Р Е Ш Е Н И Е
гр. Хасково, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд шести граждански състав, на
единадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание, в състав:
СЪДИЯ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
секретар: Женя Христова
като разгледа докладваното
от съдията Серафимова
търговско дело
№ 126 по описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 365 и сл. ГПК.
Търговско дело № 126/2020 г.
по описа на ОС - Хасково е образувано по искова молба, с вх. № 6784/17.07.2020
г., подадена по куриер на 16.07.2020 г. от „Ю.Б.“ АД с ЕИК *********, гр. С.
против Г.М.А., с ЕГН **********, действаща като ЕТ „В. - Г.А.“, с Булстат *********.
В исковата молба се
твърди,че ответницата Г.М.А.,действаща като ЕТ „В.-Г.А.“,като кредитополучател
и „Ю.Б.“ АД /старо име „Българска пощенска банка“ АД/, като кредитор са
сключили Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия“ № BL733/02.03.2006 г., по силата
на който на Г.М.А.,действаща като ЕТ „В. - Г.А.“ е бил предоставен банков кредит в размер на 40 000 лева, с
краен срок на погасяване 120 месеца. В исковата молба се посочва, че договорът
за банков кредит е изменен и допълнен със сключени между страните – Анекс № 1
от 04.04.2007 г., Анекс № 2 от 14.12.2007 г., Анекс № 2 от 27.03.2009 г., Анекс
№ 3 от 13.05.2010 г. и Анекс № 4 от 28.07.2011 г. С посочените в исковата молба
анекси бил увеличен размерът на кредитната линия и бил продължен срокът за издължаване на
кредита. С Анекс № 3 от 13.05.2010 г. и Анекс № 4 от 28.07.2011 г., договорът
бил изменен и допълнен, като са въведени два 12-месечни периода на облекчено
погасяване, а размерът на кредита бил преоформен чрез натрупване на
съществуващото просрочие към редовната главница.С Анекс № 4 от 28.07.2011 г. на
самостоятелно основание като съдлъжник Г.М.А. се е задължила солидарно по
договора за кредит. Крайният срок за издължаване на сумите
по договора за кредит, съгласно чл. 6, ал. 1 от Анекс № 3 от 13.05.2010 г., е 09.03.2016 г., който към настоящия
момент бил изтекъл. В исковата молба се твърди, че с покани за доброволно изпълнение до
ответника по делото, банката била дала 7-дневен срок за доброволно погасяване
на задълженията,което до настоящия момент - датата на подаване на исковата
молба не било сторено. Покана била връчена на длъжника, лично на 05.06.2020 г.,
по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ, чрез ЧСИ Н.К., с рег. 929 по регистъра на
Камарата на ЧСИ. Към датата на извлечението, приложено към исковата молба,
задълженията на Г.М.А. били в общ размер на 403 270,38 лева, от които:
140 050,88 лева, представляваща непогасена главница по договора, дължима
за периода от 21.08.2012 г. до 09.03.2016 г.; 51 249,07 лева, представляваща
възнаградителна лихва, дължима за периода от 21.03.2012 г. до 09.03.2016 г.;
209 333,15 лева, представляваща мораторна лихва, дължима за периода от
21.09.2012 г. до 14.07.2020 г.; 1993,26 лева, дължими такси за периода от
21.04.2012 г. до 09.03.2016 г.; 360,69 лева дължими застраховки за периода от
12.01.2012 г. до 09.03.2016 г., както и разноски за кредита в размер на 283,33
лева.Твърди се, че към датата на подаването на исковата молба посочените
задължения не са изпълнени доброволно от ответната страна, което обуславяло и
интереса на ищеца да предяви иск, който предявяват като частичен, за част от
главницата, а именно: 35 209,22 лева, дължима за периода от 21.07.2015 г. до 09.03.2016
г., както и сумата за разноски в размер на 283,33 лева. Банката претендира от съда да постанови решение, с което да осъди
ответницата Г.М.А., действаща като ЕТ „В. - Г.А.“ да заплати на „Ю.Б.“ АД - гр.
С. сумата в общ размер на 35 492,55 лева, представляваща частично предявен
иск от общия размер на задължението от 403 270,38 лева. Претендира се и законна лихва за забава от предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението.Претендират се
разноски по делото за ДТ и адвокатски хонорара в размер на общо 1913,73 лева, с
ДДС.С исковата молба е направено искане за допускане и назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза,която да установи въз основа на приложените
документи и счетоводството на ищеца какъв
е размерът на дължимата неплатената главница, лихви и такси по договора
към датата на изготвяне на извлечението от счетоводните книги – 14.07.2020 г.,извършвани
ли са погасявания след датата на извлечението– 14.07.2020 г., какъв е източникът
на сумите за тези погасявания и какви от претендираните задължения са
погасявани с тях.С исковата молба са представени писмени доказателства.
В
изпълнение на Разпореждане от 21.07.2020
г. по делото е постъпила молба, с вх.№ 260060/13.08.2020 г. от „Ю.Б.“ АД, чрез
адв. Д.Д. от САК, с която се уточнява пасивно легитимираната страна по иска, а
именно - Г.М.А., действаща като ЕТ „В. - Г.А.“.
С
молбата се прави и уточнение относно основанието и размера на исковата
претенция, като се твърди, че ищецът претендира по настоящото дело сума в
размер на 35 209,22 лв., представляващи част от дължимата главница в общ
размер на 140 050,88 лв., за периода от 21.08.2012 г. - 09.03.2016 г. и 283,33 лв., представляващи разноски по кредита
за периода от 17.03. - 14.07.2020 г.
Молят
съда, да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати
посочените суми. В молбата се твърди, че за останалите обективно съединени
претенции /пера на дълга/, посочени в обстоятелствената част на исковата молба,
съдът не бил сезиран. Представена е вносна бележка за доплащане на ДТ в размер
на 38,67 лева.
В
срока по чл. 367 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Г.М.А.,в качеството ѝ на едноличен търговец с ЕТ „В. - Г.А.“,
чрез адв. Р.В..Ответницата чрез процесуалния ѝ представител,счита, че
предявеният иск би могъл да се приеме за допустим, доколкото е скрепен с
изискуемия по смисъла на чл. 124, ал. 1 от ГПК минимум, и като такъв счита, че
следва да бъде разгледан по същество.
Относно
основателността на предявения иск, ответникът счита че искът
е неоснователен и моли да бъде
отхвърлен поради нищожност на клаузи по договора за кредит, сключен между
страните, а именно чл. 4, ал. 1, 2 и 3 от договора за банков кредит.
С
отговора на исковата молба се прави и възражение за погасяване на задължението
по давност. Изложени са подробни съображения, относно твърдението на ответника
за наличие на неравноправни клаузи, съгласно разпоредбата на чл. 146 от ЗЗП.
Относно клаузата на чл. 4 от Договора за банков кредит, сключен между страните,
се твърди, че съгласно нормата на чл. 143, т. 10 от ЗЗП, тази клауза е нищожна,
тъй като банката няма право да променя едностранно условията на договора за
банков кредит на основания, които не са предвидени в договора. Твърди се, че
никъде в договора между страните не се съдържат основания, при които банката да
може да променя своя лихвен процент,който
влияе върху дължимата лихва по договора за кредит. Процесните клаузи не
били индивидуално уговорени и в настоящия случай не намирала приложение
разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
На следващо място се твърди, че на
самостоятелно основание, посочените по-горе клаузи - чл. 4, ал. 1, 2 и 3 са
неравноправни и съобразно разпоредбата на чл. 143,т.12 от ЗЗК,съгласно която
разпоредба неравноправна клауза е тази, която дава право на търговеца да
увеличи цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от
договора,ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
цената, уговорена при сключването на договора.Видно от договора, разпоредбите,
касаещи размера на годишната лихва, изменението на същата и условията за това
били посочени в чл.4 от договора за кредит,поради което кредитополучателят
дължи на банката годишна лихва в размер на базов лихвен процент, обявен от
банката плюс 1,8 % лихвена надбавка, а към датата на подписване на договора
обявеният от банката базов лихвен процент за лева е в размер на 10 %, като в
чл. 4, ал. 3 от договора е предвидено, че банката има право едностранно да
променя размера на лихвения процент. Позовават се на практика на ЕС, както и на
Директива 93/13/Е на Съвета на Европа относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, както и на Решение на съда от 21.03.2013 г. по дело
С-92/11/. Процесната клауза на чл. 4 от договора за кредит била неравноправна и
по смисъла на чл. 143, т. 12 от ЗЗП, в която разпоредба посочените критерии са
твърде общи и неясни и не отговарят на изискването методът на промяна да е ясен
и подробно описан в договора.Неравноправността на клаузата следвало да се
преценя към момента на сключване на договора за кредит, който представлявал
финансова услуга по смисъла на чл. 144 от ЗЗП, вр. параграф 13, т. 12 от ДР на
ЗЗП. Доколкото посочената клауза на чл. 4 от договора била неравноправна,
същата противоречала на действащи норми по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и се
явявала нищожна.Внасяла месечни вноски по-високи от първоначално договорените,
поради едностранното увеличение на лихвата от страна на банката,което
увеличение се базирало на нищожни клаузи в договорните отношения между
страните. В приложеното към исковата молба извлечение от счетоводни книги не се
съдържали редица основни реквизити, тъй като липсвали данни за движението на
погасяването на кредита, липсвала и датата на обявяване на изискуемостта му, а
без наличието на данни до кога са изплащани дължимите месечни вноски, не
ставало ясно как ищецът е направил извод за осъществяване на
материално-правните предпоставки, от които настъпва предсрочната изискуемост на
кредита.
Твърди,че
не била уведомявана за настъпилата предсрочна изискуемост, въпреки заложеното
изискване в договора за кредит. Всички суми, посочени от заявителя пред
заповедния съд били въз основа на едностранно изготвен
документ-извлечение,който не отговарял на фактическата обстановка.Изплащала
месечните вноски в размер какъвто банката едностранно е определяла и не дължи
посочените в исковата молба, депозирана от „Ю.Б.“ АД, суми. През цялото време
на договора месечните вноски били заплащани в прекомерно завишени размери, без
да е налице основание за това. Ищецът ежемесечно вдигал лихвата по кредита,
което било в противоречие и без да е налице правно основание,за да бъде кредитът
обявен за предсрочно изискуем, въпреки,че ответницата не е изпаднала в
просрочие, поради изложеното по-горе и поради надплащането на сумите в
увеличения размер.
В
отговора на исковата молба се твърди,че лично е посетила
офиса на ищеца в Д., и е било отказано издаване на банково извлечение от 02.05.2006 г. до
момента, като не й бил издаден и документ за постановения отказ.С отговора на
исковата молба се претендират направените по делото разноски от
ответника.Направено е и искане експертизата да отговори на въпроса – в периода от 02.03.2006 г. -
датата на сключване на процесния договор до настоящия момент - датата на
предявяване на иска извършвани ли са погасявания на задължението по процесния
договор за кредит от ответника и в какъв размер.
В
срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца „Ю.Б.“
АД, гр. С., чрез процесуалния представител, с която се поддържа предявената
искова молба и направените с нея доказателствени искания, оспорват се като
неоснователни изложените в отговора на исковата молба твърдения и доводи и се твърди, че ответникът в настоящото
производство не може да се ползва от уредената в ЗЗП потребителска защита, тъй
като процесният Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия” № BL733/02.03.2006 г. е
сключен с Г.М.А., действаща като ЕТ „В. - Г.А.“ и едноличният търговец е лице,
изключено от обхвата на потребителската защита, доколкото съответната дейност
попада извън обхвата на дейности, свързани с потреблението на стоки и
услуги.Оспорва се и направеното бланкетно възражение за погасяване на сумите по
давност като изцяло неоснователно.Претендират от съда претенцията да бъде
уважена в пълния предявен размер.
В
срока по чл. 373 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба,в който
са изложени съображения относно неравноправност на клаузите,цитирани и в
отговора на исковата молба,изразяват се допълнителни съображения и отново се
оспорват твърденията в допълнителната искова молба.
Прави
се искане съдът да постанови решение, с
което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен. Претендират се разноските
по делото.
За доказване на твърденията си страните по
делото са
представени своевременно писмени доказателства приети от съда и
приобщени към доказателствата по делото.
Съдът, като взе предвид твърденията в
исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено
от фактическа страна следното:
Не
се спори между страните, че на 02.03.2006 г. е сключен договор за банков кредит Продукт ,,Бизнес Револвираща Линия‘‘ № BL 733/03.03.2006 г. между ,,Ю.Б.‘‘АД, в качеството й на кредитор и
ЕТ „В. - Г.А.“, като кредитополучател, за посрещане на краткосрочни нужди от
оборотни средства, в общ размер на 40 000 лв., с краен срок на погасяване 120
месеца,считано от датата на откриване на заемната сметка и при други условия на
ползването и връщането на кредита, съгласно условията на същия Договор. Договорени са годишна лихва, такса
одобрение, ежегодна такса подновяване, комисионна за ангажимент в размерите,
посочени в исковата молба.
На
09.03.2006 г. е сключен Анекс № 1 от 09.03.2006 г., с който е продължено действието
на договора с една година до 04.04.2007г., увеличен е размерът на кредитния
лимит до 80 000 лева, променен е лихвения процент, който става сбор от
БЛПМФ + 1% и се допълва обезпечението по кредита със запис на заповед за сумата
на увеличения размер на кредита.
С
Анекс №
2 от 14.12.2007г. към
Договора за кредит, е променен типа на първоначалния договор, който става
,,Бизнес револвираща линия-плюс‘‘, увеличен е размерът на кредитната линия до
120 000лв. и се допълва обезпечението по кредита.
С
Анекс №
2 от 27.03.2009г. размерът на кредита се намалява до размера на усвоените суми
от лимита, без право на последващо усвояване, въвежда се облекчен ред за
погасяване, като в случая на непогасяване на натрупаните просрочия, то същите
се капитализират към главницата по кредита. С посочения анекс се въвежда
едногодишен период на облекчено погасяване, при който се дължат месечни вноски
от по 750,00 лева. Със сумата от 750,00лв. се погасява част от дължимата лихва
за месеца. Разликите се натрупват и следва да се погасят в края на 12 месечния
период. Уговорено е при непогасяване същите да се капитализират към главницата.
Въведен е и нов погасителен план с месечни анюитетни вноски до 09.03.2016г.
С
Анекс №
3 от 13.05.2010г. страните са договорили следните изменения на първоначалния
договор: размерът на кредита се преоформя като към редовната главница се
натрупват всички просрочени суми за главница и лихви в размер на 11 143,90
лв.,и размерът на дълга възлиза на 120 573,37лв. Въвежда се едногодишен
период на облекчено погасяване, при който се прилага лихвен процент в размер на
11,1 %, който е фиксиран, а за оставащия период от кредита се прилага лихвен
процент в размер на БЛПМФ + 0,96% и се въвежда нов погасителен план с месечни
анюитетни вноски до 09.03.2016г.
С
Анекс №
4 от 28.07.2011г. е въведен облекчен ред за погасяване. Уговорено е в случай на
неплащане натрупаните просрочия, то същите да се капитализират към главницата
по кредита. Въвежда се едногодишен период на облекчено погасяване, при който се
дължат месечни вноски,равняващи се на дължимата за месеца лихва. Въвежда се и нов
погасителен план с месечни вноски до 09.03.2016г., след периода на облекченото
погасяване.
Видно
от заключението на назначената по делото
съдебно – икономическа експертиза, с вещо лице Д.К., дължимите суми по
предоставения банков кредит са както следва: усвоена главница 216 696,15лв.,
начислена възнаградителна лихва за периода 10.03.2006г.-09.03.2016г. в размер
на 126 776,60лв.,наказателна лихва за периода 21.09.2012г. до 14.07.2020г. - 209 450,05лв.,
кредитни такси 4 019,46 лв., застрахователни премии 545,76лв. и други такси -1385,70лв.
Вещото
лице е отчело плащания от ответницата по пера в Банката, както следва:
главница: 76 645,27 лв.,възнаградителна лихва в размер на 75 527,53лв.;
наказателна лихва 116,90 лв. кредитни такси в размер на 2 026,20 лв.,
застрахователни премии 185,07лв. и други такси 1 102,37лв.
В
заключението е посочено, че към 14.07.2020 г. непогасени и дължими са останали
следните суми:главница 140 050,88лв., възнаградителна лихва -51249,07лв.;
наказателна лихва -209 333,15лв.; кредитни такси -1 993,26 лв., застрахователни премии
360,69лв.и други такси 283,33лв.
От
доказателствата се установява, че Банката е изпълнила всички свои задължения,
съгласно подписания договор за кредит и последващите Анекс № 1/04.04.2007 г. и
Анекс № 2/14.12.2008г. към договора за кредит по отношение на отпускане на
процесната сумата, както и изпълнението на договора. По заемната сметка на
кредитополучателя е предоставена сумата от 40 000лв. и съобразно
сключените анекси, с които е увеличен лимитът на кредита – съответно 80 000лв. и 120
000лв. Вещото лице е констатирало, че поради капитализиране на просрочените
задължения към главницата размерът й се увеличил на 145 692,76лв. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че след извършеното преоформяне на
главницата,съгласно сключените анекси
към договора, ответника по кредита е погасила сумата от 5 640,88лв., като
непогасена е останала сумата от 140 050,88лв. Видно от заключението по кредитната партида на
ответника са начислени и нотариални такси в размер на 1385,70лв., като непогасеният
остатък е в размер на 283,33лв.
Кредитополучателят
ЕТ „В. - Г.А.“ е допуснал неизпълнение на договора за кредит – неплащане в срок
на дължимите суми.Срокът на процесния Договор за банков кредит Продукт ,,Бизнес Револвираща Линия‘‘ № BL 733/03.03.2006 г. е изтекъл на
02.03.2016г.
С
покана за изпълнение, връчена на 05.06.2020г. чрез ЧСИ Н.К.,с рег. No 929, на ответницата е даден 7-дневен
срок за доброволно погасяване на задължението към Банката.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 430 от ТЗ, вр. 79,
ал. 1 от ЗЗД.
По
делото е установено,че между страните е възникнало облигационно правоотношение
за предоставяне на кредит, по силата на което банката е изпълнила задължението
си да предаде на кредитополучателя договорената сума, чрез превод по
открита заемна банкова сметка.
***ва,видно
от договор за банков кредит,че на 02.03.2006 г. между ,,Ю.Б.‘‘ АД, в качеството
му на кредитор и ЕТ „В. - Г.А.“, като кредитополучател е сключен договор за
банков кредит Продукт "Бизнес кредит" № BL 733/03.03.2006г., за
посрещане на краткосрочни нужди от оборотни средства, в общ размер на 40 000 лв,
като съобразно сключените анекси, е увеличен лимитът на кредита,съответно 80 000лв. и 120 000лв.,с
краен срок на погасяване 120 месеца, считано от датата на откриване на заемната
сметка и при други условия на ползването и връщането на кредита, съгласно
условията на същия договор.
Съгласно
разпоредбата на чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с договора за банков кредит Банката се
задължава да отпусне на кредитополучателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а кредитополучателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Безспорно
е установено по делото, че този срок е изтекъл към датата на подаването на
исковата молба. Банката-ищец предявява иск за осъждане на ответника за
заплащане на сумата от 35 492,55лв., представляваща част от дължимата
главница в общ размер на 140 050,80лв., както и сумата от 283,33лв.,
представляваща разноски по кредита.
Правото
на кредитора да иска заплащане на остатъка от непогасените вземания за главница
възниква в две хипотези – при предсрочна изискуемост на договора за кредит, която
настъпила след изричното уведомяване на длъжника от кредитора, или при изтичане
на срока на договора. В настоящият случай, още към датата на подаване на
исковата молба (07.06.2020 г.) 120 – месечният срок на договора за кредит е
изтекъл, от което следва, че от този момент (изтичане срока на договора)
кредиторът ,,Ю.Б.‘‘ АД може да иска плащане в пълен размер на просроченото
вземане за главница.
Видно от
доказателствата по делото и от заключението на вещото лице, което съдът
приема като обективно и компетентно дадено, непогасени и
дължими са останали следните суми:главница 140 050,88лв., възнаградителна
лихва в размер на 51 249,07лв.;
наказателна лихва в размер на 209 333,15лв.;
кредитни такси - 1 993,26 лв.,
застрахователни премии 360,69лв.; други такси 283,33лв.
С
оглед установените фактически положения съдът счита, че предявеният иск е
основателен и изцяло доказан по размер, поради което ще следва да бъде уважен.
В случая ищецът в рамките на настоящото производство установява своите
изискуеми вземания спрямо ответника. Ищецът доказва пряко и пълно юридическият
факт, източник на спорното задължение, а именно съществуването на договорна
обвързаност, породила облигационни корелативни права и задължения за страните
по договора, които да обосноват извода, че претендираните суми са действително
дължими от ответника като кредитополучател по договор за
кредит. Изложените по-горе съображения водят до извода на съда, че
предявеният иск с правно основание чл. 430 ТЗ е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Основното
възражение на ответника е за наличие на неравноправни клаузи в договора за
банков кредит, като съдът намира същото за неоснователно. С оглед предмета на
кредитната сделка за оборотно финансиране на дейност на едноличен търговец,
уредбата й остава извън приложното поле на общата защита на потребителите, тъй
като кредитополучателят не покрива критериите на пар. 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Търговското кредитиране се осъществява между равнопоставени страни, действащи с
повишен стандарт на грижа (чл. 302 ТЗ), поради което насрещните страни са
обвързани с всяка от постигнатите помежду им уговорки ,без право да се позовават
на потребителска закрила.
В
заключение съдът приема, че по настоящия спор потребителска закрила е
неприложима. Доколкото обаче съдът следва да прилага и служебно императивни
норми, законосъобразността на спорните уговорки за промени в лихвения процент
следва да бъде преценена и според чл. 58 и 59 от ЗКИ (в редакция при сключване
на договора от 02.03.2006 г.). Договорът, подписан от насрещните страни,
съдържа изрични уговорки за приложимия променлив лихвен процент при редовно
ползване и при просрочие, както и начина по който той може да се изменя (сбор
от базовия лихвен процент от 10% за малки фирми и надбавка от – 1,8 пункта,
наказателна надбавка от 10 пункта, начислявана като наказателна лихва при
просрочие на главница). Конкретизирани са и допълнителни разходи като такса за
одобрение при усвояване и ежегодна такса от 1 % върху подновяван кредит и годишна
комисионна за ангажимент от 1 % върху неусвоен остатък.
От изложеното следва извода, че не е налице
нарушение на императивно правило при договарянето на параметрите на
кредитирането. Подписаните от ответниците анекси съдържат установителна част,
която съдът възприема като частен документ (чл. 180 ГПК), съдържащ неизгодни за
тях признати факти, а именно: общ размер на усвоена главница, подлежаща на връщане
с вноски с падежи, съответно отлагани с анекси, допуснато просрочие на лихви и
добавянето им към усвоена главница занапред (в анекс № 2 и 3). Сборът от
просрочени части от главница и натрупани непогасени лихви и такси са
консолидирани в едно задължение, което е разсрочено по подписан нов погасителен
план.
С оглед установеното по делото, съдът приема
за валидни и обвързващи страните постигнатите между тях уговорки за размера на
предоставения кредит, сроковете за изплащането му на вноски и лихвения
процент,чиято надбавка варира според гратисните периоди при преструктурирането
по последния анекс, съответно и уговореното обезщетение за забава в размер на
наказателната лихва от допълнителни 10 пункта и новите такси по кредита (за
управление и за администриране при просрочие).
Неоснователно
е и възражението за приложение на института на погасителната давност.Съобразно
даденото със съдебната практика разрешение /в т. см. решение № 38 от 26.03.2019
г. на ВКС по т. д. № 1157/2018 г., II/ уговореното между страните връщане на
предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не превръща този
договор в такъв за периодични платежи,а представлява уговорка за изпълнение на
задължението на части. Това становище съответства изцяло и на дадените с
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни
разяснения, относно съдържанието на понятието ,,периодични плащания‘‘ по
смисъла на чл. 111, б. „ в“ ЗЗД, според което, периодичните плащания са
относително самостоятелни и периодичността е характерна за престациите и на
двете страни по договора. При договорите за кредит, това изискване не е налице,
тъй като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на уговорената
сума, нито задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се. Връщането
на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята
същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части /чл. 66 ЗЗД/.
Ето защо, приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност
по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на
кредита или от датата на настъпване на предсрочната изискуемост, а не кратката
3-годишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, изчислена от датата на
падежа на отделните погасителни вноски, поради което и за вземанията предмет на
иска, давността не е изтекла.
Предвид
основателността на исковата претенция и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест
на ответника следва да се възложат
направените от ищеца разноски,както
следва 3 976,11 лева, от които : 1 458,37 лева – заплатена държавна
такса, 604,00 лева / 400 + 204 лева/ – възнаграждение за вещо лице, 1913,74
лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Ищецът е внесъл депозит по сметка
на съда за назначаване на особен представител на ответника, но доколкото
последният своевременно е ангажирал договорен процесуален представил, то
внесеният депозит следва да бъде върнат по сметка на ищеца.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.М.А., ЕГН **********,
действаща в качеството си на ЕТ „В. - Г.А.“ , БУЛСТАТ : *********, със седалище
и адрес на управление : гр. Д., ул. ,,П.М.‘‘ 58, вх. А, ап. 4, да заплати на ,,Ю.Б.‘‘
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н ,,В.‘‘,
ул. ,,О.П.‘‘ № 260, представлявано от Д.Ш. и П.Н.Д. сумата от 35 209,22
лв., представляващи част от дължимата главница в общ размер на 140 050,88 лв.по
Договор за банков кредит Продукт „Бизнес
револвираща линия“ № BL733/02.03.2006 г.
за периода от 21.08.2012 г. - 09.03.2016 г. и сумата от 283,33лв.,
представляващи разноски по кредита.
ОСЪЖДА Г.М.А., ЕГН **********,
действаща в качеството си на ЕТ „В. - Г.А.“ , БУЛСТАТ : *********, със седалище
и адрес на управление : гр. Д., ул. ,,П.М.‘‘ 58, вх. А, ап. 4, да заплати на ,,Ю.Б.‘‘
АД, с ЕИК *********, със седелище и адрес на управление: гр. С., р-н ,,В.‘‘,
ул. ,,О.П.‘‘ № 260, представлявано от Д.Ш. и П.Н.Д. направените по делото разноски в производството в размер на 3 976,11 лева, от които : 1 458,37 лева
– заплатена държавна такса, 604,00 лева
– възнаграждение за вещо лице, 1913,74 лева –заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване по
реда на въззивното обжалване пред Апелативен съд-Пловдив, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: