Решение по дело №107/2019 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 юли 2019 г. (в сила от 13 февруари 2020 г.)
Съдия: Албена Стефанова Стефанова
Дело: 20197250700107
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

111                           22.07.2019 г.                град Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд- гр.Търговище,                   

на дванадесет и пети юни               две хиляди и деветнадесета година,

в публично съдебно заседание, в следния  състав:

                    

                                                                Председател -  Албена Стефанова

 

Секретар- Янка Ганчева,

като разгледа докладваното от председателя административно дело № 107 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е по реда на Глава десета  от  АПК, раздел І, във връзка с чл.27, ал.6 от Закона за закрила на детето.

          Образувано по жалба на Б.М.Н., ЕГН-********** *** подадена чрез адв.П.Н. *** с посочен по делото съдебен адрес:***,офис 6 против Заповед № ЗД-/Д-Т-031/08.04.2019г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане-Търговище, с която детето и Н. Б. М., ЕГН-********** с постоянен адрес:*** 22 и настоящ адрес:*** е настанено в професионалното приемно семейство на Ф. Д. М., ЕГН-********** и С. М. М., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** за упражняване на краткосрочна приемна грижа, като и бъде предоставена услугата „Заместваща приемна грижа“ в случаите на извънредно възникнала нужда  на професионалния приемен родител, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД.

         В жалбата като основание се навежда допуснати нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на оспорващата. Излага се становище, че в оспорената Заповед липсват конкретни мотиви /фактически и правни основания/ относно обстоятелствата, които налагат прилагането на най-крайната мярка за закрила на детето. Навежда се,  че оспорващата като майка има необходимото желание и капацитет да отглежда детето си, като с поведението си не е поставяла в реална опасност или в риск здравето и неговия живот.

В съдебно заседание оспорващата Б.М.Н. се явява лично и с адвокат П.Н. ***  и поддържа жалбата на наведените в нея основания и доводи. Адвокат П.Н. в допълнение излага становище, че заповедта не е издадена на правилните основания и не съдържа мотиви. Счита оспорената заповед за постановена в несъответствие с целта на закона и моли същата да бъде отменена като незаконосъобразна.

Ответникът по оспорването – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” - общ.Търговище, чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт М. излага становище за неоснователност на жалбата. Представя писмено становище, в което излага подробни доводи, обосноваващи издаването на оспорения акт при правилно приложение и в съответствие с целта на закона.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът констатира следното:

От представеното по делото удостоверение за раждане безспорно се установява, че Б.М.Н. е майка на детето Н. Б. М..

От изготвените по делото социални доклади и материалите по делото се установява, че административното производство е инициирано по подаден на 08.04.2019 г. сигнал от Родилно отделение на „МБАЛ-Търговище“ АД гр. Търговище, за съществуващ риск от изоставяне на детето Б.Б. М., родено на *** г.

Във връзка с този сигнал в Отдела за закрила на детето /ОЗД/ гр. Търговище е посетен домът на Б.Н., която има родени още четири деца - Д. на 13 г., М. на 9г., Н. на 4 г. и 3 м. и Л.на година и половина. При посещение от социален работник  за трети път в дома на оспорващата в гр. Търговище, кв. „…“, ул. „…“ № .. е установено, че двете и деца - Н. и Л.са оставени отново сами в жилището. След проведен разговор със съседи е установено, че бабата на децата - Л. отглежда четирите деца сама. Оспорващата Б.Н. не живее на посочения адрес.  След разговор със социалните работници оспорващата Н. след първото установяване на децата, че са сами в дома си, дава сведение, че живее в гр. Търговище, на ...... и предстои в кратки срокове да ги вземе и да се грижи за тях. Съседи на семейството са споделили, че майката на оспорващата – Л. се грижи за възрастна жена на територията на квартала. Същата сутрин напуска дома си около 9, 30 ч. и се прибира около 16, 30 ч. През целия ден двете малки деца Н. и Л.са сами в дома си, а Д. и М. са на училище.

Със семейството на  Б.Н. *** е работил и преди години. Социален работник периодично през годините е посещавал семейството и е консултирал оспорващата - да не бъдат оставяни децата сами и да бъде подобрена хигиената в къщата.

 През м. февруари екип от Механизма за съвместна работа на институциите за обхващане и включване в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст е посетил дома на семейството във връзка с племенник на Н., който не посещавал училище. Децата Н. и Л.отново са били сами в жилището. Екипът е потърсил бабата Л. в дома на възрастната жена, за която се грижи. Същата е отговорила, че има ангажимент към възрастната жена и не е в състояние да отдели време за двете малки деца. 

На 08.04.2019 г. след множество провеждани разговори с оспорващата Н. и майка и Л., същите ги оставят отново сами. Хигиената в дома е лоша. Децата са нямали оставена храна. Стаята е била неотоплена. По-голямото дете Н. е обгрижвало  по-малкото –Лилиян, като и е давало шишето с киселото мляко, а последното е стояло сгушено в ъгъла на детската кушетка.

При извършените проверки е установено, че детето Н. живее в дома на баба си – Л., което е едноетажна тухлена сграда, с външен санитарен възел без баня. Установени са лоши хигиенно битови условия, като стаите и коридорите не са били обезопасени и съществува опасност от нараняване на децата. Отоплението е било на твърдо гориво. Установени са разхвърляни електроуреди и мръсни чинии.

За наблюдавания случай на детето Н. Б. М. са изготвен социален доклад от 08.04.2019г., от социалния работник ЗД -М. Хр. Вл..

На 08.04.2019г  Директорът на Дирекция „СП” гр.Търговище е издал оспорената Заповед № ЗД-/Д-Т-031/08.04.2019г, с която детето Н. Б. М., ЕГН-********** с постоянен адрес:*** 22  е настанено в професионалното приемно семейство на Ф. Д. М. и С. М. М. с постоянен адрес:*** за упражняване на краткосрочна приемна грижа, като и бъде предоставена услугата „Заместваща приемна грижа“ в случаите на извънредно възникнала нужда  на професионалния приемен родител, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД. Заповедта е издадена на фактическо основание- изготвения социален доклад от социалния работник ЗД -М. Хр. Вл. и на правно основание-чл.4,ал.1,т.4, чл.25,ал.1,т.1,т.2 от ЗЗД и чл.33, ал.1 от ППЗЗД.

Въпреки дадените от съда указания по делото не се представиха доказателства от страна на органа  за датата на съобщаване на оспорената Заповед. По делото е приложено известие за доставяне на документ с № СТ/2-Т/26-001 с дата 09.04.2019г. Посочения документ се различава и няма идентичност със оспорената Заповед с № ЗД-/Д-Т-031 и дата 08.04.2019г.

От разпитаната по делото в качеството на свидетел - М. Хр. Вл., социалния работник водещ случая по делото се установява че преди деня на извеждане на детето Н., е било правено друго посещение в дома на оспорващата като е установено, че децата Н. и Л.са сами. Намерили са тяхната баба в друга къща в населеното място където тя е полагала грижи за възрастна деца, като последната е отказала да се върне при децата и да поеме грижата за тях. Между февруари и април на 2019г.  е извършено второ посещение в къщата на бабата Л., с цел същата да бъде предупредена да не оставя децата -Н. и Л.сами. На 08.04.2019г. отново е извършено посещение в същият дом, при което е установено, че двете деца Н. и Л.са сами без присъствието на възрастен човек. Установено е че за деня няма храна и детското гърне е пълно с урина и фекалии. Свидетелят, като социален работник, наблюдаващ случая изразява становище, че за детето Н. в тази среда е налице риск за здравето и риск от забавено развитие. От показанието на същия се установява, че при приемните родители, където е настанено към момента детето е емоционално спокойно, кумуникира,  изчистено и за него се полага добра грижа. Посещава детска градина.

 От разпитания по делото в качеството на свидетел- Вл. П. Вл.ов-служител, непосредствено участвал при проверката в дома където детето Н. е отглеждано по делото се установи, че на 08.04.2019г. децата - Н. и Л.са били заварени сами. Свидетелят изрази становище, че при тази семейна среда за детето Н. е налице риск за здравето.

         Така приетата по делото фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни  доказателства. Съдът кредитира показанията на социалните работници, предвид на това, че същите изцяло кореспондират с отразените констатации в социалния докла от 08.04.2019г. Съдът не кредитира показанията на свидетелите: Л. Д. Н. и Е. Б.Е. предвид на това, че първата е майка на оспорващата, а втория партньор на същата на фактически начала, тъй като показанията им противоречат на всички събрани по делото писмени доказателства и по отношение на тях е налице заинтересованост. Едновременно с това от показанията на  майката на оспорващата-Л., по никакъв начин не се опровергава факта, че децата са оставяни сами.

При така установеното от фактическа страна  съдът намира жалбата за допустима по следните съображения:

 Жалбата е подадена срещу административен акт, подлежащ на самостоятелно съдебно оспорване, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. При недоказване от страна на административния орган на датата на съобщаване на оспорения акт, съдът приема жалбата за подадена в срок

При разглеждане на жалбата по същество, съдът след като извърши проверка по чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, чл.27, ал.1 от ЗЗД. При нейното издаване са спазени законовите изисквания за форма и съдържание. Фактическите основания за издаване на оспорената заповед се съдържат в отделен акт, на който има позоваване в заповедта- изготвения социален доклад от социалния работник - М. Хр. Вл. в отдел „Закрила на детето”.  Изложените в социалния доклад фактически основания следва да се считат като такива на заповедта съгласно ТР №16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС.

В административното производство по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като са спазени нормативните стъпки по Глава ІІІ „Ред за осъществяване на мерките за закрила на детето” от ППЗЗД.

От така събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено по делото, че към датата на издаване на оспорения акт е била налице предпоставката по чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗД - трайно неполагане на грижи за детето Н. Богданова М. от  майка му Б.М.Н., без основателни причини, при неизвестен баща.

Детето Н. Б. М. е дете в риск по смисъла на § 1,т.11 б. "а" и "в"от ДР на ЗЗДетето, тъй като е останало без родителска грижа, поради отсъствие на майката и липсата на друго пълнолетно лице, което да е в състояние да полага адекватни грижи с оглед възрастта и нуждите на детето, и за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, интелектуално и социално развитие.

При съвкупната преценка на всички доказателства съдът приема за доказано и наличието на предпоставката по чл.33, ал.1 от ППЗЗД –опасност за здравето на детето Н. Б. М.  в отглежданата семейна среда към 08.04.2019г.

С оглед изложеното съдът намира, че са били налице предпоставките за настаняване на детето Н. Б. М. в приемното семейство Ф. Д. М.  и С. М. М. за упражняване на краткосрочна приемна грижа, като и бъде предоставена услугата „Заместваща приемна грижа“ до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД. По изложените съображения съдът приема оспорената заповед за постановена при правилно приложение на материалния закон. Съдът намира същата и за издадена и в съответствие с целта на закона като счита, че посредством предприетата мярка по чл.4, ал.1, т.4 от ЗЗД в най-голяма степен се осигурява защита на интересите на детето Н. Б. М., съобразно елементите на законовата дефиниция на понятието „най-добър интерес на детето” по пар.1, т.5 от ДР ЗЗД. Оспорената Заповед има само временен характер до произнасянето на Районния съд с решение по чл. 28 от ЗЗД.

На основание всичко гореизложено съдът намира жалбата на Б.М.Н. против Заповед № ЗД-/Д-Т-031/08.04.2019г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане-Търговище за неоснователна и следва като такава същата да бъде  отхвърлена.

 Предвид на това, че по делото не се претендират разноски от страна на административния орган, издал оспорения акт съдът намира, че не следва да се произнася по този въпрос.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, съдът

Р  Е  Ш  И  :

         ОТХВЪРЛЯ   жалбата на на Б.М.Н., ЕГН-********** *** подадена чрез а..П.Н. *** с посочен по делото съдебен адрес:***,офис 6 против Заповед № ЗД-/Д-Т-031/08.04.2019г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане-Търговище, с която детето и Н. Б. М., ЕГН-********** с постоянен адрес:*** 22 и настоящ адрес:*** е настанено в професионалното приемно семейство на Ф. Д. М., ЕГН-********** и С. М. М., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** за упражняване на краткосрочна приемна грижа, като и бъде предоставена услугата „Заместваща приемна грижа“ в случаите на извънредно възникнала нужда  на професионалния приемен родител, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД.

 

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.

 

   Препис от Решението да се изпрати на страните.

 

                                                     Председател: