П Р О Т О К О Л

 

гр. С., 27.05.2020 година

 

РАЙОНЕН СЪД – С., в открито съдебно заседание на двадесет и седми май, две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

 

  при участието на секретаря И. И. сложи за разглеждане ГР. ДЕЛО № 2010 по описа на съда за 2019 год., докладвано от районния съдия

 

  На именното повикване в 15:30 часа се явиха:

ИЩЕЦ – „А.” ЕООД – редовно призовано за датата и часа на днешното съдебно заседание, явява се СИНДИКА на дружесвото-И.Т., редовно упълномощен и допуснат от съда с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИК – „Д. А.” ЕООД – редовно призовано за датата и часа на днешното съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител.

 

СИНДИК Т. – Моля да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СИНДИК Т. – Поддържам ИМ така, както е предявена. Моля да се приемат представените с нея писмени доказателства. Нямам допълнителни искания и да представям нови доказателства.

 

На осн. чл.146 от ГПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад съдържащ се в мотивите на определение №568/27.02.2020 г. за насрочване на делото.

 

Съдът счита, че представените заедно с ИМ писмени доказателства, са относими, допустими и необходими за нейното разглеждане, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

Приема и прилага заверени фотокопия от следните документи като доказателство по делото, както следва: .................................../.

 

СИНДИК Т. – Други искания нямам и нови няма да соча.

 

СЪДЪТ като прецени, че страните са изчерпали доказателствените си искания, счете делото за изяснено от фактическа страна и

 

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО НА ДЕЛОТО

 

СИНДИК Т. – Видно от изложеното в ИМ и приложените към нея доказателства по недвусмислен начин съм доказал, че между „А.” ЕООД (в несъстоятелност) и „Д.А.” ЕООД е бил сключен договор за наем от 20.10.2017 год., който в последствие е преподписан с Анекс № 1 на 23.01.2018 г., поради промяна в обстоятелствата в дружеството на наемателя „Д. А.” ЕООД. С Анекс № 2 от 25.09.2019 г. договорът за наем е прекратен, като със самия анекс наемателят се е задължил да заплати на наемодателя сумите посочени в анекса, а именно 912,76 лв., представляващи неплатена наемна цена по договора за наем за месец юли, август и септември 2019 г., както и съответните лихви за забава по съответните месеци. 

Поради тези причини считам ИМ за основателна. Ответникът не е представил отговор на ИМ, не се явява и в днешното съдебно заседание въпреки, че е редовно призован и на това основание моля да постановите неприсъствено решение, с което да осъдите ответника „Д. А.” ЕООД  ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. С., обл. С., ул. „З.” № ., представлявано от К. С. К. – управител да заплати на „А.” ЕООД (в несъстоятелност) с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.. общ.-А., обл.С., ул.„О.” № ., представлявано от И.С.Т. – постоянен синдик сумата от 935,26 лв.    

 

 

В днешно съдебно заседание представителя на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

СЪДЪТ, като взе предвид обстоятелството, че ответникът не е подал писмен отговор на предявената искова молба, не е заявил становище по делото, както и че не изпраща представител в днешното съдебно заседание без да е отправил искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие, счита, че са налице основанията на чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. В тази връзка следва да се добави, че на ответника с призовката са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание; същевременно представените по делото доказателства сочат на извод за основателност на иска, поради което на основание чл. 238, ал. 1 и 239, ал.1 от ГПК, съдът постанови своето

 

                                           Р Е Ш Е Н И Е  №  256

 

Ищецът „А.” ЕООД – в несъстоятелност, против „Д. А.” ЕООД твърди, че на 20.10.2017 г. страните – ищецът като наемодател, а ответникът – като наемател, сключили договор за наем по отношение на имот, находящ се в гр. А., ул. „О.” № .., срещу уговорена наемна цена в размер на 300 лв. месечно, платима в срок до пето число на текущия месец. С анекс №  2 от 25.09.2019 г. договорът бил прекратен, считано от 01.10.2019 г., като с това споразумение ответникът поел задължението да му заплати в 7-дневен срок дължимата наемна цена  за месеците юли, август и септември 2019 г. в общ размер от 900 лв. и лихви в размер на 11,76 лв., което не изпълнил до настоящия момент. Поради тези причини ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати посочените по – горе суми, мораторна лихва върху главницата за периода от 25.09.2019 г. до 23.12.2019 г. в размер на 22,50 лв., законна лихва от 27.12.2019 г. до окончателното й плащане, както и направените по делото разноски.

В предоставения му от закона едномесечен срок ответникът  „Д. А.” ЕООД не депозира писмен отговор на предявения срещу него иск. Същият не се явява в съдебно заседание и под никаква форма не взема отношение по предявените  в настоящото производство претенции.

Ищецът прави искане за постановяване на неприсъствено решение поради неподаването на отговор и неявяването на ответника в съдебно заседание.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявените  искове са с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл. 365 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

СЪДЪТ счита, че предпоставките за издаване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на постъпилата искова молба, въпреки че с определението  си по чл. 140 ГПК съдът е го предупредил, че при неявяването му в съдебно заседание без да направи искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, може да пристъпи към постановяване на неприсъствено решение. Същевременно предявеният иск се явява вероятно основателен, тъй като от представените по делото доказателства - представен договор за наем от 20.10.2017 г.,  е видно, че ищецът е отдал за временно и възмездно ползване на ответното дружество магазин, находящ се в гр. А., ул. „О.” № .., подробно описан в договора срещу поето от негова страна насрещно задължение да му заплаща месечен наем в размер на 300 лв., платим в срок до 5-то число на текущия месец. Срокът не действие на договора бил фиксиран в периода от 20.10.2017 г. до 20.04.2018 г., като страните се уговорили, че след изтичането му при липса на писмено противопоставяне от някоя от страните, същият се продължава за следващ шестмесечен период. Чрез анекс № 2 от 25.09.2019 г. страните се споразумели за прекратяване на наемното провоотношение, считано от 01.10.2019 г., като чрез същия акт наемателят се задължил да заплати в седемдневен срок непогасените до този момент задължения, а именно наемна цена  за месеците юли, август и септември 2019 г. в общ размер от 900 лв. и лихви в размер на 11,76 лв. На основание  съгласуваните договорни клаузи, както и по силата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 365 ЗЗД ответникът дължи на наемодателя си посочените по – горе суми, тъй като той е поел задължението да ги заплати, въпреки което не е изтъкнал твърдения или представил доказателства, че е изпълнил същото. Казаното обосновава основателност на иска за присъждане на сумите по сключения между страните анекс, като и на иска за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от 25.09.2019 г. до 23.12.2019 г. в размер на 22,50 лв., законна лихва от 27.12.2019 г. до окончателното й плащане. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса за разглеждане на исковете в размер на 50 лв. МОТИВИРАН от гореизложеното и на основание чл. 239 ал.1 от ГПК СЪДЪТ

 

                                                 Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „Д. А.” ЕООД,  ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. С., обл. С., ул. „З.” № ., представлявано от К. С. К. – управител да заплати на„А.” ЕООД (в несъстоятелност) с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.А., общ. А., обл.С., ул.„О.” № ., представлявано от И.С.Т. – постоянен синдик, сумата от 900,00 лв. [деветстотин] лв. представляваща наемна цена за месеците юли, август и септември 2019 г. дължима по договор за наем от 20.10.2017 г. и анекс №  2 от 25.09.2019 г., лихви върху тази сума съгласно анекс № 2 от  25.09.2019 г., в размер на 11,76 лв. [ единадесет лв. и 76 ст.] лв., мораторна лихва върху главницата за периода от 25.09.2019 г. до 23.12.2019 г. в размер на 22,50 [двадесет и два лв. и 50 ст.] лв. и законна лихва върху главницата от 27.12.2019 г. до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА „Д. А.” ЕООД,  ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, общ. С., обл. С., ул. „З.” № ., представлявано от К. С. К.– управител, да заплати направените по делото разноски в размер на 50 лв. (петдесет) лв., за държавна такса.  

На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

           Препис от решението да се изпрати на ответната страна по делото !

           Протоколът е изготвен в съдебно заседание, приключило в 15:45 часа и предаден на 28.05.2020 година.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:  

                                                                               / М. Петрова/

                                 

                                                            СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР:

                                                               / И. И./