Р Е Ш Е Н И Е
№ .…..
гр.Велико Търново, 15.10.2019г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, ДВАНАДЕСЕТИ състав, в публично заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. №2904 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Молба за прекратяване на граждански брак с развод по взаимно съгласие с правно основание чл.50 от Семейния кодекс.
Молителите К.Г.Я. и С.К.Я. молят съда да прекрати брака им с развод при условията на чл.50 от СК, като заявяват, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за това. Излагат в писмен вид постигнатото между тях споразумение по чл.51 от СК, уреждащо последиците от прекратяването на брака.
В съдебно заседание молителят лично поддържа молбата.
В СЗ молителката, която е с месторабота и местоживеене в чужбина, чрез пълномощника си адв.М.Н. от ВТАК, изрично упълномощена с пълномощно с нотариална заверка на подписа на молителката да я представлява в настоящото производство за развод по взаимно съгласие и да потвърди от нейно име постигнатото с молителя споразумение по чл.51 от СК, поддържа молбата. В процесният случай съдът прие, че личното неявяване на молителката С.К.Я. в СЗ, предвид обстоятелството, че местоработата и местоживеенето й са в чужбина, е по уважителна причина, поради което не е налице хипотезата на чл.330 ал.2 от ГПК за прекратяване на производството, даде ход и разгледа делото в отсъствие на молителката лично, доколкото няма съмнения в непоколебимостта на изразеното от нейно име с молбата по чл.50 от СК желание за прекратяване на брака по реда на чл.50 от СК и от завереното пълномощно с нотариална заверка на подписа на молителката, съдържащо потвърждение на вече представения на съда с молбата вариант на споразумение по чл.51 от СК, се установява, че Я. не се е разколебала в изразената /с подписване на споразумението/ воля за прекратяване на брака с развод по взаимно съгласие. В този смисъл е постановената задължителна за съда практика, формирана по реда на чл.274 ал.3 от ГПК – Определение №410/10.06.2010г. по Ч.т.д.№451/2010г., Т.К., ІІ т.о. на ВКС, Определение №703/18.12.2009г. по Ч.гр.д.№711/2009г., Г.К., ІІІ г.о. на ВКС, Определение №534/27.09.2010г. по Чгр.д.№453/2010г., Г.К., ІV г.о. на ВКС.
Съдът, след като изслуша становищата на молителите, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетото като доказателство по делото удостоверение за сключен граждански брак №*/20.05.1984г., изд.от Община *, страните са законни съпрузи, сключили граждански брак на 20.05.1984г. От брака си страните нямат ненавършили пълнолетие деца.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Молбата за прекратяване на граждански брак с развод по взаимно съгласие е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата се явява основателна.
Налице са предпоставките на чл.50 и чл.51 от СК за допускане на развод по взаимно съгласие, без да се издирват мотивите на страните за прекратяване на брака. Съдът се убеди в сериозното и непоколебимо взаимно съгласие на молителите за прекратяване на брака им с развод, чрез двукратно изразената им воля, а именно - при предявяване на молбата и на проведеното открито съдебно заседание. Постигнатото между молителите споразумение за последиците от прекратяването на брака удовлетворява изискванията по чл.51 от СК, не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.
Предвид горното, молбата по чл.50 от СК се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, като съдът прекрати брака на молителите с развод по взаимно съгласие при уговорените в споразумението по чл.51 от СК условия.
Съдът на основание чл.6 т.3 от „Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК”, определя ДТ по допускане на развода в размер на 40лв., вносима от двамата молители по равно. Доколкото при завеждане на молбата е внесена ДТ в размер на 25лв., останалата дължима ДТ в размер на 15лв. следва да се заплати от молителите по равно, т.е. всеки от тях по 7,50лв., ведно с по 5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното и на основание чл.50 вр. чл.51 от Семейния кодекс, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен с Акт №*/20.05.1984г., изд. от Община *, между К.Г.Я. с постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН ********** и С.К.Я., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с развод по взаимно съгласие, без да издирва мотивите за прекратяване на брака.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл.51 от СК, уреждащо последиците от прекратяване на брака, както следва:
СТРАНИТЕ заявяват, че от брака си нямат родени ненавършили пълнолетие деца.
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в ***, ЩЕ СЕ ПОЛЗВА от ЖЕНАТА С.К.Я..
СТРАНИТЕ се споразумяват, че банковите сметки и влогове си остават в полза на всеки един от тях и по отношения на тях спорове нямат. Предоставените на страните банкови заеми ще се изплащат от всеки от тях, така, както са получени средствата и са сключени договорите със съответните банкови институции и по отношения на тях спорове нямат.
СТРАНИТЕ заявяват, че имуществото, придобито по време на брака, не е предмет на настоящото споразумение, същото подлежи на извънсъдебно споразумение и делба.
СТРАНИТЕ заявяват, че нямат претенции един спрямо друг за заплащане на издръжка.
ЖЕНАТА С.К.Я. след прекратяване на брака с развод ще носи предбрачното си фамилно име „Д.” .
ОСЪЖДА К.Г.Я., с постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВТРС държавна такса по допускане на развода в размер на 7,50 лв. /седем лева и петдесет стотинки/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С.К.Я., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВТРС държавна такса по допускане на развода в размер на 7,50 лв. /седем лева и петдесет стотинки/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………..