№ 352
гр. Варна, 23.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500258 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от АНТ. В. В.
против определение № 886/02.03.2022 г. по в.гр.д.№ 1961/2021 г. на Окръжен
съд – Варна, с което е оставена без разглеждане въззивната му жалба срещу
обратен въвод във владение по изп. д. № 20207180400902, по описа на ЧСИ
Станимира Костова-Данова, рег. № 718. Оплакванията са за неправилност
поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на
материалния закон и необоснованост, с молба за отмяна.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от
Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Със същият отговор е
изразено становище за допустимост, но неоснователност на частната жалба.
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Изпълнително дело № 20207180400902, по описа на ЧСИ Станимира
Костова-Данова, рег. № 718 е образувано по молба на АНТ. В. В. с вх. №
12981/05.08.2020 г., към която е приложен изпълнителен лист №
2943/30.06.2020 г., издаден на осн. чл. 418, ал. 2 ГПК по заповед за
изпълнение № 3055/30.06.2020 г. по ч. гр. д. № 6200/2020 г. по описа на
Районен съд – Варна, която подлежи на незабавно изпълнение. С посочения
лист длъжниците ИВ. ЯН. СТ., М. ЯН. Т., ИВ. ХР. С., Р. Д. АП. и ЯН. ЯНК.
АП., като длъжници, са осъдени да предадат на взискателя АНТ. В. В.
недвижимите имоти: ПИ с идентификатор № 10135.2565.101 /едно нула
едно три пет точка две пет шест пет точка едно нула едно/, представляващ
лозе с площ от 18.783 /осемнадесет декара и седемстотин осемдесет и три кв.
м./ дка. възстановен с решение № 791/27.04.2001 г. на ПК – Варна по реда на
чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж и 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, находящ се в
1
строителните граници на кв. „Виница“, Община Варна, в местността
„Патладжанлъка“ и включва парцели с пл. № 136 /сто тридесет и шест/, 137
/сто тридесет и седем/, 138 /сто тридесет и осем/ и 139 /сто тридесет и девет/
по КП „Ботаническа градина“ при граници и съседи: изток-път, запад-/имот/
парцел № 145 /сто четиридесет и пет/, север-имот/парцел/ № 135 /сто
тридесет и пет/; лозе с площ от 1.488 /един декар и четиристотин осемдесет и
осем кв. м./ дка., възстановен с решение № 791/27.04.2001 г. на ПК-Варна по
реда на чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж и 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ, находящ се в
землището на кв. „Виница“, град Варна, Община Варна, в местността
/квартал/ „Патладжанлъка“ и включва части от имоти /парцели/ № 136/сто
тридесет и шест/ и № 138/сто тридесет и осем/ по КП „Ботаническа градина“
при граници: изток-път, на запад-останалата част от парцел № 136/сто
тридесет и шест/ и на юг-останалата част от парцел № 138/сто тридесет и
осем/.
На 26.08.2020 г. в 11:00 ч. е извършен въвод във владение върху
процесния имот на взискателя АНТ. В. В., видно от протокол за
принудително отнемане на недвижим имот от същата дата /л. 44 – л. 46 от и.
д. 902/2020 г. по описа на ЧСИ/.
Посоченият въвод е обжалван от трето за изпълнението лице, намиращо
се във владение на имота – Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
С решение № 360/18.02.2021 г. по в. гр. д. № 3216/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Варна, влязло в сила на 18.02.2021 г., съдът е приел, че е
опровергано отразеното в протокола на ЧСИ от 26.08.2020 г. обстоятелство
относно часа на извършване на въвода, както и че в имота не е намерен
никой, като достъп до него е бил осигурен посредством предаването на ключ
от страна на длъжника И.С. на взискателя А.В. и е приел за установено
владението на имота от жалбоподателя – трето лице за изпълнението от преди
завеждането на делото, по което е издаден изпълнителният лист послужил за
образуване на изпълнително дело № 20207180400902, по описа на ЧСИ
Станимира Костова-Данова, рег. № 718. Поради тази причина горепосочения
въвод е отменен на осн. чл. 435, ал. 5 ГПК, като съдът е указал на ЧСИ
Станимира Костова-Данова да възстанови фактическото положение от преди
въвода.
От протокол за принудително отнемане на недвижим имот от 15.04.2021 г.
съдът установи, че е извършен обратен въвод във владение по изпълнително
дело № 20207180400902, по описа на ЧСИ, като на третото лице за
изпълнението – Софийски университет „Св. Климент Охридски“ е предадено
владението над ПИ с идентификатор № № 10135.2565.101 в изпълнение на
указанията на Окръжен съд – Варна по в. гр. д. № 3216/2020 г. При
извършване на същия въвод е заварено трето лице „Проприете марин“ ЕАД,
което е направило искане за отлагане на въвода на осн. чл. 523 ГПК. ЧСИ
Костова-Данова е оставила без уважение молбата по чл. 523, ал. 2 ГПК
предвид обстоятелството, че въвода е обратен и извършен в изпълнение на
осъдителен диспозитив насочен към възстановяване на фактическото
положение предхождащо завеждане на делото, по което е издаден
първоначалния изпълнителен титул.
С оглед на така установената фактическа обстановка се налага извода за
законосъобразност на обжалваното определение. Това е така, защото
2
обжалваният от взискателя обратен въвод във владение не е сред
лимитативно изброените действия, които закона е установил като обжалваеми
от страна на взискателя в изпълнителното производство, а именно 1) отказ на
СИ да извърши поискано изпълнително действие; 2) отказ на СИ да извърши
нова оценка на движима или недвижима вещ по реда на чл. 468, ал. 4 ГПК,
съответно по чл. 485 ГПК; 3) спиране, прекратяване и приключване на
принудителното изпълнение. В приетия нов ГПК за разлика от отменения,
законодателят е ограничил възможността за обжалване действията на СИ,
свеждайки я до лимитативно определените актове, от ограничения кръг лица
и на лимитативно посочените в закона основания, което изключва
разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването. Частната
жалба следва да се остави без уважение.
Настоящият състав на съда споделя мотивите на Окръжен съд – Варна
досежно възникването на задължението за съдебния изпълнител да извърши
обратния въвод във владение като последица от конститутивния ефект на
съдебното решение постановено по жалба на трето лице, намиращо се във
владение на имота преди предявяване на иска. При постановяване на същото
процесуалните правила установяващи дължимост на такса, определяне на
срок за доброволно изпълнение за предаване на владението са неприложими.
Правилно съдът е приел, че подадената жалба е недопустима и следва да
бъде оставена без разглеждане, поради което обжалваното определение
следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 886/02.03.2022 г. по в.гр.д.№1961/2021
г. на Окръжен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3