№ 118
гр. Пловдив, 16.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20225300503339 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Йеттел
България“ ЕАД, против Разпореждане инкорпорирано в заповед по чл.410 от
ГПК № 8642/02.12.2022, по ч.гр.д.№ 16706/2022, ПРС с което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено
от жалбоподателя против И. П. Г. за сумата от : 31,34лв.– неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 05.10.2021г. за мобилен
номер +************ представляващи стойността на 3 месечни абонаментни
такси ; - 365,96лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 05.01.2021г. за мобилен номер +************, от които
110,21лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и
255,75лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство
SAMSUNG Galaxy A20s 32GB Dual Blue, с отстъпка от стандартната цена в
размер на 344,14лв., съгласно Раздел II, т. 1 от Допълнително споразумение
от 05.01.2021г., както и за разноските над уважените размери до пълните
претендирани.
Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното разпореждане. Счита, че мотивът на заповедния съд за наличие
на неравноправна клауза, основан на извода, че неустойката представлява
сума съответстваща на периода до края на срока на договора, е неправилен.
Посочва, че претендираната неустойка е ограничена до не повече от три
месечни такси, а в случая неизпълнението на договора е за много по-дълъг
период, като практически не е започвало изпълнение. Поради това счита за
очевидно, че размерът на вредите е много по-висок от размера на
неустойката. Счита, че наличието на праг от три месечни абонамента не
противоречи на добрите нрави и не е неравноправна клауза, т.к. цели поне
1
частично да компенсира вредите за изправната страна по договора. По
отношение втората сума, съставляваща договорна неустойка по договор за
лизинг не са изложени конкретни оплаквания. Моли за отмяна на
обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение за
посочените суми.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на
жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в
производството. Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда
на чл.413 от ГПК акт, подадена е в срок, внесена е дължимата ДТ, поради
което се явява допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил подаденото
от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение като е
приел, че за сумата от 31,34лв., претендираната неустойка е равна на цената
на самата услуга за три месеца, което позволява на доставчика да получи
пълен месечен абонамент без да предоставя услуга. Тази клауза е
квалифицирана като евентуално неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от
ЗЗП, т.к. задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да
изплати необосновано висока неустойка. По отношение на сумата от
365,96лв. е приел, че клаузата, въз основа на която е начислена е вероятно
неравноправна. Посочил е , че при договорите за лизинг, цената на лизинга не
може да бъде променяна едностранно, както и да има определяемо цена под
формата на неустойка. На следващо място е посочил, че при договора за
лизинг не се прехвърля собствеността, а лизинговата вещ подлежи на
връщане в случай на прекратяване на договора. По тези съображения е приел,
че клауза, предвиждаща дължимост на неустойка при прекратяване на
договора за лизинг в размер на разликата в цената на лизинговото устройство
по договора и тази, при която лизингодателят би го продал, е нищожна. В
тези случай неустойката би следвало да обезщети собственика за
овехтяването на вещта, но в случая тя е ползвана възмездно, при което
лизинговата вноска покрива това овехтяване.
Заповедното производство е образувано по заявление на Йеттел
България ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
срещу длъжника И. Г. за няколко суми, сред които и сумата от 31,34лв.,
съставляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги и сумата от 365,96лв., неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от 05.01.2021г. за мобилен номер +************, от
които 110,21лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси
и 255,75лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване
устройство с отстъпка от стандартната цена. Посочено е, че абонатът не е
изпълнил свои месечни задължения, поради което и договорът е прекратен.
При прекратяване на договора по вина на потребителя, то последният дължи
договорна неустойка, която е в размер на всички оставащи месечни такси до
края на срока на договора, но не повече от 3. Така заявителят претендира
2
сумата, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси.
Видно от представения договор за мобилни услуги между страните,
действително са уговорили заплащане на неустойка при предсрочното му
прекратяване по вина на потребителя в размер на стандартните месечни
абонаменти за оставащия срок на договора, но не повече от три месечни
плащания / Договор за мобилни услуги/.
Настоящата инстанция намира, че тази клауза за определяне размера на
договорната неустойка между страните може да бъде евентуално
неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗД. Целта на договорната
неустойка е компенсация на евентуалните вреди за изправната страна при
предсрочно прекратяване на договора. В процесния договор е предвидена
неустойка при прекратяването им в размер на оставащите до края на
действието на договора стандартни месечни абонамента, но не повече от
три. Следва в един състезателен процес да се провери дали същата се явява
необосновано висока, тъй като не отчита размера на евентуалните вреди,
които операторът би претърпял. Тези вреди не следва да бъдат определяни
като пропуснати ползи в размер на стандартни месечни вноски, т.к. такива
операторът не би получил при изпълнение на договора.
По отношение сумата, съставляваща разлика между цената на
устройството без абонамент и преференциална обща лизингова цена по
договора за лизинг, съдът намира следното : На първо място, следва да се
отбележи, че самият договор за лизинг е напечатан на толкова ситен шрифт,
че съставлява затруднение дори за съда да го разчете, а потребителят, в
условията на обслужване в офис, едва ли би могъл изобщо да се запознае с
условията но този договор. На следващо място в заявлението е посочено, че
сумата представлява разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната цена по договора за лизинг, като в представения такъв не
се открива подобна клауза. В самото заявление също не е посочено на коя
точка от договора се претендира това начисляване. При това положение-
липса на договорно основание, се явява лишено от смисъл обсъждането дали
евентуалното такова съставлява неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП.
Настоящата инстанция споделя напълно и изводите на заповедния съд
относно евентуалната нищожност на клауза в договора за лизинг, уреждаща
възможност да се дължи разликата между уговорената лизингова цена и
„стандартна“ цена на търговеца.
Ето защо съдът намира, че в изпълнение на задълженията си за проверка
по реда на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК правилно е отказано издаване на заповед
за изпълнение за двете посочени суми, т.к. основанието на което се
претендират представлява вероятна неравноправна клауза в потребителски
договор, а за втората липсва и основание.
В този смисъл изводите на заповедния съд за отхвърляне на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение са правилни и постановеното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложеното съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане инкорпорирано в заповед по чл.410 от ГПК
№ 8642/02.12.2022, по ч.гр.д.№ 16706/2022, ПРС с което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено
от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ********* против И. П. Г., ЕГН **********,
за сумата от : 31,34лв.– неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 05.10.2021г. за мобилен номер +************ представляващи
стойността на 3 месечни абонаментни такси ; - 365,96лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 05.01.2021г. за мобилен
номер +************, от които 110,21лв., представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси и 255,75лв., представляваща неустойка за
предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy A20s 32GB Dual
Blue, с отстъпка от стандартната цена в размер на 344,14лв., съгласно Раздел
II, т. 1 от Допълнително споразумение от 05.01.2021г., както и за разноските
над уважените размери до пълните претендирани.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4