Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание
на тридесети януари, през две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 843 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1
от КЗ и чл. 497 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
П.С.И. поддържа твърдение, че претърпял значителни неимуществени вреди и имуществени вреди, в резултат от телесните увреждания, които
получил в качеството на пътник на предната дясна седалка на лек автомобил „КИА“
с peг. № СТ *******при пътно- транспортното произшествие, което
настъпило на 26.07.2016г. в гр. Стара Загора. Инцидентът се
осъществил при сблъкъс, между вече споменатия лек автомобил „КИА“
и извърщващия маневра „завой на ляво“ лек автомобил „Тойота Аурис“ с peг. № *******,
управляван от водача Д.Г.. Ищецът твърди, че настъпването на
ПТП било предизвикано от поведението на водача на лекиа автомобил „Тойота
Аурис“ с peг. № *******, който нарушил правилата за движение по пътищата тъй като не пропуснал преминаването на лекия
автомобил „КИА“ с peг. № СТ *******но пресякъл
траекторията му на движение, създавайки предпоставки за настъпването на удара.
Тъй като понесените от ищеца травматични увреждания били множество, ищецът счита,
че справедливия размер на дължимото му застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди възлиза на 200 000 лева. За лечението на
травмите, ищецът направил финансови разходи в общ размер на 3 640, 23 лева,
които били необходими и пряко свързани с лечебно- възстановителния период, поради което тези разходи се окачествяват като имуществени вреди,
произтичащи от ПТП. Противоправния характер на поведението на водача на
лек автомобил „Тойота Аурис“ с peг. № ******* бил установен в рамките на ДП №
259/2016г. съгласно описа на КАТ при ОД на МВР гр. Стара Загора и на НОХД № 2163/2018г. по описа на ОС Стара Загора. Преди
да предяви иска пред настоящия съд, на 18.10.2016г. ищецът
отправил писмена претенция до ищеца за изплащане на застрахователно
обезщетение, но застрахователят не се произнесъл до изтичане на предвидения в
закона срок и изпаднал в
забава, считяно от 19.01.2017г. При изложените фактически твърдения,
ищецът претендира за осъждане на ответника – да му заплати по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 200
000 лева (съгласно определение
за допускане изменение на иска от 30.01.2020г.), застрахователно
обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 3640, 23 лева и
законната лихва върху присъдените застрахователни обезщетения за неимуществени
и имуществени вреди, считано от изтичане на предвидения в закона срок за
произнасяне по писмената претенция за доброволно уреждане на отношенията между
ищеца и застрахователя - до 19.01.2017г. С оглед очаквания благоприятен изход
от процеса, ищецът претендира за осъждане на ответника да и заплати и
направените съдебни разноски за процесуално представителство.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД оспорва
предявените искове. Не оспорва ттвърдението, за наличието на валидно
застрахователно правоотнощение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” за посочения от ищеца причинител на вредите, но
оспорва останалите предпоставки за възникване на задължението му да заплати
застрахователно обезщетение. Оспорва на първо място твърдението за механизма на
настъпване на процесното ПТП и твърдението, че настъпването на
инцидента се дължи на виновното противоправно поведение на водача
на лекия автомобил „Тойота Аурис“ с peг. № *******,
чиято гражданска отговорност е застраховал. Поддържа
твърдение, че вредоносния резултат е бил причинен като последица от поведението на водача на лек автомобил „КИА“
с peг. № СТ *******в който е пътувал ищеца и чиято гражданска отговорност е
застрахована от друг застраховател - „ОЗК - З.“ АД. При
условията на евентуалност, поддържа твърдение, че настъпването на процесното
ПТП е било предизвикано при условията на независимо съпричиняване от
участвалите в него водачи на МПС, поради което прави искане това дружество да бъде привлечено за участие в процеса,
в качеството на трето лице- подпомагаща страна. Оспорва обема на вредоносния
резултат за имуществените вреди, като навежда доводи за прекомерност на
претендирания размер на застрахователно обезщетение, с оглед действителния
размер на вредите. Моли за отхвърляне на исковете, а при условията на евентуалност, моли за определяне на
по- нисък от претендирания размер на обезщетението. С оглед очаквания от него благоприятен изход на делото, претендира за осъждане на ответника да му заплати направените съдебни разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Третото лице- подпомагаща страна „ОЗК - З.“ АД оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението, че
настъпването на процесния пътен инцидент е резултат от поведението на водача на
лекия
автомобил „КИА“ с peг. № ********.
Съдът, като прецени доводите и възраженията
на страните, по реда на чл. 235 ГПК, взети
предвид съобразно събраните доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Приетия като доказателство препис
от Решение от 19.04.2019г. по НОХД № 2163/2018г. по описа на ОС Стара Загора установява
съдържанието на постановения от наказателния съд краен съдебен акт и обвързва
доказателствените изводи на настоящия съд, в хипотеза на чл. 300 от ГПК по
отношение на следните, подлежащи на установяване факти: На 26.07.2016г. в гр.
Стара Загора на ул. „Стойно Черногорски“, при
условията на независимо съпричинителство с водача на лекиа автомобил „Тойота
Аурис“ с peг. № ******* Д.С.Г.- водачът на товарния автомобил „КИА“ с peг. № ******** Т.Д.С.са допуснали нарушения на
правилата за движение по пътищата, в резултат на което са предизвикали настъпването
на ПТП и са причинили средна телесна повреда за П.С.И.. Нарушението на водача Т.Д.С.се
изразява в несъобразяване с разпоредбите на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 21, ал.1 от ЗДвП, а нарушението на
водача Т.Д.С.се изразява в неспазване на чл. 38 от ЗДвП.
Според възприетите от наказателния
съд изводи, причинените на пострадалия травматични увреждания се изразяват в
сътресения и контузия на мозъка, травматично счупване на тялото на 4 ТН гръден
прешлен, счупване на бодлестите израстъци на нива 3 ТН, 4 ТН, 5 ТН, счупване на
дясната лопатка, серийно счупване на ребра и контузия на белия дроб.
Приетите като доказателства заверени преписи от ДП №
259/2016г. съгласно описа на КАТ при ОД на МВР гр. Стара Загора съдържат данни относно механизма на настъпването на процесния пътен
инцидент, които са обект на анализ от допуснатата съдебна- автотехническа
експертиза.
Заключението на приетата
първоначална съдебна авто- техническа експертиза, изготвено от вещо лице Х.И.
изяснява механизма на настъпване на процесното ПТП и с оглед на поставените
задачи, анализира данните за поведението на двамата водачи преди произшествието и мотивира следните изводи:
Настъпването на пътния инцидент е
резултат от поведението на водачите, които са участвали в него. Според вещото
лице, непосредствените причини, довели до настъпването на процесното ПТП, имат
комплексен характер: От една страна, причина е предприемането на маневра
„обратен завой" от страна на водача на лек автомобил „Тойота Аурис",
без да се съобрази с останалите участници в движението и конкретните пътни
условия, а от друга страна - причина за настъпването на инцидента е и
поведението на водача на лекия автомобил „Киа К 2500", който го е
управлявал с неразрешена и несъобразена с пътните условия скорост, докато
управлението със съобразена скорост би позволило да бъде избегнат удара между
автомобилите.
Като доказателства по делото са представени и приети разходни
документи – фактури и фискални касови бонове, /приложени на стр. 10-15, 63-69
от делото/ от чието съдържание се установяра размера на платените суми,
посочени в тях и основанието на направените финансови разходи.
Като доказателства по делото са представени и приети
медицински документи: епикризи, резултати от медицински изследвания, ЕР на ТЕЛК,
амбулаторни листове които съдържат специализирана
медицинска информация за здравословното състояние на П.С.И. след настъпването
на инцидента. Съдържанието на тези документи не се обсъждат самостоятелно в мотивите на
настоящото съдебно решение, тъй като са обект на анализ от допуснатата специализирана
съдебно- медицинска експертиза.
Приетото без с оспорване от ищеца заключение
на съдебно- медицинската експертиза, изготвено от вещо лице д-р П.П.
/неврохирургия/ обосновава следните правно значими фактически изводи:
В
следствие на претърпяното ПТП, ищецът е получил следните травматични
увреждания: съчетана травма, контузия на белия дроб; компресивна
фрактура на Тн4 /четвърти гръден прешлен/; фрактура
на процеси спинози на Тнб, 7, 8, 9 прешлени/шиповидните израстъци на шести,
седми, осми и девети гръдни прешлени/; контузия
на главата и тялото; мозъчно сътресение със загуба на съзнание; Фрактура
на ключицата. От травматичния момент са изминали вече осемнадесет месеца. По данни от последния преглед П.С.И. е в
добро общо състояние , ясно съзнание , всестранно ориентиран , адекватен. Съобщава за епизоди от главоболие в първите
месеци след травмата, за които е ползвал обезболяващи
медикаменти. По отношение на гръбначната травма, пострадалиян има усещане за тежест в мястото на травмирания прешлен
в гръдния отдел на гръбначния стълб, което е
най-изразено в седнало положение и когато е облегнат на стол. При ищеца, мозъчното сътресение е преминала
без поява на отпадна неврологична симптоматика. В този аспект -
остатъчни явления не се установяват. При сътресение на мозъка обичайно
неврологичния статус е негативен ,лечението приключва успешно. Травматичното
компресионно счупване на тялото на Тн4/четвърти/ гръден прешлен е без клинични
и магнитно-резонансни данни за увреда на подлежащия на нивото гръбначен мозък. При направената контролна
магнитно-резонансна томография на гръден сегмент на гръбначния стълб - не
са установени данни за промени в миелона /гръбначния мозък/ както и стенози. Описаните хернии на нива Тн7-Тн8 и Тн8-Тн9 са израз на нормалния дегенеративен процес
при ищеца. В материалите по делото има приложени
отчетни документи на името на ищеца П.С.И. за извършени от него разходи по
време на лечението на процесиите увреждания. Направените разходи за оперативни
потребителски такси и за лекарства в размер на 76,06лв. са оправдани. Разходите
на ищеца са били задължителни за да може да се проведе лечението. Те са
правомерно извършени, тъй като описаните по-горе разходи не се заплащат от НЗОК. Извършения
за целите на изготване на експертизата личен преглед на ищеца на 15.01.2019г. е
допринесъл за установяване обективното актуално състояние
на ищеца. Констатирано е добре зараснал оперативен
цикатрикс по средна линия на гърба в
гръдния отдел на гръбначния стълб с дължина 19 см. Неврологичният
статус е без данни за отпадна неврологична симптоматика. Фрактурите отдавна са
зараснали. Основна причина за продължаващата тежест в областта на травмирания
прешлен е непровеждането на системна рехабилитация след операцията и свалянето
на гръдната ортеза. Установените дискови хернии в гръдния отдел при проведените
магнитно- резонансни томографии са предшествали травмата от ПТП.Те са израз на процеса на остаряване на тъканите
,който се развива при всеки индивид с различна скорост и изразеност на
промените. Доказателство за това е дехидратацията на
интервертебралните дискове с последващото им снишаване на констатираните от
вещото лице нива.
Заключението на повторната съдебно-
медицинската експертиза, изготвено от вещо лице д-р Х.М. /неврохирургия/
обосновава следните правно значими фактически изводи:
В
следствие на претърпяното ПТП, ищецът е получил следните травматични
увреждания: съчетана травма -
черепно-мозъчна, гръдна и на опорно-двигателния апара, която от своя страна включва:
Черепно-мозъчна травма с контузия и оток подкожен хематом в
челно-теменно-слепоочна област и дясна лицева половина; сътресение и контузия на
мозъка (неуточнена), Гръдна травма, която включва контузия на
белите дробове и контузия с охлузни рани на гръдния кош и фрактура на ребрата (неуточнена), Травма на опорто- двигателния
апарат, която включва компресивна фрактура на 4-ти гръден прешлен;
Фрактура на бодилестите израстъци на 3-ти, 4-ти и 5-ти гръдни прешлени; Фрактура на дясната плешка. Охлузвания по
четирите крайника. Черепно-мозъчната травма, която има медико-биологична
характеристика „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“. Гръдната травма има медико-биологична
характеристика „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“. Възстановителният
период при описаните увреждания е до три месеца, при хипотеза на липса на
усложнения. Фрактурата на дясната плешка
е предизвикала трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за
повече от 30 дни,а за нея се предвижда по медицински стандарт възстановителен
период до 2 месеца. Фрактурата на 4-ти гръден прешлени е
предизвикала трайно затруднение на движенията на снагата на пострадалия за
повече от 30 дни, като срокът на имобилизация е 3 месеца, а възстановената
работоспособност е настъпила след 12 месеца. Фрактурата на бодилестите
израстъци на 3-ти, 4-ти и 5-ти гръдни прешлени сами по себе си причинили трайно
затруднение на движението на снагата за срок по-дълъг от 30 дни, а възстановителният
период е до 2 месеца. Според становището на вещото лице, се наблюдават
деформации на гръдния отдел на гръбначния стълб, които в рамките на една година
са утежнени до степен на дискови хернии. Вещото лице допуска
възможността - тази бърза промяна да е свързана с
претърпяната при процесния инцидент травма на гръбначния стълб.
Заключението
на приетата съдебно- медицинската експертиза, изготвено от вещо лице д-р О.М.
/офталмология/ обосновава следните правно значими фактически изводи:
От
наличната в кориците на делото медицинска
документация за контузия на главата и лицето при ПТП, може да се заключи, че е
налице увреждане на долния клепач на дясното око на ищеца П.С.И.. За целите на
лечението е проведено оперативно лечение. Според становището на вещото лице, те
са пряка последица от претърпяното пътно - транспортно произшествие на
26.07.2016 г.
В дадените пред съда по делегация
показания, свидетелят М.П.С.заявява, че е майка на ищеца и поради близката
родствена и социална връзка с него имала преки впечатления от лечебно
възстановителния период. Свидетелката
узнала за настъпването на инцидента на третия ден от него и за пръв път видяла
пострадалия на четвъртия ден след инцидента – в лечебно заведение. В момента на
срещата, свидетелката възприела, че синът и имал телесни травми и контузии. В
продължение на болничния престой, той имал нужда от чужда помощ в битовото
обслужване, не му било позволено да става от леглото, имал поставен катетър. В
това отношение, пострадалия бил подпомаган от майка си (свидетелката). След
операцията били разсеяни опасенията на свидетелката, че синът й може да остане
инвалид, защото той започнал да се движи, но състоянието му не било напълно
възстановено. Според впечатленията на свидетелката, пострадалия се оплаквал от
болки в гърба и кръста. Понесъл операция на окото, защото то било „сцепено“
/цит./ и по тялото си имал оперативни белези. Когато станело въпрос за
инцидента, пострадалият плачел и не искал да си спомня за него.
В дадените пред съда по делегация
показания, свидетелят Р.К.И.заявява, че е съпруга на брата на ищеца и поради
близката социална връзка с него имала преки впечатления от лечебно
възстановителния период. Според
впечатленията на свидетелката, пострадалият не се бил възстановил напълно, все
още се оплаквал от болки в гърба и кръста. Последиците от травматичните
увреждания не му позволявали да работи. Настъпването на инцидента повлияло
негативно на ищеца в социален план, той изглеждал подтиснат, обезпокоен,
общуването с него било затруднено.
Прието като доказателство по
делото писмо с изх. № 3402/20.10.2016г. на ответното дружество ЗК „Л.И.“ АД
установява, че ищецът е отправил до ответника претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение по реда на чл. 380, ал.1 от КЗ. Възприемайки
съдържанието на претенцията на 18.10.2016г. (което се установява от датата на
входящия номер), застрахователят е изискал представянето на допълнителни
документи, относими към механизма на настъпване на пътния инцидент, характера и
обема на вредите.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По предявения иск за присъждане на застрахователно
обезщетение;
Предявения иск е процесуално допустим, съгласно изискванията на чл. 380, ал.1 от КЗ защото с
него е сезиран компетентен да разгледа спора граждански съд.
Претенцията на ищеца
се основава на задължението на застрахователя, да покрие имуществените и
неимуществените вреди, които са били причинени от застрахования водач на МПС, като плати вместо делинквента обезщетение за вредите.
Фактът на настъпването
на процесното пътно- транспортното произшествие, при което е увредено здравето
на пострадалия ищец, на практика не е предмет на спора, след постановяване на
влязлото в сила Решение от 19.04.2019г. по НОХД № 2163/2018г. по описа на ОС
Стара Загора, което обвързва доказателствените изводи на настоящия съд, в
хипотеза на чл. 300 от ГПК. Правните последици на този съдебен акт на
наказателния съд следва да бъдат съобразени от настоящия граждански съд в
хипотезата на чл. 235, ал.3 от ГПК. В тази насока, анализирайки събраните и в
хода на настоящия съдебен процес доказателства, след които важно значение има
заключението на съдебната автотехническа експертиза – настоящият съд приема, че
настъпилия на 26.07.2016г. в гр. Стара Загора на ул. „Стойно Черногорски“,
пътен инцидент е осъществен при
условията на независимо съпричинителство, от водача на лекиа автомобил „Тойота
Аурис“ с peг. № ******* Д.С.Г.и от водача на товарния
автомобил „КИА“
с peг. № ******** Тодор Дечев
Стоянов.
Съпричиняването на
вредоносния резултат е основание за възникване на солидарност между преките причинители на деликта, на основание чл.
53 от ЗЗД и рефлектира върху пасивната легитимация на техните застрахователи,
но в никакъв случай не освобождава привлеченото като ответник дружество - ЗК „Л.И.“
АД от надлежната пасивна материална легитимация по предявените искове, тъй като няма спор, че
е застраховател на единия от двамата водачи. Следователно, по аргумент от
общото правило на чл.122, ал.1 от ЗЗД –
ищецът може да иска изплащането на дължимото застрахователно обезщетение от
всеки от длъжниците /делинквенти/, респ. от всеки от техните застрахователи по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
По размера на
платимото застрахователно обезщетение;
Съдът съобрази, че за претендираните неимуществени вреди, обезщетението се
определя от съда по справедливост, съгласно приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД. За да прецени справедливия размер на обезщетението, съдът взе предвид
възрастта и социалната активност на пострадалия, към момента на настъпването на
травмите, естеството и характера на преживените от увреденото лице болки и
страдания, изживяните негативни емоции, последиците от уврежданията за здравето
на пострадалия.
Травмите са със средна по степен тежест и повлияват сериозно и тежко върху
физическата активност и върху социалната ангажираност на увреденото лице.
Макар уврежданията да е са били болезнени, а лечебния и възстановителен
период да е бил сравнително продължителен - травмите не са предизвикали усложнения
за здравето на пострадалия. За характера и естеството на травмите, съдът приема
подробно описаните наранявания, носещи
медико биологичната характеристика на средна телесна повреда, които са посочени
в съдебния акт на наказателния съд.
Съдът приема експертните изводи, че лечебният и възстановителен период е вече
завършил и макар да е причинил множество неудобства и някои негативни последици
за здравето на пострадалото лице – той е приключил без усложнения. Тук е
уместно да се отбележи, че по отношение характера на травматичните увреждания и
обема на действително причинените неимуществени вреди, в хода на съдебното
дирене бяха изслушани независимо едно от друго заключенията на двама отделни експерти
- на вещо лице д-р П. П. (основно и допълнително заключение) и на вещо лице д-р
Х.М. (повторно заключение). При обсъждане и сравнителен анализ на експертните
изводи на тези двама специалисти, съдът констатира, че в голяма степен тези
изводи съвпадат. Все пак, съдът кредитира в по- голяма степен изводите на
вещото лице д-р П., тъй като намира, че те са по- обосновани, по подробно
мотивирани и се основават на по- задълбочен анализ на установените медицински
данни.
С оглед адекватно прилагане на принципа на справедливостта, като отчете
изложените по- горе обстоятелства и съобрази социално - икономическите условия
в страната, определящи критерия за жизнен стандарт, съдът приема, че
компенсирането в пълен обем на всички установени негативни последици от
настъпилите телесни повреди е справедливо оценимо
на сумата от 60 000 лева.
За да достигне до този извод, съдът съобрази, че понятието за справедливост
има не само разгледаните по- горе субективни, но и обективни социално -
икономически измерения. За отправен критерии на последните, трябва да се
отчитат не само нивата на лимитите по застраховката (каквато е типичната теза
на пострадалите лица), но и размерите на минималната и на средната работна
заплата за страната, към момента на настъпването на вредите, защото
обезщетението е компенсаторен механизъм, а не алтернативен механизъм за
придобиване на доходи от изплатеното обезщетение.
В тази насока заслужава да се отбележи, че понятието за справедливост, по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД не се съизмерява с формално пренасяне на сумите от
максималното застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, защото справедливостта изисква съобразяване и със социално-
икономическите условия и жизнения стандарт към момента, в който са се проявили
вредоносните последици. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че застрахователното
обезщетение за неимуществени вреди се определя по справедливост, но понятието
за справедливост има и специфични социални измерения. То не се измерва не само с
максималните лимити на покритието по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, но и следва да бъде съобразено със социално- икономическите
условия и жизнения стандарт към момента, в който са се проявили вредоносните
последици. /виж напр. Решение № 31 от 25.03.2014г. по т .д.
№ 1203/2013г. на ІІ ТО на ВКС и мн. др./.
По всички изложени съображения, като определя справелив размер на
обезщетението за неимуществени от 60 000 лева, съдът приема за напълно основателен
наведеният от ответната страна довод - за прекомерност на претендираното
обезщетение в размер на 200 000 лева /след последното уверичение на иска/. Ето
защо, за горницата над 60 000 лева и до пълния претендиран размер на
обезщетението от 200 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Събраните в хода на делото писмени доказателства- разходни документи, обосновават
мотивиран извод, че по време на лечебния и възстановителен период, ищецът е
направил разходи на обща стойност от 3640, 23 лева, а експертното становище на
вещо лице д-р П. мотивира извода, че тези разходи са били необходими за
лечението и между тях и настъпването на травматичните увреждания е налице пряка
причинно- следствена връзка. По изложените съображения, претенцията за
присъждане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди следва да бъде
уважена в пълен размер- така, както е предявена.
По претенцията с
правно основание чл. 497 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД;
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ, ответникът – застраховател дължи
законната лихва върху присъдената сума на обезщетението.
Задължението за заплащане на лихва се оспорва в конкретния случай от
ответника, доколкото последния поддържа, че не би могъл да изпадне в забава за
изплащането на застрахователното обезщетение, преди да е бил запознат със
съдържанието на вече споменатото Решение от 19.04.2019г. по НОХД № 2163/2018г.
по описа на ОС Стара Загора. Този извод обаче не може да бъде споделен, по
съображения, произтичащи от разпоредбата на чл. 496, ал.3 от КЗ вр. с чл. 497
от КЗ. Няма как да бъде пренебрегнат факта, че с претенцията си по чл. 380,
ал.1 от КЗ - ищецът е представил пред ответника минималния вид и обем
доказателства, които да дадат възможност на застрахователя да се произнесе по
претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение.
По изложените съображения, съдът приема крайния извод, че за периода след
изтичането на установения от закона тримесечен срок от предявяването на
претенцията по реда на чл. 380, ал.1 от КЗ – ответникът е изпаднал в забава.
Началният момент на забавата е онзи, който е посочил ищеца в съдържанието на
исковата молба – 19.01.2017г.
Мотивиран от горния извод, съдът приема, че ответника следва да бъде
осъден, да заплати на ищеца законната лихва върху сумата на присъденото
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и за имуществени вреди, считано
от 19.01.2017г. до деня на окончателното плащане.
По претенциите на страните за присъждане на съдебни разноски:
Ищецът, който претендира да му бъдат присъдени
направените разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК не е направил такива, защото е бил освободен от
това задължение. Ето защо, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК съразмерно с
уважената част от иска - ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметката на съда сумата от общо 2545, 61 лева за държавна такса и 1080 лева за съдебни
разноски, които са понесени първоначално от съдебния бюджет.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 38 от ЗА вр. с чл. 78, ал.1 от ГПК, адвокат П.К.,
която е била упълномощена първоначално за процесуално представителство,
е легитимирана да получи от ответника възнаграждение за процесуално
представителство по реда на чл. 38 от ЗА, съразмерно с уважената част от иска.
Сумата на възнаграждението, изчислено от съда, възлиза на 2440
лева, съобразно с установените от НМРАВ минимални размери на адвокатските
възнаграждения.
Тази
сума ще трябва да бъде е посочена без да се има отчита релевирано в списъка на
разноските задължение за заплащане на ДДС. Съдът счита, че начисляването на ДДС
задължително се отчита с издаване на нарочен данъчен документ /данъчна фактура/
какъвто в настоящата хипотеза не е издаден, нито е представен пред съда, поради
което не може да бъде направен обоснован извод, че сумата на данъка е разход,
който следва да се присъди. Тъкмо в този смисъл обаче са задължителните
указания на ВКС на РБ в Тълкувателно решение №6/2012г. за съдебните разноски –
не следва да се присъждат фактически неосъществени, бъдещи, евентуално
следващи, но неизвършени се разноски, щом няма доказателства, че са вече
направени. Дори подзаконови нормативни актове на адвокатурата да предвиждат
друго – настоящият състав на съда намира за уместно да приложи указанията на
ВКС на РБ и съдържащите се в ГПК разпоредби от по- висок нормативен порядък.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал.8 от ГПК, съобразно с отхвърлената част от иска
и съдържанието на представения от ответника списък по чл. 80 от ГПК - ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него съдебни
разноски, които възлизат общо на 523 лева, включително разноски за събиране на
доказателства и възнаграждение за
процесуално представителство от юрисконсулт.
Третото лице – подпомагаща страна не дължи разноски и не
е легитимирано да претендира такива от главните страни в процеса.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД с ЕИК -********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на П.С.И. с ЕГН ********** и
съдебен адресат – адв. П.К.,***, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ– сумата от 60 000 лева (шестдесет
хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, сумата от 3640, 23 лева (три хиляди шестстотин и четиридесет лева и
двадесет и три ст.) представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, дължимо по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на водача на лек автомобил „Тойота Аурис“ с peг. № *******, които вреди са настъпили в резултат на ПТП на 26.07.2016г., и на основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 497 от КЗ - законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, считано от 19.01.2017г.
до деня на окончателното плащане, като при
това отхвърля: претенцията за присъждане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, в частта за
горницата, над присъдената сума от 60 000 лева и до пълния размер на
претендираното обезщетение за 200 000
лева.
Задължението може да бъде изпълненоq чрез плащане чрез превод по посочената от ищеца банкова сметка ***: ***: UBBSBGSF
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД да заплати на да заплати на
адв. П.К.,***, на основание чл. 38 от ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК- сумата от 2440
(две хиляди четиристотин и четиридесет) лева, представляваща възнаграждение за
процесуално представителство на П.С.И. в
производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА П.С.И. да заплати на
ЗК „Л.И.” АД, основание чл. 78, ал.3 и
ал.8 от ГПК - сумата от 523 лева (петстотин двадесет и три лева),
представляваща съдебни разноски вкл. за
процесуално представителство от юрисконсулт.
Решението е постановено при участието на З. „О.З.” АД с ЕИК -******** и адрес-***, като трето лице - подпомагаща
страна за ответника в процеса - ЗК „Л.И.”
АД.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Апелативен съд София, в двуседмичен
срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: