Р Е
Ш Е Н
И Е № 104
гр. Хасково, 26.02.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд…………………………….……………………………………………….
на пети февруари две
хиляди и двадесета година, в открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.АННА ПЕТКОВА
2.ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря Р.Р.
като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА в.гр.д. №
39 по описа на съда за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е въззивно – по реда на чл.258 – чл.273
от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ
– Ж.Г.Д., представляван от назначения му особен представител – адвокат И.Д. е
останал недоволен от решение № 243 от 14.11.2019 год., постановено по гр.д. №
227 / 2019 год. по описа на Районен съд –
Харманли, поради което го обжалва с искане за отмяна на решението и постановяване
на друго, с което въззивният съд отхвърли предявените искове.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ
– „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр.София – оспорва въззивната жалба.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена
от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
– гр.София против Ж.Г.Д., с искане да се признае за установено, че ответникът
му дължи сумата от 936.56 лева – непогасена главница по 19 бр. неплатени
погасителни месечни вноски за периода от 01.06.2017 год. до 01.12.2018 год.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, и сумата от 119.09
лева – обезщетение за забава за периода от 02.06.2017 год. до датата на подаване
на заявлението в съда.
Безспорно по делото е, че на 01.11.2018
год. в Районен съд – Харманли е постъпило заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
– гр.София против Ж.Г.Д., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1122 /
2018 год. и издадена Заповед № 680 от 06.11.2018 год. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Ж.Г.Д. да заплати
на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – гр.София сумата от 936.56
лева – главница, ведно със законната
лихва, считано от 01.11.2018 год. до окончателното й изплащане; сумата от 119.09
лева – обезщетение за забава за периода от 02.06.2017 год. до 01.11.2018 год.,
както и направените разноски в размер на 25 лева – държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Поради това, че заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, с
разпореждане от 18.01.2019 год. на заявителя е указано, че може да подаде иск
за установяване на вземането си, което е сторено на 25.02.2019 год., т.е в указания му едномесечен срок, считано от
получаване на съобщението – 01.02.2019 год. – обстоятелства, обуславящи
допустимостта на предявения положителен установителен иск.
В настоящото производство, което е
установително по своя характер, кредиторът е този, който следва да установи
съществуването на вземането си и неговия размер. Вземането на ищеца, основано
на договор за потребителски паричен кредит от 12.12.2016 год. е установено по основание, съдържащо се в нормата
на чл.9 от Закона за потребителския кредит.
Безспорно
по делото е установено, че на 12.12.2016 год. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД –
гр.София и ответника е сключен
договор за потребителски паричен кредит, по силата на който дружеството е
предоставило на Ж.Г.Д. кредит в
размер на 1 000 лева, с краен срок за погасяване – 01.12.2018 год.,
съгласно приложен към договора погасителен план. В договора е предвидено
задължение за потребителя за заплащане на такса за разглеждане на кредита в
размер на 35 лева и застрахователна премия в размер на 93.40 лева, след
добавянето на които към размера на главница, размерът на същата е формиран на
1 128.40 лева, платима на 24 анюитетни вноски в размер по на 66.20 лева.
Годишния лихвен процент е определен на 36 %, а на годишния процент на разходите
– на 47.67 %. Договореният от страните размер на възнаградителната лихва е
460.42 лева - разлика между посочената в договора като общо дължима сума от
1 588.82 лева и размера на главницата – от 1 128.40 лева. Безспорно
установено е още, че кредиторът е изпълнил своевременно и при условията на
договора задължението си да предостави на потребителя цялата сума по договора в
размер на 1 000 лева, усвоена
изцяло на 12.12.2016 год., чрез привеждането й по сметка на ответника. Общо
внесените от длъжника суми за глвница, заплатени до 02.06.2017 год. са определени от вещото
лице на 315.50 лева, а общо внесените суми за лихва за просрочение – на 7.91
лева. На 19.03.2018 год. – след сключването на договора за цесия, ответникът е внесъл
и сумата от 200 лева. В тази насока съдът цени заключението на вещото лице
Иванова, представено при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, от
което се установява още и допуснатото от ответника неточно изпълнение на
договора, изразяващо се в преустановяване плащането на дължимите вноски, като
размерът на непогасените от потребителя суми по договора са определени на 967.37 лева – главница и 88.28 лева – лихва
за забава. Изложените по – горе обстоятелства, които съдът приема за безспорно
установени от събраните по делото доказателства и неоспорени от страните,
обуславят извода за съществуване на вземания на кредитора, на основание
допуснато от страна на потребителя неточно изпълнение на поетите задължения, обуславящи качеството му на
неизправна страна по договора за
потребителски паричен кредит.
Безспорно
по делото е още, че на 20.12.2016 год. между кредиторът по сключения с
ответника договор за потребителски паричен кредит - „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД – гр.София и въззиваемия с процесуалното качество на ищец в
производството пред първоинстанционния съд – „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД – гр.София е сключен договор за
продажба и прехвърляне на вземания, в изпълнение на т.2.1 от който страните по същия са
подписали и индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/,
описани в Приложение № 1, неразделна част от договора, съгласно т.1.2 от същия,
в което вземането към ответника е отразено като размер и основание. В т.2 е
посочен начина, по който се формира размера на покупната цена. Съгласно т.3.2
от индивидуалния договор, цесионерът се смята изрично упълномощен за
уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, в изпълнение на която
договорна клауза е издадено и пълномощно в полза на ищеца, от страна на който е
извършено съобщаване на цесията, видно
от приложената по делото обратна разписка към товарителница № 67702001, от
съдържанието на която се установява, че на 07.03.2018 год. на потребителя е
връчено уведомително писмо № УПЦ – С – УКФ/2538520 за извършеното прехвърляне
на вземането му към ищеца. Факта на извършено съобщаване на цесията не се
оспорва от страна на ответника, в подкрепа на което съдът цени и заключението
на вещото лице по допуснатата счетоводна експертиза, от което се установява, че
от страна на ответника е извършено частично погасяване на задължението му по
договора, като това е станало на 19.03.2018 год. - след съобщаване на цесията. Изложените
по-горе обстоятелства обуславят извода за това, че ищецът е придобил по
надлежния ред вземанията на кредитора „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД –
гр.София към потребителя – довод, обуславящ наличието и материално правна
легитимация на заявителя да предяви положителния установителен иск по чл.422,
ал.1 от ГПК.
Като неоснователно съдът намира
заявеното от особения представител на ответника възражение за нищожност на
договора за цесия, като такъв, сключен при липса на основание, съгласно чл.26,
ал.2 от ЗЗД, обосновано с твърдения за липса на договорна клауза относно цената
на сделката, предвид това, че в § 3 от рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 20.12.2016 год. и в т.2 от индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.11.2017 год., страните са посочили начина, по
който се формира цената на прехвърлените вземания, което обуславя извода за
нейната определяемост, съгласно нормата на чл.326 от ТЗ, приложението на която
се обуславя от това, че и двете сделки са търговски такива по смисъла на чл.286,
ал.1 от ТЗ. Твърдението на ответника, че от страна на ищеца в качеството му на
цесионер не е извършено плащане на цената на придобитите вземания, само по себе
си сочи на извода за евентуално неизпълнение на договора, но същото не е
основание за обявяване нищожността на сделката.
Като необосновано съдът намира и
заявеното от особения представител на ответника оспорване действителността на
клаузите в договора за потребителски паричен кредит относно начина на формиране
на главницата, чрез включването на застрахователната премия и таксата за
разглеждане на кредита към чистата стойност на предоставения кредит,
позовавайки се на липса на основание за това, предвид изричната в тази насока
клауза на чл.3, ал.2 от Общите условия за отпускане на потребителски кредит,
както и нормата на чл.10, ал.2 от ЗПК.
Като
неоснователно съдът преценя и заявеното от особения представител на ответника възражение
за нищожност на договорната клауза, определяща размера на годишния лихвен
процент на 36 %, предвид обстоятелството, че договореният размер е в рамките на
предвидения такъв, съгласно нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Достигайки
до същите фактически и правни изводи за
частична основателност на предявените искове в размерите, установени от
заключението по допуснатата счетоводна експертиза, първоинстанционния съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено
и към мотивите на което съдът препраща на основание чл.272 от ГПК.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 243 от 14.11.2019 год., постановено по гр.д. № 227 / 2019 год. по
описа на Районен съд – Харманли.
ОСЪЖДА
Ж.Г.Д., ЕГН ********** *** да заплати сумата в размер на 50 /петдесет/ лева –
държавна такса за образуване на въззивно производство, която сума да се внесе
по сметка на Окръжен съд – Хасково.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: