РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№
…/…
гр. Пловдив,15 декември 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито
заседание на деветнадесети окомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря С.Ж.и
участието на прокурор Албена Георгиева, като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 3951 по описа за 2019 год. на Административен съд – Пловдив и взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е
по искова молба, предявена от Р.И.С., ЕГН, понастоящем с адрес *** /медицински
стационар/, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Ищецът иска
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 15 000 лв., за
претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в унижение,
срам, чувство на безпомощност, болки и страдания за неопределен от ищеца период,
в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода в Затвора гр.Пловдив, изразяващи се в лоши хигиенни условия
в килиите (същите са мръсни, в тях има дървеници, хлебарки и гризачи , спалното
бельо не се сменя редовно) и липса на достъп до медицинска помощ,
с което са му нарушени правата по чл. 3
от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Ответникът -
Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител юрисконсултЧ., оспорва предявените искови претенции по
основание и размер.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и
недоказаност на предявения иск и счита, че същият следва да бъде отхвърлен.
От събраните
по делото доказателства се установява, че Р.И.С. търпял наказание лишаване от
свобода. От приложено по делото становище /л.51/ е видно, че пребивава в
Затвора-Пловдив в периода 18.03.2019 до 20.12.2019г., която дата е и датата на
постъпване на исковата молба в Административен съд-Пловдив.
По делото са
постъпили два броя становища и справка с рег.№ 2803 от 18.03.2020г., съдържащи
информация за помещенията, в които е бил настанен ищецът, техните размери и
брой настанени в тях лишени от свобода при капацитет от 4 кв.м. /л.51-55/.
В постъпило Становище от 18.03.2020г. /л.24/ и в
справка от 18.03.2020г. се твърди, че през периода на изтърпяване на
наказанието на Р.С. /18.03.2019 до 20.12.2019г./ в Затвора-Пловдив не са
правени основни ремонти на килиите на лишените от свобода. Извършвана е
своевременна смяна на течащи кранчета, осветителни тела и счупени прозорци.
През 2017г. дограмата е подменена с нова ПВЦ, поставен е гранитогрес
в общите умивални, на пети пост е извършено боядисване на килиите на лишените
от свобода. Затвора-Пловдив разполага с постелен
инвентар и спално бельо достатъчно за да бъдат обезпечени всички лишени от
свобода. Грижата за чистотата на спалното бельо се полага на лишените от
свобода, като то може да бъде занесено за изпиране два пъти в седмицата по
утвърден график. За поддържане на хигиената в затворническата баня е разкрит
работен обект, на който е назначен лишен от свобода, при извършени проверки е
установено, че хигиената е задоволителна.
Не са представени протоколи за извършване на обезпаразитяване и дезинсекция.
От постъпили от Затвора гр. Пловдив становища и
докладни се установява, че Р.С. ***, както следва: от 18.03.2019 до
20.12.2019г.
Във връзка с изискана информация, относно
пребиваването на Р.С. ***, в коя килия, с колко човека, при какви хигиенни
условия, при каква осветеност и вентилация е изготвено и приложено по делото
Становище рег.№ 2803/18.03.2020г. /л.54-55/. В него е посочено, че С. е
постъпил на 19.03.2019 в Затвора-Пловдив /протокол №581 от 19.03.2019г./.
Поради здравословното му състояние трайно е настанен в Медицински център към
Затвора-Пловдив, където се намира и към момента поради необходимостта от
24-часов достъп до електрическа енергия за включване на апарата му за сънна апнея. Р.С. има указана килия № 4 на пост VI, където
евентуално да бъде настанен при изписване от медицинския стационар. Посочено е,
че за периода от 18.03.2019 до 20.12.2019г. С. не е пребивавал в килия № 4 на
пост VI.
В Докладна записка от д-р Р.Д.лекар ординатор в МС при
Затвора-Пловдив е посочено, че за периода 18.03.2019 до 20.12.2019г. Р.С. с
намира в медицински стационар при Затвора-Пловдив, поради заболявания. В периода
е бил настанен в стая №2 с размери 12.11 кв.м. заедно с още един лишен от
свобода. В стаята има 3 броя легла, 3броя шкафчета и стандартен прозорец,
осигуряващ дневна светлина. Болните имат свободен достъп до баня, топла вода и
санитарен възел.
По делото в съдебно заседание, проведено на 19.02.2020г.,
са разпитани свидетелите М.М.Ф. и П.И.Г..
Свидетелят Ф. сочи, че: „Мога
да кажа, че постоянно сме в мизерия, жалбоподателят хвана болест. В помещението
им дървеници, хлебарки, мръсотия е вътре. Отиваме при лекаря оплакваме се, но
мерки не се вземат. Живеем в мизерни
условия. Когато навън вали, вътре в помещението има влага и капе. Аз съм в 18
стая. Скоро направиха половината покрив. Другата половината остана. Парното го
пискат с режим - сутрин, обед и вечер по един час понякога и по два часа.С
ищеца сме в един отряд, той в момента е в лечебницата. Много рядко пръскат за
хлебарки, когато се оплачем тогава и то -
горе- долу. Бях в медицинския център, където е чисто и полицаите ме
храниха. Нямам оплакване. Но за условията, където спят затворниците е съвсем
друго положението, но не съм бил там и не мога да кажа. А в стаята на доктора е
много чисто. В стаята в която съм сме пет човека, с пет легла. В тоалетната,
постоянно бърша и понякога се къпем вътре и влагата става повече. Аз бърша със
сух парцал. Р. преди да отиде в лечебницата, бяхме в един отряд, но не и в една
стая.“.
Свидетелят П.Г. заявява: „Аз и Р. /сочи ищеца Р.С./ сме в Медицинския център, в една стая. Там,
когато бяхме заедно имаше много влага, дървеници, просто не се живее – няма
парно. Слагахме одеяла и чаршафи на прозорците. Дюшеците бяха напикани, навлажнени
и миришеха. Дървениците те хапят и не можем да спим на спокойствие. Не съм
видял да минават да пръскат. . Стаята в която съм няма номер. В момента в
стаята сме трима. Р. не ми се е оплаквал от условията в стаята.“.
В хода на съдебното производство е допусната и
изготвена съдебно-техническа експертиза. Според заключението на вещото лице П.Т.,
неоспорено от страните, при извършеният от експерта оглед на 05.06.2020г. в
интервала между 15.15. и 16.00 часа, лишеният от свобода С. не е присъствал в
нито една от стаите на медицинския център. При огледа на стаи №1 и №2 се установява,
че същите са с бетонен под, покрит с балатум. Стените и таваните са измазани с
варова мазилка и боядисани с боя. На височина от 1,20 метра от пода е изпълнено
предпазно миещо се покритие от блажна боя. Във всяка от стаите има осигурен
достъп до дневна светлина през прозорци с дървена дограма. По стените на двете
стаи няма следи от течове и плесен, такива са констатирани по тавана и на двете
помещения вследствие на авариен теч. При огледа на стая №3 е констатирано, че
помещението е в общо лошо състояние. Стените са замърсени, без видими следи от
течове и плесен. Такива са констатирани по тавана на помещението вследствие на
авариен теч. При огледа не са установени признаци за настаняване на лишен от
свобода в помещението. От страна на администрацията на Затвора-Пловдив е
заявено, че стая №3 не се използва за стационарно настаняване. Експертизата
установява, че дюшеците и одеялата, в стаите за стационарно настаняване не са
нови, в резултат от продължителна употреба са амортизирани в различна степен,
същите са замърсени, и частично разкъсани и протрити. На леглата в стаи №1 и №2
не е констатирано наличие на постелен инвентар.
Експертът сочи, че при извършения оглед не е установено видимо наличие на
паразити, но са налице основания да се направи обосновано предположение, че за
периода на настаняване на жалбоподателя в медицинския център е имало поява на
дървеници в помещенията, което не се
отрича от затворническата администрация. Експертизата сочи, че по данни на Р. Б.,
главен енергетик на Затвора-Пловдив за зимния период има график на ползването
на парно отопление за спалните помещения, който обаче не се прилага за
медицинския стационар, където топлинна енергия се подава през цялото денонощие.
Административен съд – гр. Пловдив, в настоящия състав,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба, прие
за установено следното:
Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към
министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и
областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Каза се, главната искова претенция е за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на
администрацията на Затвора гр. Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание
лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за
упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните
задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по
своето естество.
Тук е мястото да се посочи, че от наличните по делото
доказателства се установява, че Р.С. *** в периода от 18.03.2019г. до 20.12.2019г.
/датата на
предявяване на исковата молба/.
При това положение и с оглед липсата на изрично
посочени в исковата молба периоди, възведените в обстоятелствената ѝ част
твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода от С., ще следва да бъдат разглеждани, както
следва: за Затвора гр.Пловдив от 18.03.2019г. до 20.12.2019г. /датата на
предявяване на исковата молба/.
Това от своя страна определя като пасивно, материално
и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция
за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1
се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване
от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения
за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е
по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на
понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила,
а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни
елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва
да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения
за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се
осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията
от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща
вода се осъществява в спалните помещения.
Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на
решението и цитираните правни норми, налага да се приеме, че помещенията, които
е обитавал С. при изтърпяване на наложеното му наказание в периода от 18.03.2019г.
до 20.22.2019г. /датата на предявяване на исковата молба/, са разполагали със
санитарен възел и постоянно течаща вода, като е осигурен пряк достъп на дневна
светлина и възможност за проветряване.
Установява се, че в периода 18.03.2019г. до 20.12.2019г.
/датата на предявяване на исковата молба/, когато е пребивавал в Затвора гр.
Пловдив, С. не е обитавал помещения, в които за всеки от лишените от свобода, да
не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м.
Действително, от твърденията на ищеца и от
заключението на изготвената СТЕ следва да се приеме, че тези помещения са с
лоши битови и хигиенни условия, независещи от лишените от свобода, настанени
там.
Съдът, приема за доказано и наличието на паразити -
дървеници и хлебарки в този период, доколкото от страна на ответника не се
представиха никакви доказателства за извършвани дезинфекция, дезинсекция и дератизация.
По отношение
твърденията за липсващо медицинско обслужване и влошеното здравословно
състояние на С., съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, действително се установи, че ищецът е имал здравословен проблем
през разглеждания период, когато е пребивавал в Затвора гр. Пловдив, но
безспорно се установи, че за решението му на С. не е било отказано медицинско
обслужване и достъп до специализирано медицинско заведение и специализирано
лечение. Нещо повече С. трайно е настанен в Медицински център към
Затвора-Пловдив, поради необходимостта от 24-часов достъп до електрическа
енергия за включване на апарата му за сънна апнея.
В този смисъл, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка
с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че С. е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване
изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по
препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по
справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението
като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде
определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на
претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и
интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на
увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания, на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост в
размер на 700 лева, който най-точно и съответно ще овъзмезди
претърпените от него неимуществени вреди, като искът до размера на 15 000 лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ищецът не претендира заплащане на адвокатско
възнаграждение, ето защо съдът не следва да се произнася в тази част.
Юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника, съразмерно на отхвърлената част на иска,
не следва да се присъжда предвид разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС,
които се явяват специални по отношение на чл.78 ал.3 от ГПК и чл.143 от АПК, и
които не предвиждат присъждането на такова, извън случаите на пълно отхвърляне
на исковата претенция. Ето защо, въпреки само частичната основателност на
исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава
възможност.
Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да
заплати на Р.И.С., ЕГН, понастоящем с адрес *** /медицински стационар/,
обезщетение в размер на 700 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от
18.03.2019г. до 20.12.2019г. /датата на подаване на исковата молба/.
ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния ѝ
размер от 15 000 лева.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов”
№ 21, да заплати на Административен съд – Пловдив сумата от 150лв.,
представляваща направени по делото разноски - заплатено възнаграждение за вещо
лице, които следва да се заплатят по сметката на съда за държавни такси.
ОТХВЪРЛЯ искането, направено от процесуален
представител на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София
за присъждане на разноски.
Решението
подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 –
дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Пловдивски административен
съд съгласно чл. 285, ал. 1, пр. 2 ЗИНЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: