 г. Извършените плащания на вноски от кредитополучателя са посочени в таблица 1 от която се установява, че първата вноска е направена на 21.3.2014 г., а последната е направена на 21.3.2017 г., тоест след периода за който се твърди, че е преустановено плащането.  До тази дата са погасени следните суми: главница 5230.80 лева и лихва 5933.95 лева или общо погасената част от заема е в размер на 11164.75 лева.  За периода 26.8.2014 г. – 04.5.2017 г. са начислени лихви за  просрочие, които са били погасявани.

              От доказателствата по делото и заключението на ССЕ следва извода, че кредитополучателят е изпаднал в забава от падежа на следващата вноска - 21.4.2017 г., когато са преустановени плащанията. Заявлението е подадено на 01.3.2018 г., а заповедта за изпълнение е издадена на 06.3.2018 г. Към тази дата е настъпил падежа на 11 вноски  за периода от 21.04.2017 г. до 21.02.2018 г. вкл. всяка в размер на 301.75 лева, съгласно погасителния план. Общо задължението е в размер на 3319.25 лева. Предвид събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че осъдителният иск срещу кредитополучателя  е частично основателен за сумата  3319.25 лева, представляваща сбора на дължими, но неплатени вноски с настъпил падеж за посочения по-горе период. Поради изпадане в забава се  дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД от  подаване на исковата молбата до окончателното изплащане на сумата.   

               Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. В т.4б на тълкувателно решение № 4 от  18.06.2014 год., постановено по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е възприето становището, че не  са налице основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК срещу поръчителя, ако съдът констатира от документите към заявлението, че към датата на подаването му е изтекъл срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. В настоящия случай не е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.418 ГПК, а издадената заповед е по чл.410 ГПК, поради което в случая е ирелевантно за  основателността на осъдителния иск срещу ответника К. дали заявлението е подадено преди или след изтичане на 6-месечния срок от падежа на главното задължение.  Тъй като същият е приел да  отговаря пред кредитора за задължението по договора за потребителски кредит от 05.02.2014 г. заедно с кредитополучателя, съдът намира, че предявеният осъдителен иск за посочените по-горе суми е основателен и срещу солидарния длъжник.

                При така установеното от фактическа страна от събраните в производството доказателсва съдът намира, че  ищецът е доказал в производството  по иска  с пр.осн.чл.79 ЗЗД чрез  главно и пълно доказване  частичната основателност на предявеният осъдителен иск срещу ответниците за ангажиране на солидарната им отговорност за парично задължение в размер на 3319.25 лева, представляваща сбора на дължими, но неизплатени 11 вноски с настъпил падеж за  периода от 21.04.2017 г. до 21.02.2018 г., всяка в размер на 301.75 лева, съгласно погасителен  план към договор за потребителски кредит № 1396486/05.02.2014 г. и договор за прехвърляне на вземания от 20.11.2017 г.  ведно със законната лихва върху сумата, считано от  подаване на исковата молбата до окончателното изплащане на сумата. 

 

                 При този изход на спора ответниците  дължат на ищеца разноски за уважената част на осъдителния иск в размер на 123.31 лева, а  ищецът дължи на ответницата Д. разноски за отхвърлената част на предявените установителни и осъдителни искове в размер на 1009.20 лева.

                   Мотивиран от изложеното, съдът,

 

 

Р Е Ш И:

 

 

         ОТХВЪРЛЯ предявен иск н.А.З.С.Н.В. ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ *** с адрес ***  срещу  Ц.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и Р.К.К., ЕГН ********** с адрес: *** за установяване на вземането на ищеца  по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена на 06.3.2018 г. от РС Варна по ч.гр.д. № 3156/18 г.  за  сумата от 18598.80 /осемнадесет хиляди петстотин деветдесет и осем лева и осемдесет ст./ лева, дължима главница представляваща 89 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.11.2015 г. до 21.02.2024 г. по отношение на които на основание чл.13, ал.2, б.“а“ от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 20.11.2017 г. по Договор за потребителски паричен кредит № 1396483, сключен на 05.02.2014 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжника, прехвърлени от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по силата на индивидуален Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 20.11.2017 г., в полза на „Агенция за събиране на вземанията” АД, ЕИК *********/, към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1075,87 /хиляда седемдесет и пет лева и осемдесет и седем ст./ лева, представляваща възнаградителна лихва по договор за кредит за периода от 21.11.2015 г. до 20.11.2017 г., сумата от 431,71 /четиристотин тридесет и един лева и седемдесет и една ст./ лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 21.11.2015 г. до 06.03.2018 г., на осн.чл.422 ГПК.

 

     ОСЪЖДА Ц.Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** и Р.К.К., ЕГН ********** с адрес ***, съдебен адрес ***, адв.М.И.Д.   да платят солидарно н.А.З.С.Н.В. ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ *** с адрес *** сумата 3319.25 /три хиляди триста и деветнадесет лева и 25 ст./ лева, представляваща сбора на дължими, неплатени 11 вноски с настъпил падеж  за  периода от 21.04.2017 г. до 21.02.2018 г., всяка в размер на 301.75 лева, съгласно погасителен  план към Договор за потребителски паричен кредит № 1396483, сключен на 05.02.2014 г. с  „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с  индивидуален Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.11.2017 г. в полза на „Агенция за събиране на вземанията” АД, ЕИК *********,  ведно със законната лихва, считано от датата на подаване  на исковата молбата 02.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.79 и чл.86 ЗЗД. 

 

     ОСЪЖДА Ц.Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** и Р.К.К., ЕГН ********** с адрес ***, съдебен адрес ***, адв.М.И.Д.   да платят н.А.З.С.Н.В. ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ **** с адрес *** разноски за производството в размер на 123.31 /сто двадесет и три лева и 31 ст./ лева, на осн.чл.78 ГПК.

 

 

     ОСЪЖДА А.З.С.Н.В. ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ **** с адрес *** да плати на Ц.Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** разноски за производството в размер на 1009.20 /хиляда и девет лева и 20 ст./ лева, на осн.чл.78 ГПК.

 

        Решението подлежи на обжалване пред ОС Варна с въззивна жалба в двуседмичен срок от  съобщаването му на  страните.

 

                                           Районен съдия: